Дете и куче? Как да свикнат един с друг!?

Същата работа сме, 5-годишно само че с котки вкъщи. Аз съм, обаче, много строга. Видя ли, че нарочно дразни котка, му дърпам ухото и му се накарвам едно хубаво - че такива глупости вкъщи не искам! Заплашвам го абсолютно сериозно с отнемане на любими неща. Искам много ясно да знае, че мама не толерира такова отношение към животни, обяснявала съм и когато се наложи отново обяснявам защо не толерирам, но при положение, че той вече много добре знае това и реши да подразни занарочно, си получава наказанието. Както се карам на котките, когато трябва, така и на него. Никакво разграничение не правя човек-животно. Предупреждавам го, че котката може да го одраска или да го захапе ако я закача така и в момента в който това се случи, отново му набивам канчето. Не се карам на котката за реакцията, ами на детето. Той трябва да се научи, че всяко негово действие носи последици. А, мама нарочните постъпки хич, ама хич, не ги толерира.
Нещо което помага е да му възложиш да храни животните. Те на тази възраст обичат да имитират мама и тати, така че моето синче има задача да слага гранули на котките. И почва да ме имитира мен, как ги приканвам да ядат, как им слагам на всяка купичка. Водата не му давам да я сменя, защото с вода много обича да играе. Та, след дресировка на поведението му, се получават нещата. Също гледаме много клипове в ютуб на животни, които си помагат, и на хора, които помагат на животни. Каквото научи сега като поведение към животните, това ще остане - аз съм на този принцип. Ако види някой да се гаври с животно на улицата, да знае, че трябва да реагира и как да реагира - като мама, например.

Абсолютно! Аз също не толерирам подобно поведение и хубаво си се наказваме,  когато го хвана в крачка. Благодаря за отговора!

Здравейте, и аз съм в подобна ситуация. Имам две дечица, едното е на 9г. другото на почти 2г.. Големият ми син много иска да има куче, а наши комшии чакат малки до месец и са му обещали, че ще му дадат. Въпросът е че малкото не се усеща все още и ме е страх, че ще нарани горкото животинче. Когато види куче веднага отива да го дърпа, мачка и гали. Не го прави със злоба, но е много груб. Не бих искала да лишавам едното си дете заради другото, но реално не знам как бих опазила кученцето от малкото. Много е неприятно когато друг внесе промяна в семейството, но не мога да се сърдя на хората, които реално искат да зарадват детето ми с нов приятел...

В твоята ситуация аз бих направила така - бих възложила на баткото, той да го пази от малкия. Едно е двегодишно да не разбира какво е кучето и какво може да очаква от него, друго е 5-годишно да прави нарочни действия, разбирайки. Предвид, че кучето ще е бебе, според мен няма да има голям проблем. И двете бебета ще пораснат заедно. Но баткото да пази подаръка си.
Ако не се чувстваш сигурна в баткото, не го взимайте. Отделно, имай предвид, че кучето ще опикава навсякъде няколко месеца. Ти готова ли си да имаш бебе куче?

Ние имаме ротвайлер и котка, а детето ни е на една година. В началото детето много ги тормозеше, особено котката. Аз му обяснявам доста и му се карам да не прави така, но той си продължаваше. Докато дойде един момент, в който явно се отегчи да я мъчи или просто свикна с нея. Сега дори почти не и обръща внимание. Надявам се и с вашето детенце да стане така с времето.

Ами това е. И ние взехме куче когато малкия беше на 5. Голямо дразнене, хапане и тъй нататък. Възпитавате и двамата, в нашия случай и тримата.

Какво се получава? Знаем как да възпитаме кучето,но не знаем как да направим същото с детето? И при мен беше така...в началото.Изгледах много кучета,но деца...ни едно.За всеки случай за мен е абсолютна грашка детето да бъде увиквано ,когато тормози животинката.Особено когато говорим за кучета.Те разбират реакциите много повече от  колкото си мислим.В един момент кучето,ще реши ,че то е нещо повече от детето,че водачът на глутницата е негов закрилник ,а детето враг и може да се стигне до сериозни проблеми.Ама много сериозни.Нормално е едно малко дете да си играе с животното по грубия начин .Не ги съдете толкова категорично.Малките кученца също с готовност ,ще нагризкат пръстите ,крачетата на бебето/детето.За мен правилната реакция беше,хващам тормозеното и го отделям.В другата стая,в коридора...някъде ,на човешкия разбойник след това обяснявам,обяснявам и пак обяснявам ,кротва се.След малко взимам кученцето ,милвам ,целувам,давам играчка ,показвам как се играе с него.Е такава веселба падаше В обратния вариант обаче,когато кучето се опитваше да гризка си го хоках както си трябва .В момента вече кучо е на 7.От всички най-обича детето.Детето му връща същото.Живеят в абсолютно разбирателство и хармония.
Може сега да не се съгласите,но моето лично мнение е ( и в спорове не искам да изпадам ),че в никакъв случай не бива детето да се приравнява с кучето.Кучето трябва да научи още от най-крехка възраст,че трябва да се подчинява на неговите човеци,а детето да бъде научено как да обича животните ,да му бъде показано,че ако то ги обича ,те ще му отвърнат с двойно повече  любов,но без да се агресира към отрочето.Така можем да постигнем обратен ефект.Това е моята рецепта,желая Ви успех

Живеем в къща и имаме голям двор. Баткото е обещал, че кучето ще е негова грижа, но имайки предвид отношението му към други задължения съм малко под въпрос. Имам опит с куче в апартамент и помня каква мъка беше в началото, а понякога и след като поотрасна (напук се изхождаше на чергата до вратата, но това е друга тема). Надявам се малчо да успее да овладее емоциите над кучето, а баткото да се окаже отговорен стопанин. Успех на всички, които им предстои да се сдобият с малко пале 

Не знам защо се шири понятието "кучето на детето". Кучето съм си го взела аз, аз съм майката в къщата, аз бърша и се грижа за кучето.

Според мен грижата за кучето е на всички в семейството, не персонално на майката. Чудесно е когато човек успява да поддържа дом, да се грижи за семейство и да отговаря за нуждите на домашен любимец. Може би и аз ще изпадна в тази ситуация съвсем скоро. Ще видим ...

При нас ситуацията е детенце на почти 2 и куче на 6. Детенце го научихме да е нежен с нея като му показвахме. Ако я удря, хващаме ръчичка, спокойно казваме "Не се прави така, не ѝ е приятно" и му "помагаме" да я погали. Ако отиде с играчка, с която да я удря или да е много шумна (което тя не харесва), предупреждение че не бива така, после че ще му бъде отнета играчката ако го направи пак и после отнемане на играчка.
Навън тя е по-възбудена и иска да играе, та се научихме да и дава пръчки. Освен това се учим с показване че кучетата не винаги искат да общуват с нас и не ги гоним, а отиваме близо, клякаме (поне мама кляка и го държи, за да не го бутне прекалено приятелски настроено куче), даваме ръка да подушат и ако ни дадат, тогава галим.

Тук мисля че някъде успях да създам проблем малко. Йерархията уж ни е ясна - детето е над кучето, но ако то (кучето) иска просто да си почива, трябва да има възможността.
Обаче кучето ни не е гальовно. По-дистанцирана е някак, но и не е конфликтна. Ще излезе от ситуация, няма да направи проблем. За това започна да се "оплаква", когато е уморена и той е край нея. Контролирахме ситуацията до колкото можем.
От някакво време насам обаче той много си хареса нейното легло и иска да лежи там с нея, тя не иска, става, нервничи, обикаля. Пробвах 2 варианта за това и той да има свое "кучешко легло", обясняваме "Това е нейно, това е твое, тя иска да почива, не я закачай...". С времето това прерастна във физически взимане на детето и преместването му на друго място и твърдо обясняване че това не е негово. Е, кучето сякаш получи зелена светлина да го гони повече - започна да става звучна и да му се кара когато отиде да легне при нея, след това става и идва при мен да търси помощ да го преместя.

Не ме е страх че ще стане агресивна, защото я гледам от 6 години - знам че няма, но не е ок ситуацията в момента и не знам какво да направя.

П.П. Живеем в мезонет и долния етаж е една стая. Опитвах се да науча кучето че само да поиска и ще я пусна да се качи горе и да си почива, но тя го приема като наказание. Сигурно щеше повече да "бяга" горе и да няма конфликт ако стълбите не бяха с решетка, но малко дете. Не мога да рискувам да си счупи главата.

П.П.П. Извинете за дългия пост

И аз имам дете почти на 2 и две кучета. Тя иска да се въргаля с тях на леглото им, просто обяснявам до откат,че не, не може, позволи ли си го, я махам. Кучето си е в правото да си брани легълцето, постелката, кътчето. Това е негова и само негова територия. Това е моето мнение. Съответно я ограничавам,ако наруши тази граница. Това не им пречи на взаимотношенията изобщо. Но както те не могат да й се врат в играчките,така тя не може да им ляга в леглото или да ги пипа ,докато лежат там. Ако те станат и прояват желание - ок. Разбира се, тръшкала се, изразявам емоциите й вербално,че е ядосана,че я ограничавам,че иска там и т.н.,но това не е позволено,че това е леглото на кучетата и не ги пипаме,докато са там и си почиват.
Ще свикне и с това. Преди беше проблем,че се опитва да ги язди и да им дърпа опашки,уши, но вече свикна. Ако се качи на гръб - кучето я хвърля на земята, след няколко пъти схвана,че не са коне. Сега вече я учим как да им хвърля топка или просто се гонят на широка поляна и след такава игра всички са много доволни.
Аз съм ограничила достъпа на кучетата до някои стаи (живеем в къща),първо заради чистенето и второ - защото те имат нужда от спокойствие от нея,защото тодлър трудно ще разбере,че тормози животното.

Обаче ако трябваше сега да взимам бебе куче,абсурд, да търчиш и чистиш след тодлър и пале ми звучи като абсолютен мазохизъм.

По темата - обособете кът на кучето - може даже да е клетка с отворена врата или леглъцето му в някой ъгъл или платформа от дърво, каквото искате,но там да е забранено детето да пипа. Така кучето също ще знае,че това му е безопасна зона и ще си седи там,ако не желае игра и интеракция.  Всеки да се има пространството, но кучетата не са плюшки.

Ще опикава най-много две седмици.Всичко зависи от това как го научиш.И по-добре бебе,за да си го възпиташ така,както ти искаш.

Взехме кучето, когато детето беше на 1.7г. Сега е на 5.4. Не бих казала, че го тормози, дори напротив, защитава го, когато му се скарам. Как така дете на 5 не разбира, като му говориш? Би трябвало с 2 приказки да разбере. Иначе, не бих толерирала това, че кучето го ръмжи и моля, не ми обяснявайте, че не било опасно кучето. Кучето си е куче и това ръмжене ако не се овладее, шанса да прерасне в агресия е голям. Не съм съгласна и че ако се караш на детето кучето ще си помисли, че е по-напред в йерархията. Кучето усеща тона и напрежението, няма идея към кого е насочено, освен ако не лаете, за да ви разбере. Когато се карам на детето, кучето се държи все едно на него се карам.

Ами, да интересен е въпроса как така дете на 5 не разбира? Моето на 2 като беше разбираше много даже, страхотен тандем беше с котка, с която израстнаха. Ама ела да го видиш на 5 какво дете е. Гледа да надхитрявя, учи се от приятели в градина, от детски, на нарочни постъпки и се кефи, че прави нещо нарочно. Ако покажеш, че толерираш (игнорираш) нарочните деяния не знам какво ще се случи на животното. Ако пък покажеш твърде много повече внимание към животното, а пренебрегваш детето, то може да иска и да си отмъсти после, така че пак да пострада животното. Един вид като братска връзка е връзката между дете и животно вкъщи. Както му се позволи да третира животните, така ще третира и братята си сигурно.
Моето още няма братя, ама така си мисля.

Съгласна съм, но някак детето ни обожава кучето и ако му причини болка ще е без да иска. И нашият е сам и усещам, че е изградил подобна връзка с животното, но не го измъчва или тук и размерът има значение, защото имаме голям куч и може да му всява респект. 😀
Иначе родителите ми имат чихуахуа, което не обича детето, страх я е, но малкият е много нежен с нея.

Здравейте, ние пък сме с обратния проблем - кучето (6г) не може да понася бебето (11м). Постоянно му ръмжи, лае го, ако той се приближи към нея и иска да я пипа тя го “хапе” (не наистина, ами само му лапва ръката). Дори понякога той да не и обръща внимание, а само да лази или да вдига шум, кучето се дразни и го лае. Особено ревниво реагира ако мъжът ми играе с бебето, защото той основно се грижи за нея. Караме и се ако реагира много агресивно, хвалим я ако търпи или не реагира. Естествено на бебето не даваме да я скубе или удря. Тя е много лакома и той когато яде на стола и мята храна, но това пак не може да я накара да го хареса. Не знам дали някога ще свикне.

Потърсете някакъв кучешки дресьор, защото това не е нормално и може да ескалира. При нас детето е първо, после се появи кучето. Взехме го бебе. Явно има значение.

И ние така. Кучето ми е третото "дете". Не знам как се процедира, ако е първо.

А каква ви е рутината с кучето? Къде спи? Има ли си свое място отделено от остатъка от пространството? С караница не става. Обратна  е тактиката, поощрявате доброто поведение.

Кучето спеше при нас, сега спи където иска, не сме го ограничавали, но най вече търси мъжа ми. Идвало е и на леглото когато бебето спи при нас. Иначе няма някакво свое място, понякога си лежи под спалнята.
Поощряваме доброто поведение, но сме си позволявали да се караме когато се държи много лошо и изплаши бебето. Струва ми се че не би го захапала наистина.

От тук ви е проблемът. Кучетата са йерархични животни. Те трябва да знаят кой  е алфа и къде седятв глутницата. Първата грешка ,че сте го пускали в леглото. Втората, че не сте му определили собствено пространство,където бебето НЕ се допуска. Трето - изключително непостоянство,ту в леглото, ту не. Защо изобщо се допуска в леглото, когато сте  бебето? За момента животното не знае кой е алфа водач,къде е в цялата схема кучето, карат му се заради някакво бебе, което идва след него в дома - следователно е под него йерархично. Мислете от негова гледна точка. Мъжът ви честно казано звучи като да глези, едно е за си обичаме кучетата,друго да ни спят на възглавницата.
Отделете му кът, купете му легло. Преустановете това спане в леглото. Когато прекалява- може спокойно да му кажете да си иде на мястото и да  го поощрите с бисквитка, когато го изпълни. Детето не може да му ходи и  ляга по леглото. Установете правила.

Те са липсвали преди бебето да се появи. Това са първи стъпки. Ако ви е трудно - дресьор,но ще ви каже същите стъпки като начало.

Така е, мъжът ми много я глези и тя възприема бебето за конкуренция, а не за алфа. Ще опитаме с леглото и къта за нея. Тя спи където и е удобно. Обикновено в топлите месеци под нашето легло на хладно. Имате ли съвети как да я отучим “безболезнено”. Като се роди бебето не я пускахме в спалнята известно време и тя много страдаше.

Глезете я, но по друг начин - нейно легло, нейни играчки, дълги разходки плюс игра с топка или пръчка, хубава храна.
Когато тръгне да лае мъжа ви с детето, метнете й играчка. Един приятел така ме научи да преобразувам агресията на моята в игра.

Две неща:
1. доколкото разбирам детето още лази - кучето в момента го приема като друго четириного, а не като човече. Ако проблемът е само този, ще отпадне, когато детето се изправи на два крака.
2. Пишете за нещо, което за мен е много по-притеснително - че кучето не приема детето като някой, който е над него в йерархията - ако не изчистите този момент, ще имате големи проблеми.

Извинете че използвам темата, за да задам моя въпрос тук, но особено днес много се афектирах. Живея в къща, имаме куче, добряк, но си пази територията и лае ако мине кола, човек или нещо друго. Дотук добре, обаче от известно време на улицата минава едно детенце днес видях че е към 8-10 годишно с електрическа количка и прави тегели - може така да откара цял ден. Кучето откача, очевидно от непознатия шум, а и заради това, че не вижда какво става на улицата и се дразни. Супер любопитен е. По принцип съзнавам, че това е общо пространство и всеки може да прави каквото си иска там, но не да се заселва отпред и с часове да стои точно пред вратата ми. Вкъщи издивяваме от лая на кучето, съседите предполагам също. Днес обаче прибрах кучето в къщата и излязох да видя какво става на улицата. Детето спряло с количката точно пред вратата, с някаква електронна играчка, която издава особен звук и стои и не мърда. Помолих го да се отмести, защото ще мета. Гледа ме предизвикателно, стои и чака....От време на време произнася думата "бау бау" с ехидна усмивка - както вече казах детето е в училищна възраст, не е някакъв бебешор да не знае къде се намира. Започнах да мета и хубаво го овъртях в прах, помолих го още веднъж да се премести, той слезе от количката и наду звънеца ни. Сега ако пусна кучето да го изгони, ще има драми че не си контролирам звяра вкъщи и допускам на обществени места да се държи неприемливо. Родител няма наоколо - с дете не ми се разправя, предпочитам да помоля този който отговаря за него да му коригира поведението, не ми е работа да възпитавам чуждите деца. Вярно е, че улицата е на всички, ама означава ли това, че мога пред тяхната къща да си водя кучето да си върши някои нужди, без да се съобразявам, че преча на хората? Не зная как да постъпя - другия път мисля да извадя маркуча и хубаво да измия улицата отпред, без да ми пука че го мокря. Другия вариант е да изведа кучето на повод да го види и да се кротне - явно на нашия пес драмата му е, че нещо свирка и се движи, а той не вижда какво е то. Като цяло предпочитам да няма панаири пред вратата ми, но това засега явно е невъзможно. С молби към детето и възпитано отношение видях, че не става, то си търси конфликта и  явно му е скучно.

И аз имах подобни случки, пак големи деца,седят пред вратата ми и дразнят кучетата нарочно,търпях,търпях, наскоро хубаво им се развиках и оттогава ги няма. Не смятам,че това е начинът,но при липсващи родители и крайно невъзпитани деца, явно трябва да съм лошата.

Подозирам обаче, че хлапето търси точно това и след това ще тича при мама и ще се оплаква, че му се карат. На практика нямам основание да негодувам - то си стои на улицата. С изключение на звънеца де, това вече беше върхът. Но при любезно подканване да се премести щом реагира така, ако се развикам подозирам, че ще вляза в една много неприятна спирала, в която ще съм истеричката на квартала с нервно куче, която не търпи деца.

Е, има го вариантът някой да те определи като истеричката на квартала,хоря всякакви,мен лично не ме засяга и правя забележки и на деца, и на възрастни. Пред вратата ми и оградата ми си е напълно в мое право да правя забележки.
Защо не пробваш следващия път да кажеш истината - дразниш кучето,иди да си играеш другаде,вратата ми не е детска площадка. И виж как ще реагира. Ако дойде майката и изобщо е толкова нагла - аз бих казала същото + ако кучето ухапе през вратата детето,не е мой проблеми или на кучето,а ваш,защото детето го дразни целенасочено ден след ден и ми висне пред входната врата.
Казвам, че кучетата не се дразнят и че хапят,ако биват дразнени. Не са играчки,не е забавно и нямат работа пред оградата ми.
В крайна сметка дъщеря ми е на 2 и знае как да се държи с чуждо куче.

Хвани го за ръката и го заведи в тях. Кажи, че си помислила, че се е загубило.

Едва ли ще ми позволи да го хвана за ръката и да го отведа, както вече казах е доста едричко и своенравно. Освен това количката му - тези детските, които вървят сами му е малка - коленете са му до ушите като се качи там. Залагам на активно метене и миене пред вратата, като го овъртя в мръсотия един път искам майка му само да ми каже нещо. На всичко отгоре преди малко видях, че отново пред вратата ми има нанесени боклуци НАРОЧНО върнати там. Не съм го видяла детето, но няма кой друг да го направи. Адски ми е неприятна тази ситуация. До този момент си мислех че е детенце, което не съобразява че пречи. Вече съм наясно, че го прави нарочно и се дразня сериозно. Ако не прекратят простотиите наистина мисля да си разхождам кучето точно пред вратата им и то по няколко пъти на ден - пътят е на всички. Да не говорим, че недоумявам как не ги е страх родителите нещо да не му се случи - там минават коли и то на практика си играе на платното без надзор.

Зачетох се в темата.
Така, както описваш детето, ми звучи като да има ментално увреждане...
Едва ли си дава сметка какво прави, ако е така.
Не знам, предполагам само.

Не съм общувала с детето, дано да не е това, но днес и аз си го помислих. Но това пък прави още по-неприятно поведението на родителите, които го пускат без надзор. Като цяло при такава ситуация мисля че е редно на родителите да се направи забележка, нямам работа да се разправям с чуждо дете. Още повече във връзка с куче - в подобни ситуации винаги си на губещата страна.

Да, и на мен ми се струва, че може да има някакво отклонение. Но е странно да е без родител на самата улица... явно и родителите не са много ОК.
Бих разпитала съседите - така и така, тук едно детенце тича по платното, на два-три пъти за малко да го удари кола, знаете ли чие е. С малко креативност ще изкарам име на маргинали на това семейство.

Отговаря ли на въпроса: На колко години си?

Не съм му задавала въпроси, просто го помолих да се премести и то забележете, за да почистя пред вратата, не заради кучето. То ме гледа, мълчи и не мърда, после стана, облегна се на вратата ми и натисна звънеца. Явно много му беше важно да чуе лая на кучето.......Според мен най-вероятно е разглезен калпазанин, на когото му е скучно /най-лошата комбинация/. Ама в такива случаи се пищи после във форума, как лошо куче ухапало ДЕТЕТО докато си играе.

Струва ми се, че ти нещо нямаш правилно отношение. Горе-долу на колко години изглежда? Не помисли ли, че детето не говори не защото е невъзпитано, а защото има проблеми с говора и поведението?
Впрочем извинявай. Може би нямаш деца и нямаш представа от това.

Имам вече отрасъл син и опит в гледането на деца. В случая писах, че не съм заговаряла детето, просто го помолих да се премести без резултат. И да - детето има проблем с поведението, стои като паметник пред вратата ми, след това звъни на звънеца, само за да чуе как лае кучето. Започнах да мета около него, той не помръдна. След това някой е върнал боклуците пред вратата ми. Да ви кажа нямам желание да разбера какви са проблемите на детето, подозирам че му прави удоволствие да ме ядоса и няма да му го доставя. Ако има проблеми най-малкото е да играе под надзор, не да го пускат на улицата да играе на платното при преминаващи коли. Вече писах , че е на видима възраст 8-10 годинки, не е малко дете, но в днешно време е опасно така да ги пускат да карат колички на платното при преминаващи коли непрекъснато. Улицата ни е тясна и ако то е пред дома ми няма как да премине друга кола, то е нещо като алея.

Няма как без да кажеш нищо. Това е твоят имот и твоята врата. Твоята животинка. Или казваш на детето да се махне и да престане да ти натиска звънеца и да дразни кучето и че кучето хапе. Или ходиш и се разправяш с родителите му. С метене и миене, то вижда,че може да продължи и откровено ти тества границите. Но не си му майка и не си длъжна да го търпиш. Ако ти е толкова неприятно да влизаш в конфликт,нека мъжът ти направи забележка. Вкъщи аз съм лошата😂

Ами там е работата, че и в къщи аз съм лошата. А съпругът ми смята, че това е просто едно дете, което си играе, и че ние трябва да си държим далеч кучето от него. И че улицата е на всички. Да де, ама аз не мисля така и затова писах в темата. Просто съм убедена, че ме предизвиква.  Дано да не го пускат повече, иначе ще се обърна към родителите. Мразя да се разправям с чужди деца, а и винаги аз ще изглеждам виновната.