С какво ви дразнят свекървите? – 122

Ясно. Като порасне още 1 година само ще и отказва, а и вие няма да се тревожите толкова.

Хваля детето, че е изяло почти цялата супа и свекървата вместо да се зарадва вика "Ма крема не го е ял"... Не мога да повярвам...

Това не е ли нещо маловажно, що се дебнете за всяка дума не знам.Знам ,щото не е мама.
Гръмнете ни да ви олекне.

Дебнем се, защото винаги върви срещу мен. Винаги е нацупена и не може да се говори нормално с нея. Никога нищо лошо не съм и сторила, аз научих сина и да я уважава,а те е все недоволна. Еми сори, но ме дразни всичко вече. Каза го с такъв тон, едва ли не ще свърши света, ако не яде кремче.

Ето че те дразни и като е нацупена и нищо не казва.Можело да кажеш кремчето после, сега му хареса и хапна достатъчно супа.Да не се претоварва стомахчето. И край.
Със сигурност  ити не  си точно нейния тип ,това  е поколение разлика.И що трябва да учиш сина  и да я уважава ,това не е ли  възпитание да уважаваш родител.То пък остана да не  я уважава и да се виждате две неуважанащи се страни.
Дразним свекървите все не нацелваме какво трябва да кажем и  кога да мълчим, то и каквото да направим е дразнещо. Снахите също ни дразнят ,вярвай. Просто не са точно като нас  и е обяснимо. Друг ги  е възпитавал и отгледал и  са акто него , не като нас. Ще ти мине това , с годините ще отсяваш  и няма да се дразниш.Или няма да ти пука просто какво говори и как гледа.

Това не е задължително. По твоята логика се харесваме само с набори ли?

Можеш да си мислиш каквото пожелаеш. Аз съм човек, който уважава възрастните. Няма как да знаеш каква е, не я познаваш. Ако я познаваше, щеше да си на друго мнение. Като мислиш, че нещо в мен не е наред, ще ти кажа, че има двама сина и между тях прави голяма разлика.

С другите нямаме толкова близко съжителство ,независимо колко време, дали на гости или постоянно. Със родители се виждаме редовно , по желание  или принуда.
А които се харесват не пишат в тази тема.
Просто е излишен тормоз да се дразниш,  и то не е нещо съществено, а дребни натрупвания.
Няма как да сме еднакви ,писах. Рядко се случва да съвпаднат характери ,разбирания ,такт.
Може да е проклета и дразнеща жената, да не разбира , че я уважават и се стараят.Да не е нейното разбиране за уважение.Може да е млада още и силна да смята ,че е част от семейството на сина си и да се меси.Особено пък излишно какво  и колко яде внучето.Защото ако тя го храни, всеки път ,няма да и  е толкова повърхностно  разбирането.
Но какво помага  дразненето на снахата ,само се ядосва и пак ходи при дразнителя.
Не знам кога ми стана  ясно да не се меся, да смятам ,че внуците не са ми деца. Може би съм стара да помагам и за това.Може би съм изморена да се спасявам и оцелявам ,за да обръщам внимание.
Но пак не е добре, със сигурност не са доволни  и от мен.
Та няма щастие.
Дописвам-не я познавам, но каквато и да е , тя си е тя.Теб виждам да се тормозиш ,не нея.

То и деленето е субективно виждане, не знам подробности.

А ще й се счупят ли устата на свеки да каже едно "Браво?" Или поне да си прехапе езика и да не засича момичето? Има едни такива хора - няма да ти признаят хубавото никога, все ще намерят да се заядат за нещо.
Колкото до дразненето - че ние се дразним с родителите ми някой път (те мен или аз тях), пък, дето се вика, те са ме отгледали. Въпрос на разстояние и малко възпитание от двете страни е според мен.

Няма да и се счупят устата с едно браво, майката се радва ,че хапнало детето, що да не се зарадва и бабата ,но ето че мрънка .
На нашите родители прощаваме лесно, но на чуждите не е така. И на нашите деца прощаваме, доакто на другите помним.

Ясно, мерси Уиш, не знаех. Но пък те са свикнали така да ядът, пък и не е всеки ден. То през лятото само ядът много плодове, предпочитам да са сезонни

За храненето съм съгласна с МаКо, аз от малка съм капризна на тема месо, ядях само пилешко. Баба да ме "научи" да ям колко пъти ми предлагаше друго като си мисли че няма да усетя вкуса. Извода е до ден днешен не ям никакво месо. Не ми пречи да е сготвено с месо, просто него го махам и си ям останалото. Та при някой "маскирането" на храната дава обратния ефект. Дъщеря ми от бебе е злояда, на 6г е и още е злояда, поне постигнахме съгласие да опитва храната понякога, но с маскирането и нея я отказах. Иначе ядеше много супа с грах, моркови и царевица или спаначена. Млада, неопитна, слушам всички, че трябва да яде всичко, почнах да добавям и други неща вътре (чушки, брокули, лук- пасирани) и отказа всичко😒
Поколенията си оказват влияние.... Няма как. Преди 2г се карахме с бабата на мм, която края на Август тръгна да ми пали печка да не им е студено на децата. И това на 35°+ 😒 Днес говорихме по телефона и пак почна да мрънка защо децата са по къси дрехи, още било студено, щяла съм да ги простудя 😒 Ядосвам се, но не я отразявам. Жена на 85 няма да променя ✌
И свеки миналата година трябваше да гледа децата за няколко часа. Поискали и чай, направила им няколко все не го харесали и накрая ми звъни да пита какъв пият. Казах че пият лайка, каза че отказали и ме пита колко подслаждам. Като казах, че не слагам никакви подсладители изпадна в шок, тя не познавала възрастен, който да го пие така, камо ли дете. Ми мрънка, ама видя че няма как да им промени вкусовете ✌ И щерката после ми вика "баба ми даде някакъв много гаден сок да пия" за тях всичко сладко е сок, пък аз не им давам да пият много

А не, зиморничавите баби никой не може да промени. Майка ми още е в състояние на ступор от идеята, че и аз, и дъщеря ми спим на отворен прозорец дори в най-студените зимни дни и не излизаме по тениска през декември, само за да не ни приберат в кукувичарника, иначе бихме.

Много се чудих на тези дразги, защое така.Измислих, че се дразним заради наши очаквания.Всеки мисли, че нещата ще са същите като се ожени.Мама скача и помага, винаги е окриляща и позитивна, ние сме детето  и.Чуждата жена си има дете и не ни смята за аткоав и  има очаквания, те не са да ни отглежда акто мама.Мисля че се оглеждаме за  одобрение и не го намираме ,защото това е друг човек ,с други разбирания за бита дори, даже за глобалното затопляне може да си паснем ,но не  и за бита.И ние като сме млади сме уязвими и лесно  ни влияе неразбиране и несъвпадане ,укора - открит или мълчалив, несъгласието и дори погледа.
Докато не пораснем и закоравеем и спре да ни пука за всеки.Като станем съмостоятелни не на думи, а  в живота си и  се справяме  и сме доволни от това справяне.Няма нужда да се оглеждаме за одобрение.
Това за младите, каквато и аз бях и след десетина години станах друго .
И да допълня ,ръкопляскам  и като се нахранят и като акат и като правят каквото и да е успешно или неуспешно ,за окуражаване, но те растат децата и скоро няма да има нужда  чак толкова .Ще оценят искрено отношение  и подкрепа за нащо наистина съществено като постижение.На моите не съм ръкопляскала за такива неща, дребни ,но съм окуражавала да действат и разсъждават.
Особено чувствителни са момичета ,дето живеят заедно или в близки отношения.Които имат вече опит страдат за наистина важни неща ,откровен тормоз и намеса, налагане, нетактичност дори с добри намерения, но не са нашите намерения.Колкото да си млад и неопитен, все си изградил нещо, характер ,навици   и не става с лека ръка да ги промениш, пък и  за какво да се променяш по някой друг.То стига напасване с партньор, че и хартисва понякога, остава допълнителни  фигури да се появят с изисквания.
И особено този някой да е властен, ограничен , неприемащ второ мнение и втори начин на живот и дествие.
И дори всичко да  е ОК, пак има за какво да се дразнят хората.Защото те са единствени и никой не е същият като тях.
Щях да съм доволна да прочета това като бях на 20-25,  а не реплики как да смачкам и аз някога.Като разбираш нещо лесно портиводействаш, дали с игнор или друго ,не е важно.
И последно ,който убеди баба си, че се е нахранил достатъчно ще получи Нобелова награда.

Винаги държа една голяма купа с различни плодове на масата в трапезарията.
Вземам си плод от купата ,когато детето ме наблюдава ,но не му предлагам.Започвам да си хапвам с доволна физиономия.
И то отива и си взема същия плод.
Така се научи.

Моята свеки има навика да отвори една кутия шоколадови бонбони и да ги изяде ,докато гледа филм.
На дъщеря ми позволявам да изяде една бонбона .
Свеки се чуди защо.
Не лишавам детето напълно.Но и не е нормално да изяде 10-12 бонбони.

Ох, как искам да мога да омета БЕЗНАКАЗАНО една кутия шоколадови бонбони. Може и две.  Ама, нямааа.