Свикване на детето на ново място!

На тази възраст не е въпрос на мнение, а на решение на родителя. От утре отиваме да живеем еди къде си, ще имаш твоя стая и точка.
Децата се плашат от новото, но са адаптивни и ще свикне, стига мама да продължава да обгрижва, гушка и т.н. Не позволявайте на собствената неувереност да прехвърля решението към детето.

Благодаря за съветите! Ще са ми от огромна полза.

Да, не се притеснявайте толкова от първоначалните настроения. Синът ми беше по-малък, когато сменихме държава, дом, обкръжение. Започнах работа, няколко души го гледаха, в различни къщи и т.н. Имаше брожения, но свикна и сутрин само питаше "Днес при кой съм?".

А защо той не дойде при вас и да не се налага детето да се мести?

Той живее при нас в момента, но откъм работа за мен и него сме решили да сме си отделно, а и когато се съберат много поколения на едно място става сложно

Детето е малко, ще свикне бързо. Купете му нещо интересно, играчка, палатка, друго, което да го заинтригува в стаята му.
Моят беше на 3,5 г., когато сменихме апартамента, но имаше огромно желание. То си е и до дете. Някои по-лесно приемат промените от други, но в крайна сметка, всички свикват.

Когато за пръв път заведох сина ми в апартамента на приятеля ми /сегашен съпруг/, той беше на същата възраст, като твоя син. В апартамента имаше котка. Ние вкъщи нямахме животно и сина ми беше толкова очарован от котката там, че не искаше да си тръгва и накрая дори останахме да спим там. Каза ми “Ти тръгвай - аз оставам”. След това постоянно искаше да ходим там, за да си играе с котето

Та - със собствена стая не знам дали ще успееш да я примамиш, защото е малка още и не разбира, а пък и на ново място може да не иска да си спи в стаята, поне в началото. Обаче, ако при преместването й подарите домашен любимец е много вероятно да се зарадва. Помисли над това
Успех!

За да не иска детето да е на новото място, та чак да изпада в истерия, има някаква причина. Според мен, нещо е уплашено, не е разбрало за какво става дума с това местене. Като сте представяли на детето цялата идея, има някаква ваша грешка, която вие не осъзнавате. Забаламосайте го, не се фиксирайте върху местенето, а представете нещата по-естествено, без напрежение и без ваши негативни очаквания. Достатъчно вашето убеждение, че всичко е за добро и е хубаво, за да се почувства детето сигурно и спокойно.

Идеята за домашен любимец от по-горе ми се струва интересна, но не е необходимо непременно да е куче или котка, защото това е голяма отговорност. Може да вземете рибка или даже градински охлюв в добре затварящ се съд, в който все пак да влиза въздух.

Аз осъзнавам, че греша някъде, но явно в последствие ще разбера къде точно. По принцип детето трудно се адаптира на нови места. Тя още от входа започва да плаче, виждам я, че не е спокойна. Видимо ще мине време докато осъзнае, че няма нищо страшно. Идеята за куче или котка е добра, но тя има страх от тях

Твоите родители как се отнасят към преместването ви? Има ли вероятност някой да я настройва или да я е уплашил с непремерени изказвания? Понякога бабите и дядовците никак не са тактични и могат да изпляскат нещо не на място, а едно малко и впечатлително дете да изтълкува думите им погрешно.
Не е задължително точно баба и дядо, може някой друг близък или съседка да е изтърсила нещо и да е наплашено детето.

Просто не би трябвало да плаче, щом е с мама. Какво да му е на мястото. Тя нали разбира, че няма да я оставиш там! Това е голямо детенце, ходило е къде ли не с теб, и по поликлиники, магазини, по гости. Как така изведнъж ще се разплаче от входа. Ако трябва, я гушни на ръце, да знае, че оставаш там с нея.
Да не би точно идеята за отделна стая да я плаши? Помислете да не й говорите известно време за това, може да си мисли, че ти вече не я искаш и ще я "отлъчиш" някъде си, сам самичка.

Когато бях малка имах страх от кучета - един дакел ме нападна на улицата и много ме наплаши. Майка ми ми купи точно дакел и освен, че страха от кучета изчезна, този дакел беше любовта на живота ми /малко отклонение/

Но, като цяло не е задължително да е куче или котка. Аз съм гледала декоративно зайче - това са едни прекрасни, много милички и много лесни за гледане животинки, които като цяло не искат нищо друго, освен да ги погушкаш малко и да ги пуснеш от клетката да си обикалят.

А не правят ли дардонки по пода?

Супер че отвори и тази тема, защото както споменах е дълга история. Малката е буквално пристрастена към баба си (моята майка), защото баба угажда много, купува и каквото иска, детето каквото каже това става когато е при нея. Дава и се каквото поиска за ядене, а тя и без това е злояда, аз махнах абсолютно всички боклуци, сладки и т.н., но баба дава тайно, а аз после като я накарам да хапне каквото съм наготвила...тя отказва... Много се дразня, повтарям и постоянно да не прави така, защото после на мен ми е трудно. Тъкмо вкарвам някакъв ред и всичките ми усилия отиват на вятъра и айде пак се върти в един кръг. Приятеля ми и той много се дразни от тези неща, аз оставам често между чука и наковалнята само и само всичко да е наред. Биологичния и баща не се обаждаше за абсолютно нищо свързано с детето, а сега човекът до мен изказва мнение свързано с детето и после майка ми се дразни...Заради това искаме да се оттделим, за да мога да съм спокойна и пълноценна за детето си и следователно и тя да свикне и да се чувства добре. Като нищо майка ми да и казва някакви неща и тя прави така после, защото нито мен иска, нито него. Само реве и се тръшка, аз гледам да не и угаждам за всяко нещо.
Преди месец ходихме до апартамента и като влязохме, тя се заигра с играчки които съм носела преди там и по едно време както си играе ми казва -"Мама, мама кучи папа кола и аз тука затворена, не мога да изляза". Като чух тия неща и започнах тихо кротко да и обяснявам, показах и, че колата е навън и така..Извинявайте за дългия пост отново.