Нервно дете на 2 г., не знам какво да правя

  • 8 372
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
Здравейте, аз съм Валя на 20г. Имам дъщеря на 3г ,разведена съм вече от 2 години и имам нужда от съвет за моята дъщеря, както и за себе си. Значи, дъщеря ми е много нервна почва да бъде неспокойна , капризна , не яде почти по цял ден. Проблемът е че има случаи които не мога да се справя с нея ,много си държи на своя инат и тва нещо ме затруднява и каквото и да правя нямам никакво влияние върху нея , нещата са сериозни , защото е твърде много нервна , и много бих искала да ме посъветвате какво да правя ,как да се справя с нея защото тва нещо ми омръзна наистина е нещо прекалено , много се притеснявам за нея и бих искала мнения , благодаря ви предварително 🙂
А аз също имам проблеми с нервите , много бързо избухвам чисто просто понякога не мога да се позная ,нито съм спокойна и тва нещо ми влияе много сериозно психически както и физически . Чувствам се много самотна понякога животът ми омръзва , почти нямам сила и тва от ден на ден надделява, всеки ден едно и също и плюс малката , много ми се насъбра последните дни . Имам нужда от съвет което да ми помогне да се справя , надявам се да ме разберете как се чувствам , благодаря ви предварително 🙂

Последна редакция: пн, 12 юли 2021, 11:53 от Не се сърди, човече

# 1
  • Мнения: 20
Според мен ще е период, децата преминават през такива, моето дете в нас също не яде готвено , а само филии и салата,  но на градина ми казват че яде абсолютно всичко заедно с останалите деца.

# 2
  • Мнения: 12
Според мен ще е период, децата преминават през такива, моето дете в нас също не яде готвено , а само филии и салата,  но на градина ми казват че яде абсолютно всичко заедно с останалите деца.
Моята не ходи , защото винаги се разболява там .

# 3
  • Мнения: 299
Имам дъщеря на 3г …много нервна почва да бъде неспокойна , капризна , не яде почти по цял ден…
А аз също имам проблеми с нервите , много бързо избухвам…
Ами то е очевадно. При нервозна майка, няма как детето да е спокойно. То копира каквото вижда всеки ден.  Да гледаш дете е голямо предизвикателство , което изисква опит и огромно търпение. Понеже сте много млада, когато сте станали майка не сте имали времето да изградите силна психика и сега страдате. Само спокойни родители могат да отгледат спокойни деца. Ние имаме 2 на подобна възраст и също не ни е лесно, защото нямаме никаква помощ, но много внимаваме да не избухнем пред тях и да сме винаги спокойни и усмихнати. Не са виновни децата, те просто попиват нашата енергия и са наше огледало. Опитайте да овладеете избухливостта си, иначе няма изход. Намерете си успокояващо хоби, което да ви прави щастлива. Когато сте ядосана, дишайте дълбоко и не казвайте тежки думи. Не е лесно, но има начин да се справите. Успех!

# 4
  • Мнения: 12 431
На 20 години с тригодишно дете и развод от две години? На 16 ли се омъжи? Гимназия завърши ли? Работещ ли? Детето ходи ли на ясла/ градина? Сама ли си гледаш детето?
Вие с детето сте като скачени съдове - твоето състояние тя го усеща и й се отразява.
Създайте си рутина, в която да имаш и малко време без детето. Ти на работа, то на ясла/ градина. След като си го вземеш от там - разходка двечките - сладолед, люлки... Пазаруване, вечеря,ритуал преди сън (баня, книжка и филмче, което да изгледате заедно). Ако имаш родители, което да помагат може да се договорите в петък вечер да им я водиш и да я оставяш там за събота. Баба и дядо да й се порадват, а ти да си свършиш нещо и да пиеш едно кафе с приятелка. Неделята да си на разположение на детето. Лято е. Където и да живеете има занимания - градини, паркове, планина/ река/ море... Правете си излети, пикник, играйте, гушкайте се...

# 5
  • Мнения: 12 431
Писах и в другата тема (1-6 години), нужно ви е малко да се разкачите една от друга.
Сега чета, че детето не ходи на ясла/ градина, защото боледува, а това значи, че Вие не ходите на работа, нали?
Ами променете това. Мястото на детето е сред другите деца. На тази възраст вече имат нужда да са малко по-самостоятелни, имат нужда от собствената си среда. Да, боледуват. Кой повече, кой по-малко, но всяко дете като влезе в колектив преминава през това. На 5-годишна възраст образованието става задължително. Искате тогава да пропуска материал ли? Вашите родители помагат ли? Заедно ли живеете или отделно? Гимназия завършихте ли? Имате ли професия?

# 6
  • София
  • Мнения: 62 595
Повечето майки никак не са спокойни, особено при допълнителни житейски проблеми и обстоятелства, така че максимата за спокойните родители е мираж. Майките и бащите се справят както могат според обстоятелствата.
Валентина, възползвай се от всяка помощ, която можеш да намериш - родители, детско заведение, приятелки, бавачки. Вярно, че детето е има своите възрастови особености, но все пак ти караш влака и си наясно, че си изнервена. Логично тази изнервеност се отразява в начина, по който общуваш с детето и сигурно повечето неща, които те дразнят са някакви дреболии, които можеш да подминеш. Когато единият е изнервен - другият също се изнервя. Затова колкото е възможно подминавай някакви дреболии, а нервирането го запази за сериозните случаи. Възползвай се от всеки момент да си почиваш физически иемоционално, макар че точно в този момент е много напрегнато. Но с нерви само ще влошиш картинката, а няма да я подобриш.

# 7
  • Мнения: 10 998
Моите деца бяха такива. Аз също съм в известна степен неуравновесена. Ако не бяхте разведена, бих ви дала съвет да оставяте детето на бащата, а вие да карате колело, да плувате, да играете зумба, но предполагам че няма на кой да оставите детето.
Като съвет мога да ви дам да запишете детето на детска градина, а вие да ходите на работа. Период е, ще мине, но е много трудно и понякога имаш чувството, че никога няма да свърши.
Моят син вече е на 14 години, много е разумен, обажда ми се постоянно, все още не се храни добре, но много по-добре от времето, когато беше на три.
Истината е, че трябва да сте спокойна и да не търсите вината в себе си.
На възрастта на която е вашето дете, ние с моето голямото обикаляхме по цял ден по паркове, за да се изтощи. С малкото си седехме вкъщи, но му пълнех басейн, за да се забавлява с водата. Вижте какво радва вашето дете и се постарайте да му го осигурите. Чакат ви много трудни моменти, трябва да сте силна, мислете за себе си. Ако можете да си намерите някой мъж, дори само за чат от време на време.
Прегръщам ви и ви желая всичко най-добро. Наясно съм, че няма да срещнете много подкрепа, но помнете: Господ ни изпраща толкова трудности, колкото можем да понесем.

# 8
  • Мнения: 12
На 20 години с тригодишно дете и развод от две години? На 16 ли се омъжи? Гимназия завърши ли? Работещ ли? Детето ходи ли на ясла/ градина? Сама ли си гледаш детето?
Вие с детето сте като скачени съдове - твоето състояние тя го усеща и й се отразява.
Създайте си рутина, в която да имаш и малко време без детето. Ти на работа, то на ясла/ градина. След като си го вземеш от там - разходка двечките - сладолед, люлки... Пазаруване, вечеря,ритуал преди сън (баня, книжка и филмче, което да изгледате заедно). Ако имаш родители, което да помагат може да се договорите в петък вечер да им я водиш и да я оставяш там за събота. Баба и дядо да й се порадват, а ти да си свършиш нещо и да пиеш едно кафе с приятелка. Неделята да си на разположение на детето. Лято е. Където и да живеете има занимания - градини, паркове, планина/ река/ море... Правете си излети, пикник, играйте, гушкайте се...
Нито завърших , нито работя , малката не ходи на градина. От както съм разведена съм при нашите, но повечето аз се разправям с нея защото нашите не са тук. Баба ми помага колко се може но малката стана много лигава , плаче си за всичко особено за чужди играчки че и даже си ги присвоява. Докато я убедя че тва не е нейно и се опитвам да връщаме играчката или каквото да е там ,тя от рев посинява и се разлигавя ,не мога да се справя почти с нея . Изобщо. Нямам никакво време за себе си , винаги се вкъщи , едно и също. Всеки ден едно и също , плачене ,нерви, децко не гледа по телевизията , забравених и по точно не давам ѝ телефон , защото когато го гледа не ми позволява нищо , започва да плаче като полудяла и до като не ѝ давам тела няма да се успокои. За разходки , да отиваме на парка там си игра много добре и на пазаруване винаги е с мен , но прекалено е , защото където и да ида тя плаче за мен , и чисто просто , както разбираш ,аз почти нямам никакво време за себе, ни за кафе ,ни за разходка, ни за приятели, ако ходя някъде тя е винаги с мен , разбирате ли ме ?
Но скоро време тук до един месец , ще си ходим при нашите в Германия. Там ще ходи на градина, и ще се успокоим,.мисля , и двете , защото ни трябва пространство малко време за себе си както и разнообразие.

# 9
  • Мнения: 12
Имам дъщеря на 3г …много нервна почва да бъде неспокойна , капризна , не яде почти по цял ден…
А аз също имам проблеми с нервите , много бързо избухвам…
Ами то е очевадно. При нервозна майка, няма как детето да е спокойно. То копира каквото вижда всеки ден.  Да гледаш дете е голямо предизвикателство , което изисква опит и огромно търпение. Понеже сте много млада, когато сте станали майка не сте имали времето да изградите силна психика и сега страдате. Само спокойни родители могат да отгледат спокойни деца. Ние имаме 2 на подобна възраст и също не ни е лесно, защото нямаме никаква помощ, но много внимаваме да не избухнем пред тях и да сме винаги спокойни и усмихнати. Не са виновни децата, те просто попиват нашата енергия и са наше огледало. Опитайте да овладеете избухливостта си, иначе няма изход. Намерете си успокояващо хоби, което да ви прави щастлива. Когато сте ядосана, дишайте дълбоко и не казвайте тежки думи. Не е лесно, но има начин да се справите. Успех!
Благодаря ви много за съвета , и да а се опитвам да се владея ,но проблемът е че тя стана много лигава , плаче за чужди неща и си ги присвоява и като я убедя че тва е нейно , тя посинява и става олелия и чисто просто не мога да запазя такова голямо търпение ,и каквото и да ѝ кажеш тя нито ме слуша нито възприема

# 10
  • Мнения: 12 431
Трудно, но трябва да се справите. Аз също само си гледам децата. Оставяла съм малкия на детски център, за да отида на зъболекар. Търси варианти. В Германия детето ще преживее още един стрес - смяна на средата и езика. Запиши се самостоятелна форма в училище. Ще си учиш по конспект и ще идваш два пъти годишно за изпити. Трябва да вземеш средно, по възможност от професионална гимназия. Няма да е лесно да се подготвяш сама, но ако се амбицираш ще се справиш. Докато сте тук потърси семейна терапия - за теб и детето. Ще помогне да се успокоиш малко.

# 11
  • Мнения: 12 431
Когато излизате вземате от вкъщи играчка, с уговорката, че или си играе сама с нейната играчка или дава и на другите деца, съответно пита преди да вземе тяхна и след това връща. Това с рева и посиняването е опит за манипулация. Говорене, говорене, говорене... Поставяне на граници, предварително уточнявате какво поведение е приемливо и какво не. Ако се е държала добре ще получи награда, ако не е спазила правилата ще бъде изведена от площадката на мига.

# 12
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Направи си извод за грешките, които си допуснала.
Омъжила си се рано, не си имала време да завършиш училище. Сега, ще ти е трудно да си намериш хубава работа.
Не се укорявай, допуснала си грешки, но пък имаш едно чудесно малко дете. Вече си майка и няма връщане назад. Сега се опитай да бъдеш добра майка, за да не съжаляваш в бъдеще, за това, което правиш днес. Обръщай внимание на детето си, чети му книжки, давай му уж да ти помага в домакинската работа, да пазарува. Насърчавай я да е самостоятелна.  Нормално е да си изнервена, когато си по цял ден с детето си, защото си млада и ти се излиза, но приеми, че това няма да се случва повече по начина, по който си свикнала. Така е да си родител- едно и също всеки ден. Така е с всички майки с малки деца. Това е важно за децата. Също така е нормално и тя да иска да е непрекъснато с теб. Просто има само теб и много те обича.

И помисли какво искаш за нея. Направи така, че да завърши училище и я възпитавай така, че да не забременее млада, млада, преди да е стъпила на крака . Успех!

# 13
  • София
  • Мнения: 62 595
Уговаряте правилата предварително и напомняш правилата всеки път.  А ако е нужно, просто отстраняваш детето от ситуацията физически и толкова. Няма да се бутате в чуждите деца с чуждите играчки. Избягвай ситуации, които карат детето да "реве до посиняване" - то не може да се регулира като поведение, изцяло е вглъбено в това, което иска.

# 14
  • Мнения: 12
Когато излизате вземате от вкъщи играчка, с уговорката, че или си играе сама с нейната играчка или дава и на другите деца, съответно пита преди да вземе тяхна и след това връща. Това с рева и посиняването е опит за манипулация. Говорене, говорене, говорене... Поставяне на граници, предварително уточнявате какво поведение е приемливо и какво не. Ако се е държала добре ще получи награда, ако не е спазила правилата ще бъде изведена от площадката на мига.
Има си много играчки , понякога си взема това което ѝ е любимо , но гледа ли други неща , директно отива там и го взема , опитвам се с хубаво да ѝ обесня ,но повечето случаи не помага и тогава с рев си ходим .

Общи условия

Активация на акаунт