Много е страхлива

  • 1 364
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 352
Децата наистина преживяват нещата по различен начин.

Но ми направи впечатление, че спиш на едно легло с другото ти дете. Дано не прозвучи нелюбезно, но в едно легло ли си спала преди това с другото дете?

Може би ти така си ги научила и сега ти е трудно. Помисли добре дали не си била ти твърде залепена за тях, а сега да се дразниш от това. С най-добри чувства.   bouquet
Ами да, каката спеше при нас в спалнята, когато се роди Митко. После когато Митко поотрасна решихме да съберем леглата на децата в детската стая и да спят сами. Всъщност аз само ги приспивам заедно с малкия, защото той спи на голямото легло и после излизам от стаята. Може би аз развалям дисциплината на каката, защото от време на време и позволявам да заспи при мен на спалнята и тя после ми прави циркове и очаква аз пак да склоня.
И за другото си права, наистина съм привързана много към децата и май позволявам повече от нормалното да ми се глезят и лигавят.   bouquet

# 16
  • София
  • Мнения: 1 352
stef_p - не се срамувам да се извинявам на децата, когато не съм права.  Hug
krassi2 - при вас е от възрастта - скоро ще премине. Аз освен със страховете на дъщеря си се боря и с привързаността на едно "пубертетче" на 2г.4м, което не признава друг човек в мое присъствие. Може би и затова съм поизнервена, малко е трудно да обясняваш на едното нещо докато другото те дърпа за полата и реве за всичко, което се сети. Успех и на теб с преодоляването на това препятствие. Hug

Последна редакция: вт, 01 авг 2006, 16:43 от Gercho

# 17
  • София
  • Мнения: 4 493
Децата наистина преживяват нещата по различен начин.

Но ми направи впечатление, че спиш на едно легло с другото ти дете. Дано не прозвучи нелюбезно, но в едно легло ли си спала преди това с другото дете?

Може би ти така си ги научила и сега ти е трудно. Помисли добре дали не си била ти твърде залепена за тях, а сега да се дразниш от това. С най-добри чувства.   bouquet
Ами да, каката спеше при нас в спалнята, когато се роди Митко. После когато Митко поотрасна решихме да съберем леглата на децата в детската стая и да спят сами. Всъщност аз само ги приспивам заедно с малкия, защото той спи на голямото легло и после излизам от стаята. Може би аз развалям дисциплината на каката, защото от време на време и позволявам да заспи при мен на спалнята и тя после ми прави циркове и очаква аз пак да склоня.
И за другото си права, наистина съм привързана много към децата и май позволявам повече от нормалното да ми се глезят и лигавят.   bouquet

С риск да стана досадна - СПОК казва - под никакъв предлог не пускайте децата във вашето легло, защото после няма да можете да се оттървете от тях.
И другото което е много важно, след като веднъж си казала НЕ, каквото й да ти коства го остоявай  Simple Smile/понякога е много трудно, но знай че така и за децата е по - добре, защото знаят границите/
Успех   bouquet

# 18
  • Мнения: 1 446
Мисля , че е от зодията. Grinning
На моя приятелка дъщерята 16г.(познавам я от малка) е родена на Бъдни вечер и все едно ми разказваш за нея. Разликата е в това , че е единствено дете. От скоро започна да спи сама(в друга стая) и да се отделя за няколко вечери от майка си. Козирозите , защото и моето дете е същата зодия (Коледа) са много привързани към майките си. Това мога да твърдя , защото имам наблюдения върху много индивиди от тази зодия. Мисля , че ще се оправи положинето. Не е толкова трагично. Grinning
Целувки на сладурите!  bouquet

# 19
  • Мнения: 1 366
Аз мисля, че детето е развило фобия от изоставане (то моето малко психология за грош,но ...) Помисли дали има повод за това? Имало ли е някой, който драматично е излязъл от живота й?? И дори да не е това причината, само с много много внимание и търпение ще я убедиш, че няма причина да се страхува. А да й казваш, че никога няма да остане сама, в момента, в който Е била сама е меко казано неубедително ...

# 20
  • София
  • Мнения: 268
И дъщеря ми Ина (на почти седем) е много страхлива, трябва да стоя до нея, докато заспи, а като се събужда през нощта, идва при нас в спалнята. Също не иска да остане сама вкъщи и за секунда. И на мен ми е трудно да проявявам търпение, но съм сигурна, че наистина я е страх, а не е опит за манипулация. Знам, че това ще отмине с времето и съм се уверила, че нито разговори, нито убеждаване помагат. Просто трябва да уважаваме и да се съобразяваме с чувствата им, нищо друго не ни остава.

# 21
  • София
  • Мнения: 1 352
Мисля , че е от зодията. Grinning
На моя приятелка дъщерята 16г.(познавам я от малка) е родена на Бъдни вечер и все едно ми разказваш за нея. Разликата е в това , че е единствено дете. От скоро започна да спи сама(в друга стая) и да се отделя за няколко вечери от майка си. Козирозите , защото и моето дете е същата зодия (Коледа) са много привързани към майките си. Това мога да твърдя , защото имам наблюдения върху много индивиди от тази зодия. Мисля , че ще се оправи положението. Не е толкова трагично. Grinning
Целувки на сладурите!  bouquet
Мерси г-жа Анна! Разбира се, че не е трагично, даже е хубаво в някои отношения. Heart Eyes

Аз мисля, че детето е развило фобия от изоставане (то моето малко психология за грош,но ...) Помисли дали има повод за това? Имало ли е някой, който драматично е излязъл от живота й?? И дори да не е това причината, само с много много внимание и търпение ще я убедиш, че няма причина да се страхува. А да й казваш, че никога няма да остане сама, в момента, в който Е била сама е меко казано неубедително ...

Чак фобия?  newsm78 Няма причина за подобно явление, категорично никой не е излизал драматично от живота и. Освен това аз не и казвам, че няма да я оставям сама, а че никога няма да я изоставя - има разлика. Все пак не може да ми седи винаги до д...то - понякога ми се случва да ходя и до тоалетна, нали  Laughing

# 22
  • Мнения: 953
Не се притеснявай ще го израсте. Сестра ми като малка си беше много страхлива, сама в стая не оставаше. Сега да я видиш, никой не може да повярва, че стана войник, че и на мисия ходи.

# 23
  • Мнения: 5 877
Имаше тема преди време, погледни я - имаше добри съвети. Освен това една логопедка ме посъветва да я уча да градира страховете си - малко страшенце, голям страх, разни междинни форми... и така да разграничава по-страшните от по-малко страшните ситуации. Има ефект.
Освен това й давай да ти помага в някакви ситуации, карай я да се чувства силна.
Откакто забелязах това като проблем у Ането, редовно я викам да се поборим или пък да ме издърпа, защото не мога да стана.
Соча разни дребни животинчета, които се страхуват от нея - мухите да речем, врабчетата, едно гущерче...много обича да чува, че за някого тя е силната и страшната.
Разказвам една приказка за едно маааалко чудовищенце, което все не искало да спи само, защото си мислело, че в стаята му има момиченце. Майка му казвала, че момиченцата не съществуват, ама то си представяло едно такова русичко, къдравко...(следва описание на Ането) - брррррр....
Докато един ден срещнало точно такова дете, видяло, че не е страшно, сприятелили се и престанало да се страхува.

Общо взето още е страхливичка моята щерка, но не колкото беше. Изведнъж изгуби например страха си от високо (не щеше на пързалка да се качи, сега не мога да я стигна); бои се от големите кучета, но не от пудели и пинчери и дориииииии погали едно коте (а беше абсурд да го направи, след като котката на нашите й изхъска яко веднъж).

# 24
  • София
  • Мнения: 1 352
Разказвам една приказка за едно маааалко чудовищенце, което все не искало да спи само, защото си мислело, че в стаята му има момиченце. Майка му казвала, че момиченцата не съществуват, ама то си представяло едно такова русичко, къдравко...(следва описание на Ането) - брррррр....
Докато един ден срещнало точно такова дете, видяло, че не е страшно, сприятелили се и престанало да се страхува.
Страшно ме изкефи това.   bouquet
Много идейно, ще си позволя да поплагиатствам и да преразкажа на дъщеря ми тази историйка. Laughing

# 25
  • София
  • Мнения: 3 421
Разказвам една приказка за едно маааалко чудовищенце, което все не искало да спи само, защото си мислело, че в стаята му има момиченце. Майка му казвала, че момиченцата не съществуват, ама то си представяло едно такова русичко, къдравко...(следва описание на Ането) - брррррр....
Докато един ден срещнало точно такова дете, видяло, че не е страшно, сприятелили се и престанало да се страхува.
Страшно ме изкефи това.   bouquet
Много идейно, ще си позволя да поплагиатствам и да преразкажа на дъщеря ми тази историйка. Laughing

И на мен ми хареса много тази идейка.

Аз като бях малка (хм, и като по-големичка май) си бях доста страхлива и все ми се привиждаха разни неща. Шарките на покривката вечер - разни призраци, храстите и цветята в градината - скрити хора и т.н. Все още не съм преодоляла всичките си страхове.
 Добре, че децата не са ми толкова страхливи. Само ми е мъчно, че несъзнателно им предадох страховете си от разни гадинки.

Общи условия

Активация на акаунт