Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 65 367
  • 763
  •   1
Отговори
# 375
  • софия
  • Мнения: 3 141
Благодаря за подкрепата! За моя радост имам приятели и семейство, които да ме подкрепят, естествено от т. нар. приятели се оказа, че има и лицмери.

# 376
  • София
  • Мнения: 11 056
Dilyanad, това за лицемерите е всъщност добре - разбрала си какви са и вече не са в обкръжението ти. Ще се справите с децата!

# 377
  • София
  • Мнения: 11 182
Абе, софийски девойки, искате ли да си направим среща (с деца, без деца - коя както може)?

# 378
  • Мнения: 1 227
А Варна?

# 379
  • Мнения: 5 379
A Виена?

# 380
  • Мнения: X
Абе, софийски девойки, искате ли да си направим среща (с деца, без деца - коя както може)?
- Аз съм "за" в София, стига да е през уикенда и ще съм с дете, тъй като няма на кой да го оставя.

dilyanad-Привет, съжалявам за това, за което споделяш. Не е лесно, особено в началото. При мен мина вече една година и още не съм се отървала съвсем от гнева. Може би, ако процесът по развода не се беше проточил толкова, а на карта са родителските права над детето, щях да съм по-спокойна. Има си фази, които трябва да се минат. Но с времето, определено разбрах, че това просто не е бил моят човек и все още имам шанс да го срещна някога- Моят си. А при нас любовницата го заряза ок. два-три месеца, след като аз го изгоних от дома.

# 381
  • софия
  • Мнения: 3 141
Благодаря още веднъж за подкрепата! Да, гняв е точната дума, трудно е, ще изчакам развода да мине и ще споделя повече. Засега ще е по взаимно съгласие. Въпросът защо не спира да ме тормози.

# 382
  • Мнения: 1 259
Не се тормозете да търсите отговор на въпроса защо. Няма да откриете правилния. Насочете енергията си към това да сте стабилна психически и душевно, уверена и силна. В период на пълна реорганизация сте. Децата Ви имат нужда от Вашата пълноценност, не от отговори на безпредметни въпроси. Паднали сте, единствения Ви ход е нагоре - да се изправите.

# 383
  • Мнения: 5 379
Чак паднали....
Трудно си е... ако децата са малко по-големи е една идея по-лесно, поне могат да остават 1-2 часа сами и не се нуждаят от постоянно наблюдение...

# 384
  • София
  • Мнения: 11 182
Благодаря още веднъж за подкрепата! Да, гняв е точната дума, трудно е, ще изчакам развода да мине и ще споделя повече. Засега ще е по взаимно съгласие. Въпросът защо не спира да ме тормози.
Ние сме разделени от 2017, още ме тормози (т.е. тормози децата, защото аз него вече съм го зачеркнала по всички линии).

# 385
  • Мнения: 596
Ние сме разведени от 2020 и все още ме тормози от време на време, все по-малко като, че ли...обаче лошото е, че май сега се пробва и при децата вече. Та не знам дали има пълно отърваване от това.

# 386
  • Мнения: 1 227
Аз тези дни пак съм потънала в размисли колко е трудно намирането на нов партньор. Не знам коя е причината, няма богат избор ли, улисани с работа,дете, домакинство и т. Н. Не ни остава свободно време ли, направо на моменти се отчайвам, че ще я карам сама до края. Уж се държа, но на моменти много самотно ми става. Как се справяте с тези моменти?

# 387
  • Мнения: 1 433
При мен специално значение има и професията ми. Колеги жени, работа с деца, среща основно с майки. След това вкъщи покрай детето. Ми, къде да го намеря тоя нов мъж. Играла съм номера с интернет. Повече не, мерси!

# 388
  • Мнения: 1 400
Аз отначало,малко преди и след развода,не съм мислила за нов партньор. Мислех единствено за децата. Намерих си работа на 100 метра до блока ни,в едно кафене.Сутрин децата отиваха на училище,минаваха през кафето,следобед пак така.Дойде лятото,аз си работех ,те си се оправяха сами и при някаква извънредна ситуация,притичваха до кафето.
9 месеца след развода,моя човек се появи на работното ми място като клиент и всичко се случи просто така,без някой някого да е търсил.Тя,съдбата си знае работата.😉Няма нищо насила направено,натъкмено,уговорено.....
А бракът ми,срещата ми с вече бившия ми съпруг,беше уговорена.Все си мисля,че и затова се оказа неуспешен,зорлем бутана връзка и после сватба,деца....Била съм влюбена в началото,ама после всичко се прецака и излиза,че съм живяла нещастна,тъжна,уморена повече от 10 години. Ей така,във върхушката на семейния живот!
Сега мога да кажа,че съм свободна и щастлива,вечно усмихната и спокойна. Имайте търпение и не мислете за това,всичко си има място и време в пространството 🥰

# 389
  • София
  • Мнения: 11 182
Калина, не ни е обещано.
Имах 2 връзки, вече не правя компромиси и по-добре сама и спокойна, отколкото задушена от компромиси и недоволство.

Общи условия

Активация на акаунт