Здравейте,
Регистрирах се специално за да ви споделя моите проблеми и да видя различни гледни точки. Като всеки нормален човек имам проблеми във връзката си. Чудя се има ли наистина щастливи връзки?
Ще ви разкажа всичко от самото начало и се извинявам че ще бъда подробна.
Жена на 28 години съм и от близо две години съм с мъж на 39 години.
Връзката ни започна доста бързо и неочакано. И двамата бяхме в други връзки. Той в 12 годишна връзка, с брак от 5 години и с дете на 3 годинки. А аз във връзка с мъж от почти година, която се развиваше доста бавно и дори не си бяхме говорили за чувства.
С въпросния мъж за който ви разказвам ни свързваше работата. Познавахме се доста преди да се зароди някакъв интерес между нас. Докато един ден той ми каза изненадващо че съм му интересна и беше доста директен към мен и намеренията си. Аз не очаквах и никога не съм гледала на него като на мъж, още повече че беше и обвързан и за това едва ли не му се изсмях и му казах да не си прави излишни илюзии.
Което го мотивира явно още повече.
Започна една истинска борба за спечелване на сърцето ми, в която той спечели. Това продължи около месец. Спечели ме с отношение, жестове, мъжкарство, доброта, подкрепа и истинска грижовност. До тогава никога не бях срещала такова отношение. Още повече че с тогавашния ми приятел не се виждахме често, наложи се да замине в друг град и непрекъснато беше в компания на други жени.
Но това че имаше брак и дете силно продължаваше да ме притеснява, но той твърдо бе решил да се раздели с нея, независимо дали ще бъде с мен или не. Не бил щастлив и без това. Той й сервира новината, а аз се разделих с приятеля ми.
Но продължаваше да ме гложди мисълта че може би аз съм причината за разпадането на едно семейство. Опитах се няколко пъти да промени решението си и да се опита да скрепи семейството си, но той не искаше и да чуе.
Малко след това започнах да изпитвам съмнения дали съм взела правилното решение и наистина бях много объркана към кого имам чувства. Писах и на бившия ми приятел, че го обичам, с което го и обърках и него. В последствие той разбра за новия, а новият мъж разбра че съм му писала. Наистина глупава постъпка от моя страна, но на всяка жена се случва да бъде объркана.
В крайна сметка избрах да бъда с новия, той ми прости за глупостите, които надробих.
След 3-4 месеца заживяхме и заедно, а той се разведе и документално. Не ме запозна с детето веднага, защото така или иначе бе трудно да му обяснят ситуацията. След около половин година ни запозна, като през това време не я водеше вкъщи, а при баба й и дядо й. Майката от своя страна още в самото начало разбра за мен, аз познавах и нея, но никога не се е държала лошо с мен, обвиняваше само него.
С детето ни запозна след около половин година и малко по-малко започнахме да се сприятеляваме и сближаваме.
Паралелно с това връзката ни с този мъж стана много сериозна и целият ми живот започна да е съобразяван с него. Той малко по-малко започна да променя някои неща в мен, доста често сме имали скандали. Аз съм свободолюбив човек, но заради него и подкрепата която имах от него реших че мога да променя някои свои навици и черти в характера или поне да ги подтискам. Те не бяха толкова значими за мен. Малко по-малко обаче той започна да иска контролира всичко. Започна да ми прави проблем като се виждам с прителки, когато ходя да спортувам без него. А когато не му казвам преди да отида някъде става голям проблем.
В допълнение - в нашата връзка той е финансовата опора- той плаща абсолютно всичко, само аз единствено пазарувам и си покривам личните разходи. Често ми прави подаръци, плаща всички почивки. Цялата домакинска работа я върша аз и готвя почти всеки ден. Започвам да си мисля, че с това че той плаща всичко се опитва да ме манипулира и контролира. Често изтъква какво е платил. Аз също работя, но нямам сигурни доходи, защото се опитвам да развивам собствен бизнес.
Другия проблем е свързан с детето му- когато взима детето за по 2-3-4 дни за него е нормално аз да си прекарвам цялото време с тях. Аз никога не съм имала опит с деца и дори не харесвам чак толкова деца, но заради него се старая да обръщам внимание на детето му, дори я гледам понякога през деня когато е болна и не ходи на детска, но понякога ми идва в повече. Детето е момиченце е силно привързано към баща си, когато са заедно той прекалява с лигавенето и глезенето- игри, писъци, крясъци и тн. Понякога не ми издържат нервите и аз правя без да искам разни физиономии и ми личи. Самия той обожава деца и това че аз не обичам децата толкова за него не е нормално. Но въпреки всичко аз се старая много заради него, но според мен е малко обсебен в грижите си по детето. Може би изпитва вина и за това гледа да й обръща максимално внимание и да я лигави. Аз от своя страна понякога се хващам, че се дразня много на нейното присъствие и ревнувам. Той ми казва, че съм била егоист. В началото дори спях на дивана за да спи той с нея, защото не беше научена да спи сама. По моя инициатива я научихме да спи в отделна стая. Не смятам че е нормално децата да спят при родителите.
Всички тези неща започват да ескалират и скандалите стават доста груби. Аз самата си казвам каквото мисля и нищо не му спестявам, което го кара да агресира и дори ме е бутал, блъскал, стискал и обиждал. Особено като темата е свързана с детето му.
Разликата ни е доста голяма и може би имаме различни възгледи и възприятия, а аз започнах да губя надежда че ще се разберем някога. Той вече няма нищо общо с човека, когото срещнах....
Когато всичко е наред и аз се държа така както той иска - е най-прекрасния на света, но често намира за какво да се заяде и какво да не му харесва в мен- тогава става груб и безчувствен. Не го трогва дори когато съм разстроена и плача. Гони ме от вкъщи, казва ми че не ме обича и че иска да се разделим, често спи на дивана или заспиваме скарани, след което се сдобряваме по моя инициатива. Аз винаги отстъпвам и забравям всичко, но после отново всичко се потваря.....
Регистрирах се специално за да ви споделя моите проблеми и да видя различни гледни точки. Като всеки нормален човек имам проблеми във връзката си. Чудя се има ли наистина щастливи връзки?
Ще ви разкажа всичко от самото начало и се извинявам че ще бъда подробна.
Жена на 28 години съм и от близо две години съм с мъж на 39 години.
Връзката ни започна доста бързо и неочакано. И двамата бяхме в други връзки. Той в 12 годишна връзка, с брак от 5 години и с дете на 3 годинки. А аз във връзка с мъж от почти година, която се развиваше доста бавно и дори не си бяхме говорили за чувства.
С въпросния мъж за който ви разказвам ни свързваше работата. Познавахме се доста преди да се зароди някакъв интерес между нас. Докато един ден той ми каза изненадващо че съм му интересна и беше доста директен към мен и намеренията си. Аз не очаквах и никога не съм гледала на него като на мъж, още повече че беше и обвързан и за това едва ли не му се изсмях и му казах да не си прави излишни илюзии.
Което го мотивира явно още повече.
Започна една истинска борба за спечелване на сърцето ми, в която той спечели. Това продължи около месец. Спечели ме с отношение, жестове, мъжкарство, доброта, подкрепа и истинска грижовност. До тогава никога не бях срещала такова отношение. Още повече че с тогавашния ми приятел не се виждахме често, наложи се да замине в друг град и непрекъснато беше в компания на други жени.
Но това че имаше брак и дете силно продължаваше да ме притеснява, но той твърдо бе решил да се раздели с нея, независимо дали ще бъде с мен или не. Не бил щастлив и без това. Той й сервира новината, а аз се разделих с приятеля ми.
Но продължаваше да ме гложди мисълта че може би аз съм причината за разпадането на едно семейство. Опитах се няколко пъти да промени решението си и да се опита да скрепи семейството си, но той не искаше и да чуе.
Малко след това започнах да изпитвам съмнения дали съм взела правилното решение и наистина бях много объркана към кого имам чувства. Писах и на бившия ми приятел, че го обичам, с което го и обърках и него. В последствие той разбра за новия, а новият мъж разбра че съм му писала. Наистина глупава постъпка от моя страна, но на всяка жена се случва да бъде объркана.
В крайна сметка избрах да бъда с новия, той ми прости за глупостите, които надробих.
След 3-4 месеца заживяхме и заедно, а той се разведе и документално. Не ме запозна с детето веднага, защото така или иначе бе трудно да му обяснят ситуацията. След около половин година ни запозна, като през това време не я водеше вкъщи, а при баба й и дядо й. Майката от своя страна още в самото начало разбра за мен, аз познавах и нея, но никога не се е държала лошо с мен, обвиняваше само него.
С детето ни запозна след около половин година и малко по-малко започнахме да се сприятеляваме и сближаваме.
Паралелно с това връзката ни с този мъж стана много сериозна и целият ми живот започна да е съобразяван с него. Той малко по-малко започна да променя някои неща в мен, доста често сме имали скандали. Аз съм свободолюбив човек, но заради него и подкрепата която имах от него реших че мога да променя някои свои навици и черти в характера или поне да ги подтискам. Те не бяха толкова значими за мен. Малко по-малко обаче той започна да иска контролира всичко. Започна да ми прави проблем като се виждам с прителки, когато ходя да спортувам без него. А когато не му казвам преди да отида някъде става голям проблем.
В допълнение - в нашата връзка той е финансовата опора- той плаща абсолютно всичко, само аз единствено пазарувам и си покривам личните разходи. Често ми прави подаръци, плаща всички почивки. Цялата домакинска работа я върша аз и готвя почти всеки ден. Започвам да си мисля, че с това че той плаща всичко се опитва да ме манипулира и контролира. Често изтъква какво е платил. Аз също работя, но нямам сигурни доходи, защото се опитвам да развивам собствен бизнес.
Другия проблем е свързан с детето му- когато взима детето за по 2-3-4 дни за него е нормално аз да си прекарвам цялото време с тях. Аз никога не съм имала опит с деца и дори не харесвам чак толкова деца, но заради него се старая да обръщам внимание на детето му, дори я гледам понякога през деня когато е болна и не ходи на детска, но понякога ми идва в повече. Детето е момиченце е силно привързано към баща си, когато са заедно той прекалява с лигавенето и глезенето- игри, писъци, крясъци и тн. Понякога не ми издържат нервите и аз правя без да искам разни физиономии и ми личи. Самия той обожава деца и това че аз не обичам децата толкова за него не е нормално. Но въпреки всичко аз се старая много заради него, но според мен е малко обсебен в грижите си по детето. Може би изпитва вина и за това гледа да й обръща максимално внимание и да я лигави. Аз от своя страна понякога се хващам, че се дразня много на нейното присъствие и ревнувам. Той ми казва, че съм била егоист. В началото дори спях на дивана за да спи той с нея, защото не беше научена да спи сама. По моя инициатива я научихме да спи в отделна стая. Не смятам че е нормално децата да спят при родителите.
Всички тези неща започват да ескалират и скандалите стават доста груби. Аз самата си казвам каквото мисля и нищо не му спестявам, което го кара да агресира и дори ме е бутал, блъскал, стискал и обиждал. Особено като темата е свързана с детето му.
Разликата ни е доста голяма и може би имаме различни възгледи и възприятия, а аз започнах да губя надежда че ще се разберем някога. Той вече няма нищо общо с човека, когото срещнах....
Когато всичко е наред и аз се държа така както той иска - е най-прекрасния на света, но често намира за какво да се заяде и какво да не му харесва в мен- тогава става груб и безчувствен. Не го трогва дори когато съм разстроена и плача. Гони ме от вкъщи, казва ми че не ме обича и че иска да се разделим, често спи на дивана или заспиваме скарани, след което се сдобряваме по моя инициатива. Аз винаги отстъпвам и забравям всичко, но после отново всичко се потваря.....
/като жената в никакъв случай не е алкохоличка, има и още 2 деца след това и е супер пич/. С мъжа не се разделих заради детето, а заради него. 