В момента чета ... 64

  • 43 605
  • 748
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 6 100
Лу, май причината съм аз Laughing

# 556
  • София
  • Мнения: 7 233
И на мен много ми хареса. Даже и дадох 5* (нещо, което много рядко ми се случва) Simple Smile.

# 557
  • София
  • Мнения: 32 565
Хаха, не е само Балкай Бартокомляс Grinning

ама специални благодарности сега към нея специално Wink

# 558
  • Мнения: 8 910
Към края съм на "Фалко", първа среща ми е с Реверте. Допада ми как пише, а и винаги ми е любопитно да чета за гражданската война в Испания.
И понеже някой тук беше поместил снимка на Лоренсо Фалко ми стана още по-интересно. Поразтърсих се, но не открих нищо повече за прототипа на героя. Със сигурност ще прочета и следващите книги за Фалко.

# 559
  • София
  • Мнения: 32 565
Захващам се с ''Убийството на Командора'' на Мураками.

# 560
  • Мнения: 141
Когато редактирам собствения си превод, трудно минавам над 30 страници дневно, така че да кажем, че това е един добър брой страници. Вярно, че аз следя и за стила, и дообмислям проблемни моменти. Един коректор може би ще може да чете по 40-50 стр. дневно. Ако книгата е 300 стр., това не означава 2 дни, а малко повече все пак. И пак не съм сигурна, че тази скорост е реалистична.
Да, редакцията на необработен превод е по-бавна. Затова смятам, че на преводача са нужни около 2 месеца (и около 5-6 хиляди лева), за да си свърши добре работата. Един мой приятел, който - забележи - не знае английски, но също е член на МЕНСА, наскоро за около месец през свободното си време преведе "Траксас Тюрайски" (11-тата книга на Мартин Скот за Траксас) само с помощта на Google translate, още два offline речника, богатата си обща култура и познанията си върху стила на автора (той знае предните 10 части почти наизуст). След това ми прати превода за корекции. Отне ми пет дни да изгладя текста (като съм поглеждал не повече от 10-20 пъти в оригинала на английски). Действително, когато трябва да се търсят варианти за подобряване на структурата на изреченията (например за избягване на тавтология или за редуциране броя на личните местоимения чрез използване на падежни форми), след няколко десетки страници мозъкът блокира... Между другото, ако има почитатели на "Траксас", които се интересуват от фен превода, да пишат в темата за търсени електронни книги и ще го кача.

По темата: прочетох "Светлината на другия ден" на Артър Кларк и Стийв Бакстър. Не е лоша фантастика, но и не е кой знае какво... За пореден път се убедих, че Кларк е едно от малкото изключения в литературата - писател, чийто първи роман си остава най-доброто му произведение. След това се опитах да прочета "Възкресителят" на Глен Купър. Е, не успях да стигна по-далеч от средата. Клише след клише! И то от най-изтърканите! Имам предвид като фабула, не като език. И днес реших, че е време да науча що е туй "неоромантизъм" и има ли той почва у нас, затова започнах "Тайната история" на Дона Тарт.

# 561
  • София
  • Мнения: 1 498
Още се мъча с Малкият приятел. Нещо не ми се получава... Даже се занимавам с 1000 други неща, само и само да не я чета. Ще я довърша, аз рядко оставям книга, но тази определено й е по-слаба.

# 562
  • Мнения: 6 425
Само дето за тези 2 месеца рядко се печелят по 5-6 хил. лева, обикновено сумата е в пъти по-ниска. Wink

# 563
  • София
  • Мнения: 5 782
Здравейте, момичета!

Правя опити да се върна към нормален ритъм, но все още не ми се получава съвсем. От около месец не бях чела темата.

Записвам се с две книги, които чета успоредно в момента:

1. "Мостът на Клей" на Маркъс Зюсак - харесва ми, добре ми върви, непретенциозно написана книга.

2. "Маслиновата ферма" на Каръл Дринкуотър - тя определено е подходящо четиво за хора, които обичат Франция, Прованс и Лазурния бряг.

П.С. Видях, че сте обсъждали много Дона Тарт. Аз съм от големите й почитателки. Но все пак "Малкият приятел" ми хареса по-малко в сравнение с другите й две книги. "Щиглецът" ми е топ, но "Тайната история" също много силно ме развълнува.

# 564
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 780
Да, Петя, и аз така мисля по отношение на трите книги на Тарт. Затова по ваши препоръки започнах четенето от "по" към "най". Първо "Малкият приятел", след нея "Тайната история" и за десерт съм си оставила (скоро я почвам) "Щиглецът" - да ми е Черешката на тортата. 🥰

# 565
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 880
Моят ред беше "Тайната история", "Малкият приятел", "Щиглецът". Първата ми хареса най-много. Simple Smile

# 566
  • Мнения: 1 186
И при мен беше, като при Лолита Simple Smile
Тези дни прочетох "На брега" и "Генезис", като определено  и двете много ми харесаха. Сега сменям жанра с Мишел Адамс и "Между лъжите".

# 567
  • Мнения: 4 767
Вчера приключих Ти го каза от Кони Палмен. Чела съм всичко от авторката и много я харесвам. Тази история е посветена на Силвия Плат и Тед Хюз. Много поетична и приятна книга.

Започах и вече съм на 125 с. от Зулейха отваря очи - натуралните селячески неволи и бит не ме грабват, но повествуванието е толкова пъстро, че ми се струва, че това ще е много вълнуввща книга.

# 568
  • Мнения: 141
Разбрах какво е "неоромантизъм", след като прочетох 400 (от 1100) страници от "Тайната история" на Дона Тарт. За тези, които не са запознати с термина, обяснявам. Като дете, след като изчетох всичко на Карл Май и Майн Рид, взех от библиотеката "Ловецът на елени" на Джеймс Фенимор Купър. След като няколко пъти попадах на пасажи от по 5-6 страници, в които се описва гледката, която се разкрила пред погледа на героя, като излязъл на осветената от слънце горска полянка, разбрах както означава "разтягане на локуми". По-късно, когато се опитах да чета първата част на "Колелото на времето", преодолявайки мястото, където главният герой пътува от едно село до друго и спи вечер в купи сено, без нищо друго да се случи в продължение на около 200 страници, ми се изясни термина "екстензия на захарозно-амилозни гелове". Но ако върху последното може да се защити кандидатска дисертация, заглавието на докторската по същата тема би трябвало да бъде "неоромантизъм". Внимание, следва спойлер!
Скрит текст:
Ако щете вярвайте - в първите 300 страници не се случва нищо друго, освен едно момче да постъпи в колеж, да се запознае с още пет човека и те да си говорят, да се наливат с алкохол и от време на време да си подхвърлят по някоя фраза на древногръцки или латински. Още 100 страници са нужни на авторката, за да опише как двама от познатите на героя споделят с него, че те и още двама в нетрезво състояние са убили местен фермер, а петият е научил за това и ги изнудва.
Не отричам, книгата има своето място. Например помощта и при разпит на особено опасни рецидивисти би била неоценима. След като изслуша първите 300 страници, дори най-хладнокръвния престъпник би се опитал да прегризе със зъби крака си, за който е закопчан с белезници към радиатора и принуден да слуша невъобразимо досадната история. На около 400-на страница би направил пълни самопризнания за всички престъпления, които е извършил през живота си. А към средата на книгата вече ще е готов да признае и кой е застрелял Кенеди, само и само да му бъде спестен остатъкът от това произведение.

Без никакви колебания изтрих от четеца си всички романи на авторката и записах името и във файла с достатъчно красноречивото име "bokluci.txt", съдържащ писателите, които предпочитам да избягвам за в бъдеще.

# 569
  • Русе
  • Мнения: 1 184
Започнах ... Това е първата книга, която чета на автора и съм още в началото без особени впечатления.

Общи условия

Активация на акаунт