Любители на Котки - Тема 143

  • 26 222
  • 742
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 291
Преди малко се върнахме от клиниката. Вет. каза, че операцията е минала добре. Каза ако ближе раната да отидем да сложат фуния и да не слагам боди или такива неща. Още залита милата, мъчно ми е да я гледам така, но в крайна сметка е за нейно добро и се радвам, че мина Simple Smile



А това е от днес преди операцията

Последна редакция: пт, 27 мар 2020, 19:30 от Neni •

# 616
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 318
Ой, милото! Прииска ми се да го гушна и да не го пускам, докато не се освести! Heart

Последна редакция: сб, 28 мар 2020, 09:54 от Ноеми

# 617
  • София
  • Мнения: 15 330
Лисичке, да ти е жива и здрава рожденичката! Heart

Нени, радвам се, че всичко е минало добре! Не ѝ давай да яде докато не стане напълно адекватна! Нормално е да залита. Може дори да заспи както ходи. След ден ще е същата като преди!

# 618
  • София
  • Мнения: 4 714
Честит Рожден ден на Габи! Heart


Yellow_girl, много се радвам. Hug

Neni, лесно и бързо възстановяване. Hug

# 619
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 318
Момичета, имам въпрос. Джинги е вече вкъщи от 1 месец. Свикна с нас, спи само в леглото ми (в краката), дава да я гушкаме, но сама никога не идва... освен когато стане време за ядене.
Когато иска нещо, намира начин да си го покаже: ходи в стаята на Пресиян (големия, на 13) и мяука нежно, докато той не й отвори вратата на малката тоалетна. Не знам защо толкова я обича, котешката ВЦ не седи там, не от зор.
Гледа да е постоянно около нас. Седи зад бюрото на Пресиян, когато той учи. Седи до компютъра на Тервел, когато има онлайн уроци. Лежи до мен, в краката ми, докато чета.
Но никога не идва сама да се гушка...
Та, чудя се, дали с времето ще започне да се умилква и гуши, или просто си харесва дистанцията? Хем да е наблизо, хем да  не е в скута ни?
Сподлете, моля, вашия опит!

# 620
  • Мнения: 1 797
Нашата Ая също беше така в началото. Сега не можем да се отървем от нея. Само гледа да седна някъде и веднага се е настанила в скута ми да я галя. И мърка оглушително. Или отива при дъщеря ми да я реши (много обича да я решим😜). Или сутрин почва да ме мие (лиже), за да и обърна внимание. Но все пак всичко си е до котка. Някои са по-дистанцирани, други, като Ая са направо досадни на моменти😂

# 621
  • София
  • Мнения: 16 513
Ooo, Барни само със сина ми е на "навирам се да ме галиш", с мен и ММ през деня - не. Даже се майтапим, че синът ми е любимата играчка на Барни. Седи/спи на краката ми, докато съм на дивана пред телевизора, но далече от ръцете ми. Понякога рано сутрин, след като съм му дала месце от консерва, идва и ляга на гърдите ми да го галя, като от време на време  и целувка по носа "откарвам". Толкова.

# 622
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 318
Ей, винаги съм си мечтала за "досадна" маца! Дано и Джинги стане такава с времето!
И в момента я скъсвам от цунки, но... тя търпи, а не се радва. Дано, дано!
Heart

# 623
  • Мнения: 1 797
Ноеми, аз не се оплаквам. Много ми е гот даже, че Ая е толкова любвеобилна, защото предишните ни две котки не бяха такива. Те дори не даваха да ги галиш много - малко галене и бягаха. А сега - рай. Мога да я мачкотя колкото си искам. И тя търпи, даже и е кеф. Удоволствие и за двете ни😜
Нагледно, от току що.

Последна редакция: пт, 27 мар 2020, 23:21 от gabidi

# 624
  • Бургас
  • Мнения: 2 480
Нашата Нора е у дома от средата на декемви м.г. Винаги търси компания, харесва ѝ да спи до нас, приказва ни, когато е гладна и когато ѝ се играе, посреща ни на вратата, гали се. Обаче не иска да стои в някой от нас, не търпи да я мачкаме - почва да хапе леко и ако досадим - засилва, така че гледаме да не прекаляваме. Едва в  последната седмица позволява да я взимаме, но търпи не повече от половин минута да стои в човек.  Определено с времето става по-сговорчива, но докъде ще стигнем, само времето ще покаже. Каквото-такова, Норето си е наше Simple Smile.

# 625
  • София
  • Мнения: 4 714
Ноеми, много опит мога да споделям. С Мучачо, Чап, Маци-Златина,Чарла, Мърчока. Както и с котета на приятели, познати, съседи и мои когато съм била доста малка.
Но не мисля, че въпросът ти е точно за това.
Питаш дали Джинги ще идва да се гали сама.
Почти на 99+% съм убедена, че ще идва.
Първо да ти кажа, че повечето от котките за това кратко време трудно се адаптират към нови условия. Джинги си е направо първенец. Предвид възрастта и и опитността й.
Второ, ако искаш по-лесно да идва, на първо време започни по-често да я взимаш в себе си с галене и "меко" говорене, както ти, така и децата. После просто я викай по име, което си избереш и като дойде й давай я лакомство, я разигравай, но задължително гали и й създавай чувство на сигурност. Смисъл, гушкаш я, говориш нежно примерно колко е красива, добра, смела и т.н. Абе, държиш се като към бебе. Simple Smile 
Не я наказвай, но ясно казвай "Не" на неща, които не искаш да прави. Тя е още много податлива на всякакви въздействия.
Джинги вече е почувствала неимоверната любов, която изпитвате към нея и иска да ви отговри подобаващо, но отчасти не знае как и се страхува. За това сте вие: да и покажете и помогнете.

# 626
  • София
  • Мнения: 4 545
Момичета, вашите маци носят ли ви подаръци в леглото? Всяка сутрин откривам нещо - я плюшената играчка, я някоя хартийка, обвивка от шоколад. Ако й направя малко топче от фолио, аз го мятам да го гони, тя тича, тича и ми го носи в леглото, аз пак го мятам и така по 100 пъти като куче с топка

# 627
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 318
Благодаря за отговорите, момичета! Hug

MayyaI, чудесни съвети ми даваш! Започнах вече. С пауч Grinning Интересно, като я погледна тръгна към хладилника и тя изведнъж се озовава между краката ми и започва да ме спъва!

Yellow_girl,  Фифичка да не е учила в някаква кучешка школа? Joy Много сладко ми изглежда това!

Скрит текст:
Хм, замислих се изведнъж, защо ли няма мъже в темата?

# 628
  • Мнения: 10 238
Не само носи подаръци Ади, ми ги и подпъхва под мене и после си ги търси за игра. Ако ги метна, ги връща. Постоянно прибира ластици и мишки, някои ги прибира в калъф ката на възглавницата ми, а веднъж си беше донесъл и мократа храната Grinning

# 629
  • София
  • Мнения: 4 545
Момичета, ей сега се върнахме от ветеринарната клиника. Фифи се държа мъжки и мрънка само в таксито, защото не й се седеше в клетката. Иначе всичко е идеално. Дадоха й хапче за обезпаразитяване и ни изпратиха с усмивки. Много съм доволна от тези лекари. Имат страхотно отношение и към животните, и към стопаните. Ако някой иска, да ми пише на лични, за да не стане реклама.
Като бебе  я водех в една клиника в Младост и там и двата пъти се държаха ужасно, да не говорим, че докторката дори не стана от стола да я види.
Много се радвам, че тази сага с кастрирането свърши. Сега може само да си мъркаме взаимно, тя да ме яде, а аз да съм само чистачът на нейната тоалетната

Общи условия

Активация на акаунт