Как да се разведем

ЧАСТ ВТОРА: СЪЩНОСТ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ:
 
1.     ПО СЕМЕЙНИ ДЕЛА.
 
Целта на настоящото изложение е да предостави на медиаторите към ЦСМ основни насоки относно изискванията към споразуменията по Семейния кодекс (СК) по делата за развод, родителски права и издръжка. Засегнати са въпроси, които касаят минимално изискуемото съдържание на споразумението и е добре да се знаят и вземат предвид от медиаторите при детайлизиране на същото с оглед последващо улеснение за страните при изпълнението му. В резултат се постига работещо споразумение, което да охрани интересите на страните включително и при бъдещо влошаване на отношенията им.
Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. Следва да се има предвид и възможната различна практика на съдиите от отделението, включително в смисъл, противен на споделеното. Въпреки това настоящото изложение би могло да се ползва като изходна база, която да бъде съобразена от медиатора при постигане на споразумение от страните.
 
І. Развод
Съгласно действащото законодателство бракът между страните може да бъде прекратен с развод по два процесуални реда:
-              по взаимно съгласие
-              по исков ред (вкл. хипотезата на чл. 49, ал. 3 СК, при която страните представят на съда за одобрение споразумение относно някои или всички от последиците при прекратяване на брака. Тази хипотеза не е типична в практиката на 3ГО. Когато страните са постигнали съгласие по някои от спорните въпроси те го заявяват пред съда и по преценка на съдията се включват в решението съобразно заявената воля. Когато е постигнато съгласие по всички въпроси обикновено се преминава към развод по взаимно съгласие.).
 
Производството за развод по взаимно съгласие е охранително. Това означава, че между страните не съществува спор относно поставения за разглеждане от съда въпрос. Целта на производството е пред съдия да се заяви непоколебимата воля на страните за прекратяване на брака с развод и да бъде одобрено представеното споразумение. Реквизитите на същото са изложени в чл. 51 СК:
При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно:
-              местоживеенето на децата,
-              упражняването на родителските права,
-              личните отношения,
-              издръжката на децата,
-              ползването на семейното жилище,
-              издръжката между съпрузите и
-              фамилното име.
            Съпрузите могат да се споразумеят и по други последици на развода.
Това съдържание следва да се имат предвид и при процедура по медиация на дело за развод по исков ред.
 
Исковото производство за прекратяване на брака с развод е на разположение на страните, които не могат да постигнат съгласие относно последиците при прекратяване на брачната връзка, а понякога е налице изначално несъгласие на единия от съпрузите дори за прекратяване на брака. В това производство съдът дължи да изследва:
-              настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака;
-              по чия вина – само ако въпросът за вината е поставен от някоя от спорещите страни;
-              последиците от прекратяване на брака.
В това производство съдът може да прецени, че делото е подходящо за медиация, респ. да препрати страните към разрешаване на повдигнатия спор чрез този способ.
 
Съгласно чл. 46 от Конституцията на Република България бракът е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и задължения в семейството. Т.е. възникването и съществуването на брачното отношение е основано на съгласието на двете страни. Ето защо независимо от желанието на единия съпруг за продължаване на брачната връзка, съдът би постановил прекратяване на брака с развод, ако се установи, че последният е дълбоко и непоправимо разстроен. (Бележка: Съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд № 10/71 г.  дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, което изисква законът. Непоправимо е това разстройство, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. То ще е налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее). Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от СК отм., съгласно която „развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът“, не е възпроизведена в новия Семеен кодекс.
Съдът се произнася кой от съпрузите е виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака само ако такъв въпрос е повдигнат. В този случай в производството вината има основно значение за възлагане на съдебните разноски  и е един от множеството признаци, които се преценяват при произнасянето в частта за родителските права и ползването на семейното жилище. Определящи се явяват комплекс от фактори, които ще бъдат разгледани по-надолу в изложението.
 
Последици от прекратяване на брачната връзка.
След постановяване на решението за развод по исков ред съдът дължи и произнасяне относно:
-              родителските права и местоживеенето на децата,
-              режим на лични отношения;
-              издръжката;
-              ползването на семейното жилище и
-              фамилното име.
 
Родителски права:
Следва да се отбележи, че основен момент при разрешаване на спорните въпроси, е интересът на децата. Това е ръководен принцип за съда, който трябва да бъде и отправна точка при провеждането на процедурата по медиация. Т.е. какъвто и да се установи че е интересът на всяка една от страните в процедурата по медиация, той отстъпва на заден план, водещ е интересът на детето.
Съвет: обърнете внимание на страните как установените в процедурата по медиация техни нужди съответстват на интереса на детето и преди всичко – в състояние ли са да го удовлетворят.
 
Спорът кой от съпрузите да упражнява родителските права обикновено е препъни-камъкът, който препятства постигането на споразумение.
Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът се произнася кой от съпрузите да упражнява родителските права като преценява всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности
Съвет: така изброените показатели могат да послужат на медиатора при изслушване на страните, като разговорът бъде насочен в посока изясняване кой от родителите в каква степен „покрива“ тези показатели. След изясняването им може да се приложи медиационна техника: сверка с действителността. Напр., родителят има желание и необходимите възпитателски качества, но не разполага с необходимото време и ресурс за отглеждане на детето или обратното.
 
Важно е да се отбележи, че предоставяне упражняването на родителските права у единия родител не означава ограничаване или лишаване на другия родител от права.  Съгласно ППВС № 1/74 г. „По смисъла на закона предоставя се само упражнението на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.“ По-прецизен е терминът „родителска отговорност“, използван в регламент № 2201/2003 на Съвета на Европейския съюз. Така акцент се поставя върху това кой от родителите в конкретния случай в по-пълна степен може да откликне на потребностите на детето от ежедневна грижа по отглеждане и възпитание.
Следва да се има предвид, че както законът – чл. 126 ал. 1 СК, така и съдебната практика третират разделянето на децата при развод като изключение. Съгласно ППВС № 1/74 г. следва да са налице сериозни причини за това.
Съвет: Ако е необходимо, съдържанието на понятието упражнение на родителските права следва да се обясни на страните, за да може те да придобият представа какви ще са правата и задълженията на родителя, на когото правата ще бъдат предоставени, респ. на другия родител. Ролята на последния в живота на детето не следва да се разбира превратно, ограничавайки я единствено до задължение за даване на издръжка. Изборът на родителите да живеят разделно предполага допълнителни усилия, за да бъде възприет от детето. Липсващият от ежедневието му родител би следвало в максимална степен да запълни явилата се след раздялата празнина.
 
Местоживеене – обичайно в практиката местоживеенето на детето се определя при родителя, който упражнява родителските права.
Съвет: при постигане на споразумение е добре, когато родителите държат на изрично посочване, местоживеенето на детето да се свърже с постоянен или настоящ адрес на отглеждащия родител, без този адрес да се изписва конкретно: напр. гр. София, ж.к. Люлин 2, бл. 202, вх. В, ет. 3, ап. 23. Последното би създало трудности при изпълнение на споразумението, ако отглеждащият родител реши да промени адреса, закупувайки по-добро жилище в ж.к. Овча купел например. Ето защо, ако страните имат притеснения е достатъчно посочването на адреса да се ограничи до конкретен град. Обичайно в практиката се постига уговорката: „...при когото детето ще живее“.
 
Режим на лични отношения
Съгласно чл. 59, ал. 3 СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти. Целта на определеният режим е да гарантира възможност на отсъстващия от ежедневието на детето да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето.
Съвет: режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан, така, че да не буди последващи конфликти между страните по повод изпълнението му. Декларацията на страните, че „те си знаят“, не е достатъчна. Трябва да е ясно за всеки друг, който прочете съдържанието на споразумението, кога и как ще се реализират срещите. Съдът е задължен да следи за изпълняемост на споразумението, което именно проверява. Напр., когато седмиците се посочват като 1-ва и  3-та, а месецът започва в събота и има 5 седмици, тогава може да възникне спор как да се изпълни този режим, коя седмица е първа и ако вземането е определено от петък – включва ли се и този ден към режима. Ето защо определянето на режима чрез четни и нечетни седмици напр. улеснява страните при изпълнението на споразумението.
Обичайно се посочва правото на неотглеждащия родител да прекарва с детето 20-30 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на отглеждащия родител. Добре е да се уточни, че става въпрос за платен годишен отпуск (лимитиран като брой дни в Кодекса на труда), тъй като в противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.
Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година (напр. Коледните празници всяка четна година и Великденските празници всяка нечетна година).
Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.
Добре е да се посочи как ще бъде осъществяван режимът на лични отношения. Прецизирането следва да е определено по начин, който да води до практическо улеснение за родителите. Напр. формулировка „ще взима и връща детето до дома на майката“ буквално погледнато означава, че само от това място детето може да се предава и на това място да се връща. По-удачно е да се замени или да се добави „или на друго място по взаимно съгласие на страните“.
При малки деца (напр. бебета) режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Напр.: без преспиване до навършване на 3-годишна възраст, след този период – с преспиване.
Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изградена емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на личните контакти. Няма пречка напр. да се постигне съгласие първите 5 срещи да се проведат в присъствието и на отглеждащия родител или на трето пълнолетно лице, определено от отглеждащия родител (вторият вариант е препоръчителен, особено при конфликтни страни). Не съществува вариант, дори при хипотезата на лишаване от родителски права, при който неотглеждащият родител по принцип да бъде лишен от възможност за осъществяване на лични отношения с детето. Ето защо ако отглеждащият родител има притеснения за протичането на срещите между детето и неотглеждащия родител (последният напр. злоупотребява с алкохол, упражнявал е физическо/психическо насилие над детето и т.н.) - горепосочените модалитети се явяват вариант за осъществяване на личните контакти. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 8 СК: При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.
Съвет: не се препоръчва режимът на лични отношения да зависи от желанието на детето (напр. чрез уговаряне: всяка четна седмица от 9:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, ако детето даде съгласие). Подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете изцяло на волята на детето, което към този етап не съзнава своите интереси и често мени мнението си (включително и под чуждо влияние). Практически това може да доведе до отчуждаване на детето от родителя.
 
Издръжка
Право на издръжка има лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си (чл.139 СК). Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. (чл. 142 СК). В практиката се приема, че това е размерът, дължим от всеки един от родителите, а не общият размер на издръжката.
Следва да се отчете, че за размера на издръжката също така е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи ( срв. ППВС 5/70) – т.нар. издръжка в натура.
Съгласно чл. 59, ал. 5 СК размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Няма легална дефиниция на понятието „особени затруднения“, в практиката то се тълкува различно. Според Лиляна Ненова тук се има предвид по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжка няма да се чувства особено осезателно от родителите, няма много да ги затрудни. Преценява се конкретно.
Съгласно ППВС № 5/70 г. родителите могат да постигат съгласие единият от тях да поеме цялата издръжка, като заплаща и дела на другия, или да поеме по-голям дял от тази издръжка. В случая не е налице отказ от издръжка на нуждаещия се, защото при това споразумение той получава пълната си издръжка. Допустимо е също споразумение, при което всеки родител се съгласява да издържа това дете, което е при него, без да заплаща за другото дете, което живее при другия родител Такова споразумение също така не засяга правото на децата да получават издръжка, а се отнася само до изпълнението на задължението (чл. 73 ЗЗД). Във всички тези случаи обаче съдът е длъжен да преценява споразумението с оглед на това да не бъдат децата лишени от пълна издръжка.
 
Издръжка между съпрузите: при развод по исков ред може да се предяви и небрачен иск за издръжка от съпруг (чл. 145 СК). Тя се дължи от виновния на невиновния за разстройството на брака съпруг в срок до три години от прекратяване на брака, освен ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения – съдът може да продължи този срок. Правото се прекратява при встъпване в брак.
 
Ползване на семейното жилище
Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на СК дава следната дефиниция на понятието семейно жилище: "Семейно жилище" по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Има се предвид жилището, съвместно обитавано до настъпване на фактическата раздяла – ако такава е налице. Т.е.  „семейно жилище“ следва да се отличава от недвижим имот, собственост на страните. Възможно е по време на брака страните да са закупили апартамент (при режим на общност – СИО), но да живеят в жилище под наем, собственост на трето лице. В този случай семейно е жилището, което съпрузите обитават съвместно/са обитавали съвместно като наематели.
Съвет: следва да се акцентира, че законодателят свързва постигнатото съгласие конкретно с ползването на семейното жилище, т.е. не се има предвид разрешаване на евентуални имуществени спорове, права на собственост и т.н. Такива биха били предмет на разглеждане в друг исков процес.
Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца съдът е длъжен служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище. При постигнато споразумение обаче следва да се спази изискването на чл. 50 СК.
Съвет: често страните заявяват, че не следва да уреждат този въпрос, тъй като вече не живеят заедно, а до раздялата са живеели в жилище под наем напр. Дори при такава хипотеза чл. 50 СК изисква в споразумението да се включи клауза относно ползването на семейното жилище. В този случай тя би звучала напр.: към датата на фактическата раздяла страните са обитавали съвместно жилище, съставляващо апартамент, находящ се в ....................... ползвано под наем и собственост на трето лице. Жилището е напуснато от молителите и те нямат претенции към ползването му.
При непостигнато споразумение съдът основава преценката си на: интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства, вкл. жилищна нужда на съпрузите.
 
Фамилно име
Съпругът, променил фамилното си име при сключването на граждански брак, може да продължи да носи брачното си фамилно име (т.е. да откаже да възстанови предбрачното си фамилно име). За разлика от отменения СК, сега действащият закон не поставя като условие съгласието на съпруга, чието фамилно име е прието.
 
...И други последици на развода
Съпрузите могат да уредят и други лични или имуществени отношения, доколкото това не противоречи на закона и добрите нрави (последното е общо условие за одобрение на постигнато споразумение/спогодба).
Често при постигане на споразумение съпрузите уреждат и кои движими/недвижими вещи да бъдат поставени в дял/изключителна собственост на единия от съпрузите и какво уравнение на дела да получи другия съпруг. В съдебната практика обаче съществува спор доколко решение, с което е одобрено подобно споразумение по отношение на недвижими имоти, поражда вещнотранслативен ефект. Някои съдии приемат, че подобна последица не би могла да се породи с влизане в сила на решението, тъй като волята на страните не е обективирана в законоустановената форма за действителност – нотариален акт. Подобен проблем е изключен при използване на предвидената от закона възможност за сключване на брачен договор.
При сега действащия СК е излишно вписваното по инерция от отменения СК декларация относно: акции, дялове в дружества, регистрация като ЕТ (особено след ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС), влогове и т.н.
Следва да се има предвид, че уговорките между страните коя от тях да изплаща задължения по договор за кредит напр. имат облигационно действие, но не могат да се противопоставят на третото лице (банка).
Съгласно сега действащия СК паричните влогове не са съпружеска имуществена общност (те са лично притежание на титуляра на влога), поради което е безпредметно включването на нарочна клауза в споразумението по отношение на тях. При твърдение, че спестяванията са общи – страните могат да постигнат договореност за изплащане на сума, съответна на приноса на съпруга, нетитуляр на влога.
 
В частта, с която се утвърждава споразумението относно: родителски права и местоживеене на детето, режим на лични отношения, издръжка, ползване на семейното жилище страната може да поиска изменение в съответната част при настъпване на нови обстоятелства.
 
Примерен текст на споразумение по чл. 50 СК:
Страните изразяват непоколебимо съгласие за прекратяване на сключения помежду им граждански брак.
1. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете:  ............................, ЕГН ................, се предоставя на майката ...................., ЕГН .....................,  като определя местоживеене на детето в гр. София.
2.             Бащата .............................., ЕГН ..........................., ще има право на лични контакти – да вижда и взема детето ...................................., ЕГН ................................, както следва:
А: до навършване на тригодишна възраст на детето – без преспиване:
-              всяка четна седмица от 10:00 до 18:00 часа в събота и неделя;
Б: след навършване на 3-годишна възраст – с преспиване:
- всяка четна седмица от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя,
-              тридесет дни през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
-              Коледните празници всяка четна година (считано от 17:00 часа на 24.12 до 17:00 часа на 26.12), Великденските (считано от 17:00 часа на Разпети петък до 17:00 часа на понеделник, първия ден след Великден) и Новогодишни празници (считано от 17:00 часа на 30.12. до 17:00 часа на 02.01.) всяка нечетна година;
-              личните празници на бащата (рожден ден и имен ден) както следва: от 18:00 часа на предходния ден до 10:00 часа на деня, следващ личния празник.
При осъществяване на режима на лични отношения детето ще бъде вземано от и връщано до дома на майката или на друго място по взаимно съгласие на страните.
3. Бащата ...................., ЕГН ................., адрес: град София, .................. . се задължава да заплаща на детето ................................., ЕГН ..................., чрез неговата майка и законен представител .........................., ЕГН ................., адрес: гр. София, .................., месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основание за изменение или прекратяване на дължимата издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане на дължимата сума.
4. Семейното жилище, съставляващо апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. ...................., бл. ........., вх. ..........., ет. ........... - собственост на молителите, ще се ползва от майката ...................... и детето .................... до навършване на пълнолетие на последното.
5. След прекратяване на брака молителката ще носи предбрачното си фамилно име .....................
6. След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат един на друг издръжка.
7. Съдебните разноски остават за всяка една от страните така, както са направени.
 
ІІ. Родителски права
Съгласно чл. 127 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Това е хипотезата, при която родителите не са сключили граждански брак, независимо дали е било налице фактическо съжителство или не.
Производството няма специфики, различни от изложените при развода с изключение на вината за разстройството на брака, каквато в случая не се обсъжда.
 
Примерен текст: виж споразумението за развод, т. 1 – т. 3.
 
ІІІ. Издръжка.
Лица, имащи право на издръжка: съгласно чл. 139 СК право на издръжка има неработоспособно лице, което не може да се издържа от доходите си.
1.             Издръжка на ненавършили пълнолетие деца (вкл. иск за увеличение или намаляване на присъдена издръжка).
2.             Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители.
3.             Издръжка на бивш съпруг.
 
Относно издръжката на ненавършили пълнолетие деца са приложими изложението в частта за издръжката при развод.
Текстът на чл. 143 СК гласи: Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (т.е. правото е безусловно). Т.е. следва да се има предвид, че при делата за първоначално определяне на издръжка (вкл. за минало време) и при изменение на издръжката не е възпроизведена разпоредбата на чл. 59, ал. 5 СК, съгласно която издръжката трябва да осигури условията на живот, които детето е имало преди развода на родителите си (т.е. запазване на стандарт, включително луксозни разноски). Тук законодателят по различен начин задава нуждите на детето, които родителят следва да обезпечи.
Важно: безработният, но работоспособен родител, не се освобождава от задължение да заплаща издръжка.
Може да се предвиди увеличаване на размера на издръжката с порастването на детето.
 
Издръжка на пълнолетен учащ.
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца:
1.             ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и
2.             не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
3.             родителите могат да я дават без особени затруднения.
За присъждане на издръжка съдът следва да прецени дали и трите предпоставки са налични кумулативно. При спогодба в рамките на съдебно предявен спор такова изискване не се поставя.
 
Споразумение: виж т. 3 от споразумението за прекратяване на брака. При издръжка за минало време се посочва конкретният период на дължимост като законът предвижда възможност съдът да наложи плащането на издръжка до една година преди предявяване на иска.
 
                                                      Съдия Галя Вълкова