Здравейте, прекрасни хора! Бих искала да ви помоля за съвет, защото съм на кръстопът в живота ми. Явно, невинаги човек може да се справи сам с всичко. Ще се опитам да бъда кратка и ще се радвам изключително силно да ми дадете съвет, мнение или препоръка...
Имам връзка от година и половина. Живея във Варна, а родом съм от Пещера. Мъжът до мен се е преместил с баща му в родния ми град, когато е бил дете на 2 годинки. Така че – излиза, че и това е неговото „родно“ място. Аз живея във Варна от 10 години. На 29 съм, а той е на 37. Връзката ни е хубава– разбираме се лесно, подкрепяме се във всяко едно действие, споделяме неволи и радости така, както с никой друг не можем да ги споделим, с една дума обичаме се и то истински, вярвам в това. Имаме си и проблемите, но много говорим и това ни помага да ги разрешаваме. Имали сме кризи, в които сме се разделяли за кратко, но са преминавали. Връзката ни обаче е от разстояние, а вечна такава връзка няма, знаем го всички. Доволна съм, че предвид разстоянието се виждаме много често и всичко е наред. Дотук с лесното обаче. Идва времето за компромиси (а знаем, че всеки трябва да ги прави, за да е сполучлива връзката).
Взех категоричното решение да живея във Варна преди доста години, реализирам се чудесно, имам планове за бъдещето, чувствам се щастливо „избягала от провинцията“. Градът, в който съм, ми дава огромна сила. Това е моето място, знам го. Приятелят ми обаче още живее в малкия ни град. Преди време се наложи да дойде за 1 месец във Варна, плановете след което бяха да заживеем за постоянно тук. Поради различни причини обаче той се върна в провинцията и все още е там.
Говорили сме за съвместното ни съжителство много пъти, искаме да опитаме, да разберем един за друг ли сме, как ще се разбираме заедно. Наскоро обаче след поредния разговор разбрах, че той вече е на друго мнение. Ей така, изведнъж. Категорично не желае да се мести при мен, а иска да остане там, където е. Според него ще е правилно аз да променя мястото и да заживеем заедно там. Спокойно му е, има работа, близки, възможности и донякъде го разбирам – не всеки е с темперамент,който да се вписва в динамиката на големия град. Това ме обърка много – до вчера сме мислили едно, а вече нещата стоят по различен начин. Защо? Зададох и този въпрос. ... Отговори ми, че все някога е щял да го осъзнае и го е осъзнал именно сега. Явно по-добре сега, отколкото късно, знам ли и аз...
Тук идва проблемът – аз, мечтите ми, средата ми ИЛИ той и нас? Да остана и да градя живота си БЕЗ НЕГО тук, въпреки връзката ни или да се преместя там, където да започна всичко отначало? Да, имам близки, приятели, семейство в този град, но вече 10 години животът ми е различен. Вярвайте ми, дори не мога да си представя живота за постоянно там, с огромна сила и много безсънни нощи и трудности изградих това ,което имам тук, а сега съм на кръстопът дали да оставя всичко това. Не ми се иска, болно ми е, тъжно ми е. От развитие да обърна посоката и да падна рязко надолу, да отида в град без възможности и с ограничения от пространство и разбирания. И дори не знам дали ще се получи всичко между нас. Нямам никаква сигурност в това. Няма трети човек в отношенията и не допускам, че това е причина за промяна на мнението му, но защо тогава така бързо се отказа? Той казва, че винаги е знаел, че големият град не е за него, възрастен човек е, знае какво харесва и какво не, не иска напрежението тук, търси спокойния живот, не иска проблемите и явно му е трудно да поеме такова ново начало за него.
Как смятате? Аз ли трябва да променя нещата? Защо си мисля, че ако един мъж иска да е с една жена, то той ще преобърне света, само и само да е с нея? Защо си мисля, че не трябва компромисът да идва от мен, а от него? Защо трябва да избирам простия и лесен начин на живот без възможност за развитие пред големия град, в който можеш да осъществиш всичко.. можеш да дадеш различен светоглед на децата си, да ги научиш на различен поглед върху нещата? Аз ли греша, прекалено много ли искам, когато желая да се развивам далече от провинцията? Не ме разбирайте погрешно, обожавам малките градове, но тогава, когато не живея за постоянно там. Навсякъде има плюсове и минуси, но характерът ми, същността ми, ме теглят към динамиката, която в малкото място не мога да открия.
Не мога да заявя категорично, че това е мъжът на живота ми, няма как и да знам, докато не видя как ще се разбираме непрекъснато из битовизмите, всекидневното съжителство и пр. Допускам, че недоразуменията между нас могат да ескалират в един момент и бързо всичко да приключи. Реалист съм. Не мога и обаче да си представя как толкова голяма любов мога да пусна да си отиде, защото гледаме в различни посоки.... Как да постъпя? От кой трябва да дойде компромиса? Греша ли във възприятията си? Свива ми се сърцето като си представя, че трябва да загърбя всичко, постигнато до момента. Трудно ми е. Моля ви, дайте ми съвет, имам нужда от него. Благодаря.
Имам връзка от година и половина. Живея във Варна, а родом съм от Пещера. Мъжът до мен се е преместил с баща му в родния ми град, когато е бил дете на 2 годинки. Така че – излиза, че и това е неговото „родно“ място. Аз живея във Варна от 10 години. На 29 съм, а той е на 37. Връзката ни е хубава– разбираме се лесно, подкрепяме се във всяко едно действие, споделяме неволи и радости така, както с никой друг не можем да ги споделим, с една дума обичаме се и то истински, вярвам в това. Имаме си и проблемите, но много говорим и това ни помага да ги разрешаваме. Имали сме кризи, в които сме се разделяли за кратко, но са преминавали. Връзката ни обаче е от разстояние, а вечна такава връзка няма, знаем го всички. Доволна съм, че предвид разстоянието се виждаме много често и всичко е наред. Дотук с лесното обаче. Идва времето за компромиси (а знаем, че всеки трябва да ги прави, за да е сполучлива връзката).
Взех категоричното решение да живея във Варна преди доста години, реализирам се чудесно, имам планове за бъдещето, чувствам се щастливо „избягала от провинцията“. Градът, в който съм, ми дава огромна сила. Това е моето място, знам го. Приятелят ми обаче още живее в малкия ни град. Преди време се наложи да дойде за 1 месец във Варна, плановете след което бяха да заживеем за постоянно тук. Поради различни причини обаче той се върна в провинцията и все още е там.
Говорили сме за съвместното ни съжителство много пъти, искаме да опитаме, да разберем един за друг ли сме, как ще се разбираме заедно. Наскоро обаче след поредния разговор разбрах, че той вече е на друго мнение. Ей така, изведнъж. Категорично не желае да се мести при мен, а иска да остане там, където е. Според него ще е правилно аз да променя мястото и да заживеем заедно там. Спокойно му е, има работа, близки, възможности и донякъде го разбирам – не всеки е с темперамент,който да се вписва в динамиката на големия град. Това ме обърка много – до вчера сме мислили едно, а вече нещата стоят по различен начин. Защо? Зададох и този въпрос. ... Отговори ми, че все някога е щял да го осъзнае и го е осъзнал именно сега. Явно по-добре сега, отколкото късно, знам ли и аз...
Тук идва проблемът – аз, мечтите ми, средата ми ИЛИ той и нас? Да остана и да градя живота си БЕЗ НЕГО тук, въпреки връзката ни или да се преместя там, където да започна всичко отначало? Да, имам близки, приятели, семейство в този град, но вече 10 години животът ми е различен. Вярвайте ми, дори не мога да си представя живота за постоянно там, с огромна сила и много безсънни нощи и трудности изградих това ,което имам тук, а сега съм на кръстопът дали да оставя всичко това. Не ми се иска, болно ми е, тъжно ми е. От развитие да обърна посоката и да падна рязко надолу, да отида в град без възможности и с ограничения от пространство и разбирания. И дори не знам дали ще се получи всичко между нас. Нямам никаква сигурност в това. Няма трети човек в отношенията и не допускам, че това е причина за промяна на мнението му, но защо тогава така бързо се отказа? Той казва, че винаги е знаел, че големият град не е за него, възрастен човек е, знае какво харесва и какво не, не иска напрежението тук, търси спокойния живот, не иска проблемите и явно му е трудно да поеме такова ново начало за него.
Как смятате? Аз ли трябва да променя нещата? Защо си мисля, че ако един мъж иска да е с една жена, то той ще преобърне света, само и само да е с нея? Защо си мисля, че не трябва компромисът да идва от мен, а от него? Защо трябва да избирам простия и лесен начин на живот без възможност за развитие пред големия град, в който можеш да осъществиш всичко.. можеш да дадеш различен светоглед на децата си, да ги научиш на различен поглед върху нещата? Аз ли греша, прекалено много ли искам, когато желая да се развивам далече от провинцията? Не ме разбирайте погрешно, обожавам малките градове, но тогава, когато не живея за постоянно там. Навсякъде има плюсове и минуси, но характерът ми, същността ми, ме теглят към динамиката, която в малкото място не мога да открия.
Не мога да заявя категорично, че това е мъжът на живота ми, няма как и да знам, докато не видя как ще се разбираме непрекъснато из битовизмите, всекидневното съжителство и пр. Допускам, че недоразуменията между нас могат да ескалират в един момент и бързо всичко да приключи. Реалист съм. Не мога и обаче да си представя как толкова голяма любов мога да пусна да си отиде, защото гледаме в различни посоки.... Как да постъпя? От кой трябва да дойде компромиса? Греша ли във възприятията си? Свива ми се сърцето като си представя, че трябва да загърбя всичко, постигнато до момента. Трудно ми е. Моля ви, дайте ми съвет, имам нужда от него. Благодаря.
