Куроната навън напира, кукундрела са бърикадира - 100!

А ако нищо не помага?

- Дребен, носи учебника по Околен свят.
- Имам още 5 минути междучасие – Дребният е изплезил език и се мъчи да пребие някакво грозно същество на таблета си. Не му се получава и грозното същество го убива него.
- Дребен, носи учебника. По-лесно ще преживееш провала. Тъй. Познаваш ли своето тяло?
- Ми, донякъде.
- Ъъъ... донякъде?
- Искам да кажа, че го познавам само външно.
- Повярвай ми, това е най-добрият вариант! И какво знаеш за него? Какви части има тялото ти?
- Горна и долна.
- По средата нищо ли няма?
- Е, има. Но не ме вълнува.
- ОК, да опитаме по друг начин. Коя е най-важната част на тялото ти?
- Главата?
- Да, главата. Защо?
- Защото много боли като се удариш?
- И това. Но има по-важно нещо. Сещаш ли се?
- Мозъка?
- Точно така, защото мозъкът се намира в главата. Сещаш ли се за други важни органи?
- Сърцето?
- Да. Друго?
- Дробовете?
- Да. А колко крайника имаш?
- Корен квадратен от 16.
- ?!?!?!? Дребен, не можеш да броиш до четири ли, бе? – някак едновременно ме стягат главата и гърдите. То, само това ми остана – да се гътна от материала за втори клас.
- Знаеш ли, мисля, че ти трябва кафе – Дребният съчувствено слага ръка на рамото ми. – Пък аз ще си почина десет минути.
- Пак ли оня грозния ще трепеш? – питам, докато се влача към кухнята.
- Да, че вече трети път ми се измъква - Дребният се втренчва в таблета си и ме зарязва насаме с размислите ми.
Божичко, аз на неговите години познавах по-добре кабинетите в „Пирогов”, отколкото квадратните корени... Освен това, Дребният има уникалната способност всеки път да променя посоката на разговора. Ти му говориш за крайници, а той... Всъщност, какво учат тия деца по математика?!? Във втори клас? И изобщо, някога ще се върнат ли пак в училище? Не знам колко ще продължи проклетата карантина, но искрено се надявам да приключи преди Дребният да мине в пети клас, защото там математиката наистина ще ме убие.
- Добре, десетте минути минаха. Оставяй играта. И ми кажи какво е необходимо на едно тяло, за да се развива правилно?
- Въздух.
- Ъъъ... въздух?
- Ами, да, защото без въздух след около три минути ще спре да се развива.
- Става дума за дългосрочен проект. Приемаме, че въздухът е задължително условие и че го има в изобилие. Давай нататък.
- Храна.
- Каква храна? Подсказвам, чипсът не е храна...
- От кръчмата до нас.
- Защо пък от кръчмата?!?
- Защото виждам, че вече се мъчиш с готвенето...
- Не се разсейвай, кажи за храната. Каква храна трябва на тялото ти, за да се развива правилно?
- Месо. Картофи. Моркови. Диня.
- Съгласих се. Освен храната, какво друго?
- Почивка.
- От какво почивка, бе, Дребен?
- Тялото се развива от почивка.
- От почивка тялото не се развива. Тялото се развива от движение.
- Ама, ти нали все ми повтаряш, че децата растат, докато спят? И нали сънят е почивка?
- Добре, добре... За хигиена нещо чувал ли си?
- За къпането ли?
- Не само. Миенето на ръцете също спада към хигиената.
- Дааа...- провлачва Дребният, - а защо никой не кара котките да се мият, след като си оближат дупето?...

Хоумскулърството определено е вид опит, който никога не ми е бил необходим. Утешавам се само с мисълта, че може би е необходим на Дребния. Айде, мен вече кучета ме яли. Ама пред него има цял един живот, който като нищо ще мине под знака на дистанционното съществуване

Илати да ва нагушам сичките.

Чшшш, алоу, вий зъ 2 метра ръстуянии не сте ли чували бе? Я бързу съ ръзреждъйти!

За няколко гроша отвътре и отвън

Едва сега започвам да си давам сметка какъв невероятен късмет имам с всички перални, които някога са живели вкъщи. Никога нито една от тях не е яла чорапи. Което е страхотно, защото винаги се изхвърлят точно толкова чорапи, колкото се купуват. Това, обаче, не значи непременно, че е безопасно да си чорап в нашата къща.
- Учебник по математика! Трети път!!!
Дребният прави отегчена физиономия и взема курс към стаята си. Котка 3 припка след него. След известно време Дребният благоволява да се яви на масата в хола. Докато той се настанява, аз пускам каната, за да си направя кафе, а после отивам да пускам и пералнята с неговите дрехи. Които той сам е сложил вътре. За справка – нашата пералня е с горен капак. Затварям капака. Натискам копчето. И с чувство за временно изпълнен дълг се връщам в хола.
- Такаа... айде, драги, имаш да умножаваш и делиш с 8. Искам да видя в тетрадката ти всички сметки изписани...
Пералнята започва да потраква. Поглеждам я – на мястото си е, само леко вибрира.
- ... четливо изписани! – пералнята започва да трака. Поглеждам я – вибрацията се е усилила. – Значи, задачите от трета до седма...
От коридора се чува трясък, поглеждам – и пералнята е започнала да подскача трупешката. Нямам какво да направя, освен да я изключа. След малко шумът затихва, блъскането на съседите отдолу – също.
- Дребен... ъъъ... ти нали си си сложил дрехите в пералнята?
- Да, но не всичките.
- Какво не си сложил?
- Якето и суичърите ги оставих за следващия път.
- Ъъъ... а какво си сложил?
- Панталоните, тениските, бельото и парите.
- Ъъъъъ... какви пари?!?
- Всички монети от касичката ми.
Тцъ. Не. Не е добър момент за получаване на инфаркт. Прогонвам стягането в гърдите чрез изкашляне. Няколко пъти.
- Всички? Монети? От касичката?
- Ами, да, нали парите били най-мръсните и им трябва дезинфекция?
-Ъъъ... и колко са? Тези монети?
- Двайсет и девет по левче и седемнайсет по два лева.
- Колко?!?!? – тая работа с покашляне само няма да стане.
- Шейсет и три лева.
- Не питам за сумата, питам монетите колко са? – простенвам, докато се мъча да осъзная мащаба на бедствието.
- Ааа, ми, четир’сет и шест монети са – казва небрежно Дребният и отново се втренчва в учебника.
Поне пералнята е умна и се е сетила сама да си източи водата. В барабана съзирам каша от монети, чорапи и крачоли. Докато съставям в главата си план за действие, котки 2 и 3 вече са ме наобиколили и ме гледат въпросително. Навеждам се, за да бръкна в барабана и да почна да вадя щетите. Котка 3 ми скача на гърба и започва да наднича през главата ми какво се случва вътре. Изругавам, хващам я за врата и я пускам на пода. После хвърлям в леген част от мокрото пране. Котка 2 светкавично захапва чорап и хуква към хола под дивана. Котка 3, след известно колебание, захапва монета от два лева и също хуква.
- Аааа! Котката ми краде парите! – ревва Дребният. Чува се тропане, пъхтене, тропане, падане на неща от масата на пода, тропане и котка 3 профучава край легена все така с двулевка в устата. Дребният я сгащва пред вратата на детската стая. Котка 3 ръмжи, докато той й отмъква плячката.
В легена продължават да се търкалят дрехи и монети. Котка 3 недоволно идва да си избере друга плячка. Този път си взима левче, пуска го на пода пред детската и ляга да спи върху него.
Дребният клечи до легена, събира си монетите и ги брои:
- .. 39, 40... 45... ама, една монета липсва!!!
Чудя се дали да му подсказвам. Накрая решавам, че ми е по-важно да успея да събера всички откраднати мокри чорапи, които котка 2 си е отнесла под дивана. Оказва се, че и котка 1 е прибрала няколко. Наредила си ги е върху радиатора и придремва доволно... кашлям си...

Котка 3 продължава да спи в коридора. Дребният продължава шашнато да си издирва последната монета. Пералнята продължава да си пере дрехите му. Аз продължавам да пуша на балкона. Стууууд! И се чудя, ако развия пневмония от измръзването, дали поне на първо време ще успея да я пробутам на личната лекарка за КОВИД-19?

Лабрексчи,с тая маска можи саму у домА 🤣