Имам две приятелки иатлианки с роднина с увреждане. Едната има дете, а другата - сестра, с Даун синдром. Това, което знам е, че дацата се интегрират в обществото - посещават масови училища и учат заедно с всички останали. Не знам за специални терапии, но предполагам, че и такива има. Като цяло обществото приема различните. ММ също има братовчедка със Синдром (не Даун) и тя е вече възрастен човек (на около 40), живее сама и е омъжена. На приятелката ми сестра й с Даун също живее сама и си има приятел, живет в малка комуна, но са напълно самостоятелни. Мисля че ще е едно прекрасно място да отгледате детето си, със сигурност по-добро от България. Може би ще му е трудно с езика и адаптацията, но с времето и това ще мине, особено, ако е съвсем малко. Това, което знам от другата ми приятелка с дете със синдром (не е Даун), е че й препоръчаха да използват само един език вкъщи, който да е същия като в училище, защото за тях е много трудно да се борят и с много-езичие.
Успех и да споделите как се чувствате.
Успех и да споделите как се чувствате.
