Олее, момичета , изплашихте ме че като ви дойде и бебетата не харесват кърмата. Аз все се молех да ми дойде, но щом има такава работа, не искам. Мразя да цедя и 2 капки дори.

Много сте писали. Ще се опитакм следобед пак. Ние малко се позагубихме, защото се опитваме да стъкмим ремонта на детската стая и нямам време, а като се сетя и ... то станало никое време и ми се спи
. Избрахме тапети - зелени с някаква джунгла. Страхотни са. Решихме да е зелено, защото нали този цвят успокоява, та дано Дребчо се чувства добре. Пердетата ще са на жирафи. Изобщо една джунгла ще се заформииии
... всичко за каквото се сетите. Но поне ще е весело.
. Ама нали се разбрахме да не слушаме родители.
. как го казах само. И за темичката - супер сладурска е наистина.

аз пък имах цял списък , но той не одобри нито едно. И така - Ана, а сина ми е Иван и на мен много ми харесва това име.
34-та тема подред е. Бях написала и на 33-тата, ама при някоя от редакциите (най-вероятно още на 2-та) съм го затрила
си говорихме на майтап, че ако имаме дете, ще се казва Лео. Даже не сме и допуснали, че може да е момиче
В края на месеца (на 28ми) отидохме на палатки за 2 дни. Направихме си бебето и такааааа. В 3-тия месец седнахме с мъжо на едно кафе и аз зачекнах темата как ще се казва бебето. Решихме да го изберем заедно и всеки казваше мъжки и женски имена, които харесва. Аз си казах, че от едно време съм намислила Кристиян, той не помня кво каза
Отнякъде измъдри Леонардо и аз се пляснах по челото - ИДЕАЛНО! Решено..Ако е момиче - Милена, Мая, Магдалена, Маргарита и т.н. все с М. Щяхме да решаваме в последния момент женското име. Тоя разговор за имената го проведохме няколко пъти, да не кажа всеки месец
Той всеки път казваше :"Е, какво ще говорим пак, нали сме решили вече?"
) Знаех, че роднините му ще почнат да го обработват като вляза да раждам и му го казах. Викам му :"Сигурен ли се, че Леонардо искаш да се казва бебето? Не искаш ли на баща ти да го кръстим?" Той "Не, Лео ще е! Решил съм, няма да е на баща ми." и аз спокойна, че няма да се поддаде.
Викаше в хола, та целия вход да го чуе - "Айде наздраве, па живи и здрави лЕтоска ще си имате един Милан или една Латинка (свекърите така се казват)" Да не споменавам какъв е прост селянин, във всички измерения... Направих се на луда няколко пъти, ама той всяка седмица идваше и се оплаках на мъжо
Почнахме да мислим как да им кажем, че няма да се казва Милан. Още при първия намек от наша страна само как не ни обесиха
То не беше "Ама как, първо внуче момче, Милан трябва да е" "Ми редно е да се продължи традицията (каквато бобще няма
)" "Длъжни сте (откъде на къде
)" и т.н. простотии. Собствената ми майка до последно ме убеждаваше колко хубаво име е Милан или Милен. Хубави са, но в тъпоте село на мъж ми, откъдето е цялата му рода +майка му и баща му, ще му викат Милчо или Миле
ТОЧНО заради това НЕ го кръстихме така
Аз малко подробно го давам, ама сефте...Темата ми е много емоционална и ще ви разкажа, пък дано не ми се сърдите 
" Имаше нещастието да е рано сутрин, аз да съм будна и телефонът да има висок звук....
Това като че ли още повече ме амбицира и уби всички изгледи да преглътна бебе Милан евентуално...
... Питаха ме точно тогавак ак ще се казва бебето и аз в един вик ЛЕОНАРДОООООО. Сигурно цялата болница ме е чула...
И те - кво е тва име, на кой ще го кръстиШ, няма ли да е на свекър ти... Абе ужас. Не го записахме веднага с мъж ми, оставихме за после. Тва май повече амбицира докторицата и всеки ден пиех кафе в лекарския кабинет по няколко пъти
, а тя ми обясняваше какъв прекрасен човек е свекъра и как щял да се радва... Верно е хубав човек и заслужава, но не желая детето ми да се срамува цял живот. После като стане на 14-15 и го подиграват с името ще обвини мен и баща му, а не някоя бабичка сръдлива или друг настоятелен фен! 
" И оная го записа и беж да я няма

, обади се да честити "детето" на 3-тия ден от изписването 
). Много я е яд, а младото Трепче се представя като Тери и умира от яд. Забележете - на майка си я е яд, че е подала, а не на дъртите 
Намерих точно тоя момент. 3 дни му е викала Иве, Ивенце и на 3-тия нищо...
После 2 месеца - "на мама" "маменце" "бебенце" и т.н. и толкова и е било тежко, че ми идеше да пребия баба ми
Та както мойта майка ми обясняваше какви хубави имена са Милан и Милен, като и споменах за нейния случай дума не издума повече и ме подкрепи, ама напълно! 
Имаме познат, който се казва Иван и му викаха Иво всички. И аз реших, че е идеално за нас. Моментално прекръстих брат си и на него също му хареса така да го наричам, на другите също. Сега като му видят документите и всеки - "Чакай, ама ти не си ли Иво? 
Давам медали ГЕРОЙ (Ирка, страшно ми хареса идеята ти
)


компания...?
Идеално ще се впиша...
Много сериозно се замислям, ама много! Любовта и симпатиите ми към вашата агитка надделяват "времето и разстоянието" /ама съм сладкодумна, бе...
И той като викна: "абе скрий се /си ги.../ 2 рейса те гледат!", а аз с най - чаровната и невинна усмивка му викам: "к'во ми пука! днес тепърва цяла София има да ми гледа циците! нали за това съм отишла на шествие...




Велизар №3
на икати /много сладо бебче, през цялото време спинка за разлика от нашето
Много ми се искаше да ги срещнем и тримата адаши. За другата среща да си на линия и ти!

/, че ако дребньо "не ме иска" или "долюбва" поради тази причина, и както не мога нищо да изцедя, ще стане весело...
Дано имам късмет да не "цъфна"!


....Пак не сме се разбрали нещо със синоптиците...Пфу...Крейзи-определено вече дойде при нас...само кажи при вас пекна ли,та да обличам детето занавън...или да вадя плика със слънчогледа и да се настанявам по-удобно ред компа....
това беше майтап Но поканата ти за Пловдив-не е 
А на теб ти обещавам,като си взема кенгуруто другия път/или най-после се обзаведа със слинг/да ти направя снимки от баровските вили/пък дано не ме гръмне някой несговорчив охранител
/
ще има да почака....



Че даже и гука и се възхищава от време на време 
ТЕНК Ю 
) да ходя натам и да заголвам и аз цици
Намън го нагласих и като погледнах вънка.. 

А това не ми се е случвало от 2 месеца.
. Върти се като шило в леглото, обръща се по корем и започва да скрибуца. Обръщам я по гръб и на втората секунда пак е навирила краци и се мята по корем. Вече не знам какво да я правя, давайте акъл, че не се спи нощно време. На всеки час ставам да я обръщам. И не ще да заспива. Снощи баща и след 2 часа кански мъки я хвана за краката да не може да ги вири, аз люлеех кошарата и така я приспахме. Сега ходи горкия и я разнася из цялата къща, а я пусне някъде, а се е надупила и скърца. Препоръчани теми