Какво правите, когато в магазина не могат да ви върнат ресто?

И аз започвам деня с 50 лева оборотни по 1, 2 и на стотинки но не стигат. Засичала съм, че клиенти имат дребни, но не ги дават, а искат просто да си развалят парите. Ставало е така, че не съм имала 1 или 2 стотинки да върна и са ми вдигали страшен скандал Гледам винаги да имам дребни, защото знам какво е...

Гледам винаги да имам дребни или развалям.

Обикновенно, когато продавачката няма възможност да ми върне ресто, ходи тя да развали парите.
Веднъж ми се е случвало и продавачката да ме накара да отида да си разваля парите аз.   Но вече в този магазин не влизам.

Обикновенно гледам винаги да имам и по дребни пари за дребни покупки , но понякога.............

 Не ми се е случвало,  чак толкова често, обикновено продавачката сама предлага да отиде да развали, случвало ми се е и аз да ходя да развалям, според зависи. Ако не успея да разваля, при наличието на по едри банкноти, но липса на 1-2 лева (в касата на магазина), са ми намаляви и сметката от неудобство, че съм се постарала 

Бих си тръгнала при подобна ситуация, но по-често самите продавачки предлагаха да притичат да развалят...тук с подобни проблеми не съм се сблъсквала.

Ходя да си развалям най-често

И не-варненките помнят А тогава да съм била на 7-8 години.

Миналия месец отивам за боя за коса (18 лв) с банкнота от 50 лв. Не стига, че ще купувам от най-скъпата в магазина, и пак ме пратиха да си ги развалям сама. Не се върнах там, такава боя имаше и на друго място, където ми взеха банкнотата без изобщо да мърморят и веднага намериха за ресто

От хлебарницата до офиса съм купувала шоколад с монети от 1, 2 и 5 стотинки. Вземат ги без да ме гледат лошо и да се цупят

Едно време работех на каса.  Сметката е (примерно) 6,38 - подава ми 10 лв.  И винаги питах "Имате ли 38 стотинки?". Повечето хора имат, но не си правят труда да ги търсят - трупат стотинки, докато по едно време си кажат "Оф, събрал съм един джоб дребни!"  За това няма проблем, не ми е неприятно да ми взимат стотинките.

Не съм питал за дребни, просто когато се грижиш за касата винаги гледаш да имаш.  Веднъж шефът чу как колежка пита "Имате ли по-дребни?" и след това ни събра всички: "Няма да питате има ли дребни, няма ли - това не е ваша работа.  Когато аз вляза в магазин и плащам, ще дам каквото си искам - десет лева, двайсет лева, може да искам да ги разваля!  Ако успея - пак ще дойда, защото знам, че ще ме обслужат, мога да разчитам.  Който няма дребни - ще развали при колега, но няма да казва нищо на клиента.  Ако клиентът сам се сети, че има - добре."  Тоя човек се задържа за кратко управител - бързо го повишиха.

тити, за това че нямат дребни за ресто имаше някакви глобички .
Хората затова хипермаркети въведоха.
А едно време какви продавачки имаше. Фурии. Пушиш, не пушиш ресто винаги има - кибрит за всеки от сърце.  

Извинявай много, но при положение, че имате, чакай да се сетя .... 10 000 лв. или повече оборот на ден, не виждам какъв ви е проблема, управителят или някой от персонал да отиде до някоя банка /едва ли ще му отнеме повече от 10-15 мин./ и да развали. И не виждам защо набъркваш обществото, става въпрос за култура на обслужване и елементарни търговски практики.
Дали имам или не дребни си е моя работа, твоя работа е да ме обслужиш, така че и утре да се върна, а не да отида в съседния магазин. 

Проблема ми е че явно не можете да четете, защото ако можехте, щяхте да прочетете, че не правим 10000 лв оборот на ден, а и не бихме могли. Не въведоха хипермаркети, за да ви развалят пари. И не ходите в хипермаркета за една дъвка, нали? Но при нас идвате и си купувате- една дъвка, едни носни кърпи, една вафла.........и давате банкнота от 50 лв. Ако 10 такива клиента влязат, то аз не ще мога да работя. В цитираните хипермаркети има банкови клонове, които се помещават там и плащат наем на съответния хипермаркет. В моя магазин от 30 кв.м аз не мога да си сложа банков клон.
Уважаеми дами, аз освен че съм продавачка, сим и  собственик и управител на този магазин. Работила съм и в администрация и имам образование, за каквото повечето от вас не смеят и да мечтаят. За съжаление вие не знаете с какъв човек си имате работа, заставайки пред продавача и рядко допускате, че той може да бъде по интелигентен или по-образован от вас. Заставайки пред него, вие смятате, че той е длъжен едва ли не да лази пред вас, защото сте му клиент. Но не е така, този продавач е и човек, който има достойнство, което трябва да бъде уважавано. Това че няма да стъпите в моя магазин не ме нтересува и не може да ме нарани, колкото и да ви се иска- клиенти много, и много от тях все още са толерантни и знаят как да се държат на обществено място. Глоба за невъзможност да развалиш пари няма и не е възможно да има. Не можеш да наказваш невинен заради факта, че паричното обслужване в нашата държава е все още несъвършено и тепърва търпи развитие. Както преди няколко години бяха въведени банкоматите, така скоро ще има и апарати за разваляне на пари. Проблем на обществото е озлобяването, нетърпимостта и омразата, породени от трудния ни живот в една променяща се държава. От нас зависи какви хора можем да бъдем и как да изживеем живота си, както и колко неприязън към самите нас ще предизвикаме от недомислените си постъпки и още по -необмислени изказвания.

Ами естествено, че няма да отида да си разваля парите. Следващият път ще отида в друг магазин, защото някои продавачки са просто уникални- ако им дадеш едри пари ти се сърдят. А ако им дадеш жълти стотинки - ти се карат. А ако са ядосани, въобще да не си им насреща

desinansitoni, и в супермаркетите съм си купувала само дъвки или кърпички. И в случая май не се разбираме особено добре. Аз също работя с хора и ежедневно се сблъсквам с какви ли не типове, но никога не съм си позволила да се държа грубо и невъзпитано, без да лазя пред никого. Не виждам какъв е проблема да имаш 100-150 лв. оборотни пари. И защо аз като твой клиент трябва да съм длъжна да имам дребни или да обикалям околните магазини и да се моля да ми развалят парите. 
За съжаление повечето хора в България не могат да разберат, че човекът който стъпва в магазина или офиса им е този, който де факто ги храни и трябва да направят всичко възможно да го накарат да се върне, а с твойта логика "има и други, вие не ми трябвате" далеч няма да стигнеш, независимо от това колко и какви дипломи имаш /мое мнение, без да искам да те обидя/. 

П.С. Ако искаш може да прочетеш пак постинга на Гейминг.

Мисля, че за тези 15 г.,в които съм на пазара, съм стигнала достатъчно надалеч. Сутрин почвам не с двеста, а минимум с 500, но и те не стигат. Има случаи, в които клиента трябва да прояви разбиране и лоялност. Междуличностните отношения са нещо сложно, в което обаче участват две страни, а не една - клиента. Неговото присъствие не може да бъде закон, защото той е човек и също греши. Не участвах в тази тема, за да се заяждам и е под достойнството ми да продължавам да убеждавам някого да се опита да бъде по-лоялен. Не аз, а България няма да стигне далеч, ако непрекъснато изливаме "огън и жупел" върху хората, с които общуваме

Малеее, наскоро, докато бяхме в Приморско, сядаме с моят син да ядем супа рано сутринта в една малка кръчмичка близо до плажа. Идва време да плащаме сметката и аз най-учтиво подавам 20 левова банкнота.
А ужасната пъпчива фамилна сервитьорка ми вика : "Абе научете се да си разваляте парите, бе, хора..", и пуфтейки демонстративно се изнесе нанякъде да разваля парите. Грозно и непрофесионално деяние.
Никога повече не хапнахме супичка там.