След раздяла с любовник

Щом сега положението е такова, не си представям, ако някой подшушне на официалния и се започне с лъжи... Истерията ще е пълна.
Не говорете много срещу другия, ще изглежда съмнително. Аз лично бих се замислила какво е породило такава внезапна негативна реакция. А и лъжата куца - той Ви е свалял, Вие сте му отказала, а защо не сте споменала нищо на приятеля си?
В паниката си нищо чудно да се издадете.

Реакцията не е съмнителна, разговарях с познат на ония за работа, той ме  е светнал и аз съм му споделила.
Колко пък е съмнително наранен наркоман да си съчини някакъв сценарии?
Единствената връзка с малкият град е приятел на моят, те прекараха няколко дни сами аз стоях на тръни, но нищо не му е казал. Ох, колко тревожно ми беше тогава... знам че е имал възможност да каже. Защо го отлага?

Оплиташ се като пиле в калчища от лъжи, измислици, свободни съчинения и прочие. Жалко, че не можеш да впрегнеш всичкото това време и енергия в нещо полезно.

Нищо не разбрах, но оставам с впечатлението, че Вие искате да се каже на Вашия.

Докато умното се наумува лудото се налудува. Луди млади. И ние сме били такива. Сега вече не сме млади

А защо този съмнителен наркоман ще измисли история точно за Вас? От друг град, обвързана?
Защо, ако сте му отказала, не сте споделила на приятеля си? Уж някой Ви е разказал клюка и Вие веднага споделяте, но пропускате да разкажете, че Ви е свалял? Да не говорим, че сама казахте - имало е и други хора, които могат да потвърдят думите на "съмнителния".
Като ще лъжете, поне вкарайте малко мисъл. Тази история не струва и всеки мъж с два грама мозък Ви е хванал до три. Както сте и лабилна, сте се издала веднага.

Наркоманите нямат нито време, нито сили да свалят високоплатени столични кокони. Нито съчиняват сценарии. Това не е Холивуд или Боливуд.

Приятелят на твоя си нЕма друга работа, та да му разказва какво дочул у наше село за тебе. Жените си казваме всичко една на друга, мъжете са над тези неща.  Не разбрах приятелят на твоя дали знае за "връзката" ти, но е факт, че нищо не му е казал и след като нищо не е казал вероятно нищо няма и да каже. Колкото и грубо да звучи, мъжете търсят и ценят бройки. Ако каже на твоя и ти разбереш кой му е казал ще го намразиш. Ако не каже и един ден се разделите, може и да намаже някой друг тек (или поне така да мисли). Това с казването са курвенски номера, присъщи на жени. Приятелят нищо не отлага и но няма да каже. Мъжете са директни, не като нас.

Реакциите ти са абсолютно неадекватни във всички отношения. Казваш едно, после се сърдиш, че човекът го направил. Уж те е страх твоят да не разбере, а дрънкаш на наркомана да му държиш сметка с кого излязъл. Опитваш да седиш на два стола.

Имам чувството, че не само не познаваш мъжете, ами не си никога живяла с мъж у дома. Вече ти писах, че е добре да се посъветваш с твои близки мъже - баща, брат, дядо. И с жени може, но не е много ефективно.

Имаш крещяща нужда от мъж до себе си и да ти играе по гайдата, а ти да си имаш план Б.

Все по-заплетена става тази история,аз вече почвам да губя нишката кой ,какво,защо ... Или ти спестяваш информация или на моменти преувеличаваш.
От две години си била нещастна и живееш като съквартирантка със гаджето си.
Задяваш се с женкар,в тази категория го слагаш любовника.Въпреки всичко поддаваш.Ноември месец пак си в депресия,заради изневярата сигурна,че повече няма да се повтаря.Но пак се занимаваш с любовника,който излиза,че сега е и наркоман.След 3 месеца пишеш,че любовника номера ти върти и искаш плавна раздяла с него и съвети какво да правиш.После стана боклук и не ти пука за него вече.Токова ли е обаятелен този,че така те излъга при положение,че е женкар,наркоман и боклук?Та чак  си му се хващала на приказки за деца и съвместно съжителство и клетви във вярност.Сега пиеш хапчета,ма мен ако ме питаш и ти не знаеш ,защо ги пиеш тия хапчета.Уж не те интересува негодника,ма вървиш и разпитваш негови приятели.Дори и не живеете в един град.Сега ще говориш на гаджето си лъжи да го настройваш срещу този.А ноември си писала,че въпросният те е свалял пред твоя приятел и приятеля ти ти е казал,че иска само да те вкара в леглото си.
Млада си,нямаш деца вземи се в ръце ,остани 1-2-3 месеца без мъж няма да умреш.Нито ще си сама като куче!Човек понякога има нужда да остане сам и да преосмисли случващото се около него.Това и ще ти помогне да си събереш малко мислите.Поне вече ще знаеш,за бъдещи връзки,че тая игра с любовниците не е за теб.Вземи живото си в ръце девойче,ако връзката ти е пред разпадане,разделете се и си търсете щастието.Ако утре забременееш и с гаджето ти не вървят нещата,как ще го отглеждате това дете?Замисляла ли се над това ?Детето ще има нещастни родители,които след време ще се разделят или ще се карат непрекъснато, или ще бъдат съквартиранти които почти не си говорят и си имат любовници.Такава среда ли искаш,за децата си?На 22 си трябва да мислиш и за това,не си на 15 още неориентирана тинейджърка.Колко още загубени години искаш да прекараш в нещастие,а и гаджето ти и то?

Изглежда те кефи да се поставяш в кофти ситуации. Карай по същия начин и като се разчуе какво правиш, трудно ще ти се довери мъж от тук нататък.

Спри да обясняваш на когото и да било каквото и да било. Не го коментирай, просто го забрави. Ако приятелят ти научи, ще се разделите мирно и тихо без драми. Нямате деца значи няма да имате никакви проблеми при раздялата. Просто забрави за случая .

Авторке, ама искаш сега да ти изплюем ноу- хау на готово, ти само да гълташ.
Лъжите и то нескопосаните теб тровят.

Линче, казаха ти го, сега и аз ще ти го кажа- не си дорасла, ще се наиграеш.
Правиш детски истории в момента.

Добре спрях и се отдадох на връзката ни в момента. Правя усилия да се разбираме.
Опитвам да си говорим. Не бях правила секс от доста време, дадохме си шанс еден вид.
Опитвам се да забравя. Приятелят ми въпреки всичко ми има доверие, каза ми го.
Знае, че по принцип съм на място, но пък се излъгах за което сега горчиво съжалявам, но връшане няма.

Аз не бих могла да живея с човек, който ми има пълно доверие, а аз съм го разигравала зад гърба му. Съвестта ми ще ме изяде на секундата и няма да имам нито миг покой.
Нр мога да живея измежду лъжи и шикалкавения от моя страна.
Но хората сме различни.

Не мислете, че ми е лесно. Последните 10 дни са изключително болезнени за мен. Свалила съм близо 10кг. Вие ме съветвате да си призная и да си събера парцалите нали? А от тук нататък?
Майка също вижда, че не сме един за друг, но каза да си трая. Дори да се разделим, друга да е  причината, а не това петно, което освен, че е като сянка зад гърба ми, но не ми дава покой.
Не е ли по-добре да се вдигна някак?