Моля за Вашето мнение

Ние също не сме посочвали пола първият първият път.Вторият път писахме,че искаме да е момиченце.

Изчетох всичко до тук!Изказването на въпросната лекарка не и прави чест!Вярно е,че болните не ги вземат -да,но каква е гаранцията,че като си родиш дете всичко ще е наред с него!?!Моите две големи деца са родени едно след друго,първото няма проблеми,но второто беше силно преносено и с ихтиоза на кожата ,която ще си влачи докато е жив.Като стана в шести клас се откри един синдром не го помня вече какъв беше-срастване някакво отпред в сърдечната област по костите!Ваня като ни я показаха на първата среща беше си за отказване-кльощаво чернооо с малко кривогледи очи,силно издължена брадичка напред -бях сама гледах я ,гушнах я-дойде при мен-беше на 5 години и нещо но на вид и акъл изглеждаше на 3г ,преживяла едно разсиновяване и болничен проблем/друга история/Седях и си мислех...ми детенце е ,ще се оправи,ще разцъфне и казах ДА.Оправихме издадената брадичка с обратната захапка,очичките усмирихме с очила за няколко месеца,ходихме на логопед доста време..остана напикаването все още вече по един път седмично ,но и това ще отмине.Да ми е жива и здрава става хубавица!
Вие,които чакате да осиновите не се стресирайте предварително какво може да е детенцето и какви здравословни проблеми ще има Това допълнително ви натоварва с отрицателна енергия и ви пречи!
Наистина се търсят родители за децата ,а не деца за родителитеСистемата е мудна и ако вие  не сте настоятелни не досаждате културно и системно с питане има ли нещо ново-няма кой да задвижва нещата.
На всички желая скоро и по-бързо да намерят своите дечица 

Браво  !Както винаги, ако искаме да чуем чистата и проста истина трябва да четем,какво е писала Дидка! 

  недей така..чак ме притесни  ...просто съм малко по-напред с опита,но като гледам всички рано или късно стигат до верният път и истината в отношенията и разсъжденията  ....чакам срещата та най-накрая да се запознаем...още само    две седмици

Еми дори и на регистриран потребител нямаме право да разказваме за децата в св.Параскева, децата са деца и никой няма право да ги избира, колкото и да е неприятно това,разбираш ме нали мила. Ние си знаем какви са децата там, но неможем да изнасяме инфо, независимо че би помогнало

Здравей,maradidi!
Убедена съм, че това, което ти е казала въпросната лекарка, не отговаря съвсем на истината.
Вярно е, че повечето деца дадени за осиновяване са ромчета, но ако имат заболявания, ще ти кажат или по-точно ще разбереш от документацията им. Освен това, каквото и дете да си вземеш - с български или ромски произход, от семейството ти ще зависи как ще се развие то. Не се плаши от цвета на кожата. Довери се на интуицията си.

Мога ли да задам един въпрос на кандидат-осиновителите?Защо е този негативизъм към ромският произход?Какво точно Ви отблъсква в такива деца?Нали социума е определящ за развитието?Гена от значение,когато става въпрос за дадени заболявания(диабет или високо кръвно).Осиновените деца даже заприличват на родителите си-енергията,която витае в семейството се пропива в душичката и определя по-нататъчното и развитие.Не съдя,само желая само да вникна в подбудите и ако мога да разсея наложени заблуди.

абсолютно подкрепям, мои познати осиновиха ромче - не само че няма нищо ромско в него, но и трудно убедиха дори мен че е осиновен, защото се запознах с тях след като го бяха взели и той просто си прилича на тях - страхотно дете е, наистина, добро приятелче на моето собственно, много гледано и обичано дете е

Здравейте! Съгласна съм, че не би трябвяло основният фактор при избирането на дете от наша страна да бъде единствено това в какво здравословно състояние е детето. Въпреки това искам да обърна внимание, че хората, които кандидатстват за осиновяване са много различни - за едни може де не е проблем дадена рехабилитация, а за други да, за едни да водят детето веднъж седмично на рехабилитация и всеки ден да се упражняват с него в къщи може да не е стресиращо, но за други може да бъде огромен проблем за преодоляване. Мисля, че социалните работници трябва да вземат пред вид този психологически елемент при кандидат осиновителите, за да бъде успешно осиновяването. Защото представете си иначе - вземаш дете, за което не знаеш кой знае колко, напр. толкова, че се нуждае от рехабилитация, понеже има повишено мускулно напрежение и асиметрия. Лекарят ти казва, че това се лекува, няма проблем. и в един момент в къщи се оказва по-различно, че понякога няколко месеца, а понякога години наред те чака всекидневна рехабилитация. Някои родители приемат ситуацията и започват работа с детето, но други (особено ако не са успяли още да се привържат към детето - и при биологичните майки има период на "свикване" с новата роля) започват да се тормозат, започват проблеми от психологически характер. Просто имат по-слаба психика и не издържат. И това не е добре не само за тях, не е добре и за детето. Затова мисля, че кандидат-осиновители, които имат някакви опасения, страхове от евентуални здравословни обременявания, трябва ясно да определят това на време, а социалният работник да ги вземе под внимание и естествено, предлагайки дете, да ги информира за всичко това. Разбира се, това не означава, че тези хора не са готови да бъдат родители, просто в стресови ситуации всеки реагира различно. Затова, бъдещи родители, които чакате, не се водете от това, че някои детето им било с такова или онакова заболяване и се излекувало - ако не сте готови на тази стъпка, не я предприемайте, изчакайте, посъветвайте се с добър педиатър, поговорете с психолог, с близки осиновители и тогава решавайте - за да не се стига до трагични ситуации.

Ей как ми се качва кръвното като чуя такива мнения......... просто отлитам на тавана 

Имам предвид казаното от лекарката от Окръжна болница. За справка, прочетете темата ми на втора страница "Добър ден от ада". ВЪОБЩЕ не вярвай на такива глупости. Даже няма да ги коментирам. 

Аз също съм в процес на чакане на първо обаждане, вписани сме в регистрите едва от месец и половина, а на мен ми се  струват век и половина.

Не се отчайвай и нашето време ще дойде

Не съм от родителите с осиновени деца, но искам да споделя нещо от личен опит.

Имам братовчедка, която се омъжи за италианец преди доста години. Те помогнаха на техни приятели, също от Италия, да се свържат със социалните власти у нас и в две последователни години осиновиха брат и сестра (тогава дечицата бяха на по 4-5 години).
Моята братовчедка дойде с хората тук, за да се чустват по-спокойно те и изрази съмнение относно това, че приятелите й осиновяват ромчета. Техният отговор беше: "Тъкмо ще си приличаме по боята".
Оттогава минаха повече от 5 години; децата са преживели всичко кошмари от миналото си,  развиват се чудесно и се възпитават според разбиранията на родителите си.