На каква основа учителят има право да пише оценки ?

Аз бих разговаряла и с детето, и с учителя и то - заедно. Както и с някой друг съученик и то отделно от тях. Ако се старая да се добера до обективната истина.
Попадала съм на лъжи и от деца, и от възрастни, вкл. учители, достатъчно.
Но не бих очаквала от форум с непознати да ми каже каква е истината. Наивно е.
Кой и какъв е авторът и с каква цел реално пише - и това не знаем. Може да е самият ученик, даже. Да иска просто да се оплаче. С измислена възраст. Не сме на акъла на децата /поне се надявам, че е така за повечето участници/, че да раздаваме тук присъди кой прав и кой - крив при неясна ситуация.
Затова единственото по-... възрастно отношение е да се отговори пряко на зададен въпрос. Който не изисква гадания и предположения с емоционален уклон на "засегната" страна.

Здравейте
Повдигам темата, за да не отварям нова.
Моят син е в клас, който цялото училище нарочи като буен.
Не спорим, родителите сме безпомощни да овладеем децата. В домовете между родители и деца започнаха скандали, с цел да угодим на учителите и да осмирим децата. Което сега с времето оценявам за грешка. В смисъл учитилите ни изманипулираха с надежда да свършим тяхната работа и не се получи. Може би знаехме, че няма но се надявахме че ще стане.
На практика, обаче децата ни слушат въки, кимат, съгласяват се и в училище става друго.
Децата са повечето момчета в 6ти клас, по-буйни са, казвам ние не спорим за това. Не се жалваме за забелжките, съгласни сме. Сигурно класът има общо забележки колкото поне 2-3 класа. Децата не ги вземат насериозно тези забележки, то май и ние в края на годината вече започнахме да не обръщаме внемиание, защото някои са почти абсурдни.
Но...
В последно време си мисля, че нещата започнаха да стават вече доста неудържими и малко ме притеснява всичко.
Та, стигаме на темата че и аз и другите родители стигнахме до извода че има пълна незаинтересованост към случващото се и децата ни от страна на класния и от страна на ръководството. Тяхната мантра е - ужасен клас, ужасна диспципилна - вече са ни залепени етикети, което честно да си кажа вече отива извън рамките на нормалното.
На родителски срещи се повтаря едно и също, учителите които имат проблеми с класа не стъпват на самите родителски срещи, а другите казват - аз нямам никакви проблеми. И проблемите не се решават.
Всеки нормален човек вижда че явно проблемите са вътрешни и ние като родители не можем да помогнем да се разрешат.
С годините директорката, за да няма проблеми, изгони едно по едно по-проблмените деца, под изгонване имам предвид убеди ги да напуснат доброволно, но нещата не се решават, даже става и по-лошо.
Според мен нещо много сериозно куца тук, и това не е в родителите - струва ми се че учителите прехвърлят въпроса за реда и дисциплината на родителя, който така или иначе няма как да стои в час и да контролира детето си. Не се решава проблема, задълбочава се и всички деца страдат. Лично аз съм молила и съм се карала на сина ми но като влезе в час и като се разлигавят - става нещо ужасно - по думи и на децата, и на учителите.
Така че хубаво си ги пишете тези неща на теория - кой крив кой прав, ама в живота не е точно така.
Основното е редът - ако учителят или ръководството създават ред и равни права, децата са спокойни и го спазват, ако има усещане за неравенство, за набедени деца, за лансирани такива - се стига до това. Ако някой по 2-3 пъти на ден ти повтаря ти си калпазанин, класът ти е такъв ... това вече за мен е проблем. Дори и двойките без домашна работа, дори и 3ката на сина ми по компютри без дори да бъде изпитан не съм правила на проблем, но случващото се вече изобщо не ми харесва и да - мисля че е време да подам сигнал и аз.
Макар че съм писала и знам какво ще се случи. В нашето РУО са мижитурки - накрая излизам аз виновна защото съм конфликта и то детето какво да прави - горкото с такава майка.
Да спомена, че работя с хора от криминалния сектор по работа и доста ме слушат, така че - в края на краищата редът и уважението се градят. Така че всичко случващо се в нашите училища е резултат в най-голяма степен на вътрешния хаос.
Детето свикнало на хаос, ако попадне в ред и дисциплина се адаптира, може да опита да генерира хаос но то се нагажда. Защото е дете и лесно се приспособява.
Детето свикнало на ред попаднало в хаос, също се адаптира, така че хаосъ надделява.
Мисля че нашите учители искат да им е лесно, не могат да се адаптират към новите деца и аз лично не мога да помогна вече.
Напълно съм съгласна че училищната администрация трябва да въвежда и спазва правилата, а не да ги спазва според детето и когато ни изнася.
Да не говорим че твърде много пъти съм виждала как учители затварят очите си за доста своеволия и сериозни неща, което дава правилния урок на нашите деца - да затварят и те очите си.
И стигаме до повдигнаия темата - 2ка при излизане от час.
Да, грешно е- грешно е защото двойката не съответства на нарушението. За това се пише отсъствие. И детето, което го прави също вижда че не ок. Възможно е детето да е умно и с това да показва на учителя че не е прав. но ние си мислим че децата са фигурки, които можем да подреждаме както искаме. Демонстрацията на детето крещи нещо и ако не намерим какво го притеснява, няма да решим проблемите на образованието и обществото ни.
Всяко нарушение има причина - може да е разглезено дете, а може и да е нещо много по-сериозно.
Ще Ви разкажа случка от моето училище преди доста години - началото на 90те
Мой съученик не идва на училище 2-3 часа.
Класният му прави проблем пита защо, той мълчи.
Скара му се много сериозно но му извини отсъствието - каза му за последен път и ученикът повече не отсъства.
Не знаех какво става защото той никога не си беше позволявал а и годините бяха по-строги.
След няколко днин научихме че е ходил на дело против баща си, майка му е психично болна, та бащата е съден за издръжка. Понеже много го е срам не е поискал бележка от съдията и не е посмял да каже защо го няма.
Така че - много лесно се слагат етикети, много по-трудно е да опиташ да разбереш какво се случва с тези деца и защо са такива.
Иска ми се поне малко да усетя емпатия и чувства в повечето учители, но за жалост това което виждам са каменни статуи, дано все пак нещата потръгнат.
Имаше и случка с дето, което трябвало да гледа болно братче или сестриче - изобщо има толкова драми, които не се узнават, не се разбират, но ги четем из социалните доклади и повярвайте ми учителите никога не знаят ни са разбрали... а живеем в малък град.
Желая ви хубав ден!
Опитвайте се да слушате децата, те говорят много с всеки, който дори поиска да ги изслуша. И само 30 мин с тях ще Ви донесат поне 1 безпокойна нощ, защото имат много да ни кажа.

Ох, горкичите родители, до 7 годишна възраст детето аз ли го възпитавам. Айде, не ми отваряй устата, щот е много лесно да говориш от другата страна като не си вътре.