С какво ви дразни свекъра....

С най-голямо удоволствие се включвам в темата. Бащата на моя приятел (тъй като нямаме брак все още, хаха) е уникален тип. Честно казано, нямам никакви проблеми с майка му ( на приятеля ми), жената е супер добра и тактична въздържана и внимателна. Докато нещата при нейния мил съпружец са тотално в другата крайност. Невъздържан, сприхав, глуповат, нетактичен и мнооооого тесногръд. С една дума всичко, което не мога да понасям в един човек (независимо от пола). Не са една и две случките, в които едвам съм си премълчавала, не за друго, а просто защото нали знаете, че има един особен тип хора, с които направо не ти се занимава да спориш, тъй като няма никакъв смисъл излишно да се хабиш. Докато живеехме с тях за много кратко време, многократно  е нахълтвал, ей така без да чука в стаята ни. (разбирам, че къщата е тяхна, ама айде малко... ). Веднъж имаше коментар, че щом не съм си допивала кафето, няма да си правя, за да не го хабя (нищо, че кафето сме го купували ние, нали ). Друго, което ужасно ме е дразнило например, е че когато той се "шегува" за нещо всичко е окей, но почти всяка "шега" отправена към него я взима за чиста монета и веднага започва да смята, че има някаква конспирация срещу него...

И още куп неща. Слава богу, че склоних моя приятел да се изнесем, че едвам се изтрайваше. Откакто не живеем заедно и се виждаме 3-4 пъти месечно сме повече от добре. Съветът ми към всички в подобни ситуации е да гледат над нещата и да са на възможно най-голямо разстояние от подобни индивиди.

Да за съжаление има много такива хора,по добре не обръщай внимание,да не би да е везни?

Свекърът ме дразни, че постоянно иска пари от сина си. Здрав, прав и работоспособен човек, обаче мързелив и авантаджия. Обича да си попийва, да е на маса. Обаче все някой да го черпи, някой да му плаща. Взима борчове, които не може да плати и айде сине, пращай пари, нали ние сме в чужбина и ги берем от дърветата.

Е сега ще стрелям и по свекъра
Щото съм "наборсучена причина" - (много ми харесва това нарицателно, взех го от абсурт)
Та направо :
Свекъра, при все, че и неговото семейство е живяло с неговите родители и вече е на сума години, не съм се и опитвала да му го избия от главата тоя едновремешен манталитет... Мислех, че поне с него ще се разбирам, но уви... КогИ се роди детето, започна драмата... Беше на една седмица, когато започнах да я извежда навън, за по малко, беше си студено още, но човека беше решил, че му е малко 15 мин с детето, пък и тя като усетеше друг човек и плачеше... Нормално, на бебето му е нужно да усеща мама, другите в тази възраст, не го вълнуват особено... Тааа, като ревнеше и я вземех и прибирах, на следващото излизане, той ме питаше: "сега пак ли ще ядете или отивате да спите"... Като го знам сприхавия му нрав, нищо не отговарях... Между другото, да вметна само, че имат и дъщеря, която си оставя детето тук и не се и сеща да го потърси със седмици... Той така е свикнал и иска и моето от тоя двор да не излиза, но няма да стане... Та, всеки път като сложех детето в количката и се върна за чантата с бумагите, не намирах детето вътре е*ати шока първия път, но веднага изтърчам в двора и кво да вида, друсат се яко, тя мрънка.... Викам си, после теб ще викам да я друсаш, като свикне... Нищо... Питам защо са я взели, ма то тука да седяло детето, къде ще излизаме сега... Всеки път... И вече и в последствие като се скарахме и със свеката (писала съм и за нея в темата за свекитата), та един ден тоя въпросен мистър, ми заяви, че : " Ти като си го родила тва дете, да не мислиш, че можеш да го гледаш!?!" + една псувня и му казах браво само... От тогава и с него приключих отношения... Благодаря за вниманието... Много го разточих, но пак съм спестила доста

Свекъра на Dream,явно си е простак.Аз с  човек,който си позволява да ме псува,повече не бих общувала.Четох авторката в свекървенската тема,явно и двамата родители на мъжа и са хора на ниско ниво.Та въпроса ми е как пък хареса сина им,че и дете му роди и в тяхната къща отиде/макар и в друг двор/
Мисълта ми е,че ако посееш ябълки,няма как да се родят круши.

Аз не знам как живеете с тях в един двор даже. Аз с баща си не мога, дето си е мой, камоли да търпя чужд човек да ми се меси, че и псувни.... Мъже ви ти къде са  в тази картинка? До полите на мама ли?

Ужас! Dream как си ги изтърпяла тези? А съпругът ти не те ли защити?

Пип, аз и там съм писала, че те преди да се появи бебка, не бяха чак такива, особено женската... Даже си бяхме приятели, ходехме у тях, свеката ми беше много близка... Но.. Не знам какво стана... Свекъра, айде, той си е простак и тва е... Но преди бебето, не ми е правило впечатление, да се опитват да ни се месят в живота... След това се обърна палачинката и аз от приятел, им станах чуждата... Мъжа ми.... (той не ми е законен, живеем заедно), той сега наскоро започна да ме чува наистина... Иначе си беше на тяхна страна и се бях видяла в чудо... Но като си събрах една вечер багажа и отидох да паля колата, някак все едно се събуди и тогава вече като го питах разни неща, се съгласи... Ще видим...
Харесах го, защото и той беше друг... И в началото беше актуално, че няма значение, дали ще ме харесат техните (е харесаха ме), после и той обърна страницата...

Имах златен свекър,както и имам чудесна свекърва.И двамата винаги са гледали на мен,като на собствена дъщеря.Да,имали сме разногласия ,не може всичко да е идеално,но като цяло,това са хора,които много обичам и уважавам.
Имах един спор със свекър ми преди години,при подготовката за сватбата ни с ММ.
Не можех да си намеря ръкавици за сватбата и свекър ми ме заведе при една шивачка.Обясних и че искам ръкавици без пръсти,описах и ги ,но се ужасих,когато видях готовите ръкавици.Те не ставаха за нищо и на всичкото отгоре на своя глава им беше пришила перушина (аз изпитвам ужас от перушина) и така започна спора с моя свекър.Аз тропнах с крак и казах,че няма да ги взема,а той каза,че ще ги купим,независимо,че ще купим и още едни.След един доста дълъг спор пред самата шивачка,накрая свекър ми каза,че ги взема за себе си и ще ги използва за да бере коприва с тях.
После доста години се майтапихме с тези ръкавици.
За съжаление,този прекрасен човек си отиде от този свят,но аз знам,че наистина ме обичаше

За свкъра си нищо добро не мога да кажа. Алкохолик, който е биел и жена си и децата си. Мързелив, толкова много, че не е работил от 20 години. Живота му се състои във водката, телевизия Планета и цял ден завит на дивана. Свекърва ми паметник трябва да и вдигнат , че го търпи.

А по темата: от скука и че не може да обикаля града, както си е свикнал, моя свекър вика внука си/ сина ни/ да му правел някакви снимки на цветя, че да ги праща на Х. И то по това време?! Когато всички ти казват стой си в къщи. Че и обиден - "и без  това не ходи на работа, какво прави?".

Същата работа и при мен. Толкова мързел не бях виждала на едно място. А съпругът ми не  е  явно на него хахах - слънчице е. Иначе алкохола ясно това е задължително, пърденето пред телевизора - о и това го имаме. Само дето гледа само новини и клюкари през прозореца. Идва ми да го прасна с нещо и да го засиля да оправи нещата в апартамента му, че се разпадат. Може ли да ти мърда тоялетната чиния и ти от мързел да я подпреш . Свекърва ми как го търпи не знам. Аз го режа яко и хич не му мълча ама всички ме гледат тъпо като съм устата та взех да си мълча. Да се оправят, нали не ми е в къщата

На колко сте години? От колко време сте заедно?
И аз в началото виках - Добре, че не прилича на баща си. Добре, че го е възпитавала свекървата. Ама след 40+ години да видиш как се промени и с всеки изминат месец започна все повече да прилича на баща си.
  Та вярна е приказката: Погледни бащата/ майката, та да разбереш какъв/ каква ще е след 20 години.

512, аз съм на 32 той на 30 и сме от 10 години, женени с дете. Съпругът ми е страхотен човек и явно се е възпитал сам и той като мен, защото и на двамата родителите ни са си правили купончета вместо да се занимават с децата си. Аз лично имам теория, че това идва от времето по което са живяли. Не казвам нищо лошо за комунизма, бил е ок според мен, но може би прехода след това е създал едно мързеливо и алкохолно невъзпитано поколение. Много цинично, много нездравословно, алкохола се е леел. И най - гадното още даже през комунизма - да те накарат да се жениш на млади години. Ти още не знаеш какво да правиш с живота си, деца ще възпитаваш.
И сега ние страдаме щото сме хванали по един убавец, дето не знае как трябва да се държи с жена си!
Между другото, ужасния човек в семейството съм аз - избухлива,зла и устата, а мъжът ми милия не знам как ме търпи

Ниа, на 32 и аз си мислех същото - той "Ангел небесен", аз - мрънкало и вечно недоволна. Стискам ти палци да си права и животът ти да не копира моя.
  Защото сега, след 20 години, осъзнавам, че съм била права да мрънкам. И е трябвало не да го чакам да порастне, а бързо -  бързо да се спасявам. И е трябвало не само да мрънкам, а да поставя ребром въпроса: Това ще се промени ли или кой от къде е?