Истанбул [тема 52]

Според мен е мариновано червено зеле.

И нещо бяло има намесено освен зелето, което се вижда нарязано на ивици - майонеза, сметана. Но не би трябвало зелето да е мариновано, белите ще се пресекат от киселото. А и маринованите зеле и цвекло си стоят рендосани, не са в сос. На вкус не се ли разбираше какво е?

Ето нещо подобно, но по ивиците съдя че в този случай е цвекло лилавото:

Точно това е салатата, да. На вкус имаше зеле (лилаво), може би цедено кисело мляко и... до тук. Носталгично се опитахме да си го направим у дома. Но не стана така лилаво, може би има някакъв сок от цвекло. Благодаря ви момичета ♥️ ще чакам с нетърпение да посетя отново любимия град, за да внимавам повече във вкуса следващия път.

Сега открих една рецепта, не зная дали е същата, но не пречи да пробваш. А цвета явно идва от факта, че зелето е минато през огън:

Привет отново
Първо искам да отбележа, че съм очарована от Алан Суитс - Унисите. От големия суит с 3 помещения през хигиената, през обслужването и отношението до закуската, каквото не мога да кажа за 5 звездния Акгюн в Истанбул.
Закуската в Унисите е много по-богата. На влизане всички са с маски, дезинфекцират се ръцете след което се слагат ръкавици и се обслужваш. Ако трябва да си сложиш допълнително - всичко отначало. В Акгюн нямаш достъп до храната, персонала се прави на луд - ти му казваш 3 парчета примерно, той ти слага едно и преминава нататък. С 2 ръце препоръчвам Унисите и даже след малко ще пиша отзив в Букинг
Цените няма какво да ги коментирам... За последната една година сме обиколили всички наши съседи - Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, и сравнявайки цените излиза, че сме най-богатата нация на балканите.
Накратко цените в Одрин - пазар за детето в мол Ераста /детето е на 15 и е с 2 глави над мен/ - панталон, 2 ватирани суичера, 2 тениски, 3 чифта маркови чорапи и зимно яке пухенка - 105 лв. Платих с карта - не виждам такса в смс-а който пучавам всеки път при плащане.
Дюнер - 5 лири; почти всички видове плодове - 3-5 лири; баклава на борсата - 20 лири/кг, комплект шампоан и балсам Gliss Kur - 17 лири. Ако щете ми се смейте, но на връщане взехме 20 кг чушки от Одрин по 2 лири/кг
Дизела излиза по 1,30 лв. Стига толкова, че само докато пиша и се изнервям в каква държава живеем
В Истанбул бях резервирала 5 звездния Акгюн, който е на главния булевард влизащ в града, посока Аксарай /по средата с палмите/. Да, хигиена, дезинфекция, смяна на кърпи и чаршафи е на ниво, но не е моето. Резервирах го точно, защото ми беше писнало да се бутаме в стаи с размерите на баня в Лалели, а исках и басейн, както и задължително безплатен паркинг за колата. Представях си как следобед се прибираме уморени за малко отмор, слизаме на басейна до към 19:00 и после пак поемаме, но не би - басейна работи до 17:00 часа, а водата малко по-топла от ледена и страшно солена. За първи път виждам подобен басейн.
Хотела от тези тежките, направо подтискащ и това, което никога не съм харесвала - с общ климатик. В Унисите в Одрин си бяха отделни климатици във всяка стая. По-горе писах за закуската - не съм очарована. Не ни и попитаха искаме ли отделни завивки, както и за детето бяха оставили само чаршаф, за разлика от нашата завивка, която беше с нещо като шалте в чаршафа. Аааа и чаршафите на места бяха съдрани, което за мен е недопустимо за хотел от такъв ранг. Нещото обаче, което ме ядоса страшно много беше при напускане на хотела. Синът ми беше изял едно шоколадче от минибара. Първо, никога до сега не са ми проверявали минибара като си тръгвам. Този път трябваше да чакам 10 минути, служител на хотела да се качи, да провери и да потвърди това, което аз казах. Второ, бяхме забравили да използваме талон за безплатна напитка в лобито, който аз чинно върнах заедно с картите за стаята и не знам защо си помислих, че може да не ни таксуват шоколадчето поради тази причина, което в магазин е 5 лири, а в хотела 16, но не би. Казах, че ще платя с карта. Платих и чак в колата видях, че са го таксували не 16, а 18 лири. Побеснях Не съм за 2 лири, не съм и за 20, но това е недопустимо за моите разбирания и то за подобен тип хотели. С две думи - разочарована съм.
Първата вечер бяхме решили да вечеряме в ресторанта на известния турски Шеф Бурак Йоздемир, който се намира на Истиклял, на 50 метра от Таксим като тръгнете по булеварда, в ляво. Още като бяхме за нова година го открихме, но тогава не успяхме да го вместим в програмата. Много вкусно, много атрактивно и нормални цени, но ще ме извинява... прехваленото му кюнефе изобщо не беше на ниво.
Иначе на шега, на майтап си направихме една спонтанна разходка до Принцовите острови, които за срам, след толкова ходения до Истанбул, за първи път видях. Всъщност слезнахме на Буюкада и се помотахме около час, защото с вечно недоволен и мрънкащ тийн не е лесно, но следващия път ще обиколим всички. Най-хубавото за мъжа ми беше, че там по заведенията сервират бира
За информация - тур по Босфора - 25 лири, Принцови острови - 10 лири за възрастни и 7,50 лири за деца и ученици /в една посока/ от Еминюню. Ако решите да се разходите, имайте предвид, че до Буюкада е около час и 40 минути. Корабчета има на всеки час.
Маските, както са писали по-горе са задължителни и навън и като цяло 90% от хората го спазват, но има и доста хора, които ги носат свалени или на лакътя, както правехме и ние, защото наистина на 40'С е убийствено да носиш маска. Никой не ни направи забележка.
Да отбележа, че този път си заплатихме толтаксата в централната поща в Истанбул. Ако някой реши, да знае, че не е в централната палата, а се обикаля в ляво и после на дясно по първата пряка, като горе долу се пада на гърба и пак пише Ptt. Обясних, че пътуваме с кола Одрин - Истанбул и обратно, и сумата беше 82,50 лири. Май само стикера беше 17 лири и за останалото прави някакви сметки. Аз така и не разбрах, колко всъщност е тол таксата, защото и предния път ми говореха, че трябва да заредя минимум едиколко си.
Слезнахме и в Йеребатан - любимото ми място, но все още е в ремонт, както и са направили коридори за вход и изход, за да няма уж струпване на хора - много е тъпо. Билета е 30 лири за възрастни, като 15 годишния младеж го таксуваха възрастен. Явно детския е до 12 години, не знам.
Ами това е в общи линии. Този път, предвид че бяхме с тийна го давахме по-лежерно и без много скитане.
За Света София ще пусна отделен пост и ще копирам поста ми от ФБ. Още съм гневна и място не мога да си намеря, защото едно е да го гледаш по тв-то и съвсем друго е да усетиш и видиш с очите си тази гавра.
Ако имате въпроси с радост ще ви отговоря, ако мога

jullianna, благодаря за разказа! Очаквам с нетърпение и частта за Света София!

На Буюкада имаше ли файтони или наистина са ги махнали?

В Цистерната винаги се е влизало откъм малката уличка срещу Света София, а се излиза по-надолу на улицата с трамвая.

На всички Принцови острови файтоните са премахнати. Заменени са с електрически бусчета. Плащането става с Истанбулкарт - 12 лири. На Хейбелиада маршрутите са два. На всяко бусче има табела с номер и маршрут. Единият маршрут (по който се возихме) е HA-2 Carsl-Cam Lima - обикаля острова покрай морето. Другият маршрут е във вътрешността на острова. На Бююкада маршрутите са три.

Хейбелиада

 





Бююкада

И ние не видяхме файтони, но не знам защо си помилих, че просто не сме срещнали, а те направо са ги премахнали.
За Цирнерната имах предвид, че вътре са направили коридори за движение - всичко е опасано с едни червени каиши за двата потока хора, демек ако не спреш примерно на плачещата колона, на връщане не можеш да я видиш отблизо, освен ако не минеш под каишите.

Джули, много благодаря! Въпреки, че не е по темата, си позволих да питам и смятам, че ще е полезно и за други.
Разглеждала съм Акгюн в Букинг... Не е моят тип хотел. Но това не обяснява фаловете, които описваш. Губят!

Чакам с нетърпение (и неприятно предчувствие) поста ти за Св. София...

Искам да споделя нещо, което въпреки, че не ме засяга пряко и не бях толкова гневна, когато се случи, то сега, когато го видях с очите си и го усетих, направо ме извади от обувките. Иде реч за храмът "Света София" в Истанбул.
Църквата на Светата Премъдрост Божия.
Прибирайки се към хотела, решихме да се разходим през целия исторически център. Беше към 21:00 часа, когато стигнахме до храма. Точно започваше вечерната молитва на мюсюлманите и към него вървяха десетки хора, а някои дори тичаха. Първо ме потресе гледката пред огромния площад на църквата, който през всичките ми посещения в Истанбул е бил свободно място за разходки на местни и туристи. Сега прилича на военно укрепление, заградено със стотици огради, с надпис "Полиция", до които през 3 метра стоят полицаи в пълна бойна екипировка, държащи автомати. На няколко места има военни машини с оръдия, подобни на БТР-и. Направени са коридори, накрая на които има шатри - пропусквателни пунктове за мъже и за жени отделни, в които те обискират. За съжаление не посмях да снимам полицаите и машините, а само вътрешните огради, защото те са на няколко реда след военните.
Въпреки всичко решихме да влезем, за да видим с очите си, как е поругана тази светиня, дори да бяхме виждали вече снимки. Усещането е отвратително. Настръхнах от неприязън, сваляйки си обувките, за да влезна вътре, откъдето кънтеше гласът на имама. Естествено, всичко е застлано с ужасен зелен килим, който покрива красивата иначе мраморна настилка. Пред Божията майка с младенеца висят няколко чаршафа, а цялата лява страна, в която са невероятните мозайки на Христос - Пантократор, Йоан Златоуст, Архангел Гавраил е покрита с огромно пано с текстове от корана.
Дали съм стояла и 2 минути, не знам. Направих няколко снимки и излезнах почти тичайки. Исках да избягам, колкото се може по-далече защото чувството на гняв и обида, които ме завладяха бяха толкова силни.
Уважавам всяка една религия и никога не деля хората на основата на религията. Имам приятели, които изповядват различни религии и никога не съм имала проблем с това, но това, което сътвори този неосъществен султан, не мога да го преглътна. Мюсюлманска служба в християнски храм, пък дори и музей, а не действащ, е нелепо. И цялата тази военна установка пред храма не е за друго, а от страх, защото е наясно какви ги е надробил.
Надявам се, че времето ще върне нещата по местата им и един ден това място пак ще е свободно за всички, а храмът отново ще е музей.

Няма как да харесам написаното, а в бгмама няма бутон за гняв. 
Остава ни само надеждата някой ден да е отново музей. 

Интересно, когато не е час за молитва, дали навиват платната, скриващи мозайките? Защото преди време четох нещо такова. Но килимът със сигурност стои винаги постлан. 

Точно за килима и аз се чудех дали непрекъснато така си стои, предполагам е голяма хамалогия да го слагат и махат непрекъснато, та едва ли. Уви...

Уж във всички статии, които четох пише, че когато няма молитва платната се свалят, а лявата част с паното била на релса и се събира. Дали е така, може да каже само някой, който е влизал преди или след молитва.
Килама не се вижда добре от снимката, но не е цял, а като съединени пътеки от по 1 метър /поне така ми се видя/. Може да е с цел да се навива след молитва, но не съм сигурна.

Света София беше първото място, което някога посетих в Истанбул. Пристигнахме рано с влака, хвърлихме багажа в хотела на стотина метра в посока Гюлхане и се наредихме на опашка, която половин час преди отварянето беше от поне двайсетина души. На излизане беше поне двеста (април, лалета). Ходила съм и точно на Коледа пак в началото на деня, когато вътре бяхме десетина човека. Няма такова великолепие. Обожавам я!
Сега имах идеята да отида на мегданя вечер (и него обичам много), но след като видях снимките на jullianna, нещо ми се отщя. Ще го мисля на място.
Неслучайно сградата е оцеляла след толкова години и перипетии. Въпрос на време е и това да мине.

Здравейте на всички.
Как мислите, кога се очаква да затварят пак границата. Предстои ми октомври месец посещения по медицински причини а се страхувам дори резервация да си направя, защото вчера като говорих с хотела ми казаха че не възстановяват парите... Ако някой нещо, от някъде е чувал ще съм му благодарена