Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 15

Здравейте, дами! Няма с кого да споделя моите "мъки", защото не знам дали някой ме разбира. Аз съм непушач. Никога не съм била пристрастена към нищо и през целия си 27-годишен живот да съм изпушила максимум 3-4 цигари. Не пия грам алкохол, дискотеки, цигари, наркотици... Последните даже не съм опитвала трева. Такъв човек съм, без зависимости.

Разбира се, това не важи за мъжа ми. Пуши от над 10 години, като понякога дори над 1 кутия на ден. Опитвал е много пъти да ги спре, но все на камък удряше. Един ден се събудил без въздух, кашлица и с ужасно гадене. Отишал в тоалетната и повърнал слуз с кафяви неща. Когато си поел дух, дишал толкова леко, че чак не можел да повярва.

И този ден реши да ги спира. Това бе преди 11 дена. Минаваме през различни етапи, търпимост, инат, веселие... Но най ужасните за мен етапи започнаха от преди 1-2 дена.

Нервен е, гледа да се скара с когото може, насълзяват му се очите и се случва да обижда всички около себе си (включително и мен). Бързо успява да овладее караниците и поривите си да крещи, но... Започнаха заплахите едва ли не към всички. "Ако докрая на тази седмица не премине желанието, пак почвам, ако докрая на месеца не мине, пак почвам... И ти дори да ме ограничиш вкъщи от цигарите, аз на работа мога да правя каквото пожелая и ти няма как да разбереш." Не дейте да приемате, че мъжа ми е лош човек. Той е най-добросъвестният, най-милият и най-добрият ми приятел. Просто при всеки опит да спре цигарите, все едно те говорят, вместо него. Затворен е, нервен, не иска никаква близост (като сами разбирате, че дори една прегръдка го задушава). Направо тези лайна успяха за 11 дена да ни вгорчат така живота, че все още се въздържам. Гледам да го подкрепям, да говоря окуражителни думи, да го разсмивам, да му давам идеи да прави различни неща, които той не приема. Само цигари са му в главата. Цял живот цялото ми семейство пуши. Затова имам тютнева кашлица всяка сутрин, а понякога и вечер. Кашлям като стар дядка. За щастие мъжа ми никога не пуши у дома, а само на терасата, но кашлицата ми си е завинаги. От малка до 18 годишна у дома бе като димна завеса. Чак дрехите ми миришеха на тея говна.

Казвам всичко това, за да се разбере, че както има ползи, като дишането, гладката кожа, така има и ужасни периоди. Които не прочетох тук обаче. Все му горели гърдите и го сърбели ръцете мъжа ми. За момента го спирам и му казвам, че ако му дам цигарите, тези 11 дена са били напразни мъчения. Но бога ми, такова нещо съм виждала само при майка ми. Просто не е лесно да покдрепяш някого.

Надявам се всички, които подкрепят пушачите в опитите си, да имат също такова търпение и спокойствие, което аз имам. Макар нервите ми малко по-малко да се опъват. Цигарите засягат и мен (непушача) по всякакви начини. Сега обмислям да взема един буркан с вода, да накъсам няколко цигари и да го оставя да си "ферментира". Като много му се допуши си мисля да му давам да подуши смратта, за да се осъзнае.

Трудно е за него, но и за мен е предизивкателство. Дръжте фронта и знайте, че вашето пушене вреди много повече на вас и на другите около вас, отколкото подозирате. Аз затова и не мога пълноценно да дишам и все кашлям. Близо 20 години в цигарен дим, без да си пушач... Дано имам нервите, спокойствието и майтапите си, за да преодолеем това. А така ми иде да взема 2 тигана и да ги разположа от двете страни на главата му Успех на всички и се въоръжете с много сили.

Аз също бях изключително нервна в началото, с ММ се карахме всекидневно, просто беше ужасен период. Всичко това ще премине, ти знай, че причината е неговата зависимост, не самият той. Един непушач трудно може да разбере през какво преминаваме (и не му и трябва), но това си е наркотик, ужасно трудно е наистина. Всичко това обаче е до време, след това ще си бъде отново същия човек, дори по-добър! Само трябва някак да преминете през това и да не поглеждате назад, успех!

От това, което съм чела, още 10 дни трябва да издържите. Това е приода, през който минава физическата зависимост.
Успех!

liuba4e , здравей!
Когато аз отказвах цигарите (въпреки, че бях с нагласата, че не ми се пуши) също бях много нервна. Горките деца- изтърпяха ме. Съпругът ми също ме търпеше, крещях по него, гледах само да се заяждам с него за нещо. В същото време бях и на диета (сега също )....Абе, разбираш ли... АПОКАЛИПСИС беше вкъщи. Сигурно всички съседи са ни чули. На мен хем не ми се пушеше, хем вътрешно бях кълбо от нерви. Всеки ден, малко преди да се прибере съпругът ми от работа, пиех за всеки случай по един Валидол, който горе- долу помагаше. В същото време и баба почина...много ми се беше струпало При мен този период беше около месец и нещо може би. Я ме виж сега: коренно различен човек съм. Пак си се карам с мъжът ми, ама то за нашите си неща
Бих те посъветвала ТИ да идеш на пулмолог!
Знам, че всичко ще се оправи! Прегръщам те

П.С.: На 29 г. съм, ако това има някакво значение.

Здравейте! Пуша от 24 години, отказвала съм цигарите точно веднъж за 9 месеца преди 4 години (не беше свързано с бременност, по време на бременностите пушех), качих едни кила повече отколкото, като бях бременна и пропуших! От 1 година се опитвам пак да ги спра и издържам 12 часа максимум, пуша по 15-20 цигари на ден. Не знам къде бъркам, подготовката ли не ми е достатъчна, мотивацията ли...не знам. Алкохола ми е проблем без цигара, тъй че него го отрязах вече, кафето не ми е проблем - на работа пия кафе без цигара...но нещо не правя както трябва! Днес ще си напиша в тетрадката "ползи ако не пуша", "вреди при пушене", "мотивиращи трикчета" , "неща, които ме карат да запаля",  а пък утре ще си купя Табекс и нова дата. Ще чета тук, ще пиша и ще съм благодарна на подкрепа и критика 💖

Привет, на мен също ми се случи миналото лято да пробвам да ги спра и не успях. Ползвай си табекс в началото, прави леки тренировки, разхождай се. Настрой се, че имаш шанс и просто пробвай. При мен помогна, че минах на по-лек режим с храната - супи, хляб само черен, салати - сега им е и сезона, нищо пакетирано.
Аз също смятах, че няма да мога. Бях се настроила за евентуален провал. Но ето, то взе, че се получи.

stellamentova ,добре дошла!
Щом веднъж си спирала цигарите, значи сега ще имаш опит. Спомни си предният път, какво точно те накара да запалиш цигара и този път внимавай. При мен най-големият ми страх беше, че когато сме на маса с ядене и пиене ще запаля. Нарочно не спрях тези поводи, защото исках да се преборя именно с това. Няма да забравя, как като спрях цигарите и мрънках тук, че на 12-ят ден (след спирането) съм на банкет. Бях убедена, че ще пропуша. Да, ама Не!
 Стискам ти палци да успееш!

Ей ме на...37 дни без цигари,преди това с 23 годишен тютюнджийски стаж.При мен повлияха пигментни петна по лицето ми,казах си че именно цигарите са виновни за това,и дори скъпата козметика и процедури няма да ми помогнат ако те ги спра. И резултата е на лице..то е по-бистро и свежо,килограми не качвам,а напротив,смъквам,и последното нещо което остана да направя за себе си,фитнес тренировки,за стягане на бедрата и корема,и да продължавам да се радвам на живота без цигарите.Успех на всички,бъдете здрави,и усмихнати!

Знаеш ли, че за пигметните петна е вярно. Изчисти ли са се, откакто спрях цигарите. Не напълно, но не е, каквото беше.

Благодаря ви, за бързите отговори! 💖 Мерилин, знам точно какво ме накара да пропуша пак след 9 месеца. Седях с компания в една пицария и се разревах, че не мога да ям любимите си неща, не мога да пия любимите си неща само защото спрях цигарите и станах + 20кг. Никога не съм напълнявала толкова и никога преди това не съм била на каквато и да е диета. Поръчах си любимата пица, бира и цигари... А при другите опити, просто при първия случай в който изпитам силна емоция (обикновено гняв) и съм до там. Ще пиша как върви. 🌺

stellamentova , напълно те разбирам. Именно вчера бях в такава едночасова депресия. В момента съм на диета (след второ раждане и ми останаха 5-6 кг. за сваляне), а и цигарите съм спряла. Казвам на съпруга ми...еййй, къв е тоя живот, бре...не пуша, не мога да ям "пица, паста", кръчмите не са каквото бяха заради карантината, по мъже не ми даваш да 'ода Е*Аси живота Ма мина ми, де...Просто кризичка.

Минавам само да се похваля, че днес мина доста леко (чак се плаша), бях на гости след работа с пушачи (само аз и децата не пушехме!), не ми се пушеше, но ми се разтекоха очите и мириша на хоремак....🤭 За кризичките съм си наумила физически натоварвания, но за сега всичко е 6, мисля че Табекса и книгата на А. Кар работят. Поздрави 🌺

Браво! Поздравявам те! Тия капани-срещи с пушачи са най-опасни!
Отделно искам да обърна внимание на идеята ти за физически натоварвания. Сигурна ли си че е добра идея? Психиката ти и без това е натоварена, организма и без това се чуства лишен, та и допълнително натоварвне?! Малко като наказание ми прозвуча. Не се наказвай! Обичай се! И се награждавай!

Благодаря, Амели 🌺 За физическото натоварване съм сигурна. Няма да е кой знае колко натоварващо, изобщо не съм спортна натура, но някое коремно, клек или лицева, няма да ми се отразят зле, дори малко йога, пак е нещичко, което ще ме "събере". Един вид ще канализирам енергия и ще броя - това е страхотно разсейване. Е, естествено, ако съм на вън, няма как да стане и ще дишам 2-8-4 (пак броене, пак разсейване, а и действа доста успокояващо). За наградите е ясно, няма как да се размина с тях - от сега си набелязвам какво ще си купя с неизпушените пари 🤭🌺

Здравейте,
Присъединявам се към Вас. Прекрасно оформена тема. Надявам се тук да намеря подкрепа и да спра пушенето. Това ми е трето спиране. Последно не пуших 6 години. Пропуших преди 9 месеца iqos. Искам да ги спра. Проблемът ми е, че за разлика от преди имам много страхове относно последиците от спирането. При мен има фактори, които утежняват нещата. Когато спрях преди 6 години, отключих паник атаки, хипофункция на Щ.Ж., жестока депресия, гастрит, колит и други проблеми, които не се появиха веднага, а около 6-я месец от спирането им, започнаха проблемите един след друг в разстояние на месеци. Не при всеки става така, но при мен стана. Не качих кила, дори свалих тогава, а бях слаба. Започнах много здравословен живот, но проблемите си бяха налице. Сега искам да ги спра, защото не искам постоянно да треперя, че ще си докарам нова болест. Ужасявам се обаче от това да не ме погне депресията и да не влоша още повече Щ.Ж. Обмислям някои добавки, може би малко спорт, но при мен проблемът е с твърде аналитичният ум и леко маниакалното ми поведение. Повечето пушачи ги имат и двете. Недостиг на допамин води до това. Цигарите и наркотиците всъщност дават допамин и успокояват по най-лесният и бърз начин, затова и отказването е трудно. Сега като никога си мисля и за килограмите. Не искам да качвам, а зная как инсулина се вдига и оттам желанието за сладко, а то също покачва допамина. Главата ми е пълна с ужасно много информация и постоянно се опитвам да се успокоя, че този път ще е различно, но всъщност имам много страхове да не се повтори целият предишен цикъл. Ако някой му е любопитно защо пропуших пак след 6 години.. много неща се струпаха, спрях ги в много стресов период, но 6-те години, които последваха бяха още по-стресови и това, което всъщност може би ме пречупи беше смъртта на един от родителите ми. Дори не го свързах веднага, защото запалих няколко месеца по-късно от събитието, мислейки си постоянно и какво като не пуших 6 години, през които какви ли не заболявания се появиха... Тъпо е и осъзнавам, че цигарите не са магическа пръчка. Искам да спра, за да живея пълноценно, но този път не искам да минавам през каскада от проблеми.