Кукундрела пролет чака и кат жаба в гьола кряка - 99!

Хоум, суит хоум

Дребният пъхти и пише на масата в хола съчинение на тема „Нова приказка с познат герой”. Котки 1, 2 и 3 дремят на всевъзможни места. Аз решавам да вляза в банята. Нагласявам си водата на приятно гореща (нали Ковидът-19, гадта, мре от топло) и блажено пъхам глава под душа. И нещо се тресва във вратата на банята. Нещо се тресва на пода пред вратата. Дребният ревва с глас. Под вратата котешка лапа неистово започва да се размахва с цел да си отвори. Съдейки по ноктите, е на котка 3.
- Какво пак стана, беее?!? – изревавам, докато спирам водата и намятам халат.
- Не излизаааай!!! – изпищява Дребният и продължава да реве.
- Защо?!? – отварям и показвам глава в коридора.
- Има калинка! – Дребният намалява децибелите.
В коридора е тъмно. Котка 3 се дислоцира срещу мен, странно повдигайки лапи във въздуха.
- И какво като има калинка?!? Хапе ли?
- Не, но котка 3 я подгони. И счупи лампата...
- Ооо, не, не издържам... – съскам. – И как я счупи?
- Химикалката ми спря да пише. Тръгнах да си взема друга химикалка от стаята. Топката беше в коридора. И я ритнах. И от нея изхвърча калинка. И котка 3 се засили да я хване. И ми скочи на гърба. И скочи нагоре. И се блъсна в лампата. И лампата се счупи! – Дребният прави физиономия като да ревне пак.
- Добре, добре, успокой се, сега ще измета стъклата... – тръгвам към кухнята, стъпвайки извънредно внимателно.
И проклетата калинка хвръква отново. Както и котка 3. Върху гърба ми. По стената. Успява да стъпи на тавана. По другата стена. Отново върху гърба ми. На главата на Дребния. На плочките. И с буксуване и пързаляне хваща пътя към хола след калинката.
След хиляди ругателства на ум, успявам да поизмета стъклата. Вкарвам Дребния в банята и му напръсквам главата и гърба с Пантенол. Изкарвам го от банята.
Отново пускам душа. Но блаженството си е заминало безвъзвратно.
- Спайдърмен е герой от приказка, нали? – пита Дребният.
- Неее, герой от комикс е...
Прелита калинката. Двамата с Дребния инстинктивно се гушваме. Прелита котка 3. След нея котка 2 не взема добре завоя към коридора и се блъска в касата на вратата. Калинката и котка 3 прелитат в обратната посока. Но калинката явно е изтощена и тупва на земята пред муцуната на котка 2. Котка 2 я изяжда. Котка 3 си пъха лапата в устата на котка 2 в опит да си върне плячката. Котка 2 преглъща шумно, а котка 1 се хвърля от масата върху тях.
Двамата с Дребния скачаме с крака на дивана, преди кълбото да е минало през нас.
- Знаех си, че Спайдърмен не е герой от приказка – казва Дребният. – Затова се отказах да пиша за него.
- Е, добре, тогава за кого писа?
- За Котарака в чизми. Написах, че съм го поканил на рождения си ден вкъщи...
...това е последният ден на здравия ми разум. Още не мога да преценя дали е истерия или нервен срив. От половин час пуша на балкона, събирам витамин D незнамси кой номер и се чудя да се запиша за „Хел’с китчън” или за „Игри на волята” би ми осигурило по-дълго отсъствие от дома...

Кой е тоя доктор Пъпкотрепач?

при нас се говори, че ще са затворени до септември.