Куроната навън напира, кукундрела са бърикадира - 100!

Концерт за четири ръце и вафла „Морени”

Нощта е велико, приказно време. Далечните светлинки те мамят да ги последваш. Все ти се струва, че някъде сред тях са се скрили младежките ти илюзии. И че все още имаш достатъчно ентусиазъм да ги последваш. Все едно да тръгнеш след душата си. Да усещаш вятъра по лицето си. Очите ти да се препълват със звезди. Да чуваш Музиката на Живота. Да дишаш. И с всяка глътка въздух...
трас!
... да вярваш...
трааааас!!!
С котки 1, 2 и 3 подскачаме в синхрон. За около три секунди се гледаме стреснато. После те застават нащърбени и с разперени уши, а аз се запътвам към кухнята. Дребният се е заврял до кръста в хладилника. На пода сред десет вафли „Морени” и няколко бонбони „Коровка” се търкаля рафтчето от вратата.
- Дребен?!? Какви ги вършиш? – намествам рафтчето и събирам вафли и бонбони.
- Търся лютеницата.
- За какво ти е?
- Ти сериозно ли?!? Сандвич ще си правя.
- Часът е един и петдесет и две минути.
- Е? Гладен съм...
- Всичко наред ли е? Да нямаш температура? Да не те боли гърлото? – усещам как тревожността ми се покачва.
- Не може ли просто да съм гладен? – уморено отговаря Дребният, докато се измъква с лютеницата от хладилника.
- В твоя случай това не ми звучи убедително. Никога преди не си огладнявал през нощта – казвам.
Дребният си изважда чиния от шакфа, вади филия хляб, изтръсква от буркана лютеница и я размазва по цялата филия с пръст. Облизва пръста, взима нож и си реже филията на две половинки. После лакомо започва да яде.
- Искаш ли сирене? – питам.
- Може.
Котки 1,2 и 3 решават, че храната ще е за всички.
Докато аз вадя сиренето, котка 2 успява да си отмъкне резен суджук. Котка 3, застанала на кухненския плот, ближе лютеница от филията, от която хапва Дребният. Котка 1 седи в центъра на кухнята и мяца.
Дребният посяга за втората половин филия. Котка 3 проследява ръката му и от ентусиазъм си забучва носа в лютеницата. Отскача, кихва, Дребният се стряска, улучва ръба на чинията и с прецизна парабола половинката филия пада върху главата на котка 1. Чинията пада зад нея. Котка 1 изпищява, хуква към хола, преминавайки през котка 2, която си дояжда суджука. Хлябът прави две-три претъркулвания, като разпръсква равномерно лютеница около себе си. Котки 1 и 2 се сбиват. Откъдето мине кълбото, всичко става в космата лютеница. Котка 3, все още с червена муцуна, любопитно ги следва. Като види нечия глава, удря с лапата. Като види опашка, се опитва да я захапе. Дребният цвили от кеф. И дъвче вафла, от която се ронят фъстъци. Усещам как в очите ми избиват сълзи. Започвам да събирам парчетата чиния от пода.

Нощта е велико, приказно време...

Дятиту чак сега откри лютеницата. До скоро не искаше и да я опита, ра модата е лютеница.