Как да постъпя - кой трябва да наприви компромисът

Опитах се да те опиша, като врял и кипял офис мениджър.
При мен лещите са модни.
Знам, защото имам въдможвост да ги наблюдавам. И съм си изградил мнение.
В производството е по зле, а в шивашки цех, това е равно на самобичуване.
Но да се завърнем към съществото на темата.
Девойката сама да си прицени, какво жертва и в двата случая.

Какво има да преценява, ние взехме решение

Чакай, любовта ли спечели, аз финалното решение го пропуснах?

Какво има да преценява, той въпросният е преценил вместо нея.
Братан, love never wins в тоя форум.

Не е съмнително. Човекът е инертен. Жените от малките градове предпочитат мъже от големи градове при равни други условия. В днешно време жените мигрираме наравно с мъжете, ако не и повече. Ще потърся статистика. Включваме и лелеяната чужбина. Преди 20г, когато в България имаше ужасна безработица много от току що завършилите гимназия направо хващаха самолета. Жените си намираха устроени мъже навън, а мъжете, като се устроят, се връщаха по родните си места, намираха си младо момиче и си я водеха там, където са устроени. Познавам стотици такива мъже, но нито една устроена навън жена не си отиде да си довежда мъж от село.

Така селата и малките градчета се напълниха със стари ергени. Особено видимо е в районите с турско говорящо население, но и в останалите не е цвете.

Жените много рано знаем какво искаме и търсим информация. Момчетата съзряват по-късно, а в условия на намаляващ брой новородени млади жени просто няма, камо ли желаещи скучен живот в градче с малки заплати.

Мъжът с жилище в голям град може да си намери жена от града, от друг голям град, от село. Мъжът от село, ако попрестарее може да вземе само чужденка от държава с по-нисък стандарт, а такива не мрат за българско село. Тук ги има, ама като си оправи документите жената и веднага духва към някой град.

Жените като цяло са посклонни да се местят. Изглежда смела постъпка, но имат някаква сигурност. Ако има разминаване в мирогледите минава на следващия. При мъжете е по трудно местенето.
Аз имах предложение от жена да се преместя в по малък град и от моя.
Казах и, че не е добре. Но наистина в толкова малък град освен в кръчмата няма къде да идеш.

Всички се местят до време. После ти натежават годинките ( може и на 30), поогледаш се и се чудиш защо ти е.
Малко са номадите по душа, още повече, че точно в малките населени места има приемственост - жената идва у вас, имаш къща, къде си тръгнал и прочие булшити.

Това значи, ти не си в точно малък град от калибъра на Пещера, щом има повече от кръчма, просто не си в София/Варна. Мнението ти в такъв случай става доста нерелевантно. Има голяма разлика разлика между Велико и Малко Търново или между Ямбол и Елхово. Все са провинция, ама пак не баш.
Между другото, малко и е безпредметно това обясняване що не щял да се мести. Въобще какво значение има защо?
Също така, Невена, за мен това с различното съзряване на мъжете и жените не е особено оправдание. В така представената история с миграционния етап, единственото, което виждам, е че мъжете са изпуснали момента и са пъзльовци. Което си е зле за тях, няма да ги съжалявам. Само че аз като изпусна момента, или го догонвам, или се съобразявам с наличното. В случая на авторката първото означава той да мигрира, а второто - да вземе булка в Пещера или от околните села или дс остане ерген.
И още нещо, че все пропускам дс го спомена. Има голям гъдел в мисълта да ти е толкова златен, че чак жена да се прибере на село заради теб.
Вероятно мъжът в момента също си мисли къде е голямата любов - ето, квартира намерил, работа намерил - оназ не ще. Само че в Пещера хубавите места за прясно завърнали се варненки надали са много и има и по-яки връзкарки от нея. И аз си търсих работа в моя град, в местната кабеларка. Даваха 2 пъти повече пари от суперите! Бях на 20 и нещо, не ме взеха, а взеха една около 40годишна с две деца. После подочух от единия им техник (нещо като семеен приятел), че съм им се видяла твърде нахакана и съм ходела да работя на морето - нямали гаранция, че утре няма да ми доскучее и да си вдигна шапката.

Това не е компромис а избор за себе си. Като мъж на 35 живеещ в провинцията Благоевград, имам собствен апартамент, не бих се преместил в София само защото работя за себе си повече от 10 години и съм вложил страшно много средства и време в бизнеса си. Ако работех за някой друг не бих се поколебал да се преместя при любимата си жена в по голям град като София където има повече възможности за работа от провинцията.

На мен също мъж на 37 не взет , ми е съмнителен леко , макар че познавам много свободни , симпатични мъже и се чудя защо са сами , също свикват да се съобразяват само със себе си . Най- често и маминка си ги гледа .
Авторката най - добре да си търси друг , може и по- млад ...

Почти като Пещера е, като население и икономика.

Това е друго. А аз бих избягал от София с 200, ма така съм се окопал, че кат не съм първа младост, да почвам от А и Б, много трудно, макар и не невъзможно.

А каква е причината жена на 37 да е невзета. Вероятно има нещо съмнително.

То и ако кандидат жениха беше като теб,щях да я посъветвам да опита с преместване при него.
Ама чиляка ни бизнес,ни инвестирани кинти,нито покрив над главата.

Дидояне,не четеш.Той е на 37,тя доста по-млада,май под 30(ъъм,там някъде,то и аз толкоз чета де..)

Той хипотетично попита, позовавайки се на дискусията от предишната страница.

Дидоян, единственото, което виждам за притеснително е липсата на проявен майчин инстинкт за тези 37 години. Останалото едва ли има значение.