Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

другата страна може да поиска доказване на вина, но в коментирания случай надали ще му е от полза.
развода се превръща в "трудно нещо" когато  искаш всичко да приключи за седмица-две. не се ли получи така го мислиш за трудно изпитание. а реално всяка от страните + адвокати + съдии може да се разболее,  може да се поиска разпит на свидетели ... и да се проточи във времето. но развод ще има, рано или късно.

Аз не съм казала че ще е за две седмици, но ако не става по взаимно съгласие има и без взаимно съгласие. (Не говоря заа вина, не разбирам тази част за вината, но ако няма взаимно съгласие, пак може да се разведеш без взаимно съгласие.) Не може да си женен, докато някой ден на някой му  му скимне да ти даде развод.
И да дълго нещо е, аз по взаимно съгласие съм се влачила 7 месеца и уж сме съгласни, но е е труден консенсуса и далеч не е цветя и рози, по исков път ще е още по-неприятно, но това е пътя. Аз в моя случай дадох шанс да минем по взаимно съгласие и да се разберем, без да плащаме двойно и тройно и да се точим години, направих някои немаловажни компромиси, за да се получат нещата. Но ако не се беше съгласил, щях да мина по другия начин  по исков пър и все за 1-2 години смятам, че щяхме да сме разведени, с повече разходи за адвокати и дела.
Естествено ако се беше стигнало до там, щяха съвсем друго отношение да имам към бившия ми, ако беше започнал  да ме върти, щях  докарай да го натискам с адвокати и съдилища въобще нямаше да имам комуникация с него. За щастие ние не стигнахме до там.
Абе дори и така, си е война, трудно е, но слагаш нещата на кантара, решаваш и действаш без да се отклоняваш, все някога ще свърши. И да, отнема време.

аз дело за развод по-кратко от 2 год. не признавам.

Mirena00-Привет, раздялата си има своите етапи, през които всички минават:отричане, пазарене с другия, гняв, приемане, продължаване напред. После олеква, когато осъзнаеш, че това не е твоят човек и че направо си се отървал. Ако беше твоят, никога не би си тръгнал. Той е такъв, защото вероятно е видял такъв модел в семейството си. Това е подсъзнателно и дори при работа с психолог трудно може да се повлияе. По-важният въпрос, който следва да си зададеш е защо си избрала такъв тип мъж. Този въпрос стоеше и пред мен. Направих си един случаен тест от фейса, като трябваше да избера от четирима мъже един. За този, когото избрах беше обяснено, че ме привлича типаж, който е безотговорен, лигав, повърхностен и не е човек за семейство. Точно описание на БМ. След това уточняваха, че вероятно причината се крие в детството ми, тъй като съм възпитавана строго, с много критика и наказания и така търся баланса. Тоест, избирам точно противоположното, на това, което съм видяла като модел и то на несъзнателно ниво. На съзнателно търся отговорен, умен човек. Но на несъзнателно ниво явно се саботирам. Много се замислих и наистина при мен е така.
Също за контактите с детето мога да кажа от личния си опит, че аз също не исках да се срещат с БМ, защото той я манипулираше, записваше телефонните разговори, пред нея се правеше на жертва, че уж аз съм го изгонила, горкият, не ми се обаждаше, когато я взима инцидентно от училище. Тя му каже, че аз ще я взема, но той си реши, че иска да я види и отива той да я вземе от училище. Каже, че ще и даде шоколад, ако се обади на баба си и тя се връзваше. Мислех, че трябва да я предпазия от интригите и лъжите му. Но по време на развода, който продължи 2 г. , се наложи да посещаваме психолози заради експертизи по делото, а и прочетох доста литература. Не случайно децата имат двама родители от различен пол, всеки има своя роля в живота им. Травмата от липсата на единия родител може много да им повляе за вярата им в любовта и връзките по-нататък, изобщо върху модела за семейство. Особено за момчетата, които трябва да имат мъжки модел. Сега я давам, когато те си се уговорят, стига да ме уведомят предварително.

Момичета, между другото споделям много добра безплатна програма за телефона за локация на детето, която ползвам:Life360

И аз ползвам същото приложение, но понякога се проявява бъг - съобщава ми, че детето е напуснало дома ни, а то стои до мен на дивана в хола на дома ни. Или ми казва, че току-що е приключило 4 км пътуване с автомобил, а то си е вкъщи при мен. За радост до сега не ми се е случвало да ме лъже така когато не съм с детето, сигурно щях да се притесня преди да отворя и да дам рефреш на локацията. При рефреш си ми два реална локация.

Здравей,аз вмомемта съм между етапите пазарене с другият и гневът.
Гневът ми се зароди от самата ситуация,но ескалира заради отношението му към мен.
Давам веднага няколко примера:той знае ,че аз винаги съм го обичала от сърце и душа.Дори и сега след всичко,аз все още чувствам някакво чувство на обич към него.Не се е изпарило с магическа пръчка и знам че ще мине време с времето.
Но той използва тази моя слабост като винаги в нашите разговори намесва новата си жена.
Например звъни ми единият ден ,не си спомням за какво.Само помня ,че навън беше много студено,бях на работа  и ме пита много ли е студено и аз казах "Да",отговорът му беше "е аз почивам днес и сега се връщам в леглото да се гушкам с "Иванка" щом на вън е студено,значи няма да излизаме,ще се гушкаме цел ден.Е това за гушкането го повтори няколко пъти.
Обяснява ми се как бил я завел в ресторанта в който аз от доста време искам да посетим,но той все ми отказваше защото за него там било само за сноби.
Също така щял да я води на почивка ,на ски ,в Боровец.А аз от поне две години го моля да си вземем отпуска и да отидем на ски.
Оставам с едно чувство,че аз не съм достойна да ме заведе на тези места.
Обижда ме ,че се обръща и казва "вие ми пречите",забележете "Вие".И с какво му пречи детето ,с това че търси внимание от баща си,а той предпочита да си стои на телефона и да си рови Фейсбука,дори и след като вече сме разделени и го вижда от дъжд на вятър.
И после как да не съм гневна.

Относно семейният модел ,аз късно разбрах ,че в неговото семейство е имало системни изневери от страна на единият му родител и другия си е затварял очите.Дори все още имам подозрения ,че това нещо продължава и не е приключило.
А защо аз го избрах за мой съпруг,просто се влюбих.Но той не беше човекът който е вмомента.Беше мил,романтичен,гледаше ме така както никой друг не ме беше гледал през живота ми,даваше всичко за мен.Както и аз за него.
През последните две години се превърна в егоист,студен човек,който мислеше само и единствено как да се сдобие с нещо материално,как да не изпусне някоя инвестиция или сделка.
Имахме всичко,пари ,коли и имоти.От нищо не сме били лишени.Стандарта ни на живот беше висок,успявахме и да спестяваме.
Заради работата си пренебрегваше мен и детето.Заради работата му посрещах почти всеки празник сама с детето.Заради тази същата работа не е извеждал детето си на площадка от повече от половин година,не я е водил на различно място от магазина да купят хляб от поне една година.
А откакто има отношения с тази жена не се и прибираше вкъщи,а детето му ревеше и продължава да реве за него всяка вечер.
И после как да не съм гневна,като бях и майка и баща.Бях съпруга,работеща жена,чистачка,готвачка,само майка на него дето не му станах.
Не мисля ,че някоя жена заслужава такова отношение.

Mirena00, защо слушаш глупавите му дрънканици? Защо просто не затвориш телефона?
И защо детето реве всяка вечер за баща си? Нормално децата на разделените родители не реват, защото бързо свикват с новото положение. Потърси помощ - не е нормално детето ти да плаче често, сериозно.
Ти си била и майка, и баща, нищо страшно не е станало значи. Почни да затваряш телефона, ако споменава Иванка и те тормози. Игнор.

На теб дадохме ли ти акъл да прочетеш темата за Невъзможните хора? Ако не сме, ето - чети! Чети за невъзможните хора, за отровните хора, за личностните разстройства, за енергийните вамири на Албърт Дж. Бърнстайн и ще си отговориш на въпросите и ще знаеш как да реагираш.

ЧНГ 2025 г. , желая на всички Вас повече любов, повече здраве и повече щастие, от всичко хубаво по повече!
Mirena00-Разбирам те напълно. Явно, когато ти споменава "Иванка" той цели да го ревнуваш и да си помислиш, че ето-намерил е някой който го е оценил, а ти не си. Валидацията чрез други жени е типична за мъжете с ниско самочувствие и изпълнени с комплекси, също-със слаба психика. Но щом му се връзваш вероятно още таиш надежда, че ще се осъзнае и върне. Щом това е видял в семейството си като модел, няма да се промени, просто защото не познава друг модел. Можеш само да се радваш, че се отърваваш по-навреме. Виждала съм го често в мъжете около себе си да приемат семейството за даденост и да започнат да мислят само за себе си и това винаги е краят на това семейство. Ако двамата не са в един отбор, а всеки поотделно егоистично дърпа към себе си, тези отношения не могат да съществуват дълго или ще е страшна мъка. Когато му се ядосваш на глупостите ти всъщност хабиш своята ценна енергия и той постига целта си: вдига си самочувствието, че още не ти е безразличен. Най-силното ти оръжие трябва да е безразличието и поставяне на граници. Казваш: "Отсега нататък разговорите ни ще са само за детето и нищо друго!" и в момента, в който ти заговори за "Иванка" прекъсваш разговора, защото не те интересува. Ще мине време и нещата постепенно ще се успокоят. Но дотогава трябва да се опиташ за запазиш психиката си и тази на детето. Децата са много адаптивни. Само трябва да им се обясни, че мама и тате не са щастливи заедно, ще продължат да тъсят щастието си поотделно  и че детето няма вина за това. Вероятно плаче, защото е свикнало с баща си и усеща напрежението в отношенията на родителите си.
AIDA_N-благодаря за книгата, аз също мисля да я потърся. Опитах се да намеря такава група за взаимопощ с хора, които са се сблъсквали с нарцисисти, социопати и психопати и др. такива личностни разстройства, но уви, не успях. Ако някой знае за такава, Моля да сподели.

Единствената надежда която тая в себе си е да каже "извинявай,че те нараних",а не да ми казва "е какво толкова е станало,всичко си е съвсем нормално".Но както казваш,той това е видял и за него това е нормално и едва ли ще чуя извинение някога.
Въобще не искам да ми се връща в живота.Прибирам се вечер вкъщи и знам,че няма кой да ми мрънка и да ми държи сметка за домакинските задължения.
Общо взето знам,че съм си сама с детето и от мен си зависи как ще си подредя задачите за деня,а не да разчитам на някой да му дойде кефа да ми помогне с нещо.

Ооо тази надежда незабавно си я избий от главата. Незабавно! И не си помисляй, че човекът е способен на извинения.
То това трябва да си го разбрала вече?!

Помня, че БМ искаше и все още иска да му се извинявам. За какво? Провели сме 999 разговора, той няма да спре да се държи като идиот. Аз вече няма за какво нито да му се извинявам, нито да говоря с него. Всичко отдавна е приключило и така е по-добре.

А какво всъщност ще промени едно извинение? Разбил е семейството. Ако ще искрено да се извини, случилото се не се променя.

Той иска тя да се извини.

По другият въпрос. Как бях като се разделихме?
Като във вица:
-как си след развода?
-вече се успокоих и съм горе долу
-ау толкова ли беше  гадно
-а, не. Първите дни щях да се побъркам от кеф.