И на мен ми е тясно на душата ама какво да се направи...имам доста проблеми в момента, но се надявам че скоро всичко ще се оправи.А и след 3 дни излизам в отпуска и така ще му отпусна юздите...няма да мисля за нищо 
- Публикувана: 9 авг. 2006, 22:52 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2006, 08:33 ч.
Tясно ли ви е на душата?
. Не знам докъде ще стигне това, но знам, че няма да е хубаво. 
поводи да бъдем нещастни - все се намират. И аз искам мечтания апартамент (най-добре къща 
) в аскетичната японска стилистика.. Мога и да повторя постинга на Cantrell_NY 
В такива моменти винаги се сещам: добре, кое му е толкова драматичното?? Какво, във война ли сме, разрушени ли са домовете ни (каквито -такива) , цунами да ни е заляло и да сме загубили всичките си близки?? Когато майка ми се размрънка (тя обича
) - й казвам: на нас най-страшното ни се е случило, какво сега се оплакваш, да не си загубила още някой от нас?? .... Не сме сакати, слепи, не приличаме на някои от хората в "пълна промяна", нямаме увредено бебче (за това дори не ми се мисли).
Има толкова по-страдащи хора, стига и да поразгледаш някои подфоруми в бг-мама (тук да вмъкна едно оправдание - снощи си излях "злостта" след кофти ден на една "страдаща" жена, в дом и семейство, вероятно бях доста по-зла, отколкото се налагаше, са дори не ми се гледа как са ме насолили 
)
Cantrell_NY: много мило ми правиш забележка, направо ми стана драго от тона ти, съвсем сериозно. Но не, не се извинявам, друг на мое място едва ли би се обяснявал - за мен действително беше странна темата, вероятно голяма част от мамите са в това положение, но се оправят, нали? А го споменах, защото видях връзка с тази тема.
на всички, писали в "тясната" тема - 
) в аскетичната японска стилистика.. Мога и да повторя постинга на Cantrell_NY В такива моменти винаги се сещам: добре, кое му е толкова драматичното?? Какво, във война ли сме, разрушени ли са домовете ни (каквито -такива) , цунами да ни е заляло и да сме загубили всичките си близки?? Когато майка ми се размрънка (тя обича
) - й казвам: на нас най-страшното ни се е случило, какво сега се оплакваш, да не си загубила още някой от нас?? .... Не сме сакати, слепи, не приличаме на някои от хората в "пълна промяна", нямаме увредено бебче (за това дори не ми се мисли). Има толкова по-страдащи хора, стига и да поразгледаш някои подфоруми в бг-мама (тук да вмъкна едно оправдание - снощи си излях "злостта"
след кофти ден на една "страдаща" жена, в дом и семейство, вероятно бях доста по-зла, отколкото се налагаше, са дори не ми се гледа как са ме насолили )Cantrell_NY: много мило ми правиш забележка, направо ми стана драго от тона ти, съвсем сериозно. Но не, не се извинявам, друг на мое място едва ли би се обяснявал - за мен действително беше странна темата, вероятно голяма част от мамите са в това положение, но се оправят, нали? А го споменах, защото видях връзка с тази тема.
на всички, писали в "тясната" тема
-
Има и такива моменти, в които насъбираме и го излизаваме на хора, които нямат вина и/или нищо общо, хора, които не го заслужават. Трябва да гледаме да не е често, да намерим някъде и нещо, с което да изхвърляме отрицателната енергия.
В подобни ситуации най-добре е да се върнем 'там', където сме си изляли гнева и да се извиним на човека, в/у който е излят и да му обясним нещата.
В подобни ситуации най-добре е да се върнем 'там', където сме си изляли гнева и да се извиним на човека, в/у който е излят и да му обясним нещата.
Да. И ние също имаме проблем с жилището - нямаме такова, не че бързаме, но и занапред няма изгледи да имаме собствено. Стяга ме душата защото искам да се занимавам с нещо красиво, разнообразно, искам да уча, да пътувам, а нямам пари за това. Но най- много ме стяга когато любимите ми хора са тъжни и тогава аз ги успокоявам със също тъжната си душа 
.
.
И ние искаме да си имаме жилище, където да сме само двамата, да работим да си взимаме мебели... да си е НАШЕ... Даже бях писала за това в "Искам бебе" ... И на нас ни е проблем, но има вероятност баща ми като се върне (той е с корабите) да вземем нещо малко... да има, да не е като да няма... Понеже съм говорила с него на тази тема, а наистина са много скъпи, направо не знам...( 33 000 евро за 2-стаен това са 66 000 лева... а как можеш да живееш с тези 66 000 лева и на колко места можеш да отидеш, просто не е истина!) и той каза, че точно затова иска да удължи 'рейса' и че затова ходел да плава, за да може да се вземе нещо малко, но когато потрябва да се ползва.. на който му трябва да отива там... А ние четиричленно семейство в двустаен апартамент, а моя приятел идва понякога тук за седмица, понеже не е от тук.. а аз ходя у тях за няколко седмици.. последно беше за 2 месеца с техните на куп... но всичко е ОК като отида.. нямам никакви проблеми със семейството, напротив! Но друго е да си е НАШЕ!
о, често ми е тясно. все си има причини. най-често се сдухвам за това, че не направих много от живота си досега. всичките ми приятели емигрираха, а аз останах тук, омъжих се за не най-подходящия човек(не че някой ме би по главата и просто си битувам - ходя на работа, гледам си детето, нищо не ми се случва. опитвам се да си казвам 'нали сме здрави', ама това не ми действа успокоително. липсват ми емоции, разнообразие, удоволствие от живота. липсва ми и човек, с когото да споделя. а времето си минава...
в момента се успокоявам като си мисля, че детето скоро ще ми стане компания, ще бъде по-голяма, ще излизам с нея. знам, че в един момент и това няма да ми е достатъчно, но ще измисля нещо друго.
няма друго решение освен човек да се вземе в ръце и да промени нещата, които не му харесват. който го може. който не го може, се успокоява като мен, с каквото намери
намери нещо, или промени нещо, за каквото имаш сила.
с теб съм
и просто си битувам - ходя на работа, гледам си детето, нищо не ми се случва. опитвам се да си казвам 'нали сме здрави', ама това не ми действа успокоително. липсват ми емоции, разнообразие, удоволствие от живота. липсва ми и човек, с когото да споделя. а времето си минава...в момента се успокоявам като си мисля, че детето скоро ще ми стане компания, ще бъде по-голяма, ще излизам с нея. знам, че в един момент и това няма да ми е достатъчно, но ще измисля нещо друго.
няма друго решение освен човек да се вземе в ръце и да промени нещата, които не му харесват. който го може. който не го може, се успокоява като мен, с каквото намери
намери нещо, или промени нещо, за каквото имаш сила.
с теб съм
Как точно сега налетях на тази тема 
Толкова ми е тясно, че място не мога да си намеря, по шевовете се пукам. Толкова сивота и битовизъм са ме залели, че вече не виждам светлина в тунела.
Толкова ми е тясно, че чак ме боли, боли ме, че не намирам сили в себе си да се занимавам по цял ден с бебето, въпреки че толкова го чаках и толкова го обичам...
Тясно ми е, че с мъжа ми сега намерихме да си изясняваме отношенията, и се научихме да си говорим креативно, когато се оказахме притиснати до стената...дано да не е късно...
Тясно ми е, и не мога да спя, заради това, че още ми висят изпити, а толкова не ми се занимава с учене, че ми става още по-тясно..
Тясно ми е и за това, че за да почна да уча трябва да вземем жена да гледа бебето, а пари нямааааа... а ако пък се върна на работа ще си давам по-голяма част от заплатата за детегледачка и пак същото...
Тясно ми е и лошото е, че се чувствам така от доста време, първо се оправдавах, с бременност, после с малкото бебе, но все повече си давам сметка, че само и единствено аз съм си виновна и ако не се взема в ръце в най-скоро време няма да ми стане по-широко...
Иииии утре да пуснете по-ведра тема
Толкова ми е тясно, че място не мога да си намеря, по шевовете се пукам. Толкова сивота и битовизъм са ме залели, че вече не виждам светлина в тунела.
Толкова ми е тясно, че чак ме боли, боли ме, че не намирам сили в себе си да се занимавам по цял ден с бебето, въпреки че толкова го чаках и толкова го обичам...
Тясно ми е, че с мъжа ми сега намерихме да си изясняваме отношенията, и се научихме да си говорим креативно, когато се оказахме притиснати до стената...дано да не е късно...
Тясно ми е, и не мога да спя, заради това, че още ми висят изпити, а толкова не ми се занимава с учене, че ми става още по-тясно..
Тясно ми е и за това, че за да почна да уча трябва да вземем жена да гледа бебето, а пари нямааааа... а ако пък се върна на работа ще си давам по-голяма част от заплатата за детегледачка и пак същото...
Тясно ми е и лошото е, че се чувствам така от доста време, първо се оправдавах, с бременност, после с малкото бебе, но все повече си давам сметка, че само и единствено аз съм си виновна и ако не се взема в ръце в най-скоро време няма да ми стане по-широко...
Иииии утре да пуснете по-ведра тема
Много пъти съм имала моменти, когато да ми е много тясно в душата, всичко да ме смазва, депресира, все да ми се струва , че всички около мен водят по-интересен живот от моя, че постигат повече и в работа и в живота... Но от 3,5 години, след голяма криза в отношенията със съпруга ми, се преосмислих и осъзнах какво притежавам и каква щастливка съм. Оттогава всичко стана още по-хубаво, защото и преди си ми е бил хубав живота, просто аз не го оценявах. Всеки ден си повтарям, че живота е прекрасен и ,че само от мен заявиси да живея добре, само да сме здрави!. Имам прекрасно момиченце и съпруг, здрави сме, имаме прекрасна работа и двамата, пътуваме, забавляваме се...А трудности кой няма, важното е да не забравяме всеки ден да отворим, за кратко дори, очи за света, вглеждайки се не в мръсотията и беднотията, а да виждаме цветовете, красотата, усмивките...
Не се знае какво ме чака утре, и макар да е доста трудно с ежедневните проблеми, се стремя да живея всеки ден правейки по нещо малко (или голямо), което да ме зарадва и накара да се усмихна
...и за да не си помислите, че съм безнадежден оптимист, не винаги успявам в мисията си
Не се знае какво ме чака утре, и макар да е доста трудно с ежедневните проблеми, се стремя да живея всеки ден правейки по нещо малко (или голямо), което да ме зарадва и накара да се усмихна
...и за да не си помислите, че съм безнадежден оптимист, не винаги успявам в мисията си
Много пъти съм имала моменти, когато да ми е много тясно в душата, всичко да ме смазва, депресира, все да ми се струва , че всички около мен водят по-интересен живот от моя, че постигат повече и в работа и в живота... Но от 3,5 години, след голяма криза в отношенията със съпруга ми, се преосмислих и осъзнах какво притежавам и каква щастливка съм. Оттогава всичко стана още по-хубаво, защото и преди си ми е бил хубав живота, просто аз не го оценявах. Всеки ден си повтарям, че живота е прекрасен и ,че само от мен заявиси да живея добре, само да сме здрави!. Имам прекрасно момиченце и съпруг, здрави сме, имаме прекрасна работа и двамата, пътуваме, забавляваме се...А трудности кой няма, важното е да не забравяме всеки ден да отворим, за кратко дори, очи за света, вглеждайки се не в мръсотията и беднотията, а да виждаме цветовете, красотата, усмивките...
Не се знае какво ме чака утре, и макар да е доста трудно с ежедневните проблеми, се стремя да живея всеки ден правейки по нещо малко (или голямо), което да ме зарадва и накара да се усмихна
...и за да не си помислите, че съм безнадежден оптимист, не винаги успявам в мисията си
Не се знае какво ме чака утре, и макар да е доста трудно с ежедневните проблеми, се стремя да живея всеки ден правейки по нещо малко (или голямо), което да ме зарадва и накара да се усмихна
...и за да не си помислите, че съм безнадежден оптимист, не винаги успявам в мисията си
Супер си!!!
Препоръчани теми