Здравейте мили момичета, приятен ден.
Много ми се иска да напиша моето виждане за сериала "Когато любовта повика".
Моля за извинение, ако пиша нещо погрешно, което не съм разбрала още повече, че втори епизод не съм изгледала с руското озвучаване.
Съжалявам, не съм безучастна към сценария.
За мен:
Сценария им до сега издиша. Знаейки манталитета на турските зрителки, т.е. те какво искат да гледат.
Моля също писателя сценарист и той да ми прости, който цели 10 години е писал този сценарии.
Сценария е муден и монотонен. Не виждам от трите епизода тези три дами Ясемин, Ситаре и Айдан да вдъхват у зрителя някакво чувство на интелигентност. Типичен и паразитен живот - по цял ден се търсят по телефоните, чудят се в колко часа и къде да се съберат на клюкарско кафе и чай.
Защо нито една от тях нищо не учи, няма никакъв интерес да прави нещо рационално, а пък си имат слугини в къщите. Например Ситаре да има цех, в който 5-6 жени да плетат пуловери и блузки или пък да шият дрехи. И тази Ситаре можеше още в първи епизод да претърпи катаклизъм - например пожар, кражба и нещо друго. За това пиша. Сценариста да го е измислил така, че да има динамика, да има развитие, да има радости и мъки в душата й......... Защо?......Трябваше да има върхове и падения в мислите и действията на героите.
Каква е тая разходка на Ясемин и Мурат по крайбрежния булевард?.... Тези пейки и тези снимки сме ги гледали....гледали безброй пъти до втръсване. И...като седнаха двамата на тази пейка - какво??? Какви емоции пресъздават у зрителите - никакви. Ясемин и Мурат стоят на тази пейка също като статуята на Славейкови в София на пл. Славейков мъртво безжизнени и бедиханни.
Друго - като са 3 семейства приятелски, защо не дадоха Рухи и Айдан да имат поне 3 деца големи, а също Барсал и Ситаре да имат още две деца до Онур. Трябваше да се напълни сценария с деца, много деца, които да имат различен живот, да имат радости и мъки. Например - някоя от дъщерите на тези семейства да има съпруг, да е бременна с много голям корем, да падне по стълбите на къщата, където живеят, да я закарат в болницата и после да извадят мъртвото бебе от корема й.
Или друго - Онур и Дерен да ходят на училище в един клас, да са гаджета и Дерен да е забременяла от Онур.
Тази духовно мъртва Ясемин защо с нищо не се занимава??.... Защо дадоха баща й полу труп в тази клиника, не я знам каква е - абсолютно погрешно е това? По-добре да го бяха снимали да има някакъв бизнес, в който да има проблеми. Да ги питам сценариста и режисьора - този актьор, който играе ролята на г-н Иелдиз в следващите серии какво ще прави??.... Ами.....нищо!!... Само да умре!....
С този образ сценариста тотално сбърка. Няма динамика, няма развитие, няма духовна енергия, няма сърдечна топлина,....нищо няма.
За мен - тези кадърни актьори трябва да се въплътяват в героите си на макс!!!..... Актьорите играят чудесно, но няма какво да играят.
Такова мъртвило да ме простят, ама Йозджан Дениз няма да търпи в никой от сериалите си.
Ще ги одере живи и ще направи нов сценарии.
До тук - единствено само Бахар, която е отрицателен герой има духовна борба, има енергийна война с душите на опонентите си. Ако Бахар е същата като останалите герои серила да е спрян на трети, дори и на втори епизод.
Производителите на сериала толкова са мудни със сериала си, че направо са скучни.
Турската зрителка, заради която се снимат тези сериали е домакиня, готвачка, неграмотна, чистачка и гледачка на дузина деца няма да гледа този сериал. Защото тя не ходи никъде - нито по кафенета, нито по магазините, нито по бизнес срещи и единственото й развлечение са тези сериали, друго нищо. Моля ви да ми простите, ама турските къщи светят от чистота, защото жените им непрекъснато подреждат и хигиенизират домовете си.
Безначалните и безкрайните диалози са скучни и не са тръпка за зрителките.
Пак моля за извинение.
Така чувствам сценария, така го пиша.
Иска ми се да пиша за логическото душевно мъртво мислене на Ясемин - когато ми дойде музата.
Много ми се иска да напиша моето виждане за сериала "Когато любовта повика".
Моля за извинение, ако пиша нещо погрешно, което не съм разбрала още повече, че втори епизод не съм изгледала с руското озвучаване.
Съжалявам, не съм безучастна към сценария.
За мен:
Сценария им до сега издиша. Знаейки манталитета на турските зрителки, т.е. те какво искат да гледат.
Моля също писателя сценарист и той да ми прости, който цели 10 години е писал този сценарии.
Сценария е муден и монотонен. Не виждам от трите епизода тези три дами Ясемин, Ситаре и Айдан да вдъхват у зрителя някакво чувство на интелигентност. Типичен и паразитен живот - по цял ден се търсят по телефоните, чудят се в колко часа и къде да се съберат на клюкарско кафе и чай.
Защо нито една от тях нищо не учи, няма никакъв интерес да прави нещо рационално, а пък си имат слугини в къщите. Например Ситаре да има цех, в който 5-6 жени да плетат пуловери и блузки или пък да шият дрехи. И тази Ситаре можеше още в първи епизод да претърпи катаклизъм - например пожар, кражба и нещо друго. За това пиша. Сценариста да го е измислил така, че да има динамика, да има развитие, да има радости и мъки в душата й......... Защо?......Трябваше да има върхове и падения в мислите и действията на героите.
Каква е тая разходка на Ясемин и Мурат по крайбрежния булевард?.... Тези пейки и тези снимки сме ги гледали....гледали безброй пъти до втръсване. И...като седнаха двамата на тази пейка - какво??? Какви емоции пресъздават у зрителите - никакви. Ясемин и Мурат стоят на тази пейка също като статуята на Славейкови в София на пл. Славейков мъртво безжизнени и бедиханни.
Друго - като са 3 семейства приятелски, защо не дадоха Рухи и Айдан да имат поне 3 деца големи, а също Барсал и Ситаре да имат още две деца до Онур. Трябваше да се напълни сценария с деца, много деца, които да имат различен живот, да имат радости и мъки. Например - някоя от дъщерите на тези семейства да има съпруг, да е бременна с много голям корем, да падне по стълбите на къщата, където живеят, да я закарат в болницата и после да извадят мъртвото бебе от корема й.
Или друго - Онур и Дерен да ходят на училище в един клас, да са гаджета и Дерен да е забременяла от Онур.
Тази духовно мъртва Ясемин защо с нищо не се занимава??.... Защо дадоха баща й полу труп в тази клиника, не я знам каква е - абсолютно погрешно е това? По-добре да го бяха снимали да има някакъв бизнес, в който да има проблеми. Да ги питам сценариста и режисьора - този актьор, който играе ролята на г-н Иелдиз в следващите серии какво ще прави??.... Ами.....нищо!!... Само да умре!....
С този образ сценариста тотално сбърка. Няма динамика, няма развитие, няма духовна енергия, няма сърдечна топлина,....нищо няма.
За мен - тези кадърни актьори трябва да се въплътяват в героите си на макс!!!..... Актьорите играят чудесно, но няма какво да играят.
Такова мъртвило да ме простят, ама Йозджан Дениз няма да търпи в никой от сериалите си.
Ще ги одере живи и ще направи нов сценарии.
До тук - единствено само Бахар, която е отрицателен герой има духовна борба, има енергийна война с душите на опонентите си. Ако Бахар е същата като останалите герои серила да е спрян на трети, дори и на втори епизод.
Производителите на сериала толкова са мудни със сериала си, че направо са скучни.
Турската зрителка, заради която се снимат тези сериали е домакиня, готвачка, неграмотна, чистачка и гледачка на дузина деца няма да гледа този сериал. Защото тя не ходи никъде - нито по кафенета, нито по магазините, нито по бизнес срещи и единственото й развлечение са тези сериали, друго нищо. Моля ви да ми простите, ама турските къщи светят от чистота, защото жените им непрекъснато подреждат и хигиенизират домовете си.
Безначалните и безкрайните диалози са скучни и не са тръпка за зрителките.
Пак моля за извинение.
Така чувствам сценария, така го пиша.
Иска ми се да пиша за логическото душевно мъртво мислене на Ясемин - когато ми дойде музата.
