За подкрепата при кърмене на голямо кърмаче....

И аз получавам пълната подкрепа единствено на съпруга ми! Златен е!

От доста хора също получавам подкрепа, в смисъл на това, че не ми се пречкат в решенията, не ме коментират, а единствено примерно сега лятото зачестиха коментарите им "И в никакъв случай да не започнеш да отбиваш сега! Поне да свърши лятото и жегите!" Все е нещо.

Естествено, и аз се сблъсквам почти ежедневно с въпроси "Ама ти още ли я кърмиш?!?", ама след доста от тях следва "Ти си герой", а онзи ден коментарът на едно 20-годишно момиче "Боже, ти правиш най-доброто за своето дете!", което много ме трогна! Има и хора (много близки) покрай мен, които пък направо се правят, че не ме забелязват - пътуваме в колата, пълна с народ и аз кърмя нервното Билянче, което така се успокои и притихна, че настана тишина и хората взеха да се обръщат, но нищо не казват, бързат да погледнат напред или през прозорците, но ги разбирам. Ама то това е по-добре от "Ама ти още ли? Не те ли хапе? До кога?"!

Най-много ми е мъчно за някои от близките ми, които си мислят, че за мен кърменето е само неудобство и част от тях са доста амбицирани да ме поощряват да я отбивам! Ама на тях пускам съпруга си, който набързо разяснява как стоят нещата! Става доста агресивен при упорство от тяхна страна!

Сега, когато напълно осъзнах, че периодите на непрекъснато кърмене и дъвкане на гърдите ми са единствено периодите на неразположение на детето, ми е много леко на душата! Детето ми има най-голяма нужда от мен, аз съм единствената, която може да му помогне най-много - ами как да не стисна зъби и да не побудувам няколко нощи, как да не й предлагам да суче при всяко промрънкване, а и сега е с някакво растройство - млякото, което й давам е най-хубавото нещо, което мога да направя за нея докато й мине!

Принципно никой не ми се меси за кърменето - подпитват ме дали още кърмя и след положителния отговор темата приключва. Това роднините. На познати не разправям, че кърмя, освен ако не стане въпрос за кърмене, кой колко кърмил и т.н. Иначе мъжът ми ме подкрепя изцяло, майка ми, баща ми също, приятелки, които нямат още деца, но се информират по принцип за всичко, много ми се радват и ме поощряват. Само на свекърите нещо не им допада кърменето, ама вече спряха да ме питат след като синът им ги сложи на мястото Борко суче само вечер, при това е така от 4-5 месеца, по едно време се бях уплашила, че ще се отбива и му ударих един рев Ама това беше преди 2 месеца, а детето все така си суче и не заспива без ам-ам Откакто прочетох темата за инволюцията съвсем се убедих, че правя най-доброто за детето си Е, вярно, още не мога да отслабна като хората, ама това да ми е проблемът

Имам пълен съпорт от мъжа ми, но оттам нататък - глас в пустиня както се казва  

Майка ми винаги ми е казвала, че тъй като тя не е имала кърма, то и аз няма да имам и да не взема да моря детето от глад, ами да си го храня с шишето. Според свекърва ми се мъча, без да има полза от това, а откакто малката наближи годинка, вече си ми казва жената, че мъчението трябва да спре   Всички приятелки са на мнение, че съм тотално изкукала, а и според повечето след 6-я месец от кърмата няма смисъл. Сестра ми отдавна ме гледа ей така   по въпроса. Както и да ги убеждавам, тези с порасналите деца са непоклатими в убежденията си ("Ей го, един ден не е кърмен, а какъв мъж стана"), поне на тези, на които тепърва предстои да раждат бебе, се старая да ги понауча на някои истини, за да си кърмят децата един ден.

Между другото, да не пускам пак тема, направих неуспешен опит за отбиване. Една вечер отсъствах и на втората оставихме малката с баба й, да видим за 2 дена и 2 вечери дали ще й мине мерака. Обаче вчера като ме видя малкото, направо подивя. Вечерта рева не искам да ви описвам как и на мен нервите не ми издържаха   И съсипах двата дена опити за отбиване - дадох си й да суче. Тя по принцип е кротко и разбрано бебе и за мен беше ужасен шок да я видя в такава истерия. Сега се чудя как изобщо бих могла да я отбия, от една страна ми се иска, но от друга, абсурд да я слушам как се скъсва от рев   Според баба й просто не трябвало да ме вижда известно време, ама колко време ще да е това?? За 2 дена ефекта беше нулев...

Тес, а колко пъти кърмиш на ден? Ако намалиш броя кърмения, дали няма да ти се облекчи - т.нар. 'частично отбиване'?

Аз съм ги намалила съвсем, кърмя я веднъж вечер към 21 часа и после 1 или 2 пъти през нощта като се събуди. Тоест сутрин и през деня не се кърмим. Но Кари е свикнала да си спи само с мен и съответно да суче, когато се събуди. Снощи изрева толкова рев милото, че и аз ревнах накрая и реших, че не мога да я отбия с цената на такива мъки 

Аз също имам голяма подкрепа от съпруга ми.
И само да ви кажа на всички,че най-големите атаки от страна на останалия свят за спиране на кърменето е около 1- 1,5 г. на детенце - след това явно се уморяват да говорят или виждат че срещат бетонна стена
Поне при мен така се получи - миналата година всички все едно се бяха наговорили : ама хайде, ама до кога, ама .........
сега - никой вече не ме закача

Разбирам те. Трудно е, ако ти си готова, но детето не е готово за отбиване. Но щом са останали само вечерното и нощното кърмене, ще стане плавно. Няма как да не стане ама за колко време е друг въпрос.

Моят сладур сам се отби преди около месец т.е. приключихме на година и осем месеца.
При мен подкрепата също беше главно от съпруга ми. Близката ми приятелка не одобряваше, но беше много толерантна към избора ми. Бабите и останалите роднини останаха като попарени след като след първия рожден ден не направих нищо, за да отбия детето. Хубавото беше, че пред мен си позволяваше да коментира само моята майка, докато не се поскараме и толкоз. А веселото е, че се носят митове по мой адрес, че още кърмя и кой знае още какво (повечкото роднини имат информация, че Мони нищо не яде - горкичкия), но аз не смятам да ги развенчавам, да видим още колко дълго ще си "покърмя" така

Tess, едно предложение за отбиване:
Цедиш преди кърменето и после я оставаш да суче ако иска "на празно". Нощем като се събуди докато е сънлива и даваш шишето с кърмата - като е сънлива според мен ще приеме по-лесно шишето вместо гърдата - ама ще трябва веднага да реагираш да не се разсърди - примерно да си държиш шишето в леглото...

Може и да не сработи не знам колко ти е хитро детето. Аз така отбивах героя навремето -  с "празна" цица...той се посърдваше и после си изпиваше млякото от шише/Ама вечер не давах кърма а АМ, кърмата я давах през нощта/

Аз отдавна работя по въпроса с кърменето и продължителността му Такъв ПР съм си спретнала, че околните смята за нормално поне до две години да се кърмим, а другото - ще е бонус Единствено срещам проблеми с баба ми и зълвата на свекърва ми. Нооо, баба тръгна на иглотерапевт, който я вдигна на крака при все шиповете й и тя се сдоби с огромна любов и признателност към него. Та тоз мил човечец рекъл, че няма по-добро от това да си кърмя детето, колкото може по-дълго. И баба слуша и уважава Не мен, доктора, но и това е нещо А зълвата на свекървата я виждам за малко и обикновено мъжо скастря родата си и на мен не ми се налага да се изказвам. Но пък и тя жената скоро не се е обаждала.. да видим до ога ще е това затишие

И аз имам проблем от страна на роднините. Налага ми се октомври месец да ходя почти всеки ден на работа. Помолих майка ми  да дойде октомври месец, за да гледа малката през деня. Но тя иска да я вземе при нея (на 200км) за този месец, аз и отговарям, че това не може да стане, защото Не ми се разделя с нея пък и още се кърмим. Тя каза: Като не искаш да я отбиеш, се оправяй сама. Много ми докривя. Сега май ще трябва да търся гледачка, но ми е кофти, защото знам, че Калинка би се чувствала по-добре с баба си. Ох ужасно, може би ще се пробвам да я отбия. Но това ми кърмаче е проклето скорпионче и има вероятност доста тежко да приеме отбиването. 

Мои познати, които са кърмили известно време или въобще не са, ме гледат като разберат че я кърмя.  Някои роднини са се пробвали да вкарват разни изречения, но им е обяснено, че до поне 2 годинки ще се кърмим, ако иска и повече. Спряха да питат вече. Други пък дума не обелват по въпроса. Очаквам следващата офанзива след рождения и ден през септември  Поне мъжа ми, майка ми и сестра ми ме подкрепят и това ми е достатъчно. Вчера се срещнах случайно с моя позната, която  беше страшно горда, че бързо е отбила детето си и отдавна вече са на АМ (бебето е на 3 месеца  ). Разни хора, разни идеали.

Едва ли има нещо по-полезно от кърмата за едно бебе. Силно се надявам,че ще се кърмим по-дълго време. А подкрепа получавам от съпруга ми. Но много ме дразни въпроса /Ти кърмиш ли я?/

Аз кърмих сина ми до 1 година и проблеми от околните не съм срещала. Ако, исках да го кърмя повече и това дразнеще някого - обяснения не бих давала. Решенията за сина ми ги взимаме аз и съпруга ми - другите да ги приемат както пожелаят.

Опитвай се да не обръщаш внимание на коментарите на роднини и "приятели"

Ето това ще казвам вече И без това ми писна от забележки. Даже днес една приятелка ми вика " Ама ти сега как я кърмиш, само вечер ли?" и аз и отговарям " Ами не , беба сучи по 7,8 или 9 пъти на денонощие" и тя " Ти не си добре! ". Ето това е !!!!!!!!