Халит Ергенч и Бергюзар Корел - нови проекти на актьорите след "Ти си моята родина" тема 37

Привет!
С пожелания за здраве, слънчев и радостен ден!
Много хармония излъчва гледката от дома на сем. Ергенч!
Благодаря за клипчето!
Със  сигурност е рано да се подновят снимките на сериалите изобщо, не само за Вавилон, лично мнение.

Аз и за "Вавилон" видях съобщения, че започват снимки в края на месеца, но не ги сложих, защото никак не ми се вярва.
Към 20 май имат Байрам, там се предвиждат 9 почивни дни, след това започват летните месеци.
Кой гледа сериали през лятото?

По-добре цялата фамилия да се изнесе в Чешме и там да си изкарат лятото спокойно.
Ханчик да подиша морски въздух.
И сигурно ще го направят като свърши училището за Али.

Хубав следобед, момичета!

Благодаря за всичко споделено!

Хубава вечер !

Честит празник на мама Берги !

Да бъде здрава и обичана от тримата мъже вкъщи!

Честит Ден на майката на Берг!

Много хубава изненада са ни подготвили с Бейза.
Утре в 21.30 ще направят директно излъчване в Инстаграм.
Ще разговарят и ще отговарят на въпроси по теми, които вълнуват жените, които наскоро са родили или им предстои в близко време да станат майки.

Честит ден на майката! 
Благодаря за споделеното!

Хубав ден на всички!
Очаквам с интерес видео разговора с Берг и Бейза довечера.

Бейза събира въпросите в своя профил.
Ако искате нещо да попитате, напишете го, аз ще го преведа и пратя на Бейза.

Свежо
красиво
усмихнато
понеделнишко
Добро утро, Приятели!



             Ако понеделник беше мелодия, то кафето е верният тон.

           

           Цветно, динамично, хармонично и вълшебно да ви е ДНЕС!

               

Среднощен привет 

Имаше ли интервю днес, бях много заета и не съм се ровила в нета.
Видях тази снимка, Бергита вече е оформила чертичката





От кога и от къде са тези снимки нямам идея:blush:

Добро утро,  Приятели!



Днес бъдете заобиколени от слънчеви хора и изпълнени с цветни емоции...
Имайте един невероятно красив, слънчев, добротворен и щастливо усмихнат Вторник, приятели!
Бъдете усмихнати, позитивни и в хармония със Себе си..





КЛИПЧЕ

https://www.facebook.com/479245968759762/videos/169263377804642/

Снимки от видео разговора с Берг и Бейза - от снощи









    



                                   

                                 

Хелън, благодаря за всичко, което си сложила.




Да, имаше.
Много смешно беше в началото.
Десет минути не можаха да се свържат.
Бейза стои, чака, но Берг не се появява.
По едно време по грешка се включи директно видео от профила на Берг.
Чу се да вика: "Севгилииим, помогни ми". Зад кадър Халит почна да й обяснява нещо.
Чу се и гласът на Али: "Мамо... " продължи нещо, но прекъсна.
После най-сетне Берг се появи на общо видео от профила на Бейза, където трябваше да бъде директното включване.

На бебешки теми говореха, но ние сме в правилния форум , така че ще преведа нещата по-късно.

Имаше въпрос на кого прилича Хан.

Берг: Не знам...Когато ме видят с Али, обикновено ми казват "Дано не се обидите, но изобщо не прилича на Вас. Изцяло прилича на Халит" (смее се)
"Ама това нещо лошо ли е?" питам.
Побърквам се като ми кажат така, сякаш ми съобщават някаква трагична вест.
Естествено, че ще прилича на него.
На кого прилича Хан?
В началото, тъй като нямаше коса, естествено приличаше на Халит. (смее се)
Сега като сложа мои детски снимки до негови, има удивителна прилика.
На много снимки сме като еднакви.
Но много странно, в същото време прилича и на Халит.
Казах му "Халит, ние да не би да сме заприличали един на друг след толкова години брак"? (смее се)


.............................

Основните неща от първите 20 минути.

Берг: Ох, най- сетне! Слава Богу.

Бейза: Цялата се изпотих...

Берг: Вкъщи преди малко се разигра следна сценка. „Любимиии, помогни ми.“ Изведнъж Халит изскача на пожар от стаята, след него и Али...(смее се) Почнах да се потя. „Не става, не става, не мога да се свържа“.

Бейза: Виж, виж коментарите. Есра ни се подиграва. „Двете лелки се свързаха най-сетне“.

Берг: В whatsup профила ми започнах да получавам съобщения. „Миличка, какво направи? Чакаме“. Всичките ми приятели започнаха да пращат съобщения. „Защо ви няма още?“ Аз се нагласих, сложих всичко, гледам те ти си приказваш сладко-сладко, мен ме няма. Викам си „Откъде трябва да вляза аз“ (смее се)

Бейза: Аз, която винаги ще намеря за какво да говоря, изведнъж блокирах.

Берг: Не можах да разбера. Защо не се получи. Какво не направихме както трябва?

Берг: От два месеца съм вкъщи, изобщо не съм излизала. На 8-ми март се роди Хан. На 10-ти март си бяхме вкъщи. Имаме си едно любимо кафене, като се прибрахме си казах „През уикенда ще отидем да пием кафе“. Още не знаех, че е толкова сериозно положението с корона вируса. Даже тогава сутринта говорех с теб и Пънар, не бях спала цяла нощ, вие бяхте гледали новините и тогава ми казахте за първия регистриран с корона вирус. Не искахте да ме тревожите, да ме товарите с негативни емоции. Нали знаеш,  аз все се притеснявам, че храната няма да стигне и бях приготвила много неща за почерпка в болницата, но забелязах, че голяма част е останала недокосната  и тогава ми щракна, че нещо не е наред. Знаех, че има опасност болестта да стигне и до Турция, но човек до последно не иска да повярва. Имахме шанс в болницата, нищо не се случи.


Бейза: Да, ти беше все пак в родилната зала, радостта от раждането, емоцията те отдалечава все пак от тези страхове. А ние отвън пред отделението се чудихме какво да правим. Ти сега си като в старото време. Нали бабите все казваха „До 40-я ден никакво излизане“. Но това вече не се прави. Излизаме, разхождаме се, извеждаме бебето. Но в тази ситуация се върнахме в онези времена.

Берг: А, много съм доволна. Всички трябваше да си стоят вкъщи като мен. Но няма какво да се оплакваме, здрави сме, стоим си вкъщи,  има хора в такова тежко положение, не мога да излязат от болничната стая. Не е лесно, разбира се, всеки се учи как да се приспособи към новата обстановка. Вероятно ще излезем различни от това премеждие. Но не мога да кажа, че съм се чувствала по-специално само защото току-що съм родила. Не мисля, че ми е донесло някакви плюсове или минуси.  С каквито притеснения живееха другите хора, с такива и аз. Не съм се отпускала, нито за минута. Този първоначален период, в който казват нищо да не правиш, да не се товариш, да си лежиш, това за мен е лукс. Бях мобилизирана през цялото време.


Бейза: Аз пожелавам на всички жени такова раждане като твоето. Наистина те поздравявам. Защото силата на духа и решителността са много важни в такава ситуация. Идеално ни демонстрира как се подхожда към този момент спокойно, смело, решително. И аз си казвам, ако имам второ дете, и аз трябва да съм по-събрана, да не бъда лабилна.

Берг: За всяка жена този период е различен и тя трябва да избере начина, който я прави спокойна, щастлива. Трябва ти сама да си създадеш правилата, да си в хармония със себе си. Никой не бива да се намесва и да налага на бременната жена някакви неща. Твой избор е дали ще родиш нормално или с операция. Както и да го направиш, в един момент ще ти подадат бебето в ръцете. Оттам нататък започва трудното. Как ще гледаш детето, какъв живот ще му осигуриш, на какво ще го научиш. И най-важното- да го обичаш много, защото то има най-много нужда от това.


Бейза: В последните години покрай социалните мрежи сякаш всеки реши, че има право да се меси в живота на другия. Това се прави и по отношение на родилките. Има невероятен натиск и от по-възрастните в семейството, и от съвсем непознати хора. Това не се прави така, моят лекар каза така, еди -къде си пише така. Това непрекъснато „трябва, трябва, трябва“. И много майки ми пишат, че са направо на ръба на самоубийството. Карат ги да се чувстват неспособни и непригодни да бъдат майки.


Берг: Мога да им кажа, че не са сами, Бейза. Днес всеки знае и разбира от всичко. Хората се чувстват компетентни по всяка тема. И с мен са го правили. На това никога няма да се сложи край. Любопитстват как ще раждаш, кой ти е лекарят, кърмиш ли, адаптирано мляко ли даваш. Казваш им, при този лекар си правя прегледите. Ааа, той не е добър. Еди- кой си отишъл, не останал хич доволен. Ти подскачаш, паникьосваш се. Но жените не бива да се плашат, не са сами в това, не се случва само на тях. За себе си мога да кажа, че в последните една-две години, след като навърших 35, съм по-уверена в себе си, знам повече неща, по-подготвена, по-просветена се чувствам във всяко отношение. Вече дори, когато ми е тежко или съм тъжна, винаги намирам нещо, което ме държи на крака, кара ме да се чувствам щастлива, благодарна. Откривам ги най-вече в семейството ми, казвам си, децата ми са здрави, съпругът ми е здрав, майка ми, приятелите ми са около мен. И сега около тази пандемия вместо да се вайкам и притеснявам, просто вземам бебето в ръцете си и поглеждам това малко чудо. Толкова много го исках и все отлагахме покрай работата. Хайде, да приключа този проект, да поработя и в театъра, да запиша и тази песен. Когато излезете от всекидневния стрес, това мога да кажа на жените, когато се отдалечите от стреса на забързания трудов ритъм, когато се откажете от него и бебето веднага ще почука на вратата ви. При нас сега се случи, значи това е бил правилният момент. Когато погледнах Хан, си казах, трябва да приемам всичко леко и спокойно. Нещо ново ли е за мен? Не, вече съм минавала през това. Нещо, с което не мога да се справя ли е? Не. Векове наред жените са раждали и отглеждали деца. Ние не сме по-различни. Мисля, че не бива да се преувеличават и представят за нещо изключително, страшно тежко нещата около бременността, раждането, гледането на бебето. Разбира се, че това е по-особен период за всяка жена, по-чувствителна е, по-уязвима, но не бива и да се драматизира, по-добре да се оставят нещата на естествения им ход. Колкото повече тревоги и притеснения добре ли се справяш, правиш ли всичко както трябва, толкова по-зле. Забелязах, че това се отразява и на кърмата, и на психиката, и на съня на детето. Да, понякога имаш пред себе си едно същество, което за секунда не спира да реве. Преди час бях в такова положение, изведох го на терасата, малко да подиша въздух, след няколко минути заспа. Друг път обаче продължава да врещи. Понякога не се получава, какво да правим. Така че, много ме дразнят тези гръмки и патетични фрази, с които се пише за майчинството.  От една страна, не е толкова лесно, както го описват, особено за някои жени, но от друга си е съвсем нормален и естестествен процес. Всичко се превърна в едно състезание. С този постоянен натиск и поучения кое трябва и кое не, тя вкарват в някакво състезание „Най-добрата майка“. Например, аз Али го кърмих много малко време. Изведнъж кърмата ми спря. Беше на два месеца, случи се нещо неприятно пред очите ми, което ме стресира, млякото ми намаля, това пък ме накара да се паникьосам. От страх, че детето не се храни достатъчно, минах  на адаптирано мляко. И сега знам, че ако не бях изпаднала в такава паника, може би млякото щеше да се върне. Защото стресът намалява нивото на окситоцина. Но млякото не спира окончателно. С позитивна мотивация, с повече спокойствие, ако продължиш да кърмиш, то се връща. Но аз бях на 27, паникьосах се и започнах да му давам адаптирано мляко. Какво да правя? Гладно ли да го оставя? Когато излизахме навън и тръгвах да приготвям храната, жените наоколо веднага започваха „Айй адаптирано мляко ли му давате, горкото, още е толкова малко“. И какво да направиш в такава ситуация? Не можеш да им вдигнеш скандал. Ако им направиш забележка, веднага ще те обявят за невъзпитана, скандалджийка. Прибирам се вкъщи, сядам, започвам да се тормозя.  „Давам му адаптирано мляко, значи съм лоша майка“. С това непрекъснато повтаряне „майчиното мляко, непременно майчино мляко, няма нищо по-добро от него“. Понякога не става, като нямаш мляко, какво да правиш? Това да не  е нещо срамно? Извинявай, Бейза, но аз съм родена през 80-те години. Тогава на мода е било точно обратното. Всички са казвали, че адаптираното мляко е по-добро. Натискът върху жените е бил в противоположната посока.