Момичета, от известно време няколко неща ме карат да пусна тая тема.
В нашият форум се обсъждат предимно въпросите свързани с осиновяването. Но покрай тях ние преживяваме много други неща. В живота не сме само осиновители и осиновени, а хора- родители, деца. Ако искам да попитам например, за лекарство за нещо или пък за някакъв проблем свързан с отглеждането на детето, за проблем в училище или в детската градина, трябва да отида в друг форум. Но там не познавам хората, а и те не ме познават. Ние тук имаме едно изградено съобщество, което според мен не използваме пълноценно. Дори и никой не се хвали с нищо друго освен с осиновяване. Веднъж пуснах една тема за това, че ражда едно осиновено дете-Siska 79- много добър отклик получи, според мен. С обсъждането на въпросите само около осиновяването, нашият форум е едно мрачно място. Аз ли така го виждам? Говори се само за проблеми.Темите са с едни заглавия.... Като, че ли няма радости и хубави неща. А и на самото осиновяване гледаме много проблемно според мен.
Бих се радвала да споделяме повече неща и да сме по-отворени.
Може би страха от разкриване ни спира? 
Не знам. Ще се радвам да разбера , какво мислите.
В нашият форум се обсъждат предимно въпросите свързани с осиновяването. Но покрай тях ние преживяваме много други неща. В живота не сме само осиновители и осиновени, а хора- родители, деца. Ако искам да попитам например, за лекарство за нещо или пък за някакъв проблем свързан с отглеждането на детето, за проблем в училище или в детската градина, трябва да отида в друг форум. Но там не познавам хората, а и те не ме познават. Ние тук имаме едно изградено съобщество, което според мен не използваме пълноценно. Дори и никой не се хвали с нищо друго освен с осиновяване. Веднъж пуснах една тема за това, че ражда едно осиновено дете-Siska 79- много добър отклик получи, според мен. С обсъждането на въпросите само около осиновяването, нашият форум е едно мрачно място. Аз ли така го виждам? Говори се само за проблеми.Темите са с едни заглавия.... Като, че ли няма радости и хубави неща. А и на самото осиновяване гледаме много проблемно според мен.
Бих се радвала да споделяме повече неща и да сме по-отворени.
Може би страха от разкриване ни спира? Не знам. Ще се радвам да разбера , какво мислите. 
) , а и не съм от скоро и не ме е срам да пусна тема, ако нещо ме интересува.Мисля, че форума като цяло е доста колоритен и си има място за всичко.А и защо трябва да се разграничаваме от другите родители 
Ако тук започнем да обсъждаме всичко свързано с децата ни(а и едва ли модовете ще разрешат), мисля че по този начин още повече ще заприличаме на "затворено общество" 
nacha radost napravihme obratnata operacia v Lozana i sega toi otnovo si proizvejda malki spermatozoidceta. Makar ce sa malko po- bavnicki, poslednite spermogrami sa mnogo obnadejdavachti, Ginekologat mi kaza, ce sa pocti kato na normalen neoperiran maj. Problemat e ce predi 2 godini az napravih spontanen abort po vreme na prenasianeto si v drug grad 