Истеричен рев, нервни кризи, 2годишно дете

Много хора смятат тези прояви на едно 2- годишно за глезотия и лигавщина. Обаче не е баш така. Имат незряла нервна система. Трябва да мине време, докато св научи да отработва емоциите си. Моят син беше същият- рев, истерии, тръшкане по земята. Хора около нас бяха категорични,че сме го разлигавили и често пускаха стандартната реплика- леле, ако беше мое. Чуждите деца лесно се възпитават.
Само майка ми казваше, че ще стане чудно момченце и ще съжалявам, задето съм се нервирала. И се оказа права. Вече е на 4 и половина и няма и помен от буйните му изблици.

Ами нека си избира дрехите де! И тя е човек, може някоя дреха да й е неудобна, да я драска. При децата също някои неща може много да ги дразнят и да не могат да обяснят защо. Също така някои са чувствителни и се плашат. Хубаво е да се съобразиш и това дете да усети, че има някакъв контрол над света си. Иначе ако го третират като предмет и очакват да се съгласява с всичко - това изкривява психиката.

Моят син така реве,когато е преуморен.Изключително изтощително и изнервящо е да се ”бориш” с истериите на такова дете.
Моята тактика е повече гушкане,четене на книжки и спокойни игри (без таблети,телефони и.т.н.).Давам лек плод,водичка,гася лампата,пускам звездички на тавана.
В 99% от случаите с такива кризи,детето е преуморено,нервната им система ме издържа.

Моят син от преди да се роди "заспива" късно, редовно ми играеше хоро в корема между 23 ч и 1 ч през нощта. И сега е мисия невъзможна да го приспя преди 22 ч. Будя го за градина точно в 7:30 и все си казвам, че ще заспи вечерта по-навреме, е, няма такъв филм обичайно заспива към 22:30 ч. Ако заспи към 21:30 почвам да се притеснявам че се разболява. Имаме бебе на 1 г, тя заспива в 21-21:30. По едно и също време ги къпем и подготвяме за сън и двамата.
Също така е емоционален откакто се роди. Вече е на 4 г и "истериите" са по-малко, но като изпадне в "криза" го виждам как нарочно крещи и не чува нищо. Нито мога да го разсеям, нито да го успокоя с гушкане, песнички и т.н. Естествено това поведение се "пази" само за мама и от време на време в по-лека форма за тати - винаги ги правят тези неща само пред най-близките си. Забелязала съм че единственото което помага да приключи истерията по-бързо е да го сложа да си почине за половин минута сам на леглото в стаята му. Буквално го водя и му казвам че има нужда от малко почивка, защото явно емоциите са му дошли в повече. Оставям го, стоя пред вратата и броя до 20-30, той крещи с пълно гърло, но като вляза е готов за гушкане и да си обясним че "еди какво си не може, не бива и т.н."
Те имат емоциите на възрастни, но нямат нужните механизми и изразни средства за да се справят с тях. Всички възрастни също имат нужда да отпуснат парата, но го превим по друг начин. Затова и аз го оставям да се нареве или накрещи, но не искам да е прекалено дълго за негово добро.
На 2 г е съвсем нормално да имат такива епизоди, особено като ходят на ясла. При нас този период беше много тежък, защото бях и бременна и съвсем нямаше как да го вдигам и разнасям за да се успокои. Тогава помагаше да му пея на ухо, но това работеше за кратко.

И моето "злато" е на 2 г и си придава инати. Оставям я, да се натръшка, налигави и така.
Само с яденето за сега тя води.