За отношенията на родителите на детската площадка

И според мен, че освен другата майка, която трябва да стои до детето си, ти също е трябвало да отидеш, когато видиш, че отива зад люлката.

Аз имам друг случай: Синът ми, когато беше на 5г., едно дете отиде да го люлее, но явно нарочно го засили и синът ми падна. Резултатът - лепене на слепоочие, а когато тръгвахме към бърза помощ се огледах за детето-виновник и родителите му, нямаше ги. Когато се върнахме, хората от друга маса ни казаха, че виновниците са си платили сметката на бързо и докато ние сме се суетяли около сина ми, те са се изнесли набързо. Да отбележа само, другото дете беше по-голямо от моето и много добре разбираше какво прави и какво ще стане в последствие. Постъпката му беше повече от агресивна и яростна.

Моето дете също е палаво и буйно. Винаги има някой след него , защото ако не удари ще бъде ударен. За това на площадки с кафененца не ходим и на други такива с пясък и люлки. Винаги ще има неприятни последствия.
Няма виновни , всеки да си гледа детето!?

Съгласна. Гери е на почти 3г. и много добре знае, че люлките не са безопасни и около тях не трабва да се върти. А и тя самата подвиква на другите деца да се пазят. Разбира се децата не са еднакви.
За мен ситуациите не са черно-бели /прав-крив/, но има основни правила и това е, че децата трябва да бъдат пазени от големите хора - независимо неговите родители или не.
Ти не се ядосвай - тази майка я е напекло нещо и си го е изкарала.

Правилно си постъпила 

И една техника, която само веднъж приложих, но може да послужи за по-натам. Ако някой има да се кара на твоето дете, вдигаш детето на ръце, отивате лице в лице с тоя дето ще се кара и казваш "Ето, кажете му/й каквото имате да казвате, той/тя ще Ви разбере." Казваш го твърдо и леко да стреснеш лошия. Най-вероятно ще си прибере перките, но не е сигурно

Това го приложих, когато детето ми беше на близо година и откъсна едно цвете от градинка в центъра. Една баба от пейките се развика. Отидох с детето на ръце и й казах да му се скара пак, че той не я е чул  Тя млъкна възмутено.

Моето мнение е малко по-различно:

Не седя по кафета, докато Дариа си играе, но никога не съм на 'една ръка разстояние'. Оставям я сама, а аз седя на пейка и я наблюдавам. Стремя се по никакъв начин да не се меся в отношенията й с другите деца. Тя по принцип не е агресивна изобщо и никога не е удряла дете нито дърпа чужди играчки.

Имало е няколко случая друго дете да й измъкне нещо от ръцете или да я бутне - намирам го за напълно естествено и й казвам да се оправя сама. Няма цял живот да съм до нея и да я пазя и навиквам другите я.

В случй като този с люлката не бих навикала детето ударило моето. Щях да кажа на моето, че следва да се пази - опитът учи най-много. Ако моето дете удари - щях да направя кротко забележка да внимава. Но изобщо не отчитам вина на майката, че си знаела детето колко е палаво и не го пази.

А случая с бабата   Толкова идиотска ситуация, че идея нямам как бих реагирала. Няма да остана спокойна нито за миг обаче.

Не бих го направила. Първо детето може да не схване иронията и да помисли, че майка му наистина иска  да му се скарат; и после някой идиот може да не схване иронията и наистина да му се накара...

И аз съм на същото мнение.

Рекацията ти е била съвсем правилна. Това кой крив, кой прав е друг въпрос. И аз мисля, че света не е оцветен в черно и бяло, а бая си сивее. Ти си знаеш детето и е било редно да си до него, като видиш и признаци за опасност (аз лично бих ги видяла в тази ситуация). Другата майка също е трябвало да предвиди евентуална опасност. А нициденти стават, колкото и да сме предвидливи и съобразителни

Не смятам, че е правилно някой да очаква от мен да набия детето си и то на публично място. Също така не смятам, че дете на 1,6 трябва да се оставя без надзор.....то може и само да се нарани. Това е безотговорно. Но хората и ситуациите са различни. От една страна, не ми е приятно, когато аз се карам на сина си за най-малкото нещо.....докато други майки обясняват кротичко на синчетата си, навикнали да посягат: " Маменце, не така бе, чеденце". Но бях дълбоко възмутена от една много необичайна реакция на вманиачен баща. Моето три годишно тогава дете бутна неговото/5 год/ в гърдите. Беше умишлено, но нямаше никакви последици за по-голямото дете. бащата първо ми скочи почти на бой - какво можело да се случи, след което дръпна сина си, развика му се колко е смотан и го наби с думите: " Не си Кадърен да се пазиш - следващият път ще вземеш пръчка и с нея".
За съжаление има наистина агресивни деца.....често инцидентите се случват " на една ръка разстояние" и са причинени именно от агресивни деца. Нима не сте се сблъсквали с такива.....клуб млад хулиган? Може би затова майката на по-малкото дете е реагирала така спонтанно.....и неправилно.

Иво също е доста буен. С непознати деца е напълно непредсказуем. Може да хареса едно дете от раз и да му се метне на врата да го прегръща и целува, после да играе с него без проблеми, да си разменят играчки.... Но може и да реши, че непознатото дете му е неприятно и да се опита да го изгони, напоследък се опитва да плюе (обаче не успява)   .... пази Боже въпросното дете да му посегне към играчката. 
Затова появи ли се непознато дете винаги съм нащрек. Заставам до него на площадката и го следя много изкъсо. Достатъчно добре го познавам вече, че няколко секунди по-рано да предвидя какво смята да направи и да се намеся.
Днес на една площадка имаше 4 деца. Пак аз бях единствената майка между дечурлигата, но това е положението. Като знам, че детето ми е палаво, за мен няма място по пейките.

А майката на другото детенце я разбирам много добре. На никого няма да му е приятно детето му да бъде ударено.
Сещам се за една случка в квартален детски клуб, в който от тогава вече не стъппвам. Когато Иво беше на година и нещо едно по-голямо дете (което беше там без родителите си) го удари по клепача с някаква играчка. И-естествено-го сцепи, потече кръв..... Добре че не беше сериозно. А аз пак бях там-на 1 крачка от Иво. Само че детето хвърли играчката твърде неочаквано, без да погледне, без дори да се обърне и да види има ли друг наоколо. Знам много добре, че не беше нарочно. И въпреки това яростта от това, че детето ми е ударено направо ме задуши. Нищо не казах на другото дете, още по-малко бих си позволила да го ударя. Но си го изкарах на собственичката на клуба и на жената, която уж трябваше да занимава децата. Не съм вдигала скандали, не съм правила сцени-може би защото гърлото така ме беше стегнало от ярост, че едва говорех, но смятах, че те бяха отговорни за постъпките на дете, което им е поверено.
Може да решите, че не съм била права, но в онзи момент аз просто исках да има виновен за това, че детето ми е ударено. Не че от това щеше да му мине по-бързо или кръвта да спре. Но исках да има виновен и той да знае, че Е виновен за случилото се.

Детeто ми е буйно , но не е агресивно и не напада другите.Пак казвам , че не смятам , че е знаела какво ще се случи.
Благодаря ви за мненията , а ако някой ми каже къде има площадка баз кафе или пък друга площадка с кафе около лятно Тракия във Варна ще съм му много благодарна.Тук няма много места , където да заведеш детето си да играе , да не кажа хич!Иначе има много хубави хотели , но виж за децата - само мръсните треволяци около блоковете и отдавна изпочупените люлки от моето детство 

Охо! Още една чудесна тема, от която мога да си попълня колекцията "В търсене на истината  от последна инстанция" 

На драго сърце искам да ви помогна да я доразвиете (а аз съответно да си допълня колекцийката  ) със следната задачка-закачка, която е баш по темата:

Дадено:
През първите пет секунди:
Отроче Две (от подписа ми) гони Отроче Едно (също от подписа ми) и го замеря с горска шума. Безобидна игра. Цари веселие. Отроче Три жадно цица от щедрата майчина гръд.
В следващите две секунди:
В победоносното изражение на по принцип по-бързо бягащия Отрок 1, се загатват колебливо-гневливи нотки,  под влияние на новопридобитата украса от листа на главата .
В следващите нула цяло и дванайсет секунди (ни повече, ни по-малко):
Колебливият гняв на украсеното Отроче 1 се стабилизира и овеществява с нищо неподозиращата, близка люлка, която попада в ръцете му. Съответно Отроче 2 отлита един метър назад и се залепя като ваденка за земята.

Търси се:
а) какво по-напред да стори майката:
- да хвърли ли шавливото си отроче Три в количката и да губи ли време да го завързва или да го остави да си падне и то на свой ред?
- или пък да се хвърли в първоспасителни операции на разпорения напречно втори отрочешки нос?
- или пък да се впусне в правораздаване?

б) на кого да си го изкара майката след това:
- на най-близката друга мама, че не й е гледала нито едно от децата? (да беше предвидила поне!)
- на Пироговци, че са им много дълги коридорите?
- на таткото, че ... ъъъ... ей тъй, за здраве?
- на децата, че са си играли и са изпитвали чувства, вместо сами да си изключат бутончето на Off?
- или пък да вземе да се обяви за безотговорна и да се самодепресира, за да не е капо?

в) какво да си мисли всеки път като забележи яркия белег на носа на второродното?

Решение:
Ама, да е истинско.
Също и графично, ако обичате 




Клуб "млад хулиган" - не.
Клуб "неадекватни възрастни" - да.

 

Demetra, то не е за смях, ама нямаш си на представа колко успокояващо ми действа да те чета Това са едни от малкото моменти, в които си казвам, че първородното ми отроче с неговата ревност и тероториалност, които ежечасно биват мателиаризирани върху по-малката ми отрочка, често оставяйки видими белези (ех, ама как влязох в терминологията само ), е всъщност нормално явление, а не признак на безотговорна майка, отглеждаща лигаво, агресивно, егоистично, непослушно и всичко по-по-най дете, каквито характеристики честичко чувам. Уф, дойде му краят на това изречение.

Сега само един технически въпрос в търсене на верния отговор:
- отроче 3 не е ли вече достатъчно голямо да бъде временно оставено на земята, където макар че ще се нацапа, ще бъде относително в безопасност, евентуално закриляно от ужасно гузното отроче 1

Лека нощ