Здравейте,
Първо се извинявам, понеже тази тема е коментирана до болка в поне 10 теми, но аз се объщам към вас по-скоро за морална подкрепа.
От известно време с мъжа ми се мъчим да си направим бебе и при профилактични прегледи ми установиха тези две чудесни диагнози - Хашимото и ПКЯ. Хашимотото е под контрол, хормоналните ми стойности са в норма от последните изследвания, но си остава другата гадост - нефункциониращите ми яйчници. Благодарение на тях два пъти съм била с аменорея за повече от 6 м., а сега цикълът ми е на около 45 дни. (Поне е относително редовен)
Опитах доста неща, за да ги подобря, опитах се да отслабна (не съм пълна принципно, към 65 кг съм и съм среден ръст), пих инофолик, пробвах с Белара да пукам кистите (не ми понесе и я спрях). Имам и лош опит с гинеколозите.
При първото ми лечение на щитовидната ме пратиха и на гинеколог, където попаднах на д-р Валентин Иванов. Той общо взето ме засили директно към хирургично лечение, без да съм пробвала медикаментозно първо. Моята гинеколожка пък иска да пия дуфастон 3 месеца /по схема/, че да ми се нормализирал цикъла, но аз не мисля, че това е подходящо за моята диагноза. Само да уточня, че тази гинеколожка е от категорията на кварталните, не е лоша жената, но не бих ѝ се доверила за друго освен за рутинни прегледи. Скоро ще ходим и в една от големите специализирани клиники, но съм чувала, че понякога са некоректни с пациентите си: предлагат им по-скъпо лечение преди да са изпробвали други варианти, прилагат остарели методи на лечение и т.н. Например при ПКЯ могат да забелят яйчника - както ми предложи първият доктор (простете лаическия израз, но не съм с мед. образование), което било метод, който не се прилага от 30 години, понеже може да доведе до сраствания и да влоши положението.
Има възможност да греша за клиниките, но все пак това ме притеснява. Малко ми е трудно да се доверя. Не ми помага и фактът, че не срещам много добра комуникация отстрана на лекарите, които малко ме отсвирват като хилядната досадна пациентка. Знам, че не е реалистично някой да ме хване за ръката, да ме погледне състрадателно в очите и да ми каже, че все някога ще се случат нещата, но ми се иска поне малко психологическа подкрепа да получа. За това продължавам да ходя при кварталната гинеколожка, понеже само тя някога ми е казвала нещо окуражително.
Кажете, уважаеми колежки по съдба, ако сте минавали през тези премеждия с тези две диагнози, как протекоха при вас нещата? Кой метод ви помогна и изобщо как се справихте и психически с това?
Първо се извинявам, понеже тази тема е коментирана до болка в поне 10 теми, но аз се объщам към вас по-скоро за морална подкрепа.
От известно време с мъжа ми се мъчим да си направим бебе и при профилактични прегледи ми установиха тези две чудесни диагнози - Хашимото и ПКЯ. Хашимотото е под контрол, хормоналните ми стойности са в норма от последните изследвания, но си остава другата гадост - нефункциониращите ми яйчници. Благодарение на тях два пъти съм била с аменорея за повече от 6 м., а сега цикълът ми е на около 45 дни. (Поне е относително редовен)
Опитах доста неща, за да ги подобря, опитах се да отслабна (не съм пълна принципно, към 65 кг съм и съм среден ръст), пих инофолик, пробвах с Белара да пукам кистите (не ми понесе и я спрях). Имам и лош опит с гинеколозите.
При първото ми лечение на щитовидната ме пратиха и на гинеколог, където попаднах на д-р Валентин Иванов. Той общо взето ме засили директно към хирургично лечение, без да съм пробвала медикаментозно първо. Моята гинеколожка пък иска да пия дуфастон 3 месеца /по схема/, че да ми се нормализирал цикъла, но аз не мисля, че това е подходящо за моята диагноза. Само да уточня, че тази гинеколожка е от категорията на кварталните, не е лоша жената, но не бих ѝ се доверила за друго освен за рутинни прегледи. Скоро ще ходим и в една от големите специализирани клиники, но съм чувала, че понякога са некоректни с пациентите си: предлагат им по-скъпо лечение преди да са изпробвали други варианти, прилагат остарели методи на лечение и т.н. Например при ПКЯ могат да забелят яйчника - както ми предложи първият доктор (простете лаическия израз, но не съм с мед. образование), което било метод, който не се прилага от 30 години, понеже може да доведе до сраствания и да влоши положението.
Има възможност да греша за клиниките, но все пак това ме притеснява. Малко ми е трудно да се доверя. Не ми помага и фактът, че не срещам много добра комуникация отстрана на лекарите, които малко ме отсвирват като хилядната досадна пациентка. Знам, че не е реалистично някой да ме хване за ръката, да ме погледне състрадателно в очите и да ми каже, че все някога ще се случат нещата, но ми се иска поне малко психологическа подкрепа да получа. За това продължавам да ходя при кварталната гинеколожка, понеже само тя някога ми е казвала нещо окуражително.
Кажете, уважаеми колежки по съдба, ако сте минавали през тези премеждия с тези две диагнози, как протекоха при вас нещата? Кой метод ви помогна и изобщо как се справихте и психически с това?
Уж си го прогонваш от ума и си викаш "каквото стане", но то си човърка вътрешно.