- Публикувана: 8 март 2020, 00:42 ч.
- Последно мнение: 2 май 2020, 12:23 ч.
🥊Şampiyon🥊 Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги *тема 26
благодаря ти, че ме подсети за този епизод. 
Ще гледам повторението с най-голямо удоволствие! 
Здравейте!
... за мъничкото добро, което ни спасява. Всеки път.
Приказка за Пъна
В гората, сякаш че насън,
живееше самотен Пън,
съвсем прогнил от дъждовете,
гъбясал, прашен и безцветен,
от сто години беше там -
ненужен, оглушал и сам.
... за мъничкото добро, което ни спасява. Всеки път.
Приказка за Пъна
В гората, сякаш че насън,
живееше самотен Пън,
съвсем прогнил от дъждовете,
гъбясал, прашен и безцветен,
от сто години беше там -
ненужен, оглушал и сам.
Скрит текст:
Шумяха живите дървета:
"Я по-добре го изгорете!
Подобно чучело стърчи -
изсъхнал, грозен, все мълчи."
А той наистина мълчеше,
защото много го болеше
и молеше се някой ден,
от мълния възпламенен,
на пепел и на прах да стане,
наместо личинки да храни.
Ала в една студена нощ
до него заек сивокож
се спря и тихичко проплака,
че се страхува сам от мрака.
И старият самотен Пън
му каза: "Влез! Не стой навън!
Додето сняг в гората трупа,
живей във моята хралупа."
Тъй ден след нощ от зла беда
над своя малък заек бдя....
Дали от заешкото тяло
доброто някак оживяло
във корените му сребристи?...
Напролет Пъна се разлисти.
Ники Комедвенска
"Я по-добре го изгорете!
Подобно чучело стърчи -
изсъхнал, грозен, все мълчи."
А той наистина мълчеше,
защото много го болеше
и молеше се някой ден,
от мълния възпламенен,
на пепел и на прах да стане,
наместо личинки да храни.
Ала в една студена нощ
до него заек сивокож
се спря и тихичко проплака,
че се страхува сам от мрака.
И старият самотен Пън
му каза: "Влез! Не стой навън!
Додето сняг в гората трупа,
живей във моята хралупа."
Тъй ден след нощ от зла беда
над своя малък заек бдя....
Дали от заешкото тяло
доброто някак оживяло
във корените му сребристи?...
Напролет Пъна се разлисти.
Ники Комедвенска
"Шампион" - 24 епизод
Фърат и Елиф откарват Яман в болница. Треньорът скрива от всички необходимостта от спешна операция на сърцето. Казва на лекаря, че не се оплаква от никакви болки и иска час по-скоро да се прибере в хижата, за да продължи с тренировките на Фърат. Лекарят е категоричен - 48 часа трябва да остане в болница.
За тренировките на Кафкас няма място и време. „И ако не можем да отидем в спортната зала, можем да я пренесем тук!” - с тези думи Фърат пристига в болницата, подготвен за тренировка в болничната стая, пред очите на угрижения си треньор. Това връща усмивката на Яман и под зоркия му поглед боксьорът продължава подготовката си.
Яман се опитва да разкаже на Фърат за срещата си с адвокатката (приятелка на Несли), която му предава писмо от Дервиш.
Дервиш пише на Яман, че той е единствения човек, на когото може да се довери и затова оставя всичките си пари на Гюнеш в ръцете на стария си приятел.
Но Яман не успява да разкаже всичко, защото в стаята влиза Елиф.
Фърат разбира само, че Дервиш е оставил писмо на треньора.
look at their green eyes🥺
Опитвам се с нашите любимци да си повдигнеммалко духа в стресиращото положение в което сме!!
Скрит текст:
Софи,
страховито изглежда столицата ни. Необичайно и непривично са притихнали всички градове и села - в очакване и тайна надежда по-скоро да отшуми и изчезне този коварен вирус. Наистина, пленници сме вкъщи, но мечтите и надеждата биха могли да преосмислят нашето сиво ежедневие. В нашите ръце е възможността да надмогнем всичко и виртуално да се подкрепяме и забавляваме.
Бихме могли тук, в темата, както казваш ти: "... с нашите любимци да си повдигнем малко духа в стресиращото положение в което сме!!" Подкрепям те напълно и с удоволствие ще се включа.
Скрит текст:
“Вселената ни спря! 🌎
Каза ни категорично стоп.
Показва ни, че нещо много сме сгрешили пътя...
Остави ни дни за размисъл, не онзи политическия, а ДУХОВНИЯ...
Настана време за осмисляне, за молитви, за вяра, че след като опасността отмине ще излезем на нов, по-светъл и по-смислен път!
Кризата ще събуди човеците в нас, които бяхме приспали дълбоко...
С упойки от стрес, бързане и безграничен ламтеж.
За всичко!
А ето сега си припомняме колко малко ни трябва.
Да сме здрави, да сме заедно.
Да благодарим за тези най-простички нещица - че ни има, че дишаме, че се смеем, че се прегръщаме, целуваме...
Че сме тук!
За да направим нещо, да оставим нещо след себе си...
Както Синелков е казал:
"Възлюби болестта си", така аз смятам, че трябва да възлюбим тази криза!
Каза ни категорично стоп.
Показва ни, че нещо много сме сгрешили пътя...
Остави ни дни за размисъл, не онзи политическия, а ДУХОВНИЯ...
Настана време за осмисляне, за молитви, за вяра, че след като опасността отмине ще излезем на нов, по-светъл и по-смислен път!
Кризата ще събуди човеците в нас, които бяхме приспали дълбоко...
С упойки от стрес, бързане и безграничен ламтеж.
За всичко!
А ето сега си припомняме колко малко ни трябва.
Да сме здрави, да сме заедно.
Да благодарим за тези най-простички нещица - че ни има, че дишаме, че се смеем, че се прегръщаме, целуваме...
Че сме тук!
За да направим нещо, да оставим нещо след себе си...
Както Синелков е казал:
"Възлюби болестта си", така аз смятам, че трябва да възлюбим тази криза!
Да ѝ благодарим за шанса, който ни открива!
Шанса да се върнем към себе си, да чуем душата си, да установим отново истинска връзка с хората около нас.
Няма да пазаруваме в молове, няма да вечеряме в ресторанти, няма да демонстрираме, ще спрем да помпаме егото си с материални придобивки.
Може би ще осъзнаем, че сме ценни с това, което сме, а не с това, което имаме!
Просто ще бъдем!
Просто ще сме!
Вярвам, че нищо не е случайно!
Самозабравихме се!
Преядохме!
Харчихме!
Бързахме!
Мразехме!
И бяхме безкрайно НЕБЛАГОДАРНИ...
Точка! Идва ново време... “
Сибел Салиф
Шанса да се върнем към себе си, да чуем душата си, да установим отново истинска връзка с хората около нас.
Няма да пазаруваме в молове, няма да вечеряме в ресторанти, няма да демонстрираме, ще спрем да помпаме егото си с материални придобивки.
Може би ще осъзнаем, че сме ценни с това, което сме, а не с това, което имаме!
Просто ще бъдем!
Просто ще сме!
Вярвам, че нищо не е случайно!
Самозабравихме се!
Преядохме!
Харчихме!
Бързахме!
Мразехме!
И бяхме безкрайно НЕБЛАГОДАРНИ...
Точка! Идва ново време... “
Сибел Салиф
Цеце,
точно това имах предвид - "любими и комични моменти от сериала". А защо не и да разширим обхвата - по-важно е да се забавляваме, разсеем и разсмеем. 
