Но наистина жената трябва да се прегледа. Майка ми в последните години беше станала ужас. Един ден е ок, останалите 6 - ужас. Понякога се обиждаше даже ако изляза от стаята. След доста мърморене, накрая е отишла на лекар и са се оказали нерви на врата. Оттам нарушение на оросяването на мозъка. Оттам - забравяне и нервност.
- Публикувана: 4 март 2020, 04:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2020, 07:26 ч.
Майка ми изпада в истерии, какво да правя?
Моят съвет е изнасяне от града. Ново място, работа и учене на нещо, което ти харесва, ако желаеш да завършиш висше образование. Трябват ти съвсем малко пари като начало. Помоли баба си и дядо си за малко помощ. Приемът става вече само с матура, а прехвърлянето в друг университет е безпроблемно. Има общежития за студенти без родител и с малък доход. Поне първата година. Работа в по-големите градове има всякаква. Особено за млади хора, които знаят езици. Това са само оправдания на едно нерешително момиче.
Даването на лекарства без знание на човека е подсъдно, ако този човек не е освидетелстват от психиатър и не си му настойник, нищо, че е пълнолетен. Остави я на демоните й и върви да си подредиш живота. Иначе ще те завлече на дъното, където уверено се е запътила.
Даването на лекарства без знание на човека е подсъдно, ако този човек не е освидетелстват от психиатър и не си му настойник, нищо, че е пълнолетен. Остави я на демоните й и върви да си подредиш живота. Иначе ще те завлече на дъното, където уверено се е запътила.
Започвам да пиша с уточнението, че съм по-възрастна от майката на авторката.
От дългия ми житейски опит мога да кажа, че крушката винаги си има опашка, и че нещата не винаги са такива каквито изглеждат, още повече от гледната точка на 20-годишната.
Авторке, позамисли се и ни отговори на следните въпроси :
1. Майка ти даде ли ти някакво логично обяснение за спирането от работа ?
2.От какво толкова се измори, за да ти се налага да си вземаш една година почивка ?
3.Бягащата пътека от Алиекспрес кой я плати и беше ли ти тя жизненонеобходима ?
4.Скъпия телефон с три камери, за който питаш, кой щеше да го плати ?
5. Евентуалните частни уроци-?
6. Каква е връзката със СУ при положение, че нямате финансова възможност ?
7. Успяхте ли да си приберете полагащата ти се по закон издръжка ?
При нас ситуацията беше аналогична, ама аз имах серт майка, която се обажда на втората съпруга с думите " Аз вас докога ще ви храня?! " Напомня " любезно " ,че скъпия съпруг има още едно дете, след това го осъжда от мое име и за увеличение на издръжката. Баща ми самоволно я бил спрял , защото в заводите трябвала работна ръка и на жените не им било нужно образование.
Мога да пиша още, но ще чакам да отговориш, защото при така представената информация има много липсващи парченца от пъзела.
От дългия ми житейски опит мога да кажа, че крушката винаги си има опашка, и че нещата не винаги са такива каквито изглеждат, още повече от гледната точка на 20-годишната.
Авторке, позамисли се и ни отговори на следните въпроси :
1. Майка ти даде ли ти някакво логично обяснение за спирането от работа ?
2.От какво толкова се измори, за да ти се налага да си вземаш една година почивка ?
3.Бягащата пътека от Алиекспрес кой я плати и беше ли ти тя жизненонеобходима ?
4.Скъпия телефон с три камери, за който питаш, кой щеше да го плати ?
5. Евентуалните частни уроци-?
6. Каква е връзката със СУ при положение, че нямате финансова възможност ?
7. Успяхте ли да си приберете полагащата ти се по закон издръжка ?
При нас ситуацията беше аналогична, ама аз имах серт майка, която се обажда на втората съпруга с думите " Аз вас докога ще ви храня?! " Напомня " любезно " ,че скъпия съпруг има още едно дете, след това го осъжда от мое име и за увеличение на издръжката. Баща ми самоволно я бил спрял , защото в заводите трябвала работна ръка и на жените не им било нужно образование.
Мога да пиша още, но ще чакам да отговориш, защото при така представената информация има много липсващи парченца от пъзела.
От горното мнение разбирам, че са се трили коментари/теми или аз не намерих нищо за бягаща пътека, телефон с три камери и СУ.
Но според мен има два варианта за проблема с работата - или иска дъщеря ѝ да залегне само на ученето, или не иска момичето да е самостоятелно и затова пречи да си намери работа, понеже така ще я задържи повече до себе си.
Но според мен има два варианта за проблема с работата - или иска дъщеря ѝ да залегне само на ученето, или не иска момичето да е самостоятелно и затова пречи да си намери работа, понеже така ще я задържи повече до себе си.
1. Първия път искаше да ходя на уроци по немски през лятото и нямаше как според нея да ги съчетая. Втория път, според нея работата беше много тежка, понеже ни караха да седим от 6 до 12 часа прави с по 1 почивка от 30 мин.
2. Не съм се изморила. Счупих си крака 2 дена преди изпитите в СУ а аз не съм от София и нямаше как да отида, а не бях ходила на предварителни изпити.
3. Бягащата пътека си я купих с мои заделени пари, и да беше жизненоважна. Лекар ми каза, че трябва да се занимавам със спорт. Нямаше как майка ми да ме запише на спорт или фитнес и намерих евтина пътека, без ток.
4. Никой, защото просто се интересувак как работи, защото много ми характерсва.
5. Да, майка ми плащаше частните уроци.
6. Майка ми искаше да уча там. Аз не. Вече съм приета в университет в моя град.
7. Не. Смятаме догодина като почна да уча да заведем ново дело.
2. Не съм се изморила. Счупих си крака 2 дена преди изпитите в СУ а аз не съм от София и нямаше как да отида, а не бях ходила на предварителни изпити.
3. Бягащата пътека си я купих с мои заделени пари, и да беше жизненоважна. Лекар ми каза, че трябва да се занимавам със спорт. Нямаше как майка ми да ме запише на спорт или фитнес и намерих евтина пътека, без ток.
4. Никой, защото просто се интересувак как работи, защото много ми характерсва.
5. Да, майка ми плащаше частните уроци.
6. Майка ми искаше да уча там. Аз не. Вече съм приета в университет в моя град.
7. Не. Смятаме догодина като почна да уча да заведем ново дело.
Започвам да пиша с уточнението, че съм по-възрастна от майката на авторката.
От дългия ми житейски опит мога да кажа, че крушката винаги си има опашка, и че нещата не винаги са такива каквито изглеждат, още повече от гледната точка на 20-годишната.
Авторке, позамисли се и ни отговори на следните въпроси :
1. Майка ти даде ли ти някакво логично обяснение за спирането от работа ?
2.От какво толкова се измори, за да ти се налага да си вземаш една година почивка ?
3.Бягащата пътека от Алиекспрес кой я плати и беше ли ти тя жизненонеобходима ?
4.Скъпия телефон с три камери, за който питаш, кой щеше да го плати ?
5. Евентуалните частни уроци-?
6. Каква е връзката със СУ при положение, че нямате финансова възможност ?
7. Успяхте ли да си приберете полагащата ти се по закон издръжка ?
При нас ситуацията беше аналогична, ама аз имах серт майка, която се обажда на втората съпруга с думите " Аз вас докога ще ви храня?! " Напомня " любезно " ,че скъпия съпруг има още едно дете, след това го осъжда от мое име и за увеличение на издръжката. Баща ми самоволно я бил спрял , защото в заводите трябвала работна ръка и на жените не им било нужно образование.
Мога да пиша още, но ще чакам да отговориш, защото при така представената информация има много липсващи парченца от пъзела.
От дългия ми житейски опит мога да кажа, че крушката винаги си има опашка, и че нещата не винаги са такива каквито изглеждат, още повече от гледната точка на 20-годишната.
Авторке, позамисли се и ни отговори на следните въпроси :
1. Майка ти даде ли ти някакво логично обяснение за спирането от работа ?
2.От какво толкова се измори, за да ти се налага да си вземаш една година почивка ?
3.Бягащата пътека от Алиекспрес кой я плати и беше ли ти тя жизненонеобходима ?
4.Скъпия телефон с три камери, за който питаш, кой щеше да го плати ?
5. Евентуалните частни уроци-?
6. Каква е връзката със СУ при положение, че нямате финансова възможност ?
7. Успяхте ли да си приберете полагащата ти се по закон издръжка ?
При нас ситуацията беше аналогична, ама аз имах серт майка, която се обажда на втората съпруга с думите " Аз вас докога ще ви храня?! " Напомня " любезно " ,че скъпия съпруг има още едно дете, след това го осъжда от мое име и за увеличение на издръжката. Баща ми самоволно я бил спрял , защото в заводите трябвала работна ръка и на жените не им било нужно образование.
Мога да пиша още, но ще чакам да отговориш, защото при така представената информация има много липсващи парченца от пъзела.
Ами, от това, което авторката е написала последно мога да кажа, че най-вероятно я гони критическата и то яко.
Едно време моята също беше откачила. Как сме се карали, направо не можех да я позная. А аз съм израснала също без баща, те се разведоха, когато бях на 12. Колежки в работата я убедиха да си направи регистрация в сайта за запознанства и така започна да излиза с различни мъже. Нищо не ми казваше дълго време и се държеше ужасно с мен, ако я попитам къде е била. С времето нещата се нормализираха, аз също започнах да излизам по срещи и някак си вече се разбирахме по-добре. Тя също държеше да уча здраво, за да не страдам като нея и да се притеснявам, че нямаме пари. Искаше да стана икономист. Вярваше, че това е професия, която ще ми даде хляб и ще съм спокойна за бъдещето. Е, не избрах това. Последвах сърцето си и не съжалявам. След години тя срещна всъщност истината си любов и се ожениха. Сега са щастливи.
Като се обърна назад с опита, който вече имам мога да кажа, че сега я разбирам много по-добре. И ето какво, авторке: майка ти не е луда. Тя е отчаяна, самотна, нещастна, но и много горда. Не иска да признае пред теб, че не знае на къде да тръгне в живота. Вижда, че вече си голяма и тя скоро ще остане сама рано или късно, защото ти ще си поемеш пътя, ще се омъжиш и така. Майките също са хора, те правят много грешки, като всеки човек. За себе си тя е права в действията си спрямо теб, защото не вижда друг начин да се справи с проблемите. Същевременно не те вижда като достатъчно пораснала, за да ти сподели, че е изпуснала края. И повярвай ми, ще те види пораснала не след като завършиш, а едва, когато е сигурна, че си намерила човек до себе си, че си щастлива и вече абсолютно самостоятелна, но имаш поне едно 5-6 години до тогава.
През това време си следвай мечтите и бъди търпелива с нея. Знам, че звучи откачено при положение, че майка ти е в критическата и не се търпи. Опитай се да поговориш с нея за нейното щастие, какво ще я зарадва, какво иска за себе си, липсва ли ѝ нещо. Дори нека да започне да ходи по срещи с мъже или поне с приятелки, да отиде на екскурзия за уикенда, има евтини тук за България. Започнете да правите неща заедно, да ходите на кафе, на разходка, да гледате филми и т.н. Направи ѝ подарък, купи ѝ цвете, кажи ѝ, че си благодарна за всичко, което е направила за теб, че те е отгледала.
Нещата не са толкова страшни, колкото си мислиш. Не се познаваме, но повярвай ми, още има бая опит да трупаш. Това с майка ти е добър старт да действаш като зрял човек, на който майка ти може да разчита. И като не можеш да работиш, тогава учи и вземи стипендия, печели конкурси и виж как ще се издигнеш в очите на майка ти.
Едно време моята също беше откачила. Как сме се карали, направо не можех да я позная. А аз съм израснала също без баща, те се разведоха, когато бях на 12. Колежки в работата я убедиха да си направи регистрация в сайта за запознанства и така започна да излиза с различни мъже. Нищо не ми казваше дълго време и се държеше ужасно с мен, ако я попитам къде е била. С времето нещата се нормализираха, аз също започнах да излизам по срещи и някак си вече се разбирахме по-добре. Тя също държеше да уча здраво, за да не страдам като нея и да се притеснявам, че нямаме пари. Искаше да стана икономист. Вярваше, че това е професия, която ще ми даде хляб и ще съм спокойна за бъдещето. Е, не избрах това. Последвах сърцето си и не съжалявам. След години тя срещна всъщност истината си любов и се ожениха. Сега са щастливи.
Като се обърна назад с опита, който вече имам мога да кажа, че сега я разбирам много по-добре. И ето какво, авторке: майка ти не е луда. Тя е отчаяна, самотна, нещастна, но и много горда. Не иска да признае пред теб, че не знае на къде да тръгне в живота. Вижда, че вече си голяма и тя скоро ще остане сама рано или късно, защото ти ще си поемеш пътя, ще се омъжиш и така. Майките също са хора, те правят много грешки, като всеки човек. За себе си тя е права в действията си спрямо теб, защото не вижда друг начин да се справи с проблемите. Същевременно не те вижда като достатъчно пораснала, за да ти сподели, че е изпуснала края. И повярвай ми, ще те види пораснала не след като завършиш, а едва, когато е сигурна, че си намерила човек до себе си, че си щастлива и вече абсолютно самостоятелна, но имаш поне едно 5-6 години до тогава.
През това време си следвай мечтите и бъди търпелива с нея. Знам, че звучи откачено при положение, че майка ти е в критическата и не се търпи. Опитай се да поговориш с нея за нейното щастие, какво ще я зарадва, какво иска за себе си, липсва ли ѝ нещо. Дори нека да започне да ходи по срещи с мъже или поне с приятелки, да отиде на екскурзия за уикенда, има евтини тук за България. Започнете да правите неща заедно, да ходите на кафе, на разходка, да гледате филми и т.н. Направи ѝ подарък, купи ѝ цвете, кажи ѝ, че си благодарна за всичко, което е направила за теб, че те е отгледала.
Нещата не са толкова страшни, колкото си мислиш. Не се познаваме, но повярвай ми, още има бая опит да трупаш. Това с майка ти е добър старт да действаш като зрял човек, на който майка ти може да разчита. И като не можеш да работиш, тогава учи и вземи стипендия, печели конкурси и виж как ще се издигнеш в очите на майка ти.
Благодаря за съвета.
Ами, от това, което авторката е написала последно мога да кажа, че най-вероятно я гони критическата и то яко.
Едно време моята също беше откачила. Как сме се карали, направо не можех да я позная. А аз съм израснала също без баща, те се разведоха, когато бях на 12. Колежки в работата я убедиха да си направи регистрация в сайта за запознанства и така започна да излиза с различни мъже. Нищо не ми казваше дълго време и се държеше ужасно с мен, ако я попитам къде е била. С времето нещата се нормализираха, аз също започнах да излизам по срещи и някак си вече се разбирахме по-добре. Тя също държеше да уча здраво, за да не страдам като нея и да се притеснявам, че нямаме пари. Искаше да стана икономист. Вярваше, че това е професия, която ще ми даде хляб и ще съм спокойна за бъдещето. Е, не избрах това. Последвах сърцето си и не съжалявам. След години тя срещна всъщност истината си любов и се ожениха. Сега са щастливи.
Като се обърна назад с опита, който вече имам мога да кажа, че сега я разбирам много по-добре. И ето какво, авторке: майка ти не е луда. Тя е отчаяна, самотна, нещастна, но и много горда. Не иска да признае пред теб, че не знае на къде да тръгне в живота. Вижда, че вече си голяма и тя скоро ще остане сама рано или късно, защото ти ще си поемеш пътя, ще се омъжиш и така. Майките също са хора, те правят много грешки, като всеки човек. За себе си тя е права в действията си спрямо теб, защото не вижда друг начин да се справи с проблемите. Същевременно не те вижда като достатъчно пораснала, за да ти сподели, че е изпуснала края. И повярвай ми, ще те види пораснала не след като завършиш, а едва, когато е сигурна, че си намерила човек до себе си, че си щастлива и вече абсолютно самостоятелна, но имаш поне едно 5-6 години до тогава.
През това време си следвай мечтите и бъди търпелива с нея. Знам, че звучи откачено при положение, че майка ти е в критическата и не се търпи. Опитай се да поговориш с нея за нейното щастие, какво ще я зарадва, какво иска за себе си, липсва ли ѝ нещо. Дори нека да започне да ходи по срещи с мъже или поне с приятелки, да отиде на екскурзия за уикенда, има евтини тук за България. Започнете да правите неща заедно, да ходите на кафе, на разходка, да гледате филми и т.н. Направи ѝ подарък, купи ѝ цвете, кажи ѝ, че си благодарна за всичко, което е направила за теб, че те е отгледала.
Нещата не са толкова страшни, колкото си мислиш. Не се познаваме, но повярвай ми, още има бая опит да трупаш. Това с майка ти е добър старт да действаш като зрял човек, на който майка ти може да разчита. И като не можеш да работиш, тогава учи и вземи стипендия, печели конкурси и виж как ще се издигнеш в очите на майка ти.
Едно време моята също беше откачила. Как сме се карали, направо не можех да я позная. А аз съм израснала също без баща, те се разведоха, когато бях на 12. Колежки в работата я убедиха да си направи регистрация в сайта за запознанства и така започна да излиза с различни мъже. Нищо не ми казваше дълго време и се държеше ужасно с мен, ако я попитам къде е била. С времето нещата се нормализираха, аз също започнах да излизам по срещи и някак си вече се разбирахме по-добре. Тя също държеше да уча здраво, за да не страдам като нея и да се притеснявам, че нямаме пари. Искаше да стана икономист. Вярваше, че това е професия, която ще ми даде хляб и ще съм спокойна за бъдещето. Е, не избрах това. Последвах сърцето си и не съжалявам. След години тя срещна всъщност истината си любов и се ожениха. Сега са щастливи.
Като се обърна назад с опита, който вече имам мога да кажа, че сега я разбирам много по-добре. И ето какво, авторке: майка ти не е луда. Тя е отчаяна, самотна, нещастна, но и много горда. Не иска да признае пред теб, че не знае на къде да тръгне в живота. Вижда, че вече си голяма и тя скоро ще остане сама рано или късно, защото ти ще си поемеш пътя, ще се омъжиш и така. Майките също са хора, те правят много грешки, като всеки човек. За себе си тя е права в действията си спрямо теб, защото не вижда друг начин да се справи с проблемите. Същевременно не те вижда като достатъчно пораснала, за да ти сподели, че е изпуснала края. И повярвай ми, ще те види пораснала не след като завършиш, а едва, когато е сигурна, че си намерила човек до себе си, че си щастлива и вече абсолютно самостоятелна, но имаш поне едно 5-6 години до тогава.
През това време си следвай мечтите и бъди търпелива с нея. Знам, че звучи откачено при положение, че майка ти е в критическата и не се търпи. Опитай се да поговориш с нея за нейното щастие, какво ще я зарадва, какво иска за себе си, липсва ли ѝ нещо. Дори нека да започне да ходи по срещи с мъже или поне с приятелки, да отиде на екскурзия за уикенда, има евтини тук за България. Започнете да правите неща заедно, да ходите на кафе, на разходка, да гледате филми и т.н. Направи ѝ подарък, купи ѝ цвете, кажи ѝ, че си благодарна за всичко, което е направила за теб, че те е отгледала.
Нещата не са толкова страшни, колкото си мислиш. Не се познаваме, но повярвай ми, още има бая опит да трупаш. Това с майка ти е добър старт да действаш като зрял човек, на който майка ти може да разчита. И като не можеш да работиш, тогава учи и вземи стипендия, печели конкурси и виж как ще се издигнеш в очите на майка ти.
Интересно ми е тази майка дали си изпуска нервите на работното място и се държи с колегите си по същия начин както с дъщеря си?! Защото ако е така-жална и майка. Никой не е длъжен да търпи изстъпленията на чужди хора .
Всички жени минаваме през трите фази на промените, ама някои от нас не са си го изкарвали на никого. / Мен ме задруса пре-менопаузата на 41 г., минах през горещите вълни за кратко и накрая на 48 г. се отървах от раз . Вече почти 8 години съм в пост-менопауза , рахатясах и не искам и да чувам за МЦ. Разните му там прехвалени лекарства и добавки за справяне с положението закърпват нещата за 2-3 месеца и после трябва да ги сменяш с нещо различно/.
Съветите за късане на пъпната връв и самостоятелно заживяване не вършат работа в семейства с липсващ родител. Казвам го от личен опит-бях на 6 г. , когато нашите се разведоха. Тя, тази връзка с единствения родител е много комплицирана. Психологически се отделяш когато ти самата станеш майка . Тогава всичко си идва на мястото. Някои неща няма как да се обяснят. Минаваш през тях и ги осъзнаваш в зряла възраст, а и всеки случай е различен. Дори и авторката да се отдели на подсъзнателно ниво ще търси връзки с по-възрастни мъже, проектирайки върху тях липсващия баща. Децата на разведени родители сме недоверчиви и трудно допускаме някого до себе си. Трудно правим компромиси заради хора, с които нямаме кръвна връзка, и по тази причина нямаме здрави връзки.
Усмивка навярно е доста по-млада от мен, за да знае , че съветите за тичане по срещи след 50-год.възраст не вършат никаква работа.Тогава искаш тишина и спокойствие, че и отпуск си вземаш, за да си постоиш сама у дома. Последното нещо, което ти трябва е мъж.
Авторката, при опити за разговор и близост/ гушкане / майка ти отблъсква ли те, или се успокоява? Аз бях станала спец по създаване на успокояваща обстановка. На авторката мога да кажа/пиша следното: дете, мяркай се колкото може по рядко пред майка си и не се хаби в опити с грижи и доказване да заслужиш любовта и.Човек се изчерпва в това да се напъва да купува, печели и дава на този, за когото е нежелано дете . Правело ми е впечатление, че болшинството разведени жени къде съзнателно , къде несъзнателно съсипват връзката с децата си , проектирайки върху тях собственото си неудовлетворение, вместо да подходят рационално и разумно и извлекат максималната полза от обстоятелствата-един кофти човек по-малко в семейството, съответно и по-малко битовизми и ангажименти. Жена с дете харчи по-малко за разлика от мъжете, които не само че ядат повече от нас ами и разхвърлят и цапат, че и харчат повече.
Прекъсвам, че поста стана чаршаф. При нужда ще пиша допълнително .
Всички жени минаваме през трите фази на промените, ама някои от нас не са си го изкарвали на никого. / Мен ме задруса пре-менопаузата на 41 г., минах през горещите вълни за кратко и накрая на 48 г. се отървах от раз . Вече почти 8 години съм в пост-менопауза , рахатясах и не искам и да чувам за МЦ. Разните му там прехвалени лекарства и добавки за справяне с положението закърпват нещата за 2-3 месеца и после трябва да ги сменяш с нещо различно/.
Съветите за късане на пъпната връв и самостоятелно заживяване не вършат работа в семейства с липсващ родител. Казвам го от личен опит-бях на 6 г. , когато нашите се разведоха. Тя, тази връзка с единствения родител е много комплицирана. Психологически се отделяш когато ти самата станеш майка . Тогава всичко си идва на мястото. Някои неща няма как да се обяснят. Минаваш през тях и ги осъзнаваш в зряла възраст, а и всеки случай е различен. Дори и авторката да се отдели на подсъзнателно ниво ще търси връзки с по-възрастни мъже, проектирайки върху тях липсващия баща. Децата на разведени родители сме недоверчиви и трудно допускаме някого до себе си. Трудно правим компромиси заради хора, с които нямаме кръвна връзка, и по тази причина нямаме здрави връзки.
Усмивка навярно е доста по-млада от мен, за да знае , че съветите за тичане по срещи след 50-год.възраст не вършат никаква работа.Тогава искаш тишина и спокойствие, че и отпуск си вземаш, за да си постоиш сама у дома. Последното нещо, което ти трябва е мъж.
Авторката, при опити за разговор и близост/ гушкане / майка ти отблъсква ли те, или се успокоява? Аз бях станала спец по създаване на успокояваща обстановка. На авторката мога да кажа/пиша следното: дете, мяркай се колкото може по рядко пред майка си и не се хаби в опити с грижи и доказване да заслужиш любовта и.Човек се изчерпва в това да се напъва да купува, печели и дава на този, за когото е нежелано дете . Правело ми е впечатление, че болшинството разведени жени къде съзнателно , къде несъзнателно съсипват връзката с децата си , проектирайки върху тях собственото си неудовлетворение, вместо да подходят рационално и разумно и извлекат максималната полза от обстоятелствата-един кофти човек по-малко в семейството, съответно и по-малко битовизми и ангажименти. Жена с дете харчи по-малко за разлика от мъжете, които не само че ядат повече от нас ами и разхвърлят и цапат, че и харчат повече.
Прекъсвам, че поста стана чаршаф. При нужда ще пиша допълнително .
Когато майка ми започна да илиза по срещи беше на 41 години. Омъжи се на 50. Не съм съгласна, че като станеш на тези години, значи не те бива за нищо и си едва ли не пред умирачка. Смятам, че човек не трябва да се отказва от живота без значение от възрастта. При майка ми дори положението беше доста гадно, защото точно в този период я оперираха от рак на гърдата. След като всичко премина успешно, тя осъзна, че живее втори живот. Научи се да се радва и да живее за момента. Чувала съм я да съветва отчаяните ѝ приятелки връстнички точно, че не трябва да се отказва от забавления, излизания, дори и срещи с мъже.
За това, че децата на разведени родители нямат здрави връзки също не съм напълно съгласна. Зависи от примера на родителя, с когото детето живее. Познавам и двата случая, разбира се. Хора, които падат все повече към дъното и никога не са имали истинска връзка, не знаят какво е семеен уют, но например майката на едно такова момиче имаше проблем с алкохола, никога не са били близки, момичето е израснало без контакт с други членове на семейството/родата.
От друга страна пък познавам и такива в дългогодишна връзка, щастливи. Аз например винаги съм търсила фигурата на мъжа в тийнейджърството си, но никога не съм имала краткотрайни връзки. Винаги съм търсила сериозно отношение и любов, но не бих казала, че разделите са били подсъзнателно, защото съм дете на разведени родители. Въпреки проблемите у нас, майка ми успя да ме отгледа в уважение към семейството, уютът вкъщи, вниманието към по-възрастните. Сега съм на 26 години и скоро ми предстои сватба. Радвам се за опита, който съм натрупала в миналото покрай другите връзки, защото сега се чувствам готова да създам здраво семейство.
Идеята ми е, че децата на разведени родители не трябва да са заклеймявани като такива или онакива. Винаги има шанс, стига младият човек да попадне в добра среда - било то партньор, друг член от семейството или приятели, които да му покажат какво е семейството. И нека не забравяме, че авторката показва едната гледна точка на проблема. Ако попитаме майката, сигурна съм, че версиите ще се разминават.
Според мен авторката не трябва да прекъсва връзката с майка си, а да намери същината на проблема. Семейството е за това - да си помагане в трудности. Очевидно е, че жената има нужда от помощ. Вие бихте ли зарязали порасналото си дете (да кажем на 30 г.), ако виждате, че преживява криза? Понеже "всеки трябва да си мери приказките" и да се оправя там. Пак казвам - според мен - ако авторката не оправи отношенията с майка си, това ще я тормози винаги. Ето затова някои деца на разведени родители имат проблеми със създаването на здрави връзки в бъдеще. Нещо се е счупило в семейството, от което идват и така и не е поправено.
За това, че децата на разведени родители нямат здрави връзки също не съм напълно съгласна. Зависи от примера на родителя, с когото детето живее. Познавам и двата случая, разбира се. Хора, които падат все повече към дъното и никога не са имали истинска връзка, не знаят какво е семеен уют, но например майката на едно такова момиче имаше проблем с алкохола, никога не са били близки, момичето е израснало без контакт с други членове на семейството/родата.
От друга страна пък познавам и такива в дългогодишна връзка, щастливи. Аз например винаги съм търсила фигурата на мъжа в тийнейджърството си, но никога не съм имала краткотрайни връзки. Винаги съм търсила сериозно отношение и любов, но не бих казала, че разделите са били подсъзнателно, защото съм дете на разведени родители. Въпреки проблемите у нас, майка ми успя да ме отгледа в уважение към семейството, уютът вкъщи, вниманието към по-възрастните. Сега съм на 26 години и скоро ми предстои сватба. Радвам се за опита, който съм натрупала в миналото покрай другите връзки, защото сега се чувствам готова да създам здраво семейство.
Идеята ми е, че децата на разведени родители не трябва да са заклеймявани като такива или онакива. Винаги има шанс, стига младият човек да попадне в добра среда - било то партньор, друг член от семейството или приятели, които да му покажат какво е семейството. И нека не забравяме, че авторката показва едната гледна точка на проблема. Ако попитаме майката, сигурна съм, че версиите ще се разминават.
Според мен авторката не трябва да прекъсва връзката с майка си, а да намери същината на проблема. Семейството е за това - да си помагане в трудности. Очевидно е, че жената има нужда от помощ. Вие бихте ли зарязали порасналото си дете (да кажем на 30 г.), ако виждате, че преживява криза? Понеже "всеки трябва да си мери приказките" и да се оправя там. Пак казвам - според мен - ако авторката не оправи отношенията с майка си, това ще я тормози винаги. Ето затова някои деца на разведени родители имат проблеми със създаването на здрави връзки в бъдеще. Нещо се е счупило в семейството, от което идват и така и не е поправено.
Момичета, с мила дума и топлота не става.Изнесла съм се от къщи преди 10 години, една стотинка не съм искала от тогава.Правех подаръци, организирах екскурзии, за нищо не съм я притеснила или изложила.Много от провалите си й ги спестявах само и само да се гордее с мен и да престане да крещи и да ме обижда.
Не става.Не сме говорили от 2 сидмици, звъни ми и на 3тата минута вече ми крещи и дудне за неща, които не я интересуват.Тя себе си не може да търпи, крещи и тормози възрастните си родители, а тях ги обожавам и ми се къса сърцето, че миличките са все под стрес какво ще й кажат или направят за да не избухне.В тяхната къща живее, тъй като след като се разведе нито мъж се свъртя покрай нея, нито пък тя реши да инвестира в нещо, а имаше няколко възможности за което.
Комшийте не смеят да попитат какви са тези истерии, но явно са ни свикнали.Никоя моя плиятелка няма такива проблеми с майка си, а им се предлага само утеха, уют и топла прегръдка.
Приятелките на майка ми постепенно се стопиха, защото се изпокара с всички, заради сприхавостта си, нервни изблици и обиди.
Съвета към авторката ми е:
Бягай надалеч, няма да се оправи, по-зле ще става.Моята майка беше в критическа преди 10 години.Не мисля, че държи толкова.
Бременна бях-крещеше ми на центъра на града да ни се смеят всички.С бебето ми на разходка- пак панаири на улицата, а у дома представете си.После се прави на жертва.Психично болен мозък, но не осъзнава, че има проблем, а мисли, че всички са срещу нея.
Не става.Не сме говорили от 2 сидмици, звъни ми и на 3тата минута вече ми крещи и дудне за неща, които не я интересуват.Тя себе си не може да търпи, крещи и тормози възрастните си родители, а тях ги обожавам и ми се къса сърцето, че миличките са все под стрес какво ще й кажат или направят за да не избухне.В тяхната къща живее, тъй като след като се разведе нито мъж се свъртя покрай нея, нито пък тя реши да инвестира в нещо, а имаше няколко възможности за което.
Комшийте не смеят да попитат какви са тези истерии, но явно са ни свикнали.Никоя моя плиятелка няма такива проблеми с майка си, а им се предлага само утеха, уют и топла прегръдка.
Приятелките на майка ми постепенно се стопиха, защото се изпокара с всички, заради сприхавостта си, нервни изблици и обиди.
Съвета към авторката ми е:
Бягай надалеч, няма да се оправи, по-зле ще става.Моята майка беше в критическа преди 10 години.Не мисля, че държи толкова.
Бременна бях-крещеше ми на центъра на града да ни се смеят всички.С бебето ми на разходка- пак панаири на улицата, а у дома представете си.После се прави на жертва.Психично болен мозък, но не осъзнава, че има проблем, а мисли, че всички са срещу нея.
Чакай, чакай, почти тийн възраст, живеят в университетски град, има баба и дядо в друго жилище - до този извод стигнах на база 'не е писано обратното'.
Не понасям истерици, но според мен на теб просто ти е удобничко да те издържат.
Това, че ти взела документите ресторанта , айде моля. Аз в моя градец от селски тип ходих да подавам документи на 15 с една съученичка, но ни казаха, че сме малки и не вземат ученици по време на учебна година - сега съм на 33, смятай кога е било. Никой не разбра, че сме ходили, камо ли документи да прибира.
А сега искаш на мама да сипеш прахчета и ампулки, че хем да те издържа, хем да не вика. Ами защо ти не се изнесеш? Щото ще трябва да си спукаш задника, а сега е лесно. Я холан, бе.
Не понасям истерици, но според мен на теб просто ти е удобничко да те издържат.
Това, че ти взела документите ресторанта , айде моля. Аз в моя градец от селски тип ходих да подавам документи на 15 с една съученичка, но ни казаха, че сме малки и не вземат ученици по време на учебна година - сега съм на 33, смятай кога е било. Никой не разбра, че сме ходили, камо ли документи да прибира.
А сега искаш на мама да сипеш прахчета и ампулки, че хем да те издържа, хем да не вика. Ами защо ти не се изнесеш? Щото ще трябва да си спукаш задника, а сега е лесно. Я холан, бе.