С какво ви дразнят свекървите? – 122

Според мен факта че апартаментът е негов е повод, от който да се възползва свекървата. Реално наистина няма никакво значение на кого е, обаче ако в отношенията им се усеща/си личи, че има някакво деление на мое и твое, просто е перфектно да идва преди той да се е прибрал и да носи храна само на него. Нали знаете вица :
Попитали американеца:
– Коя обичаш повече, любовницата или жената?
– Оооооооо как, тука е Америка, бизнес, къща, семейство, жена – естествено жената.
Попитали италианеца:
– Ти коя обичаш повече, любовницата или жената?
– Оо тук е Италия, амор, жени, любов, естествено, че любовницата.
Попитали накрая и българина:
– А ти коя обичаш повече, любовницата или жената?
Той се замислил малко и казал:
Абе, оправям ги и двете, ама най-много си обичам мама!

Изобщо няма значение собствеността на имота. Просто майка и син са продължили ежедневие и правила установени преди да се появи снахата. Вероятно той си е взел жилище, заживял е сам, но това не означава, че има нещо против някой да дойде да му изчисти и сготви. Което е напълно обяснимо. Появява се жена, която иска от днес за утре да промени това. Освен, че иска да промени ежедневието на двама други, с начина по който го прави, а именно фасоните когато свекървата е там, тя практически иска да промени отношенията им. А, ако първото не се прави така, то на второто няма право. За да промени ежедневието и установените правила, трябва да обясни на мъжа си, че иска само тях да променя, а не майка му да изчезне. А всъщност тя иска точно това, така че няма да ѝ се получи, защото сама се съботира.
Авторката не отговори дали майка ѝ като идва, мъжа ѝ се фръцка и ѝ показва, че не му е приятно да е там, както прави тя. Ей тук трябва да си промени нагласата, за да ѝ се получат нещата, мъжа ѝ да очертае границите на майка си. Ако остане с тази ѝ нагласа, то и мъжа ще чувства, че жена му иска майка му да изчезне, а не да не контактуват в нормални граници и съвсем естествено ще се съпротивлява на това

Това е селски манталитет.
Свекървата смята,че снахата е  един нов член на нейното семейство.

Без значение ,че живеят отделно.
Свекървата не приема,че сина и се е отделил и е създал свое семейство.
Ако жилището е купено от свекърите-снахата трябва да е благодарна,че са я прибрали и да покаже уважение.
За тях уважение е равно на подчинение.
Ако сина е купил апартамента-майка му смята,че това е и нейн дом.
Снахата пак трябва да е благодарна.

 Да не забравяме,че сина е възпитаван от майка си и за това хич не е чудно,че той приема ситуацията нормално.
За него е в реда на нещата майка му да има ключ ,да влиза когато си иска и да подрежда както си иска.Ами тя жената си е вкъщи...


Авторката не е първата изпаднала в такава ситуация.
Не е лесно да се намери изход,но не е и невъзможно.

Имам усещането, че такива отделили се уж, дето мама идва да им бели картофите и пере чорапите, изначално не им е читава работата.

Много ми е странно,защо в ситуации,в които има очевидно виновен мъж,винаги се обвинява свекървата.
Свекървата е свикнала да ходи постоянно в дома, в който живее синът и, той се съгласява да му се носи храна и не е направил нищо по въпроса това да се промени. Ами, може жената да смята,че е редно да е така.

Имам много приятелки, вкл.и роднини,които като млади булки позволяваха на майките си да идват в дома им, да чистят, да готвят,независимо чий е този дом. И тави,и тенджери се носят през квартали. Обаче това е "помощ", "грижа" ,а когато е от страна на майката на момчето -натрапване. Синът е този,който трябва да постави граници, а ако е мъж на място ще върне едната порция, която му се носи. Освен, в случай,че в представите на свекървата това са две порции.Не казвам кое е правилно и грешно,но аз имам наблюдения за коренно различна представа в хората за"порции".

Конкретно в този казус, мисля, че има липса на комуникация и проблема е от там. Потребителката сама каза, че като сина ѝ каже тя престава да го прави за известно време, после пак започва. Значи все пак свекървата вероятно би разбрала от дума. Проблема е самата авторка, защото вместо да изговори с мъжа си, защо и какво точно не ѝ е приятно и двамата заедно да очертаят някакви граници, които всеки да изясни на родителите си, тя с фръцкане и държание го показва, като свекървата е там. Не е това начина, затова и свекърва и син не са променяла ежедневието си кардинално.
Аз не съм на страната на свекървите обичайно, но в този случай си представих да отида при сина си и вчера появила се жена да ми показва с държание и отношение, че не ѝ е приятно да съм там. Дори да не ѝ е, би било хубаво да се въздържа от инфантилно поведение поведение, защото не води до нищо добро, нито до разрешаване на конфликт. И не каза дали мъжа ѝ се държи по същия начин и показва същото на майка ѝ. Аз лично се съмнявам.  А ако го прави на нея приятно ли ѝ е

Аз ,ако съм свекърва ще ми е неудобно просто да си отключа врата на апартамента на сина си и да вляза,без да съм предупредила,че ще идвам.
Особено като знам,че има и жена там.
Младо семейство-може да искат да са насаме,може да ги сваря без дрехи....

На мястото на снахата-определено няма да ми е приятно,че свеки има ключ за жилището и може да се изтърси във всеки един момент без предупреждение.Просто ще искам спокойствие.

Мдааа, историята познава много случаи на конфузни ситуации, сварени по без гащи, на калъп...

Ако разбираше от дума, нямаше да се  прави на неразбрала през ден. Точно демонстрация е нейното поведение. Познавам такива екземпляри, които след разговор се кротват, изчакваат да утихнат нещата и после пак карат както си знаят.

Хай, тя историята познава такива случаи, ама ако мама се втурне да завива голото синче, да не настине, ко праИм? М?

Не знам, Уиш. Аз имам аверка, която излизайки от банята се озовала очи в очи със свекърите. Не е била твърде облечена.

Ха ха, ама то най-добре да ги свари на калъп, па белким спре да се натриса и им върне ключа....

Е, бива ли да спреш разказа на най-интересното място?

Изобщо не толерирам влизането в чужд дом, когато ти скимне, много съм далеч от това. Но свекървата нали сте наясно, че няма преценява дали да го прави или не по това дали снахата има нещо против, а според сина си. А когато той самия не може да ѝ даде ясен аргумент. Дали изобщо ѝ е давал някакъв, а не просто да е казал "обади се другия път като идваш". Ако е казал нещо подобно, то свекървата си мисли само за другия път, не изобщо. Ей от тук идват неразбирателствата. А сина доколкото аз разбрах нещата, трябва първо самия той да разбере аргументите, че да се аргументира пред майка си. Жена му, ако само с държание показва и на двамата какво не ѝ е приятно, е нормално той да не разбира аргументите. Жена му вместо да му каже " Виж сега, дай да очертаем някои граници на роднините, така, че ежедневието и на двама ни да нормално. Кажи какво е нормално за теб и какво не приемаш, ще кажа и аз, и ако имаме тоталния различия, ще трябва да се срещнем някъде по средата", тя просто се държи инфантилно когато свекървата е там. Наистина ли смятате, че така ще си реши проблема?
Ако иска да престане свекървата да се натриса когато ѝ скимне, трябва да накара мъжа си да разбере, че тя не се чувства спокойно и комфортно в дома, в който живее. Никой не би се чувствал добре на нейно място, ама ето, че за мъжа ѝ няма значение. Като му светне, ще каже на майка си съвсем директно да престане да идва без да се обажда, защото може да хване жена му в неудобен момент.
С две думи, продължавам да смятам, че авторката, ако не говори с мъжа си, а продължава да смята фръцкането за начин, няма да се справи с проблема. Иначе е напълно права да се сърди, че някой идва у тях когато му хрумне. Едната порция храна, изобщо няма да я коментирам, тя с държанието си е показала, че няма да яде, дори да ѝ донесат

Аз като една прясна прясна свекърва /от скоро живее приятелката при сина ми/ се записах в тази тема, за да изуча от първо лице къде ги стяга чепика снахите
Чета, чета и основната грешка намирам в ... свекървите. Сякаш като дойде чуждото момиче в къщи /преносно казано/ рязко забравяме собствените си неволи като снахи.
Да, малодушни са ни синовете, но аз не познавам мъж, който да възрази като му шетат. Не познавам мъж, който да обръща внимание кой шета, все едно му е дали е майка му, тъщата, бабата или партньорката. В този аспект да се опитваме да ги накараме да вземат страна си е направо бита кауза.
За мен, водещата роля в отношенията трябва да е точно на свекървата, първо защото по традиция тя е събирателната точка на конфликтите и второ - защото има вече опита от собственото си битие на снаха.
Само като се замисли това, което прави на младото семейство дали би й харесало да получи от собствената си свекърва и рязко сама би се цензурирала.
И ние сме от тези, на които жилището е от семейството на мъжа. Аз естествено имам ключ и той си стои неизползван, откакто там живее новата стопанка - снахата. За ходене се обаждам предварително, на вратата звъня и влизам чак когато ми отворят. Един единствен път съм ходила самостоятелно - да оставя покупки /за младите/ в хладилника и първо позвъних на момичето по телефона да я попитам мога ли да го направя.
Преди да заживеят заедно когато знам, че тя е на гости и се е налагало да свърша нещо /апартамента беше в ремонт/ пак същото нещо - обаждам се и чакам пред вратата  да ми отворят.
Въпреки, че съм си цербер в много други отношения и често  набивам канчето на синковеца, съм оставила личния му живот на него и приятелката да си го редят по свой вкус. Само искам да са добре помежду си по техния си начин и да сядат усмихнати с нас на масата по празници.
Основният ни проблем като хора - липсата на съпричастност, разбиране и толерантност. А се иска толкова малко - да спрем и да помислим за другата жена срещу нас - млада, все още чувствителна и в трудната позиция на "чуждата" присадка в семейната градина.

Свекървата е виновна, че го е дундуркала прекалено и продължава да го обгрижва и че го е направила такъв да очаква да му се изпере, сготви, подреди и той не възразява на това. От там нататък вече става негова вината, че той не си поел нещата в ръце и не отсече веднъж завинаги да не му се месят и дори и да няма какво да яде, да не чака на майка си. Но това става навик и за двете страни когато продължи прекалено дълго. Друго, което прави впечатление, че майка му не разбира, че сте двамата, а му носи храна само за него, все едно жената е приходяща, но синчето трябва да се нахрани. Някак си изглежда все едно не й е казано достатъчно ясно, че сте двамата, че сте семейство и се грижите един за друг и не искате чужда намеса. Но не стига да й се обясни с изречение: Стига си носила храна. Трябва малко по-убедителен разговор от страна на сина й.