възпитанието се изгражда от най-ранна възраст, дори и от съвсем елементарни жестове и насоки към детето, както в случая би била една забележка от страна на майката.
Де да беше така... Моят Йоан си беше много добричък и кротък, може да се каже, че е бил в ролята на Яни до 2-годишна възраст. Не защото съм го възпитала да е такъв, а просто защото такъв си беше. Случвало му се е много пъти да го бутат и удрят и явно от там той заключи, че така се оправя човек в живота
и взе да отвръща. По-късно вече не се даваше на никой. Сега не мога да кажа, че е агресивен. Темпераментен - да. И не мога да го науча нищо, а само мога да му показвам кога греши. Вярвам, че с времето ще го проумее. Но дотогава какво? Единствения начин да не пречим на никой е да не излизаме. Е, не мога да се съглася, че това е решение. Но ако няма разбиране от околните ще ни е много трудно. 
Търпимост и толерантност - това са ключовите думи в тези случаи. И на мен не ми харесват много неща в някои деца, но съзнавам, че това е плод на изкривената ми същност на възрастен. Всеки такъв случай е повод да си напомням, че децата не са като възрастните и имат н нужда от разбиране. В противен случай ще ги нарочим за лоши и те накрая ще станат такива.
. Ами като тръгнат на градина, на училище какво ще правят? Иначе се старая да уча сина си да се защитава сам и рядко се намесвам, освен ако не го бутат големи деца, които са съвсем с разума си и той няма как да се зищити от тях. Смятам, че на децата трябва да се даде максимална свобода да се справят сами, защото така ще е и по-нататък в живота, колкото повече им се помага, толкова по големи калпазани стават или както една майка по нагоре беше написала мухльовци! 
Още толкова много има да се променя. 
Биела съм наред всички, включително и момчетата. Оправданието винаги е било, защото съм защитавала по- малкото си братче..Дали е така незнам..това са моите спомени, но знам, че майка и до ден днешен казва, че добре че съм се кротнала, че се е била видяла в чудо. Милата 
..чак сега я разбирам за какво ми е говорела.
