Да задържа ли бебето ?

Капан ли ми залагаш
Който с каквото може, предполагам е много относително. Едни могат да подарят апартамент, други могат да помагат с грижи. Примерно.

Много е жалко и нелепо да се разиграва въпроса "Да правя ли аборт или да родя?" във форуми и да чакаш от непознати наклон на решението ти. Като видя такива теми се отчайвам от хората.

Абе баш към този въпрос е. Това е понякога решаващо - дали могат, дали искат, дали го намират за редно и т.н.
Аз няма какво да обсъждам мнения и становища на непознати за мен хора - имат право на всякакви, но това, именно, е доста важно за случая и за решението по него.
Ми то баш такова е питането на практика, ако бъдещите родители не могат да се издържат сами.


И аз смятам, че това не е въпрос, който се задава към непознати.

Какво значи не могат? Те са на 19 и 21, а не на 14 и 16.

А какъв родител ще си, като не можеш да си гледаш и издържаш детето сам?

Разбира се, че не могат. Нали момичето писа. Благоверния следвал някаква трудна специалност и не можел да работи. Тогава кой го издържа, а? Господ от небето му пуска субсидии или разчита на едната гола стипендия? Издържат го мама и татко.  Затова му е широко около врата, че "ще се справят някак си", щото не е видял дебелия край.

Така, както е описана ситуацията, да не се заблуждаваме, че могат да носят всички дини под мишницата.
Или трябва да прекъсне, за да роди, или да абортира, за да си завърши образованието.
Да си опича акъла, защото най-голямата контра е у нея.
Друг разказ е, че от 15 годишна е с него, а сега е на 19 и като нищо не е видяла, освен учене и едно гадже, не е препоръчително да тича да ражда......

Сега нека да напомним, че става дума за аборт, убийство на бъдещето ти дете, голям грях и нещо, което остава на съвестта ти за цял живот. Да не говоря за евентуални усложнения с здравето и плодовитостта вбъдеще. Вие тези аборти за нищо ги нямате.

Все едно никоя млада майка не е завършила висше, също има задочни, дистанционни форми. Момъкът работи и учи, жената гледа дете и учи и така според божията воля.

По същата логика ще кажа - все едно пък никоя тук не е правила аборт.

Няма нужда да го напомняш на жена, защото тя е наясно с всичко и за да даде съвет за аборт или да го реши, значи е претеглила плюсовете и минусите многократно.
И не, не се опитвай да вменяваш вина за цял живот, играейки го праведник, богоравен!

Тук не говорим за "някоя млада майка, завършила  висше", а за точно това момиче на 19 и  пишман бъдещия татко на 21, който учел нещо много специално, поради което не можел да работи, а е издържан от мама и тате.
Както и момичето де-също мама и тате го издържат.
Дали някъде останаха задочни и вечерни форми форми на обучение?
И как точно ще станат нещата с баби и дядовци, работещи и живеещи в друг град?

Аз и мъжът ми така завършихме-вечерно и задочно, ама в едно друго време, когато щеш-не щеш, в детската живееш доста време, изчаквате се пред тоалетната, но всички помагат с бебето и издръжката, и така се получава.

Възрастта няма съвсем определящо значение. Само ориентир може да е. Някои не могат и на по 40. Ако са напълно самостоятелни, то такова едно решение ще си го вземат сами - без да питат ни роднини, ни по форуми.
Абортът не е убийство на никого. Не й вкарвайте и подобни обвинения в главата на жената. Абортът си е аборт - законна дейност, която се извършва от специалисти по медицински показания или по желание на жената. Нищо повече.

Тъй де - то убиец до убиец значи...

Ако решиш да раждаш, предварително трябва да сте наясно с възможностите и желанията на родителите ви. И не, колкото и да ви обичат, не са длъжни да ви подкрЕпят в отглеждането на детето. А вие ще можете ли да се справите с неминуемата намеса в живота ви, която ще следва от тази зависимост?
Ти обмисляш прекъсване на следването, т.е. коренна промяна в плановете си, а същевременно приемаш за нормално бъдещият татко да продължи да си живее както досега /т.е. да учи без да работи/?
Абортът не е убийство, рядко е с тежки последствия, но никой не може да ти гарантира, че в бъдеще няма да съжаляваш. Поискай да ти изпишат антибиотик за няколко дни след него.

19 не е възраст за деца, но ако трябва да съм честна, ако на мен се бе случило, нямаше да го махна. Против абортите съм при липса на медицински показатели.

Аз пък не виждам нещо нередно в съществуването на такива теми. То ако се питаха само лесни за отговор неща, нямаше да има смисъл от питане Все пак авторката не е пуснала анкета, че да решава според гласуването на потребителите, а може да получи както гледни точки, така и истински истории, да си разиграе разни сценарии, да обмислят фактори, за които в първия момент на изненада може да не са се сетили...
Не виждам и какво ѝ има на реакцията на приятеля ѝ - човекът е показал морална подкрепа + грижа персонално за нейния организъм - да не е по-`убаво от онзи в съседната тема, дето веднага възкликнал "Аборт, аборт" без грам да му пука нито за чувствата на жената, нито за самата нея. Сега, че приятелят на авторката не е предложил веднага одобрен подробен финансов план за действие, та какво - някой в тоя живот да не би да може да гарантира нещо с абсолютна сигурност? Много неща се решават с действия "в движение", важно е да има съгласие за посоката, и взаимна подкрепа.
Аз, почти със сигурност бих го задържала. Но аз, като натура, отрано бях доста майчински настроена и алтернативното решение щеше да ме гложди и да ми тежи. Плюс това, някои хора вярват, че понякога и непланирани събития могат да посочат по-добрата посока на развитие на нещата и може да е въпрос на съдба. Но всеки човек е различен, различно приема и изживява нещата, отделните случаи с техните житейски подробности също са различни. И има различни случаи - както такива, които въпреки, че после имат други деца, цял живот не спират да се питат "А това какво ли щеше да бъде, как да изглежда, какъв характер да има", така и такива, които даже при непотвърдена бременност са категорични "Даже с риск за здравето/организма ми, не искам дете точно сега/точно от този човек". Има и такива, на които евентуално решение за аборт създава празнина между двамата и след време води до раздяла на двойката. Даже за една тема се сещам, със заглавие нещо в смисъл "Колко след аборт може да пробваме за ново бебе", където в дискусията се разбра, че при сходен на този в тази тема случай, двамата са взели решение за аборт, а след това са съжалили и са решили да се върнат в идентична ситуация - темата, разбира се, породи размисли, мнения и недоумения от разнообразен характер.
Казват, че за важни решения човек е добре да си разиграе различните сценарии: при двата възможни избора какво най-лошо може да стане и мога ли да го приема и преживея; при двата възможни избора какво най-хубаво може да стане и доколко е привлекателно и колко вероятно. Така че, хората могат да проиграят и обмислят тези варианти, могат да включат в решението и интуицията си. А и самият факт, как точно авторката е формулирала въпроса си, може би показва какво подсъзнателно ѝ се иска.
Пожелавам, каквото и да реши, да остане с усещането, че е взела правилно решение!

Благодаря Ви, за всички мнения и съвети. Мисля, че взех решение. Не съм готова да стана майка точно сега,да обърна живота си на 180 градуса.. просто така го чувствам. Много говорих и с приятелят ми, не му стана приятно от това,което реших но, в крайна сметка решението в по-голямата му част го вземам аз,защото това е моят организъм. В понеделник  ще отида отново на лекар и ще уточним кога да направим процедурата .