Явно е и до човека, защото аз в момента имам сериозни здравословни проблеми и вместо да отричам цигарите защото ми вредят, се случва точно обратното. Заради силния стрес си мисля все по често за тях, а вече от 1 година не пуша. Добре че мъжа ми е с мен и ако ме види с цигара ще ме удоши и ще ми реши всички проблеми, че инъче нямаше да се замисля и вече щях да съм запалила
Да Ви кажа, аз не съм ги спрял преди повече от 2г. но определено имам какво да споделя с Вас. Колкото повече време минава от спирането, толкова повече забравяме какво е било когато сме пушили. Постоянното посягане към цигарите, отнетата свобода, зависимостта. Когато Ви се допуши много, не си мислете какво изпускате като не пушите сега, а се радвайте, че сте успели да преодолеете тази зависимост и с лекота можете да не запалите цигара, понеже вече не сте зависима.
Опитайте се да се сетите какво е било, преди някога въобще да пушите, за съжаление на мен ми е трудно, понеже бях дете, преди близо 30г. , но въпреки това се сещам, че бях свободен. Затова се радвам, че вече мога да изляза и да разходя, без постоянно да се чудя имам ли цигари или не. Сега като ми се допуши, особенно сутрин с кафето, си мисля, колко нелепо е това и с радост изчаквам 2-3 мин. докато ми мине. Незнам какво би ме накарало да пропуша отново и да попадна пак в този безумен капан.
Много ми е труден този период на мен и едва се сдържам. Напоследък при всеки настъпил проблем се сещам за 🚬. Докога ли ще е така? Нека хората с повече от две години след спирането им да споделят. Интересно ми е. Благодаря
Да Ви кажа, аз не съм ги спрял преди повече от 2г. но определено имам какво да споделя с Вас. Колкото повече време минава от спирането, толкова повече забравяме какво е било когато сме пушили. Постоянното посягане към цигарите, отнетата свобода, зависимостта. Когато Ви се допуши много, не си мислете какво изпускате като не пушите сега, а се радвайте, че сте успели да преодолеете тази зависимост и с лекота можете да не запалите цигара, понеже вече не сте зависима.
Опитайте се да се сетите какво е било, преди някога въобще да пушите, за съжаление на мен ми е трудно, понеже бях дете, преди близо 30г. , но въпреки това се сещам, че бях свободен. Затова се радвам, че вече мога да изляза и да разходя, без постоянно да се чудя имам ли цигари или не. Сега като ми се допуши, особенно сутрин с кафето, си мисля, колко нелепо е това и с радост изчаквам 2-3 мин. докато ми мине. Незнам какво би ме накарало да пропуша отново и да попадна пак в този безумен капан.
.
