Няма ли някой оставил цигарите от тази година за подкрепа?
После разрежда, а и имаш постижението да си кажеш "айде, бе, аз еди-колко-си дни не пуших, няма да е и сега"
Между другото, първия път, по съвет на сестра ми, си държах една цигара вкъщи и явно имаше ефекта на "не съм се лишила насила, аз си го избирам". Сега, втория път, ММ си пушеше, а аз спрях. После той също спря, после пак почна и още си пуши, а аз си дишам спокойно, за разлика от него (ей го, току е на разболяване и се закашля, пък аз си стоя на топло и нямам такива проблеми).
месец и половина не пуша и силно се надявам и вярвам, че това ще е финално спиране! Събрах всички възможни цигари, кутии, закътани за ако случайно са ми свършили цигарите и да има резерви и тем подобни. Та, дадох ги всичките на съседката сутринта която милата и без това все ме пита за по някоя цигара, та сега се чувствам и освободена и от тази гледна точка. Не се дразня като видя пушач а се радвам, че розо товар - тази обремененост ми е паднала от плещите! Колко е досадно и психически изморително все да броиш, да мислиш, имаш ли достатъчно цигари, ще ти стигнат ли до следващото ти излизане...пффф...и т.н.