Любители на кучета - 102

Да е здрава и палава Бекичка, рошава, красива и щастлива!

Честито на Беки, жива, здрава, дива и щастлива. 🍰🥂😘

Честита да е Бекичка! Още дълго да ви радва!

Честито на Беки! Беки, тичай, скачай и бъди здрава!
 Привет на красавицата Тера със стъклените очи Имам слабост към тази порода и мноооого светлосини очи.
Решила съм да си извадя на хартия една много малка част от снимките ни. Няколко вечери ровя ( на моя компютър са от 2002 до 2015г) и повярвайте, хич не ми е лесно да избера, че са хиляди.
 Август 2013г

 Казах ли, че с Ози бяхме на гости на майка му, баба му, а после дойде и едната му сестра? Там живее още едно ловно куче и котка - абсолютен непукист. Баба му Сара  е кучка в истинския смисъл на думата - не види, не чуе, но непрекъснато се зъби на всичко и  всеки. Ози стъпваше на пръсти покрай нея и с плахо мрънкане се добираше до мъжа ми. Новата заплаха вкъщи е : "Да слушаш или  ще викна баба ти Сара!"

Имаше преди доста време една потребителка с женска доберманка, но отдавна не е писала в темата. Ако чете се надявам да се включи и да отговори на това, което те интересува за породата.

Честита да е Бека и много, много радостни емоции да носи на семейството си 😘🤗

Един Макс излежаващ се на дивана след дъждовна разходна:

Честито на Бека и на нейните хора! Здраве и дълголетие на всички! 🎂
Една up-side down Роузи

Честит празник на Бекичка Мекичка 😘
Здравичка да бъде и много празници да празнувате заедно .

То любов, то чудо 😄❤

Зравейте и от мен!
Казвам се Анди, през юли ще навърша 4 години.
Захвърлен от стопаните си, живях в парка на Разград, близо до детската площадка, защото ми е много хубаво да ми се радват и да ми дават да ям. Само че веднъж там получих един много силен ритник и много ме болеше крачето, не можех да стъпвам. Едни добри хора ме прибраха в приюта за кучета. Те си имат своя страница във Фейсбук - Кучешки истории: Пансион ЗА ДУШИ гр.Разград и ми направиха албум там - Анди, в който написаха много мили думи за мен. Въпреки това доста време никой не обръщаше внимание и не се интересуваше от мен. Нищо че вече бях кастриран, имах си чип, имах си и паспорт. Но си нямах порода. Една жена в коментарите към снимките ми много настояваше, че имам нещо общо с породата "Норботен шпиц", но все пак в паспорта ми пише "кръстоска". Сигурно затова не ме искаха.
В един хубав октомврийски ден на 2018-та чух добра новина - че имало интерес към мен от някакви хора и че сигурно ще ме осиновят. Обаче точно тогава ми бяха направили операция, защото е трябвало да ми фиксират ставата, тъй като се била изместила след ритането. Затова трябваше да мине малко време и много се молих хората да не се откажат. Все пак един ден започнаха да ме приготвят за някъде. Разбрах, че ще ме возят с кола до Велико Търново и малко ме беше страх, но все пак се качих.
Като пристигнахме, видях едни хора, които много ми се зарадваха и въпреки че бях малко уплашен и смутен, се качих заедно с тях в апартамента им. Изпитвах страх от вратите и не исках да минавам, но все пак се престраших, защото не виждах нищо опасно.
Ето това е снимка от този ден - 11.11.2018. Тук вече съм изкъпан. Виждат се и конците от операцията, ама те малко по малко си опадаха сами.


С времето се убедих, че наистина няма защо да се страхувам, когато съм с моите хора. Те ме хранят, водят ме на разходка три пъти на ден, пускат ме да спя при тях, направиха ми и медальонче. Дават ми и играчки, но аз много рядко да се занимавам с тях - вадя им пластмасовите очи и онези бели пухчета, с които ги пълнят. Ооо, даже и ме водиха на почивка!


А, щях да пропусна - тук има и едно друго четириного, но не е от моя вид. Момиче е и му викат "пис-пис". Не иска да си играем, въпреки че аз, макар и рядко, проявявам желание. Само издава странни мяукащи и съскащи звуци и се промъква покрай мен. Иначе просто си се разминаваме и много-много не си обръщаме внимание. Всеки от нас си има купичка, но понякога аз си открадвам от нейната, а тя пък от моята. Въобще - мирно и съвместно си съжителстваме. Но така или иначе и двамата най-много обичаме да лежим и да си дремем.




Обаче май ми е малко конкуренция, защото и тя ходи като мене при хората и се натиска да я галят. О, а пък как го обичам товааа! Те не искат да го правят постоянно, не знам защо. Започвам да им ближа ръцете, за да ги накарам и често успявам, но все не ми стига. Ама аз си ги обичам и така. Само се чудя защо мойте хора все излизат навън без мен и ги няма доста продължително. Затова като се приберат, започвам да скачам по тях, защото им се радвам, че все пак не са ме забравили и си идват да ги обичам.


Надявам се да не ми се сърдите, че толкова много разказвах за себе си и стана дълго, ама знам, че сърцата ви са отворени за всички кучовци на света!

Здрасти, Анди, много хубава история, пиши по-често при нас, да ни разказваш какво правиш през деня.
Аз съм Нейо 😁

Прекрасен Анди! ❤️ И си късметлия с такива човеци.

Чуден Анди! Браво, хора!

Привет, Анди! Не се сърди на твоите хора, че изчезват за дълго през деня. Това е , за да те водят пак на почивка с тях

Нарци, тез двамата са като братчета

Добре дошли на Тера и Анди! :*
Честита да е Бека! Много рождени дни да отпразнувате! :*

Не е вярно Анди, изчезват защото имат друго куче и ходят при него да го галят през цялото време.

Ах, Анди, прекрасен си! Така ме разчувства, че ми идва да те гушкам и да не те пускам ... ааа и аз ще ти дам да ме близнеш, щото вкъщи има един такъв, ама ти си му батко, дето все иска да ме изяжда даже