Сериали и филми - sci-fi, fantasy, mystery, supernatural/тема XII

, който помогна на много хора по света (или поне те така твърдят) да осъзнаят, че могат да се справят с трудностите в живота и да променят живота си, ..., е бил в център за рехабилитация заради анти-депресантите, които е приемал.

Април месец миналата година диагностицират жена му с терминален тумор, лекарят на Джордан увеличава дозата на лекарствата му, за да успява да функционира в тази изключително трудна за семейството ситуация. Лятото, Питърсън се опитва да спре хапчетата, но започва да получава жестоки панически атаки, изпада в дълбока депресия със самоубийствени мисли, въпреки че жена му се е пооправила.

Питърсън приема хапчета цял живот, защото има генетична предразположеност към депресия.

Няма значение, че си викам пред лаптопа, че това с отровите и магиите не е честно.
Затова обичам да гледам сама. Като футболен коментатор съм.

(Морт, чиракът на Смърт, замества господаря си и просто наблюдава, докато дойде моментът . Хората, участващи в сцената, не го виждат.)
— Аз съм най-нещастният от смъртните. О, Иманентно Присъствие, да открия такова нещо, като това в иначе задоволителния ми мармалад — каза Везирът и протегна пръчиците си за ориз.

Дворът проточи врагове да види. Същото направи и Морт. Нямаше как да не се съгласи с направеното изявление нещото представляваше един вид синьо-зелена буца е гумени тръбички, увиснали от нея.

— Приготвящият храната ще бъде наказан, Благородни Персонаже на Ерудицията — каза Императорът. — Кой е взел излишните ребра?

— Не, О, Схватливи Татко на Твоя Народ, аз по-скоро имах предвид факта, че това е, струва ми се, мехурът и далакът на дълбоководната пухкава змиорка, както се твърди, най-вкусната хапка, до такава степен, че тя може да бъде изядена само от онези любимци на боговете или поне така е написано, сред компанията на които аз, разбира се, не включвам собствената си жалка особа.

С ловко движение той я прехвърли в купата на Императора, където тя се разклати и застана на едно място. Момчето я гледа известно време, след което я набоде с пръчицата си.

— А! — каза то, — но не е ли също така написано и то не от кого да е, а от самия велик философ Ли Тин Ласкателя, че ученият стои по-високо от принца? Аз като че ли си спомням как ти ми даде да прочета откъса веднъж, О, Верни и Прилежни Търсачо на Знанието.

Нещото описа още една кратка дъга във въздуха и цопна извинително в купата на Везира. Той бързо го грабна и го насочи за втори сервис. Очите му се присвиха.

— Такъв може по принцип да е случаят, О, Нефритен Поточе на Мъдростта, но конкретно аз не мога да бъда поставен над Императора, когото обичам като свой собствен син и го правя още от злощастната смърт на покойния му баща, така че аз полагам този малък дар в нозете ти.

Погледите на двора проследиха нещастния орган в третия му полет през килима, но Императорът грабна ветрилото си и нанесе великолепен удар, с който го върна обратно в купата на Везира с такава сила, че вдигна във въздуха фонтан от водорасли.

— Някой да го изяде, за бога — извика Морт, съвършено нечут. — Бързам!

— Ти действително си най-верният от слугите, О, Предани и Действително Единствен Друже на Покойните Ми Баща и Дядо, Когато Те Са Се Споминали, и следователно аз повелявам, че твоята награда ще бъде тази най-рядка и деликатесна сред хапките.

Везирът несигурно побутна нещото и погледна право в усмивката на Императора. Тя беше ведра и ужасна. Зарови из ума си за извинение.

— Уви, изглежда, че вече съм ял твърде много… — започна той, но с жест Императорът му повели да мълчи.

— Без съмнение тя изисква подходяща подправка — каза той и плесна с ръце. Стената зад него се разпори от горе до долу и четирима Божествени Стражи прекрачиха през нея — тримата размахваха уверено саби, а четвъртият се опитваше бързо да преглътне горящ фас.

Купата на Везира падна от ръцете му.

— Най-верният от моите слуги вярва, че не му е останало място за тази последна хапка — каза Императорът. — Без съмнение вие можете да изследвате стомаха му, за да проверите дали това е вярно. Защо на този мъж му излиза пушек от ушите?

— Тръпне за действие. О, Небесно Величие — бързо отговори сержантът. — Няма спиране, страхувам се.

— Тогава нека вземе ножа си и… о, Везирът все пак изглежда гладен, в края на краищата. Браво.

Настъпи абсолютна тишина, докато бузите на Везира се издуваха ритмично. После той преглътна.

— Вкусно — каза той. — Превъзходно. Наистина храната на боговете, а сега, бихте ли ме извинили… — Той опъна крака и се нагласи като да стане. На челото му се бяха появили капчици пот.

— Ти искаш да се оттеглиш? — попита Императорът със събрани вежди.

— Неотложни държавни дела, О, Прозорливи Персонаже на…

— Седни. Да се става толкова скоро след хранене може да се отрази зле на храносмилането — каза Императорът, а стражите кимнаха в знак на съгласие. — Освен това, няма никакви неотложни държавни дела, освен ако нямаш предвид онези в малкото червено шишенце, надписано „Противоотрова“ в черния лакиран скрин върху бамбуковата рогозка в покоите ти, О, Лампо със Среднощна Газ.

В ушите на Везира звънтеше. Лицето му започна да посинява.

— Виждате ли? — каза Императорът. — Преждевременната дейност на пълен стомах води до лошо настроение. Нека това съобщение стигне бързо до всички кътчета на моята страна, така че всички хора да узнаят за твоето злощастно положение и следователно да си извлекат поука.

— Аз… трябва… да поздравя вашия… Персонаж за това… разсъждение — каза Везирът и залитна напред в блюдо от варени раци с меки черупки.

— Имах отличен учител — отвърна Императорът.

— КРАЙНО ВРЕМЕ БЕШЕ! — каза Морт и замахна със сабята.

Миг по-късно душата на Везира се изправи от килима и изгледа Морт от глава до пети.

— Кой си ти, варварино? — озъби се той.

— СМЪРТ.