Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Мисля, че темата е напълно изчерпана. 25 страници тъпчене на едно място. Ти всички примери приемаш на нож, в отбранителна позиция.
Крушата, ябълки не ражда, са казали старите хора. Та каквато си ти и каквито са вижданията ти, такава е и дъщеря ти. Живи и здрави бъдете. Повече няма какво да се каже.

спане със смесена компания съм отказала от самото начало и забраната не е отменена. Само питах другите какво мислят по въпроса и дали го приемат за нормално както някои деца и родители тук в Дания.
Като съм сигурна в нещо мога да съм твърда. Проблемът е, че не винаги съм сигурна дали съм права. Затова имам нужда да чуя чуждо мнение

Еха, сега аз съм изключила мисълта! Противоречиш си по отношение на бащата - хем егоист, хем казва да си гледаш здравето, обаче той няма да пуска детето да излика, после ти ревеш, че детето щяло да гние вкъщи. Той не е абдикирал чак толкова, колкото се опитваш да изкараш. Защо не пробваш той да поеме властта вкъщи - той да казва кой да излиза, кой да не излиза, да разрешева и да забравяна! Не да жалиш детето как нямало да диша без приятелите си. ОставИ бащата да направи това, което трябва да направи - да ги стегне!

 Като ме питаш за турнирите и т.н. да ти кажа, макар че не ми се иска да "си ги мерим", защото моите вече са се доказали, докато твоите тепърва ще се доказват. Моите играеха, участваха в турнири, после коучваха, но това беше между другото, за почивка. Не са висяли постоянно затворени да играят. Ходеха на училище, на по три извънкласни занимания, плюс снимки, концерти и конкурси, плюс всички държавни олимпиади от училище, за които се сетиш (математика, български, химия, физика, география, че и техническо чертане дори), плюс винаги са били почти пълни или пълни отличници, завършиха може би най-желаната гимназия пак с почти пълно отличие, сега са студенти и пак са отличници, плюс работят в доста добри компании, плюс се занимават с някои от извънкласните занимания още от детсктите си години, но вече като студенти в университета. Броени пъти са нощували по чуждите къщи, за мотаене по молове и висене денонощно на компютъра и дума не е можело да става. Едва в единайсти и дванайсти клас започнаха да излизат повече, но на 17-18 вече е по-скоро логично да излизат, все пак са зрели. Нито аз, нито баща им, нито никой не би ги пуснал и никой не би им играл по свирката на 12 години да скитат по молове и по пътищата, нито да играят денонощно вкъщи или да ги мързи да учат. Винаги знаехме с кого са и къде са, тон и тръшкане не са си позволявали. Имаха време за всичко, не е като да са "гнили вкъщи" и да се тръшкат.

Щом не са печелили пари, не се брои 😉
Големият ми син на 16г започна колеж в Англия, миналото лято се върна, намери си работа в ,IT международна компания, работи и учи. Хоби му е да свири на китара и да пише песни, на английски език.
Дребния е със златни медали по лека атлетика и шах от втори клас, а и със взета диплома по английски от Кембридж, когато беше в пети клас.
Хоби му е Лего и програмиране, всичките му разработки са пращани на Лего компанията от баща му, в момента безплатно получава най-новите модели на Лего техник. Занимава се с роботика и анимация също. Гние здраво вкъщи.
Алъш вериша на дрехи го откриха ромките в началото на демокрацията и направиха битаците. Нищо ново .

Имаше някакви нещастни евра, по-скоро интересно беше порастването в йерархията - минаха на коучване. Обаче и другите бяха зубъри като тях, нямаха много време за игра, може би само през почивните дни. Ако е толкома зорът за парите, на практика изкараха първите си хонорари от филмови и рекламни продукции на по 8-10 години. Не че не похарчихме повече покрай организацията, но се почерпиха децата после, честно си бяха изкарали хонорарите.

Късметлии сте с деца, но не може всички  да са ученолюбиви. Благодарете на Господ, че такива са ви се паднали и не си внушавайте, че заслугите са ваши. И аз бях такова дете - все или четях или нещо майсторях.
Също съм записвала децата си на квото са поискали точно с цел да решат кое им харесва. Особено дъщеря ми. Но още не може да реши кво я влече. Донякъде ме е яд, че не са като майка си и баща си ученолюбиви - явно са взели гените на тукашната фамилия, дето и гимназия не са завършили повечето. Квито са такива ще си ги гледам и няма да ги натискам да бъдат квото не са и не могат да бъдат. Явно имат друго призвание в тоя живот, но още не е ясно какво. Очевидно е обаче, че четящи родители не стигат за да бъдат и децата такива. Моите не ги интерсуват оценки - искат да са на средното ниво и са на него. Да бутат там училището между другото. Важното е да са щастливи и доволни от живота си в крайна сметка. Покрай мен е пълно с българи, които работят като чистачи и са много щастливи с това. Даже го анонсират във Фейсбук: "Намерих си работа в чистаческа фирма. Животът е прекрасен - хора работете за да не ви остава време за глупости"  За мен е жалко, но те са си щастливи. Няма как да ми е мечта да слугувам на викингите или на който и да било - стигат ми 3 деца и един мъж.
А бащата ми е противоположност и точно затова сме заедно - за да се допълваме. Той е перфектен робот и няма проблем да прави каквото трябва. На мен това ми е много трудно - правя квото ми дойде на момента и мразя да имам задължения и да съм стресирана.  В крайна сметка ако беше толкова лош нямаше да съм с него.

Не разбира се , и аз не бих допуснал такова нещо. Трябва да има по строг контрол от родителите . Сърди се не сърди по -добре сърдита , кой знае какви са тези и какво могат да и направят особено когато не ги и познавате.

Не съм съгласна, малкия ако го оставя цял ден ще играе на телефона. Големият цял ден ще дрънка на китара.

Хайде, пак с оправданията! Виж, ти обрисува достатъчно ясно нещата - посланието ти към тях е такова, че е съвсем нормално (метнали са се на другата рода, ама само на нея ли?) да не ги интересуват оценките, теб са те пускали да ходиш насам-натам, обясняваш как били с характер, а не като другите... сега баща им излезе перфектен робот (а ти свободолюбивата, че и децата свободолюбиви като теб, но пък, греда, взели неученето от другата рода, дето гимназия не били завършили). Всичко си могат децата ти, просто ти не си ги натискала като малки, а си ги оставила на порива на вятъра. Здрави, прави деца няма как да не могат да са ученолюбиви, ако ги направите ученолюбиви. Като гледам, няма и да завършат гимназия, както сте я подкарали! Оправдания, оправдания с привкус на самолюбие.

Може, може. Аз все си повтарям, че съм късметлийка да имам точно тези деца, а не някои други. Но не са късметлии децата, чиито родители ги приемат като паднали им се от лотарията и не поемат поне милиграм отговорност върху себе си.

И да, тревата на съседа винаги е по-зелена, защото такава му се е паднала на гадния късметлия. Нищо, че само той си знае колко грижи полага за нея.

Да, голямо самолюбие и тотална липса на преценка и самопреценка. Всеки си носи кръста.

Това, че всеки си носи кръста е нормално и справедливо. Ненормално и несправедиво е, когато родител зорлем товари децата си със своя кръст.

То и ученолюбието иска тренировка - да му кажеш, че не може да се отказва от задачата, докато не опита всичко, каквото му дойде на ума. Както казваха моите като малки - "да се помъча ли още?". Няма лесно, ученето се учи по същия начин, както се учи яденето с лъжица и ходенето на гърне.

Много се смея, с глас! Добре, че си отишла да облагородиш тия тъпи датчани! Децата от тях са взели най-лошото, от теб само прекрасния интелект и свободен дух! 😂

Нямат образование, ама имат пари, обикалят света, здрави са като бикове, тичат като коне и живеят на пълни обороти. А аз кво - вечния студент, пред пенсия ама още съм на стипендия, скъсах се от учене и накрая кво - чудя се как да оцелея с камара болести, за които и пари не помагат щото никой не знае кво ми е.
Човек, които от личен опит се е убедил, че ученето не е предпоставка за хубав живот, няма как да натиска децата си да го правят.
Забелязала съм, че обикновено неуките родители са много нахъсани децата им да се изучат, щото си мислят че това ще им донесе пари и щастие. Е от мен да знаят - гаранция няма. Кво ти е писано това ще е, колкото и да се напъваш. Най-много да се насерш )))