А не правят ли дардонки по пода? 
Да ти кажа честно, ако през деня стои в клетката и се пуска само, когато сте вкъщи, а клетката стои постоянно отворена, свикват да си правят дарадонките върху сеното в клетката
Супер че отвори и тази тема, защото както споменах е дълга история. Малката е буквално пристрастена към баба си (моята майка), защото баба угажда много, купува и каквото иска, детето каквото каже това става когато е при нея. Дава и се каквото поиска за ядене, а тя и без това е злояда, аз махнах абсолютно всички боклуци, сладки и т.н., но баба дава тайно, а аз после като я накарам да хапне каквото съм наготвила...тя отказва... Много се дразня, повтарям и постоянно да не прави така, защото после на мен ми е трудно. Тъкмо вкарвам някакъв ред и всичките ми усилия отиват на вятъра и айде пак се върти в един кръг. Приятеля ми и той много се дразни от тези неща, аз оставам често между чука и наковалнята само и само всичко да е наред. Биологичния и баща не се обаждаше за абсолютно нищо свързано с детето, а сега човекът до мен изказва мнение свързано с детето и после майка ми се дразни...Заради това искаме да се оттделим, за да мога да съм спокойна и пълноценна за детето си и следователно и тя да свикне и да се чувства добре. Като нищо майка ми да и казва някакви неща и тя прави така после, защото нито мен иска, нито него. Само реве и се тръшка, аз гледам да не и угаждам за всяко нещо.
Преди месец ходихме до апартамента и като влязохме, тя се заигра с играчки които съм носела преди там и по едно време както си играе ми казва -"Мама, мама кучи папа кола и аз тука затворена, не мога да изляза". Като чух тия неща и започнах тихо кротко да и обяснявам, показах и, че колата е навън и така..Извинявайте за дългия пост отново.
Преди месец ходихме до апартамента и като влязохме, тя се заигра с играчки които съм носела преди там и по едно време както си играе ми казва -"Мама, мама кучи папа кола и аз тука затворена, не мога да изляза". Като чух тия неща и започнах тихо кротко да и обяснявам, показах и, че колата е навън и така..Извинявайте за дългия пост отново.
Всички баби са така. И моята дъщеря, като отиде при свеки, после не иска а си тръгва. Може да включите и бабата в акцията по адаптацията на малката. Примерно в началото да идва при вас за по 1 - 2 часа - хем малката да вижда, че баба идва, хем и на теб да ти е малко от помощ. И с времето да намалите идването, след това да го разредите - през ден, през два и така - постепенно да станат нещата. Така малката ще е спокойно, че баба идва и там.
Но, като цяло да знаеш, колкото по-малко е детето, толкова по-бързо свиква с промените. Ще има някакви драми, но не се шашкай кой знае колко - бързо ще премине. Въпросът е да направиш така, че апартамента да й се види по-привлекателен и по-интересен от този, в който е живяла до сега.
И само да добавя - горещо препоръчвам да не я заточвате сама в детската стая още от самото начало. Може и да не съм права - нека и другите да си кажат мнението, обаче, ако сега е спала близо до теб, а сега я отделиш толкова рязко, в нов апартамент, сама, може да го приеме, като изоставяне. Особено, като вижда, че вече друг човек спи при теб, а тя е оставена сама в друга стая. Този момент е малко деликатен и, ако не подходиш правилно, може да се настрои срещу приятеля ти.
