Синът ми не ме обича ... май !

И в къщи е така    Много ми е криво

А аз не може да се каже, че съм му омръзнала, защото се върнах на работа, когато беше на 6 месеца.
Но пък иначе няма една нощ, откакто се  е родил, в която да съм го оставяла някъде на някого.

В същото време се появи някаква болезнена направо нужда от баща му - сутрин е голям рев, когато тръгва на работа, в къщи е залепен постоянно за него, търси го ако изчезне дори за 2 минути.

Абе  - лудница   
Дано да сте прави, че е период 

Обича те, обича те. Нормално е да си му поомръзнала  . Моите и двамата са просто влюбени в баща си. Когато съпругът ми си е в къщи, аз не съществувам.  Но нали съм от обслужващия персонал - аз гоня за мръсни ръце, за къпане, за ядене и за всички досадни неща  . Малко ми беше криво в началото с големия, но пък после обърнах нещата в моя полза -  така успявам за малко да си почина  .  Но когато са само с мен 

взе ми думите от устата

 
Хейййй, успокой се!
Точно на година и половина - две минават през такъв период - аз за себе си съм го кръстила точно така "Откъсване от мама"
Вече могат някои неща сами и се радват, че не са така зависими. Отделно че всеки друг- тати, баби, лели и дори съседите са им доста по-интересни защото са повечето време с нас майките /или поне тези които имат късмет да си седят в къщи и да си гледат хлапетата/.
Големият ми син, който си го гледах до 2 години почти имаше точно такъв период - в момента в който се връщаше тати от работа и направо забравяше че съществувам.
Виж малкия не го е изразявал така явно, но и той беше на 9 месеца като се върнах на работа и до ден днешен си е много привързан към жената която го гледа.

и аз мисля, че е период
моят син имаше такъв на около 8-9 месеца, но бързо отмина
и аз се чувствах ужасно и търсех утеха, но..... отмина и дори бях забравила, докато не прочетох твоята публикация

Ако всеки път, когато някое от децата ме "игнорира" се "връзвах", досега да съм луднал.

Не знам на какво се дължи (не съм психолог), но определено не е защото не те обича (още е малък за да спре да те обича - това става през пуберитета). Просто си част от ежедневието му и така както "игнорира" играчка, така действа и към теб. Когато си играе разбрах, но когато се нарани къде тича да се "жалва"?!?

Може би се чувства, че е станал "голям мъж" - това в кръга на майтапа.
Може да се сърди затова, че го оставяш и затова да е така. И при нас имаше такъв момент, но в по-различен сценарий.
Дори сега сме в етап в който като и се скарам на мойта щерка казва:"искам си моя тати, ти си лош човек" или "искам друга мама". Много ме е боляло и ме боли като ми го каже.
Когато го гушкаш казвай му колко много го обичаш, че той е твоето момченце, което най-много обичкаш. От това има ефект-изпитана марка е.

Обича те ! И винаги ще те обича ! Явно сега е в такъв период.Чувала съм и от други мами за подобни проблеми,които обаче бързо отшумяват.Не се притеснявай,всичко ще е ок !

И аз съм имала с Иван подобен тежък момент. Минава. 

охх, позната история- аз такъв рев му дръпнах преди 3 месеца( Влади беше точно на 1 год. и 3 месеца).Бяхме в чужбина за няколко дена- Владинко у свеки, игра, забава.
Връщаме се посред нощ и аз в ранни зори, товаря всичките подаръци на колата и отивам да си взема човечето - татито през туй време блажено хърка и в просъница ми се чуди на акъла и ентусиазма  .
Изтупвам се у свеки, нетърпелива да гушна юнака, пък той се дърпа и се чуди к'ва е тъз жена , дет' му налита 
Че като му дръпнах един рев  , наложи се да го примамвам с играчките
А, не ме беше забравил, защото докато дойде баща му - се метна отгоре му!
А-ма-ха  Предателчета!
Сега сме в другата крайност-днес го водя у баба му(всяка седмица по 3 пъти го водя), такъв рев се дра,че и аз ревах и накрая ,ако не беше заспал, щях да си го взема 

На тази възраст децата започват да игнорират единия от родителите, момичета обикновено майката  а момченцата бащата при вас е обртното но не е болка за умиране.
Ти си единствената жена на която няма да изневери и ще те обича винаги може би не винаги ще ти го показва но ти трябва да си сигурна че той те обича.

Напълно те разбирам, но май нещата при нас са по-сериозни 
С мъжа ми сами отглеждаме София, той ходи на работа, тя е сама с мен по цял ден, баби, дядовци и всички роднини са по други градове.
От около 10 дни ми казва "мама" и то не точно "мама", а среден вариант м/у нея и "ам-ам", т.е. "мамам"  като я оставя при непознат човек или в детски клуб, не ме търси никога, на детската площадка не й прави впечатление дали съм на лице или липсвам ...
Иначе всичко е нормално, прегръща ме, целува ме, за баща си умира, всяка втора дума е "тати" 

Приела съм, че моето дете е по-самостоятелно от другите и гледам да не го взимам навътре, въпреки, че ми се иска да ревне поне веднъж за мен 

Не се втелявай! Няма как да не те обича, просто си му "в кърпа вързана". Още е много малък, за да отбира. Може би по-късно може да се замислиш, но не и сега. Нямаш повод. Просто не го оставай твърде много без теб.
Моят син беше студентско бебе и от тримесечен го гледаше първо стринка ми, после майка ми и така до годинката. Мен за нищо ме нямаше. Не проявяваше особено отношение към никой специално, сякаш във всеки му беше добре. Хубавото бе, че бе социален и бързо се сприятеляваше с хора, но мен си ми тежеше, като го виждах как никакво не му е отношението към мен. После си го взех и от година до две годинки си го гледах сама с мъжа ми. Тогава детето се привърза, определено си личеше, че ме предпочита и т.н. После обаче заминах за шест месеца в чужбина и майка ми го гледаше. Като се върнах между нас зееше някаква огромна пропаст, която и до днес не мога да запълня. С баба си са толкова привързани (майка ми също има болна привързаност към него според мен)... такава любов... В началото ревеше непрекъснато за нея, когато си тръгнеше. Късало ми се е сърцето, но това вече е за дете на две и половина годинки, което и приказва, и знае... Сега нещата се пооправят лека-полека, но бабата по една или друга причина се наложи да бъде близо до нас и тази привързаност не се излекува съвсем. Сега живеем в един и същи вход с моите родители, но се опитвам да контролирам нещата и да поставям вето на бабините глезотии от време на време. Все пак той предпочита да си прекарва времето с нея. Иначе е много любящо и нежно дете и ако го питаш обича целия свят, но знам, че все има нещо, което не е наред между мен и него и между него и баба му....
От друга страна с дъщеря ми сме като залепени от раждането й и едва напоследък я поверявам на бабата да я приспива понякога, за да мога и аз да си отспивам от време на време. Не мога да се отлепя от нея и определено ако има как би стояла залепена или в ръцете ми през цялото време. Не може дори да се сравни с брат си, когато той беше колкото нея. Аз разбира се много се лаская, но си мисля, че сигурно е от темперамента на детето, не толкова от това дали ме обича или не, не и на тази възраст още...

Ех Никол, и моята щерка е същата.
Точно както си го описала е и при нас. От бебе само с баща и я гледаме. За ден не сме се делили, а никога не е показвала, че ако ме няма ще и е мъчно.

По площадките никога не ме е търсила. Там ли съм, не съм ли.
Още първият ден като я заведох в предучилищната ми каза да си ходя и след това искаше да я взимам последна. Другите деца скачаха по майките си като ги видеха, моята се цупи и вика да си ходя и защо съм дошла толкова рано.

Като играе на вънка с децата и аз погледна през терасата и тя ме види веднага почва да ми вика да се прибирам и да се сърди. Ако и звъннех в училище на мобилния почваше да пухти и да ме пита защо и звъня и веднага ме отпращаше, че си играела, а аз само и губя времето.
За майка ми, която не я вижда с месеци реве като магарица като си тръгнем от престоя при нея, а за мене никога сълза не е проронила.

Най-тежкото е, че няколко пъти е казвала, че повече обича баща си от мене. Тогава ми беше много болно и още е, но гледам да не го мисля толкова.
Иначе ме гушка и ми казва, че ме обича и знам, че е така, но никога не ме търси и иска както други деца искат майките си.

Добре , че поне не се притеснява да си говорим за всичко като приятелки. Явно ме цени по неин си, по особен от приетото начин.