Да, за какви 6 месеца става въпрос? Дистанционното обучение беше около 3 месеца- докато свърши учебната година. Другото време е ваканция, която и без коронавирус децата си карат. Пък и децата през тези три месеца не са били заточени в някой лагер, а са си били вкъщи със семействата си. Колко пагубно за психиката им може да е това?
- Публикувана: 12 март 2020, 20:23 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2020, 15:23 ч.
Паниката Ковид-19 - как да се справим?
Винаги са били.
Излиза, че това ще е първата лятна ваканция, когато и родители, и деца искат да се ходи на училище 
Децата имат нужда от деца. Има три хубави месеца пред нас, все ще можем да им осигурим социални контакти, а вероятно и структурирани занимания за по-големите.
Аз се старая всеки ден да ходим поне по веднъж на площадка, нищо, че не познаваме децата - ще се запознаем. За моето дете това е нормалност - да е група с други деца, да играе.
Аз се старая всеки ден да ходим поне по веднъж на площадка, нищо, че не познаваме децата - ще се запознаем. За моето дете това е нормалност - да е група с други деца, да играе.
Уиш, така е защото и на тях им се наруши ритъма на който бяха свикнали(който според мен никак не беше здравословен, толкова забързан, с толкова странични дейности), та те не познават онова безгрижие в което моето поколение израстна.
Моят син няма забележки към ОД
. Може би, защото е в онази тийн възраст, където комуникацията се случва в мрежата. И всичките му приятели се радват, че имат повече време за това.
Моят син няма забележки към ОД
. Може би, защото е в онази тийн възраст, където комуникацията се случва в мрежата. И всичките му приятели се радват, че имат повече време за това. 
Колко идилично звучи, че децата са били вкъщи със семействата си. Моите бяха вкъщи сами. И двамата с мъжа ми работихме през извънредното положение и те трябваше да се справят сами с училището. Голямото нямаше проблеми с това, в гимназията си вече достатъчно голям, за да се оправяш сам. Но малкото, което е в най-смотания 5ти клас, когато изначално е по-трудна адаптацията, срещна много трудности. В училището беше един от най-добрите ученици в целия випуск, сега всичко му беше трудно. Дори и математиката, която му е силната страна и е печелил какви ли не състезания. Просто защото нямаше кой да му показва, да му обяснява, да го учи. Ако децата можеха сами да се учат, нямаше да има въобще нужда от училище.
Разбира се, сега ми е ясно какво следва. Да сте му помогнали, да сте намерили начин и тн. Покрай тази криза едно от най-ярките за мен неща е как брутално лъсна жестокостта и липсата на емпатия у хората. Тези, дето са останали без работа, да са помислили, да са си надиплили спестявания, щом не са, значи са смотани.
Тези, на които бизнеса страда, да са се преквалифицирали, щом не са, значи са смотльовци, които не могат да въртят бизнес. Родителите са виновни за трудностите на децата, изобщо за всичко сам си си виновен, заслужаваш единствено да стоиш засрамен в някой ъгъл и такова нещо като малко емпатия е някак абсурдно да срещнем. Това е по-кофти от самия вирус, той ще си отиде, обаче това ще остане.
Разбира се, сега ми е ясно какво следва. Да сте му помогнали, да сте намерили начин и тн. Покрай тази криза едно от най-ярките за мен неща е как брутално лъсна жестокостта и липсата на емпатия у хората. Тези, дето са останали без работа, да са помислили, да са си надиплили спестявания, щом не са, значи са смотани.
Тези, на които бизнеса страда, да са се преквалифицирали, щом не са, значи са смотльовци, които не могат да въртят бизнес. Родителите са виновни за трудностите на децата, изобщо за всичко сам си си виновен, заслужаваш единствено да стоиш засрамен в някой ъгъл и такова нещо като малко емпатия е някак абсурдно да срещнем. Това е по-кофти от самия вирус, той ще си отиде, обаче това ще остане.
Лъсна и по голяма жестокост - който ще мре, да мре, останалите да си живеят нормално.
Как се живее нормално по време на епидемия, аз не знам...
Как се живее нормално по време на епидемия, аз не знам...
Уиш, така е защото и на тях им се наруши ритъма на който бяха свикнали(който според мен никак не беше здравословен, толкова забързан, с толкова странични дейности), та те не познават онова безгрижие в което моето поколение израстна.
най-голямото откритие беше това, че животът е брутален и накрая се оказва, че има една шепа хора, на които може човек да разчита. Нищо не се е променило, просто стана по-очевидно. В "нормално" състояние нещата пак си дажат за бизнеса - бизнесът или загива, или се развива - няма средно положение и който се хваща с бизнес трябва да го знае това още преди да е заработил. Бизнесът е риск, който е неделима част от него.
Децата са първо и основно на родителите - веднъж заимал деца човек също трябва да е наясно, че той трябва да решава нещата, пък дори да има най-перфектната образователна система.
И за здравето, и за всичко важи. Да, гадно е да лъснат всички тези неща, ама те си лъсват точно в криза, в безметежното съществуване всички са приятели и много хепи и всичко е наред, никой не иска да чува за чуждите проблеми и се старае да скрие своите.
Децата са първо и основно на родителите - веднъж заимал деца човек също трябва да е наясно, че той трябва да решава нещата, пък дори да има най-перфектната образователна система.
И за здравето, и за всичко важи. Да, гадно е да лъснат всички тези неща, ама те си лъсват точно в криза, в безметежното съществуване всички са приятели и много хепи и всичко е наред, никой не иска да чува за чуждите проблеми и се старае да скрие своите.
На всички се отрази пустият му вирус.
Просто всеки по различен начин се справя с положението. Едни се адаптират по лесно от други. Няма начин, и да се тръшкаме и да ревем все тая.....борим се който, както може. Крайна сметка той проблема е световен, нагаждаме се за да оцелеем.
И моят син има трудности с мат и английски, но пък разви способностите си по литература.
Просто всеки по различен начин се справя с положението. Едни се адаптират по лесно от други. Няма начин, и да се тръшкаме и да ревем все тая.....борим се който, както може. Крайна сметка той проблема е световен, нагаждаме се за да оцелеем.
И моят син има трудности с мат и английски, но пък разви способностите си по литература.
Андариел, няма нужда от назидателния ти тон. Много добре знам чии са децата и отговорностите в тоя живот, по всички звена. Аз отговорност от друг за случващото се не търся,нито очаквам някой друг да ми помогне. Думата ми беше за разбирането и емпатията. Но нея като няма, я няма. Само констатирах.
Обърнете внимание на нещо по-неемоционално - от известно време забелязвам, че кривата в световен план на новите случаи расте и сякаш не е стигнат пика. Кривата на смъртните случаи обаче мина пика и плавно намалява. Може би наистина агресивността на вируса намалява.
Обърнете внимание на нещо по-неемоционално - от известно време забелязвам, че кривата в световен план на новите случаи расте и сякаш не е стигнат пика. Кривата на смъртните случаи обаче мина пика и плавно намалява. Може би наистина агресивността на вируса намалява.
А и за какво отнемане на свобода става дума? Колко свобода ще загубят някои хора, ако носят маска (правилно), и се въздържат от излишни пътувания и контакти?
Е, това не е ли егоистично?
По твоята логика, ами, хората точно така, егоистично, си искат пътуванията....
Кой е по-голям егоист, не се наемам да "гадая".
май и най-важната мярка - карантината е само за отбиване на номера, миналата седмица се прибраха от САЩ едни познати, на летището им казали, че няма нужда да са под карантина, щъкат си свободно, даже обикалят роднините на поразия, мой близък, също живееш в САЩ, в един от най-засегнатите от вируса щати, от някоко дни е болен, тепърва ще се изследва, но почти 99% е ковид, жена му и децата имат билети за понеделник за България, засега нямали оплаквания, най-вероятно и тях няма да сложат под карантина, ако са и те вирусоносители, както е твърде вероятно - ще обикалят и ще сеят заразата, сега тепърва ще почват ученическите ваканции и масово българи ще се прибират от чужбина, смятайте какво ще стане пак
Нищо назидателно няма в тона ми. Представям фактите. Ако във фактите има назидание, сори.
Емпатията е дефицитна, тя е лукс, който повечето хора не само не могат да си позволят, но и не го притежават дори в нормални обстоятелства. Зна, че сега е много модерна теорията за емпатията, но като цяло е поредната красива теория за красивите и успешните.
Да допълня поста си. На мен ми казваш, че съм назидателна, но ето, само през последните дни имаме достатъчно много доказателства, че всеки се спасява поединично и не само това, а че и на доста хора им липсва всякаква емпатия и отговорност - сума народ се е юрнал през границата да си идва, никакви карантини, нищо, някои дори със симптоми, и обикаля ли, обикаля роднини и приятели, радва се на живота най-неемпатийно. Това какво е? Аз ли съм ги измислила тези хора? На тях колко им пука за останалите, които могат да заразят?
Емпатията е дефицитна, тя е лукс, който повечето хора не само не могат да си позволят, но и не го притежават дори в нормални обстоятелства. Зна, че сега е много модерна теорията за емпатията, но като цяло е поредната красива теория за красивите и успешните.
Да допълня поста си. На мен ми казваш, че съм назидателна, но ето, само през последните дни имаме достатъчно много доказателства, че всеки се спасява поединично и не само това, а че и на доста хора им липсва всякаква емпатия и отговорност - сума народ се е юрнал през границата да си идва, никакви карантини, нищо, някои дори със симптоми, и обикаля ли, обикаля роднини и приятели, радва се на живота най-неемпатийно. Това какво е? Аз ли съм ги измислила тези хора? На тях колко им пука за останалите, които могат да заразят?