Домакини 70/ За да постигнеш всичко, понякога е достатъчно да направиш само една стъпка

Привет!
Вкъщи сме. Обаче шефа не ходи. И терапевтите и доктора, казват, че го е страх, няма физиологична причина да не ходи. Единия от терапевтите, много симпатично момче, няколко пъти идвА, даже преди изписването стоя до последно. Предполагам, че са прави, защото и вчера и днес сутринта, шефа си повръща. Не е болен, на нервна почва вероятно. Не знам как ще проходи това дете. Дано вкъщи се успокои и да се получат нещата.
Аз не знам на кой свят съм, в болницата ни будеха по някаква безумна причина в 6.30 и шефа като се събужда с болки и повръщане, направо ужас.
Отивам да си направя едно свястно кафе и да се направя, че от сега започва деня.
Безкрайно ви благодаря за палците и милите думи

Мако много търпение! Като се успокои, неволно ще започне да ходи. В момента е спрял, защото очаква болка. От вас се иска "отвличане" на вниманието - спирате да говорите за болница, операция....
Стискам палци! И това ще мине!

Подкрепям, Лейди. А и котето ще му помогне.

Ма ко, добре сте се завърнали.
Я измисли някаква разходка със задачи ,по парк ,пазарене ,за да си наложи да излезе .
Тук заваля ,доста хладно е ,обаче се порадвах на цветята си,свърших малко задачи и сега ще мързелувам.
Днес е празник и ако има именници-да са живи и здрави.
Мама щеше да има имен ден...и ми е едно никакво.
Св Константин и Елена е .

А, Писе, според мен е рано за такива разходки. Първо да почне у дома, после по магазините.

Точно така е, Калинче. Изненадващото беше, че болките дойдоха на следващата сутрин, а не като го пусна упойката и започна да усеща. По всякаква логика, ако има болка, тя е когато започнеш да си усещаш всичко. А болките започнаха на следващата сутрин.
Писе, навън би било страшно. Той изобщо не иска да стъпи на оперирания крак. Ако не беше баща му, изобщо нямаше да може да се прибере, заради стълбите във входа. Явно не се чувства стабилен, като аз го държа, ходеше с баща си. А по стълбите и с него не можа, на ръце го качи. То е силно казано и ходене де, прескача крака, вместо да стъпва на него и казва, че ходи, а всъщност подскача на един крак.
Надявам се бързо да мине. Строила съм го зад облегалката на дивана да стои прав и да се отпуска ту на единия, ту на другия крак. Така може и като е на оперирания крак вече няма болка, но не иска да пристъпи.

Мако,стискам палци!
Помня,че Ванко като малък си нарани жестоко крака и цял месец отказваше да ходи.Добре,че беше 2 годишен и го носих на ръце.Нямаше причина да не ходи,но не стъпваше даже.После видя батко си да бяга за една играчка и тръгна.Вече мислех за рехабилитатори и да го водя в София.
Разбирам те!Дай му почивка на Шефа!

Мако обезболяващия ефект е по-дълъг. Чувствителноста не е свързана с болката. За това и 90% от хората чувстват болка ден след операция. Не го карай нищо да прави свързано с крака, а просто се дръж все едно не е опериран. Трябва да отвличаш вниманието от крака и операцията, а не да го караш да мисли за него. В момента, в който спре да си мисли за крака ще тръгне да върви.

Добро утро!




Шефа се кани да влезе в час. Да видим колко ще изкара, защото казаха или да ходи или да лежи, седенето не е за предпочитане. Отича му крака като е на долу и затова. Но като иска си мисля, че е добър начин за разсейване и връщане към обичайното

Добро утро и от мен.
Ма ко, нека да седне, а крака- на табуретка. Така няма да отича....си мисля.

Добро утро!
Мако много лошо с тези бисквити Остави Шефа да си прави обичайните неща - така без да му мисли ще започне да стъпва, а и няма дете дето да стои неподвижно 2 часа на стол, че да му оттече крака.
Ти как си?

Лейди, двете парченца шоколад за мен са още по- лошо!

И аз си мисля, че му трябва малко време на шефа да се поуспокои. Не е малък и разбира какво е операция. Има го този психологически момент, но ще започне да стъпва на крака скоро, сигурна съм.

Ние сутринта ходихме за медицински за шоф.книжки. Тази година ни изтичат книжките и ще ходим в посолството да ги пуснем молби за подновяване. Засега прибирането в Бг е мираж. Та тук си има специални медицински центрове само за различните видиве медицински свидетелства. Иначе прегледът беше три въпроса от лекар: приемаш ли наркотици и/или алкохол (то тук какво друго да питат 😂), имаш ли хронични заболявания и колко диоптъра за очилата (и двамата сме с очила). Туй то беше прегледът. И после ни дадоха медицинските. Те са със снимка на хартия с незнам си какви водни и холограмни печати, абе луда работа. Едни красивички, да го е жал човек да си ги даде. 😂😂😂

Сега ще трябва да чистя...

Смърфи, оня ден най- накрая накарах ММ да се замъкне и да си подаде документите за лична карта. Късно разбрах, че му е валидна до август месец, а не до май, но това е друга тема... Та, избръсна се, изкъпа се и след час ми се обажда, че бръсненето е било напразно, защото ползвали снимката от старата лична карта.

Калинче, да ти кажа, не знам как съм. Притеснявам се много, но гледам да не го предавам на него. Преди да постъпим, като че ми беше по-лесно да съм спокойна пред него. В болницата, в реанимацията преди операцията му дадоха успокоително (миналия път направо го приспаха с мен) и го взе анестезиолога и останах без него се сринах.  После имах много малко време да се стегна и не знам дали ми стигна.
Колкото и да пораснат децата, са като скачени съдове откъм емоции с майката. Или поне за майката, а сигурно и за тях е същото. От влагата, освен, че мигрената ме тресна още миналата седмица докато бяхме по тестове при алерголог и за корона вирус, сега ме болят обичайните места по ставите. Десния глезен обичайно си ме боли, заради това, че и външни и вътрешни връзки съм късала по няколко пъти. Интересното сега е, че ме боли точно на мястото на импланта на шефа, а там са кости, меки тъкани които да съм травмирала там няма и никога до сега не ме е болял на това място.
Смърфи, развесели ме с тези прегледи.То за алкохол в Русия и Украйна изобщо не трябва да питат. Да го задраскат и само наркотици да останат. То там, ако не пиеш нещо не ти е наред
Мария, ако до някакво време (ама не знам точно колко) сменяш л.к. преди да е изтекла, ползват старата снимка. Ние като си сменяхме адресната регистрация им се разсърдих на тези в паспортното. Моята карта така или иначе беше за смяна, но на мъжа ми имаше още 3 години. на него му казаха, че използват старата снимка, а мен ме пратиха да се снимам. Питах жената на гишето "толкова ли остаряла ѝ се виждам"