Истеричен рев, нервни кризи, 2годишно дете

Да, всички деца минават през такива фази. Чак към 4-5 почват да стават по-стабилни емоционално. Но също е обичайно в градината и с други хора да са ангелчета, а вечер като са с родителите, да проявят капризи. Общо взето се запасяваш с търпение и чакаш да го израсте, щото ще има рев, че водата е мокра или че иска квадратно кръгче, сега на момента. Или реве за синя чаша, а са й дали жълта.

Асбосютно. Аз разбирам да си пореве, но тя не спира и като почне и да трепери много се притеснявам. Направо горките ни съседи...

Нормално двегодишно дете, така са. Тръшкат се, реват, ужас.

Викат им "ужасните 2". Като при пубертета- някои го карат тежко, други не.

След тях идват "ужасните три", в които пак така реве и се тръшка, но за още по-абсурдни неща. Освен това прави повече бели и е по-бързо и силно.

Дай да не плашим жената 😀

Също така имат едно очарователно състояние: прекалено гладно, за да заспи и прекалено му се спи, та да седне да яде. И какво да прави - реве.

Впрочем в градини и ясли имат доста силна стимулация и понякога избръмчават, затова се държат по-зле. Някои деца по-лесно се пренавиват. Номерът е да не им обръщаш чак толкова внимание и да не ги стимулираш допълнително, та съвсем да се взривят.

Мда. При нас беше много особен периодът- прекалено му се спи, за да спи. Превъзбудата при малките деца е голяма причина за нервно и капризно поведение.
В колко часа си ляга детето и по колко часа спи?
Питам, защото ранното лягане е важно.

Прочетете за кризата на три години.

Ляга си в 10 или 11 вечер.. И става за ясла към 7 и 30
Откакто е редовна на яслата заспива по-лесно иначе загасяме лампи, телевизори тя си обикаля, говори си, не й се спи.

Опитайте да започнете да я слагате по- рано.
Моят син е на 4 и половина и през седмица най- късно в 8.30 е в леглото. Беше трудно, но трябва постоянство.

Опитваме се да й оправим режима, откакто е на ясла по цял ден смятам, че ще е по-лесно.
Това, че няма още изграден режим е вярно, може и от това да е

Освен на режима, обърнете внимание и на това, ако прекалява със сладките неща и джънка, като цяло.

Нервното напрежение от яслата вечер излиза под формата на истерии. Това е нормално за тази възраст. Всички минават през такива периоди. Оставете я да се нареве, да се разтовари емоционално и ще се успокои. Бъдете спокойни и търпеливи. Гушкайте я, ако ви позволява. Ще отмине този период.

Здравей, тук аз виждам проблем. Ще споделя моя опит. Моето дете го слагах в 9:00 да спи като беше на 2 години. За градина трябваше да я будя в 8:00. Само че тя не си беше доспала. Всеки път ми беше много жал да я будя, даже вина изпитвах. Така сладко спинкаше, а аз да я изваждам от сладкия ѝ сън заради градината и работата. Просто нямах волята да я накарам да си легне в 8:00. И естествено тя си беше кисела. Като стана 4 годинки се реших на тази промяна да си ляга по-рано - в 8:00 вечерта. Помрънка малко, но свикна. Откакто си ляга в 8:00, не се налага да я будя, защото тя се буди съвсем сама след като се е наспала добре. Ляга в 8:00 и се буди към 8:00 часа спокойна и отпочинала.

Това е само моят опит, може да не е приложим за това дете, но доколкото знам на някои деца им трябва поне 12 часов нощен сън.

От друга страна истериите и тръшкането са част от израстването на децата и без тях за съжаление не можем да минем. Блазе на родителите с кротички деца. И моето какви циркове и истерии е правило, добре че е минало-заминало или поне се надявам да е така.

Детето отразява това, което се случва в живота му. Възрастните трябва да се променят  и то автоматично ще се промени и ще стане спокойно. 
Може проблемът да е в семейството или в детската ясла/градина и когато на тези две места се успокоят нещата и детето ще се успокои. Пробвайте.

Тя от яслата беше много стресирана в началото.. Събуждаше се с рев докато спи, сънуваше кошмари и не искаше да чуе за там..
Сега изявява желание да ходи там.. Казват, че е много спокойна, не предава такива инати както вкъщи.
От друга страна виждам, че и на нашите понякога им кипва и не си сдържат нервите, което според мен е грешка.. Но наистина не се търпи.. Ти му обясняваш, то си знае неговото.. Иначе бих казала, че е наистина много умно дете и почти всичко разбира.
Колкото до сладкото, не й даваме да яде.

Ама ти сестра ли си й? Майката къде е?
Нормално е да прави истерии след ясла. Аз пък давах сладко тогава. Или въобще нещо за ядене, веднага, още на улицата.

Как къде, тук си е. Реших да питам при вас как е и дали това е нормално, защото не е правила така до сега.
Аз вече не живея с тях, но се налага да идвам за няколко дена и наистина е страшно.

Да, нормално е, но трябва и адекватна реакция от страна на възрастните.
С търпение, разбиране, обясняване, понякога и залисване се оцелява.

Тепърва ще има периоди, в които “не е правила така” 😉
Все пак детето се развива.

Щом е умно, обяснявайте. Ако се чувства пренебрегнато или неразбрано, чрез рев и тръшкане търси мнимание и е грешно да се наказва детето. Има книги, четете.
Но това е работа на родителите.

Всеки месец, всеки ден детето прави нещо, което не е правило преди. И милички, и гаднички неща. Това е.

Да не би да е прегладняла след яслата ,а да не се сеща да каже. Повечето деца са осверепяли от глад като излезнат от градината.

Тя като й се яде, яде.. Казва си, че е гладна
Много ми е смешно като каже аз много обичам спагети милата

Ако детето сега е на 2, значи е тръгнала на ясла на 1,9 горе-долу. Майката го е дала на ясла и е хукнала на работа. Предполагам си има причини. Голямата дъщеря поема прибирането от ясла и се чуди какво става.
Ами става това, че детенцето всъщност е още бебе и няма никакво желание да ходи на ясла. В яслата е отвратително. Но детето просто трае, защото е институция. При първата среща с близък човек изразява емоциите си по единствения начин, който умее - с рев.
То не може да ти върже логиката на възрастния - кофти ми е в работата - ядосан съм - мога да се успокоя и сам.
Дава си по неговата си бебешка логика - мозъкът ми е натоварен - трябва да го разтоваря на всяка цена с близък.
Имате две алтернативи - продължавате с яслата и истериите.
Спирате яслата и истериите намаляват. Не изчезват, но детето се успокоява малко.

На деца до 5 г няма какво да се обяснява, колкото и умни да са. Това сериозно, психолозите така учат. Изчетох много книги по темата и съм го изпробвала с мойто дете, и работи.
Обяснявате на по-големи дечица. Тези малките, по други механизми работят. Не може да се разберете с 2г дете, че повече няма да прави така.
Също и да му обяснявате, защо не му давате някоя играчка, само ще крещите, и вие, и детето и ще се дърпате. Трябва просто да му дадете друга играчка - и то ще пусне тази и все едно не я е искало.
Като започне да се тръшка, вие си правете нещо друго, ама запазвате спокойствие, не вътрешно да ви кипи, защото децата усещат тия неща. Викате го да види, какво правите, или то само ще дойде, ако му е интересно и  по този начин престава да крещи.
Детето на 2г учи само с подражание. Ако искате да го научите да яде броколи, трябва и вие да седнете пред него с броколи в чинията. Ако вие четете книга, и то ще иска книжка. И т.н.
Две очички постоянно ви наблюдават като в Биг Брадър.

Абсолютно подкрепям горният пост. Когато детето е в истерия, обяснения не помагат. То просто не чува нищо. Изчакваш да му мине истерията, да вентилира и после му разсейваш вниманието с нещо друго. В тази възраст много лесно можеш да му привлечеш интереса с друга играчка. С времето тези истерии ще намалеят и ще отшумят.

И аз така правех, изчаквах да ѝ мине истерията. Никакви разговори и обяснения не помагаха, даже още повече се навиваше да истерясва.

Е то й малко възрастни поемат информация, докато са истерясали. Ама това не пречи да се говори и обяснява на детето, докато “приема” все още.

При моето дете горните съвети не са работили: абсолютно му е все тая какво аз или другите ядат, за играчки рядко се е тръшкал, но не искаше да върви, искаше да го нося или с колата. Измислях разни игри: надбягване, или пеех и скачахме и подтичвахме...
Винаги ще намерят за какво да се тръшнат. Както казах важно е да се разбере какво го мъчи детето и да се реагира адекватно.

След ясла помагаше много при сина ми игри с телесен контакт/гушкане - гъделичках го, борехме се, рисуване по гърба, масаж. На детето му липсва телесния контакт с майката след толкова часове в яслата. Трудно дете на 2г може да вербализира тази нужда.

Аз имам чувството, че вече е лиготия това. Все се опитва да командва и да се налага. Като го направиш това, за което плаче веднага измисля нещо друго...
Или като й обръщаш внимание лошо, като не й пак лошо.. То няма оправия...
И аз преди си мислех, че се дължи това поведение на яслата, ама не.. Там е коренно различна, казват че си спи, яде, играе, не реве и иска пак и пак да ходи
Само вкъщи ги имаме тези номера, сутрин пък рев, че искала друга блуза, друг панталон, вечер искала памперс, абе все ново 20..
Не дава да се клатят щорите, не дава да се пуска климатика, абе шефка и тва е.

Много хора смятат тези прояви на едно 2- годишно за глезотия и лигавщина. Обаче не е баш така. Имат незряла нервна система. Трябва да мине време, докато св научи да отработва емоциите си. Моят син беше същият- рев, истерии, тръшкане по земята. Хора около нас бяха категорични,че сме го разлигавили и често пускаха стандартната реплика- леле, ако беше мое. Чуждите деца лесно се възпитават.
Само майка ми казваше, че ще стане чудно момченце и ще съжалявам, задето съм се нервирала. И се оказа права. Вече е на 4 и половина и няма и помен от буйните му изблици.

Ами нека си избира дрехите де! И тя е човек, може някоя дреха да й е неудобна, да я драска. При децата също някои неща може много да ги дразнят и да не могат да обяснят защо. Също така някои са чувствителни и се плашат. Хубаво е да се съобразиш и това дете да усети, че има някакъв контрол над света си. Иначе ако го третират като предмет и очакват да се съгласява с всичко - това изкривява психиката.

Моят син така реве,когато е преуморен.Изключително изтощително и изнервящо е да се ”бориш” с истериите на такова дете.
Моята тактика е повече гушкане,четене на книжки и спокойни игри (без таблети,телефони и.т.н.).Давам лек плод,водичка,гася лампата,пускам звездички на тавана.
В 99% от случаите с такива кризи,детето е преуморено,нервната им система ме издържа.

Моят син от преди да се роди "заспива" късно, редовно ми играеше хоро в корема между 23 ч и 1 ч през нощта. И сега е мисия невъзможна да го приспя преди 22 ч. Будя го за градина точно в 7:30 и все си казвам, че ще заспи вечерта по-навреме, е, няма такъв филм обичайно заспива към 22:30 ч. Ако заспи към 21:30 почвам да се притеснявам че се разболява. Имаме бебе на 1 г, тя заспива в 21-21:30. По едно и също време ги къпем и подготвяме за сън и двамата.
Също така е емоционален откакто се роди. Вече е на 4 г и "истериите" са по-малко, но като изпадне в "криза" го виждам как нарочно крещи и не чува нищо. Нито мога да го разсеям, нито да го успокоя с гушкане, песнички и т.н. Естествено това поведение се "пази" само за мама и от време на време в по-лека форма за тати - винаги ги правят тези неща само пред най-близките си. Забелязала съм че единственото което помага да приключи истерията по-бързо е да го сложа да си почине за половин минута сам на леглото в стаята му. Буквално го водя и му казвам че има нужда от малко почивка, защото явно емоциите са му дошли в повече. Оставям го, стоя пред вратата и броя до 20-30, той крещи с пълно гърло, но като вляза е готов за гушкане и да си обясним че "еди какво си не може, не бива и т.н."
Те имат емоциите на възрастни, но нямат нужните механизми и изразни средства за да се справят с тях. Всички възрастни също имат нужда да отпуснат парата, но го превим по друг начин. Затова и аз го оставям да се нареве или накрещи, но не искам да е прекалено дълго за негово добро.
На 2 г е съвсем нормално да имат такива епизоди, особено като ходят на ясла. При нас този период беше много тежък, защото бях и бременна и съвсем нямаше как да го вдигам и разнасям за да се успокои. Тогава помагаше да му пея на ухо, но това работеше за кратко.

И моето "злато" е на 2 г и си придава инати. Оставям я, да се натръшка, налигави и така.
Само с яденето за сега тя води.