Да задържа ли бебето ?

Аз съм на 23г. и когато бях първи курс в университета с моя приятел имахме съмнение за бременност (фалшив положителен тест). И двамата минахме през това, през което ти минаваш. Учехме, не работехме, а родителите ни очакваха от нас съвсем различни неща. Бяхме заедно едва от 6-7 месеца. Приятелят ми беше доста уплашен, но беше готов да поемем отговорност и категорично беше против аборт. Аз много се чудех, защото едно бъдещо бебе щеше да промени живота и плановете ми, дори не мислех, че съм готова да бъда майка. Разбрахме, че е било „фалшива” тревога и уж ни олекна. В последствие и двамата съжалявахме, защото въпреки целия страх от неизвестното детето е най-голямото богатство, което може да имаш. Все още сме заедно, завършихме, живеем заедно и работим. Планираме и много искаме да имаме дете, въпреки, че все още сме доста млади. Наскоро се разбра, че всъщност имам проблеми и при мен забременяването ще е малко по-трудно. Съжалявам, че въпросната бременност се оказа фалшива и смятам, че ако така ти е дадено трябва да го приемеш с усмивка, защото не вярвам някога да съжаляваш, че имаш собственото си дете. Относно финансите и т.н. , моите родители са отгледали 6 деца , майка ми е родила доста рано, но въпреки трудностите са успели да ни отгледат всичките и повярвай ми не съжаляват. На тях никой никога не им е помагал с нищо. Надявам се, че си обмислила добре това, което искаш да предприемеш, също така се надявам и да не съжаляваш за избора си, какъвто и да е той.

Вярно , че има много време за деца , аз родих на 26 и сега отчитам , че е можело още да почакам . Щом мислиш , че не си готова . Детето ще го гледаш поне 20г .

Имай предвид, че каквото и да казва сега, дори и да се съгласи - няма избор, тялото си е твое - този мъж, чието бебе се готвиш да убиеш, почти сигурно ще те остави. Може би не веднага - но вероятността да остане с теб е нищожна. Не че има гаранция, че и иначе няма да се разделите, при по-тежки обстоятелства. Но добре е да свикнеш с мисълта, че с тази връзка е свършено, преди да предприемеш нещо.

И да роди детето, за да не би евентуално приятелят ѝ да я изостави? Ако е склонен да я зареже по тази причина, дали би останал с нея, когато се окажат безпарични, недоспали, финансово зависими от родители и с живот преобърнат на 180 градуса?

Грозно е, това което правиш, отвсякъде!
Освен ако нямаш кристална топка или не си пряка наследница на Ванга.
И тогава, пак ще е грозно и некоректно.
Да си кажеш мнението за аборта е едно, но да скачаш с подкованите си ботуши върху момичето-друго.

+10000
Абсолютно! В положението, в което са, едно бебе ще им превърне живота в кошмар и ще обтегна до краен предел отношенията им, а и тези с родителите, защото последните все още издържат пълнолетните си пораснали деца, а сега трябва да издържат и потомството им. Щастливият татко май не осъзнава, че едно дете не е кукла, дето да оставиш в ъгъла, щом ти писне, ами доживотен ангажимент, безсънни нощи, писъци, опънати нерви и забравяне на техните потребности и мисъл само за тези на детето. Не всичко, което хвърчи се яде.

Не разбирам как може да твърдите, че едно бебе може да превърне живота в кошмар. Имате ли деца , те в кошмар ли превръщат живота Ви? Твърдението Ви е грозно. Също така е грозно да коментирате таткото, аз съм горе долу на нейните години и ще кажа, че освен „лекетата”, за които всички говорите има и много свестни и отговорни момчета. Оставам с впечатлението, че доста мъжемразки коментират и спекулират с бъдещето на двамата млади, които изобщо не е тяхна работа. Представяте на момичето някакъв ужасен сценарий, как детето ѝ би било демон, който ще ѝ съсипе живота, как приятелят ѝ е някакъв непрокопсаник и боклук, който ще я зареже във всеки случай. Изключително черногледо и неразбираемо за мен  мнението на някои от Вас. Мъжете са такива каквито са благодарение на жените, които стоят до тях, моля не го забравяйте и не плюйте момчето. Представяте нещата сякаш родителите им ще им.вземат детето и ще го отгледат сякаш това е най-големия товар, а те, като родители, ще помогнат на собствените си деца и не вярвам, че ще възразят. Според мен това е нормалната реакция на един родител. Въпреки нескопосаните коментари ала турски драматичен сериал, ще кажа, че от цялата работа могат да излязат и много красиви и хубави неща благодарение на това дете. Имам 4 приятелки, съученички, които по една или друга причина родиха твърде млади, нито една не е с разбит живот, изоставена и без една стотинка. Гледат си децата както всяко едни нормално семейство и са щастливи. Спрете със спекулацията и очернянето. Все пак говорим за дете, то е най-невинното и чисто създание, то е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена! Интересно ми е Вие самата дали сте майка и дали наистина животът Ви е такъв голям кошмар. Обичате ли децата си, бихте ли ги абортирали ако върнем времето назад?? Лесно е да се говори отстрани, никой не е виновен, че сте недоволни от мъжете и живота.

Мъжете са такива каквито са благодарение на жените, които стоят до тях ли!?! По-голямо безумие не бях чувала досега. Това ще го кажеш ли на някоя, чийто мъж я смила от бой, а? Ще й кажеш ли, че той е насилник заради нея?

Какво безумие?? Нима тази жена, която е бита от мъжа си не е видяла агресията в зародиш още в началото? Съчувствам много на жените пострадали от насилие, но те не са предмети, те могат да вземат собствени решения както за собственото си бъдеще, така и за това на децата си. Някои се страхуват, други изначало си падат по „лоши” момчета и съжаляват. За да се обоснова, ще кажа,че мъжът е такъв заради жената до себе си (първоначално заради майка си, която не си е свършила работата да го възпита или да го разграничи от агресията, която може би вижда от собствения си баща  , в последствие заради жената до тях поради нейната слабост и безпомощност, защото такива мъже избират точно такива жени, а не защото тя му казва „давай бий ме”). Да не говорим, че тези мъже в днешно време си личат отдалече, ако знаеш какво търсиш няма да попаднеш в такава ситуация. Моят приятел и на мравката ще направи път, защо аз не съм бита, защото съм избрала това, което търся и съм направила преценка. Темата с домашното насилие е доста тежка и сложна, но в крайна сметка както казах, жената не е предмет, тя също може да взима решения и да действа.

Въпреки нескопосаното ти нахвърляне срещу пишещите тук, ще ти обясня кротко, че
-не си схванала, че обсъждаме точно една ситуация, с точни параметри, а не говорим "по принцип" дали е добре или зле някоя да роди млада.
-не си схванала, че едно е да си била в тези обувки и съвсем друго да нямаш понятие практически от нещата.
-не си схванала, че ние сме майки, че имаме деца и знаем какво е да имаш отговорност освен за своя, и за детския живот, отглеждане, възпитание, осигуряване на възможности.
-ЛЕСНО ГОВОРИШ ОТСТРАНИ, лесно правиш квалификации и определяш отношенията ни с мъжете ни, което само те прави доволно несериозна и недорасла, меко казано.

Не ми е (съвсем) кошмарен животът с деца, но да, появата на дете може да вгорчи връзката и да съсипе живота на майката.

Аз не можех да разчитам на помощ от родители и баби и затова нямах връзки и деца като млада.

Родителите на момичето я издържат все още нея, плащат и квартира, а някой си я опложда и иска детето да бъде родено и гледано. Я пак?

Ако живееше в социална държава или работеше и се издържаше сама щеше да бъде различно. Не е редно да тежи на родителите си.

Не е редно не само да тежи на родителите си, а да задраска собственото си бъдеще и да обрече детето си на бедност и липса на възможности.
А, точно това ще стане при тази конфигурация.

И без да го напишеш си личи, че си горе-долу на нейните години. Затова по-добре да си мълчиш, вместо да нападаш жени с доооооста по-голям семеен опит от теб. Всички тук сме срещали единствения, неповторим мъж, който е различен от останалите. Доста от нас са се и развели с такъв. Така че айде без да размахваш пръсти на хора, които наистина знаят какво пишат. Може да пишеш с такава категоричност едва след 10-ина години. Щото е несериозно, да не кажа дори смешно, една 20-тина годишна да ни обяснява на нас, доста по-големите от нея с по 1 - 2 - 3 деца, какво е да гледаш дете.

Аз забременях на 20, студентка от човек с пет години по-голям от мен, работещ, със стабилен доход, който искаше да оставя детето. Не съм си и помислила да го оставя, направих аборт. Ако се върна сега назад, пак така бих постъпила.

Никога не бих се поставила сама в позиция партер, бременна или с малко дете, без завършено образование и собствени доходи, зависеща от родители или мъже някакви (в твоя случай, той дори не е и мъж, а си е момче). Никога! Това за мене е кошмар.

За протокола - имам дете години след аборта, нямах никакви проблеми със забременяването.

И коя нормална жена,планирала,желала или пък дори борила се за да забременнее,ще отговори с да?
Или не допускаш такива варианти?На всички,децата просто им се "случват"..?