Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Привет 🦋,
Лучия, да, видях по-назад и явно съм "регистрирала" написаното от теб по време на он лайн гледането, но после ми излязло от ума и ми направи впечатление, като гледах момента отново впоследствие.
За Бехидже - интересно ми е какво ще предприеме. Дали ще атакува директно и ще каже на всички иле ще проучи нещата и ще разбере нещо.
Благодаря за превода!😊
Хубава неделя на всички!🍀

П.П. Току що прочетох това:

💣💥БОМБА-спойлер💣💥 от нашей участницы Регины Ли Как гласит информационный поток, Угур Гюнеш исполняющий роль Йылмаза, отказался продлевать контракт с продюсерами проекта и будет работать до ноября месяца. По турецкой традиции - его персонаж погибнет. Каким образом и в какой серии остается загадкой. Предполагают, что бандиты из Анкары, которые покушаются на жизнь Фекели, в неравной схватке приведут Йылмаза к смерти. Нам остается только ждать опровержения или подтверждения этой шокирующей новости.
https://vk.com/cukurova_mavi

Както знаем, вече снимат около 4, а може и повече серии напред. Вече са снимали 71 серия със смъртта на Хюнкяр и продължават работа. Ако тези слухове са верни, то до средата или края на ноември Уур ще напусне сериала. Но, какъв ще е смисълът нататък в историята на сериала без Йълмаз?! Предполагам, ако това е истина СЦ ще измислят нещо интересно, но какво ли?! Може би Фуркан в ролята си на Фикрет ще заеме тази "ниша" по някакъв начин.
За смъртта на Йълмаз (или сега или на финала) ме навежда все по-честото споменаване на желаното от родителите на малкия Аднан име - Йълмаз Аккая. Имам чувството, че единият Аккая ще напусне този свят, но малкото дете ще носи името му рано или късно. Както веднъж цитира Мевляна, Али Рахмед: "Това, което е твое рано или късно ще се върне при теб!".
Да видим, какво ще излезе от този слух...дали ще е верен или не.

Здравейте!
Нищо не мога да кажа за слуха за Уур, но не ми се вярва.

Ще кажа за 68 еп.:
Изградена е пространствената структура, в която ще се развиват действията: между конака на Яман и конака на Севда вратата вече е отворена. Това е пътят на стария Аднан, който той е изминавал, но е останал между своите две жени. Конакът на Севда е и бивш конак на Наджие, тук ще очакваме израстване на героя Демир. След като се разпадна съюзът между Хюнкяр и Зюлейха, който завърши с опит за бягство, сега Зюлейха е сама с Демир. Всички, вкл. и Севда искат Демир да пусне Зюлейха в посока Йълмаз. Дори Севда смята, че Демир приличал на майка си, която не пуснала Аднан. Но Демир за разлика от майка си честно и постоянно обича Зюлейха и да се очаква това от него е несъстоятелно. Демир потвърди своите намерения с връщането си в конака на Яман. Не поздрави майка си на вратата – с действия зад гърба на сина си от началото досега, тя и не заслужава, седна на своето място, беше стопанин, съпруг и баща. Страхът, който видяхме при влизането в чифлика, е единствено за любовта на Зюлейха. Всичко, което каза и направи, са неща, на които той има право, всичко е получил по честен път. Демир не слуша другите, той следва сърцето си, вярва в любовта си и не спира да се надява на любовта на Зюлейха. Неговото единствено желание е някога с нея да изминат пътя до Севда, а така да завършат това, което баща му не е успял със Севда: да останат заедно там.
Сюнетът на Аднан е в същата посока: Демир иска неговият син да направи този възрастов преход като Яман.
На Зюлейха и тежал товарът от тайната за Аднан, която така или иначе някога щяла да бъде разкрита. За още по-сигурно - разкрита от нея. Този товар не го ли създаде тя самата? Играейки обща игра с Хюнкяр, Зюлейха преследва свои цели, но тя беше заблудена от Хюнкяр, че Демир няма да иска некръвно дете и когато тя не го обича, а той така и така не може да има деца, Демир ще я пусне. Но Зюлейха не позна. В нейния план има много съществени особености, които не са за пропускане. Нейният план е замислен така, че тя да може да бъде и с Йълмаз – ако той някога излезе от затвора, и с Демир, ако Йълмаз не се появи. Това е голяма грешка, защото Йълмаз излезе много бързо, а Демир не се оказа такъв, какъвто бяха нейните очаквания. Но има нещо още по-важно. Преди още да направи сговора с Хюнкяр, с която сега Зюлейха се извинява, Зюлейха вече върви към това, което Хюнкяр ще и каже. И то от самото начало. „Сестра“, информация, „жена“, създават двамата с Йълмаз дете в съюз пред Бог, за който съюз инициатор е самата Зюлейха, но тя не тя не каза на Йълмаз за плода на този брак, дори когато той като нейн мъж постави въпроса за дете. А Зюлейха вече отдавна знае, че е бременна. Но - и това е интересното, Зюлейха показа бременността си на Хюнкяр. Отвара за аборт? Какво означава това? Значи, детето от Йълмаз, което тя носи, което знаем е нейната най-голяма скъпоценност днес, Зюлейха иска да абортира; или втора възможност: да покаже бременността на Хюнкяр и така да и даде това, от което Зюлейха знае, че Хюнкяр се нуждае. И в двата случая Йълмаз няма дете. Детето, което е заченал, влиза в употреба от план на Зюлейха. Тя не пише на Йълмаз за детето и в затвора. Какъв баща е Йълмаз, значи Зюлейха го е използвала само, за да забременее. Дава детето на Демир, а когато се появи Йълмаз, Зюлейха си го иска обратно. Ако Демир знаеше, че Зюлейха е бременна и искаше това дете на всяка цена, той щеше ли да и даде адреса в затвора? Демир научи за бременността, когато се върнаха от сватбеното пътешествие и Зюлейха на следващия ден отиде със свекърва си на преглед. Това е „от началото“, за което Демир говори. Оттук започва неговото бащинство, а това на Йълмаз – едва преди три епизода. Зюлейха е виновна сама! Хюнкяр е много след нея, за всичко, което се случва днес. Зюлейха е в основата на това детето да има двама бащи, да има две имена и мъжете да са във война. Затова изобщо да не се оплаква. Тя играе много голяма игра с най-силния на това място. Не ми е жал нито за нея, нито за Йълмаз. Йълмаз има това, което за Демир е мечта: любовта на Зюлейха. На първата среща за примирие, когато Йълмаз изяви претенциите си за мъж на Зюлейха, Демир му каза: аз си взех каквото исках, вземи си и ти. И...Йълмаз се ожени за Мюжгян. Човек, който обича някого, не се жени за друг. Йълмаз и в сегашния момент лъже за любовта си, а не я обявява на висок глас и да върви открито за нея. Сега и двамата с голямата любов не могат да се отърват от своите брачни партньори, сякаш някой насила ги и вкарал в тези бракове.
Йълмаз дойде в конака на Яман и извади пистолета. Бих се учудила, ако не го беше направил. И какво, ще застреля Демир и ще отиде в затвора. Беше многозначително, Демир му каза: „Хайде, стреляй!“ и стреля...Аднан. Синът защити баща си Демир. Сега много искам - преди всичко детето да е добре, а ако е нужно преливане на кръв, кръвта на Йълмаз да се окаже, че не е подходяща. Не Йълмаз, а Зюлейха заслужава всичко това. Хитростите на Зюлейха, играта с живота и чувствата на други хора, е отвратителна. Също, както и тази на Йълмаз с Мюжгян. Мюжгян се върна към себе си, тя е все по-разумна и стабилна, радвам се, че отказа развод. Но повече се радвам, че и Демир, и Мюжгян не позволяват някой да си играе с тях, да ги използва за свои нужди и когато му дойде времето, според интереса – да ги изхвърли. Фекели го обобщи: докато защитаваш един, не можеш да рушиш живота на друг.

Хюнкяр и Фекели сега работят за разводи; същите двама, които преди – за бракове.
Йълмаз продължава да говори за „нов живот“, Зюлейха е въздържана. Общувайки с Демир, тя вече разбира, че бягство няма да е възможно, развод няма да има, за децата – да не си и помисля. Ще видим какво ще измисли, тя няма да се откаже. 


Паспортът в багажа на Фикрет може да е фалшив и той нарочно да го е оставил там.
Той разбра, че Бехидже го следи. От начина, по който Фикрет говори и се държи, изглежда разумен човек, а не някакъв шарлатанин, но може и да се заблуждавам.
Недоглеждане: Зюлейха приготвяше чанта за пътуването, а в конака на Севда се отвори куфар.
Шермин вижда Зюлейха на пътя. Как прецени, че не отива просто някъде, а бяга, за да се обади на Демир? И кога Шермин му се обади, за да успее Демир да разбере къде точно на пътя да чака Зюлейха, която все още продължава да пътува...? Тук нещо съвсем е объркано с времето.
Във фрагмана за следващия еп. беше направен изразителен преход от черно-бели кадри, постепенно преминаващи в цвят: тревожно съобщение.

Здравейте
Благодаря за споделеното!
Според мен, обаче..."началото" за което Демир говори по повод на Аднан е много по-рано - може след прегледа при доктора да е разбрал със сигурност, но за мен, подозренията и голямата доза увереност, че Зюлейха е бременна беше много преди това - още когато говори с Йълмаз в затвора и оцени поведението на Хюнкяр, която правеше намеци за снаха и то снаха- слугиня и далече от социалното ниво и образователен ценз на Демир. И най-важното: Демир вярваше, че е безплоден. Никой мъж, който реално обича или е влюбен в една жена няма да посмее да я обвърже в брак, в който ще я лиши от майчинство. Това би било жестокост и пълен егоизъм. Той или не би се оженил или би коментирал този въпрос преди да предложи брак или би признал за проблема след съгласието на жената за брака, но преди венчавката. Оттам, аз лично за себе си съм убедена, че Демир е знаел за бременността още преди да предлага брак на Зюлейха. И точно оттам идва и мисълта му за нейното евентуално отчаяние. Ако не е бременна, за какво точно толкова ще се отчайва?! Ще работи дори и тежка работа на полето, ако трябва; ще се препитава и ще спи в барака, ако трябва, но...ако я чака бременност и после малко бебе, което да кърми...ето това я прави уязвима във всяко отношение и логично би довело до отчаяние. А, на Демир му беше пределно ясно, че Хюнкяр ще спира писмата за Йълмаз и от него, при условие, че готви Зюлейха за снаха и булка. Демир познава много добре майка си; той подозираше и че именно тя е предала Йълмаз на полицията. Ако не е бил сигурен на момента, дали и кога Хюнкяр се е намесила чрез власт при управата на затвора, то той знаел е, че след даването на адреса, Хюнкяр с едно вдигане на телефона тя ще прекъсне писмата на Зюлейха към Йълмаз. Това с адреса и премълчаването за разговора с Йълмаз беше именно за това - Зюлейха да пише, а да не получава отговор; да бъде дезинформирана и объркана; да й бъде въздействано и тя да "върви" по умело "начертан" път, но да не заподозре него в нещо, което ще я разколебае. Демир много хитро използва цялата налична информация, която имаше и наблюденията си. Единствено, не предвиди амнистията и направи грешката да излъже за смъртта на Йълмаз.

Демир много неща е получил по нечестен път - чрез премълчаване, лъжи, опити за убийства и злоупотреба с власт, но явно фактите се забравят .

Още не съм гледала серията и ще пиша впоследствие.

Сигурно сте прочели и за този слух, но да го постна, все пак:

Продолжение сегодняшней бомбы💣💥
(И тоже от Регины Ли
В связи с предполагаемым уходом Угура, создатели введут новый мужской персонаж, который должен исполнить актер Керемджем (и певец в одном флаконе)😅 какой персонаж ему будет предложен? Внезапно явившийся брат Йылмаза или же друг из Германии, который так и не дождался их с Зюлейхой в гости, приедет на прощание...

https://vk.com/cukurova_mavi

Дана, благодаря за информацията.
И сега какво, ще ги убиват един по един? Дано поне направят някакъв смислен финал. Имам предвид не по принуда - напускане на актьори, а по житейска логика.
Много силна сцена беше тази на Севда (изненада ме ) и Демир за това, какво е любов и какво не е. Следват действия напук.

Катя рядко чета рускините, но сега се зачетох в коментарите и ето какви са предположенията и някаква информация от арабски фенове, които били уж осведомени :договорът на Уур изтичал на 20 ноември 2020 и той отказал да го поднови - причини не се знаят...(предполага се някаква неудовлетвореност в Уур от монотонното действие в ИЕВЧ и предложение за роля в друг проект); предполага се, че героят на Йълмаз ще бъде убит към 78-79 серия и не се знае нататък как ще продължи интригата, точно за това има намеци, че новият актьор ще замени Уур в ролята на Йълмаз. Финалът на сезона може да е именно към Нова Година, а не преди лятото. Ако е до лятото, обаче, и без героя на Йълмаз, не знам, къде ще е интригата и какво ще дават.
Гледам серията и за сега: За Севда и Демир - за момента съм съгласна с нея. Демир се интересува само от себе си и собствените си чувства. Ами, ако Зюлейха го обикне след 20 години или никога...до тогава тези две деца на какво ще са се нагледали и в каква среда ще живеят, явно на него изобщо не му пука. Дори не си е взел поука от собственото си нещастно детство. Какво като Хюнкяр не обичала Аднан, важното е Хюнкяр че е искала да запази брака си и семейството си на всяка цена, въпреки липсата на любов от страна на Аднан и така е задържала всички в един "нещастен капан". Същата работа. Можело е Аднан след години да обикне Хюнкяр, тя него също. Но, междувременно - Демир е бил свидетел на неприятни семейсни моменти, станал е свит, намръщен, замислен, нещастен. Това ли иска Демир за децата си...докато майка им евентуално някога го обикне, ако се случи изобщо?! Права е Севда, много точни думи. Много ясна преценка от нейните думи, какво всъщност е любов, но Демир не го разбира, защото неговото, за мен, не е любов.
Докато Аднан и Демир след години са имали някакви щастливи мигове в къщата на Севда и Аднан е водел паралелен живот със Севда, Хюнкяр е плащала цената на упорството си. Сега, Зюлейха ще е длъжна насила да води един нещастен живот, в който ще е маркирана като животинче до смъртта си, ако не се предаде и не отвърне на чувствата Демирови. Демир иска да пречупи Зюлейха и да я подчини. Демир иска да докаже, че неговата любов е по-голяма от тази на Зюлейха към Йълмаз, това явно много го тормози и му "вади очите". Организира сега сюнет на още малко дете, въпреки нежеланието и несъгласието на Зюлейха, за да нарани Йълмаз и явно така ще бъде и за напред...Зюлейха ще е само едно украшение и ще трябва да изпълнява заповеди и да носи златната табелка с името си, за да не се обърка някой. А, двойните стандарти с историята на Севда и Аднан, който не обичал жена си и имал право на щастие и споменаването на връзката им пред Бог, докато той самият се основява на брачната институция, за да държи Зюлеха насила до себе си и пренебрегна друга връзка пред Бог - направо ми е отвратително това негово лицемерие. Но, ясно е, че за него само мъжете имат право да бъдат щастливи и само на мъжете се позволяват някои неща.
На мен ми се ще Зюлейха и Йълмаз да оставят децата при съпрузите си и да си тръгнат заедно двамата на някъде ...просто да видят реакцията. И Мюжгян и Демир ще хукнат след тях в паника амо след часове, защото децата им са само средство за задържане, а приказките: "иди при Йълмаз" и "ходи си при Зюлейха" са само празни думи. Това, че уж Демир и Мюжгян не позволявали да ги правят на глупаци за мен е много незряло поведение, пагубно и е огромна голяма грешка за семействата, която се прави от яд и злоба, а не от разум и стабилно и адекватно мислене. Това ще ги съсипе и тях, и те ще са нещастни като другите двама...а, злорадстването им ще е до време.
Аднан се избави от сюнета. И спаси бащите си - единия евентуално от смърт, а другия от затвор. Но, лично аз не мисля, че Йълмаз щеше да стреля.  
Да видим, обаче, кой и защо е оставил зареден пистолет в спалнята, където има малко дете. Надявам се да не е Демир (чавка да му е изпила мозъка), но ако това е той, то това действие е поредното опасно нещо, на което той подлага децата си, без да мисли за тях, бивайки зает със себе си и собствените си емоции и егоистични желания.

Вярно, че прилича на табела, която маркира частно пространство, особено когато е поставена  не по собствено желание. Връзката - любов между мъже и жени обикновено се символизира от халка или годежен пръстен. В исляма вярват в т.нар. "Тайна плочка", която символизира човешката участ, такава, каквато е вписана в представите на Бог. Кой е Бог в нашия случай беше заявено, обаче дали неговата надписана плочка съвпада с Тайната...
 А що се отнася до златото, като цвят и чист метал, то символизира слънцето, светлината, духовното познание. Обаче златото като пари е символ на поквара и разпалване на желанията, материализиране на духовното и естетическото и превръщане на безсмъртното в смъртно.

Катя, да...точно това друго значение на златото е много по-релевантно тук. Странно ми беше това с гривните с имената. Обикновено на бижутата се изписва само първото име, а не и фамилията. Но, за Демир това не са бижута, а табелки за собственост и именно това е лошото. Сякаш са кучета. Много неприятно ми стана. И тонът му към Зюлейха през зъби да не сваля колието. Направо, психарско ми е това вече. Дано случката с Аднан да бъде някаква поука.


П.П.
Изгледах серията.
Много интересно ни поднасят разликите във възприемането, усещането и емоциите, свързани с любовта. Любовта според Севда и повечето хора:
Демир: Я люблю, Зулейху, сестра.
Севда: Разведись тогда, Демир! Раз ты так любишь, то разведись с Зулейхой!
Не причиняй ей боль каждый день! Не причиняй ей боль каждую минуту! Разведись! Не поступай с Зулейхой так же, как твоя мама поступила с твоим отцом. Пожалуйста, я тебя умоляю, разведись. Знаешь что такое любовь? Отпустить ее, когда понимаешь, что ты все разрушил, сжег. Освободить ее, Демир. Даже если ты не можешь держать ее за руку, не можешь вдохнуть ее запах, не можешь прикоснуться к ее сердцу, если ты ее любишь, то отпусти. Если ты не можешь вытереть слезы Зулейхи, не можешь решить ее проблемы, то не будь причиной ее слез и проблем. Люби Зулейху издалека. Не обижая, не раня, не причиняя ей боль! Люби, как мужчина! Люби, как твой отец! Пожалуйста, не люби, как мама.

И любовта според Демир:
Хюнкяр: Демир, Зюлейха е права. Докато го има този брак, никой от вас не може да е щастлив.
Демир: Аз съм щастлив. Аз съм щастлив всеки път като виждам жена си и децата си вкъщи. Ако искаш обичай ме, ако искаш недей. Моята любов ми е достатъчна...и на моите деца и на мен, разбра ли! Няма да успееш да ме разделиш с децата, няма да успееш да избягаш от мен.....Твоята съдба е в моите ръце, Зюлейха. Трябва да приемеш съдбата си!
За Демир е важно той какво чувства, той какво мисли, какво иска и желае. Чувствата на другите...майка, жена, деца - нямат значение за него. Отказа се от майка си, защото петняла името на баща му (същият, който е ходел по жени, а после е намерил любовта си и е купил къща на любовницата си, водейки паралелен живот), после я унижи пред хората, без да му мигне окото, че приема любовницата на баща си, което явно за него не е "петнене" на име...защото името е женско, а явно само мъжкото може да бъде петнено; отнемаше децата на Зюлейха още като бебета, а Аднан го кърмеха други жени многократно; за тормоза над Зюлейха вече съм коментирала.
И Севда много точно му каза и показа двойния му стандарт граничащ с лицемерие:
.....
Севда: Твоят баща също беше женен за майка ти, но обичаше мен.
Демир: Това не е същото.
Севда: Няма никаква разлика. Разликата е в това, че баща ти беше мъж. Това е измяна. Но твоят баща също измени.
Много интересни бяха моментите, при които Севда спомена и пред Демир и пред Хюнкяр (когато каза, че прави всичко това заради Зюлейха), че знае много добре, каква болка е майка да бъде разделена от детето си. Те не реагираха с въпрос...сякаш знаеха. Дали Демир и Хюнкяр знаят историята за която сякаш намеква Севда?! Дали има дете, което е било отделено от нея?!
Мюжгян много умело и угодно за нея спести доста неща в разказа си, а други преувеличи, за да получи съжаление. Много ми е интересно, кои бяха тези много пъти, в които Мюжгян е виждала Йълмаз да се вижда тайно със Зюлейха; кои бяха тези много пъти, в които Мюжгян е видяла Йълмаз да ходи, за да се среща тайно със Зюлейха в градината на конака им. И ако е било така, човек би си задал въпроса - защо не е поискала обяснение от мъжа си, защо не е отишла да ги изненада и да потърси сметка, защо не е поискала развод. Мюжгян не каза за лентата и своето отмъщение, след което можеше да има два трупа, един човек в затвора, независимо кой от тях и две осиротели деца; Мюжгян не каза, че е приготвила фалшиви документи и е планирала нов живот в Щатите, но се е върнала само и единствено, за да воюва със Зюлейха...не заради любов, не заради брак, не заради благото на детето си, а заради това да победи в тази война, защото не се сбъднаха очакванията й за кръв след показаната лента. Мюжгян не каза, че е решила да се самоубива, без да мисли за детето си, а от безсилие, че не може да навреди на Зюлейха...не каза, че след писмото, намерено от Йълмаз те говореха за брак като родители и за любов вече не ставаше дума, защото Йълмаз даде отговод на въпроса й, дали все още обича Зюлейха. Мюжгян не каза, че пази тайна от Йълмаз, която тайна беше в основата на злобата и ревността й, които й се отразиха здравословно. Заради тази тайна тя пренебрегна симптомите си като бременна жена в онези дни и за да шпионира Зюлейха и да виси по прозорци и на масата пред малкия конак, тя отказа на предложението на Йълмаз и Бехидже да иде да я прегледат лекари, въпреки че й беше лошо и самата тя е лекар. Тя като лекар подцени състоянието си, но Йълмаз е трябвало да очаква, че ще ражда три месеца по-рано и да й бъде подръка. Освен преждевременното раждане, кога е това "всеки път", когато тя е имала нужда от Йълмаз, а той да е бил със Зюлейха?! Мюжгян не каза, че онези 6 месеца, през които е мислила само за детето си не е позволявала на Йълмаз да го докосва, не каза, че му беше забранила да го вижда и го гонеше от болницата. Йълмаз има голяма вина, ясно е, както и той самият го признава многократно, но Мюжгян не вижда своята вина, не вижда своите грешки и това не е хубаво, това е в нейн ущърб. Тя поиска развод от Йълмаз, каза му, че със  Зюлейха можели да правят каквото си искат, а после отказа да даде развод, който самата тя беше вече поискала. Иди ми дойде ми, както й скимне. Тогава, като не иска развод, защо говори, че не можела да търпи "този гаден брак от трима души", защо като не иска развод продължава да се оплаква, че не можела да издържа, че нямала вече нерви, защо продължава да се прави на жертва. Никой не я държи насила нито в този брак, нито в този конак, нито в това семейство. Никой не я заплашва с детето й, с отнемане на пари, с гробове и убийства. Напротив, Йълмаз и Фекели ясно дадоха да се разбере, че ще се процедира цивилизовано.
И приключвам със следните много силни думи, казани от Сание, след въпроса й към Гафур, дали и колко я обича и неговият отговор, че би отишъл на смърт заради нея:
Сание: ...А, сега си представи, както така силно ме обичаш, аз да стана жена на друг мъж?
Гафур: Какво? Ако някой те докосне, Сание, просто ще унищожа този човек
Сание: Ето таква е ситуацията на Зюлейха и Йълмаз.
Именно това обяснява кратко, точно и ясно както желанието за мъст на Йълмаз, така и разбитото му сърце, което както се изказа Фекели: "бидейки счупено, не може да работи и човек не може да го чуе и прави грешки", така и желанието на Зюлейха да избяга от съдбата си, която имат претенции да бъдат както Хюнкяр, така и Демир. Много арогантно и нагло е тяхното твърдение, че могат да влязат в образа на съдбата, с която Зюлейха трябва да се съобразява. Хюнкяр си получи урока и се осъзна. Ще получи такъв и Демир.

Хубав ден на всички!

Здравейте!
Споделяла съм много пъти, че образите в нашия сериал разглеждам като олицетворения на силите и процесите по време на индустриализацията в Чукурова. В такъв план за мен образът на Демир е основен. Той слага началото, търпи промените и негово задължение е да финализира по най-добър начин постигнатото в полза на местното. Демир е създаден с черти на културен герой. Той е творец – не в смисъла, че сам го прави, а че с ум, смелост и сила на духа въвежда новото време в Чукурова. Характеристики, които в ежедневието са дори отрицателно натоварени, са задължителни за герой от такъв ранг. Ние гледаме любовна драма, в която Демир иска да обърне Зюлейха от гледаща към Йълмаз към себе си, да получи нейната любов, но зад това се крие невероятното усилие на местното да усети, да доведе и да задържи духа на новото при себе си. По-надолу съм извадила няколко цитата от книгата на Айн Ранд „Изворът“. Целта не е в тях да бъде видян Демир. Това дори е глупаво. Но те дават светлина, върху която можем да положим образа на този обикновен жив човек от Чукурова и герой от сериал, за да разберем защо в него е подчертано едно или друго качество, направен е различен от другите, преминава границите на колективно приетото, носител е на чувство, което надвишава „нормалното“, защо в Демир аз-ът е водещ – виждаме го още в интрото като потропващия по масата пръстен.
   
„Не можеш да кажеш „Обичам те!“ без да кажеш „аз“.
„Някъде в дълбините на паметта си човечеството съхранява спомена, че славата му се заражда от самотния човек, платил за своята смелост. През вековете винаги е имало хора, които тръгвали по нови пътища, въоръжени единствено със своето въображение. Те имали различни цели, но си приличали по едно: правели първата стъпка по нов път, разчитали само на въображението си и предизвиквали омраза. Великите творци - мислители, художници, учени, изобретатели, се изправяли самотни срещу своите съвременници. Всяка велика нова мисъл е срещала съпротива...
Творецът черпи въображението, силата и смелостта си от своя дух. Но духът на човека, това е самият той. Целостта му, неговата съвест. Способността да мисли и да чувства, да преценява и да действа са функции на егото.
Творците не са саможертвени. Това е тайната на тяхната сила – че задоволява егото, мотивира се от егото, поражда се от егото. То е първоизточник, извор на енергия, жизнена сила, движещ порив. Творецът не служи на нищо и на никого. Той живее за себе си.
И само ако живее за себе си, той е в състояние да постигне онова, което прославя човечеството. Такава е същността на големите постижения.
...На хората се натрапва, че е добродетелно да се съгласяват с другите. Но творецът е човек, който не се съгласява. На хората се натрапва, че е добродетелно да плуват по течението. Но творецът е човек, който плува срещу течението. На хората се натрапва, че е добродетелно да са заедно. Но творецът е човек, който действа сам.
На хората се натрапва, че егото е синоним на зло, а себеотрицанието е идеал за добродетел. Но творецът е егоист в абсолютния смисъл, а самоотверженият човек не мисли, не чувства, не преценява и не действа. Това са функции на егото.“

Привет
Благодаря за споделеното!
Аз лично не мисля, че Демир е основен образ във връзка със силите и процесите по време на индустриализацията в Чукурова. Какво начало слага Демир? До идването на Йълмаз в Чукурова, Демир беше бей, който следва политиката на баща си Аднан и следва стриктно съветите на майка си Хюнкяр. Самият той спомена, че много дълго време е обмислял идеята за завода, но се реши на тази стъпка с Дженго, когато Йълмаз "набра скорост" с фабриката си за памук. Именно Йълмаз, дошлият от Истанбул работник без образование, стимулира Демир за действия в стопанския сектор: и по отношение на нововъведенията - като машини и техника; и по отношение на обединение на собствениците в промишлената сфера, за да могат да обсъждат важни местни въпроси и да съгласуват действия; и във връзка с отношенията към работниците - условия на труд, надници, медицински изследвания и т.н. Именно образът на Йълмаз е в основата на "събуждането" на Демир като по-деен агент в стопанския сектор. До идването на Йълмаз, Демир може да е имал някакви идеи, но нямаше действия, нямаше хъс, нямаше новаторски инициативи, нямаше стремеж към новото. Именно Йълмаз "води" Демир към новото чрез стимулиране на аз-ът му и егото му, чрез "хвърляне на ръкавица" и съревнование или конкуренция.
В личния живот и в любовта си, Демир не е по-различен от много, много мъже в историята и в нашето съвремие, които са нарциси и егоисти. Психологията познава този модел от край време. Тези мъже нито са новост, нито са специални. За съжаление, именно този тип хора подтискат волните по дух, "смачкват" творците и забавят "новото" в отношенията. Зюлейха, като носителка на духа на новото, е поставена под непрекъснат тормоз и опити за "прекършване", подичнение и превръщане в собственост с "табелка" на врата. Какво ново е постигнал Демир в личен план? Това, че се е венчал за жена, в която се е влюбил и която не е девствена, като така е нарушил традициите? Нищо ново и нищо специално. Селското момче Четин е влюбено и готово да вземе за жена едно "опетнено" момиче, без да казва на родителите си и така да наруши традициите и обичаите (които гласят, че или насилника се жени за насиленото момиче или то се дава на застарял мъж). Това, че Демир бил приел чуждо дете, защото обича майка му? Нищо ново и специално и тук. Селското момиче Сание щеше да приеме чуждо дете, защото обича бащата на детето - собственият й съпруг Гафур, който й изневери с любовницата си Сехер и я забремени. И Сание щеше да стори това публично и всички щяха да знаят, да знаят и да шушукат зад гърба й, но тя беше готова да посрещне това бреме и да отстоява решението си. А не тайничко като Демир да "прави и струва" само и само да не изпита общественото неодобрение и нагативите на това, да е встрани от колективно приетото.
Не виждам Демир като новатор, нито виждам някаква сила на духа му. Последното му действие - "извеждане" на любовницата на баща му пред обществото беше "вдъхновено" от реакцията на майка му. Демир представи Севда пред всички, чак когато Хюнкяр беше вече започнала "наказателната си акция" към него и така "стимулира" поведението му.
Като уж е новатор, защо Демир не обяви, че приема едно некръвно дете и една "нечиста" жена, за да им предостави бъдеще, а трябваше с цената на опити за убийства и изнудване да пази тази тайна, само и само всички да си мислят, че детето е кръвен Яман (както е по традиция и обичай), а жената - девствена богаташка от обеднял знатен род (също както е по традиция и обичай). Като уж е новатор, защо Демир не представи Севда пред обществото на Чукурова през тези 23 години, а я кри в Мерсин?!
За мен, не Демир, а именно Йълмаз и Зюлейха са в основата на въвеждането на новото в Чукурова. Демир е олицетворение на консервативното, което се опитва да ги спре, но в този си стремеж да ги спре, само по себе си се променя, защото бива стимулирано и предизвикано. Едно свръх его не е дейно...то става дейно, когато бива "застрашено" от конкуренция или промяна на статуса и начина на приемане от другите.
За сега осезаемата промяна за Демир е в стопанския сектор, защото образът на Йълмаз като новото е по-агресивен от този на Зюлейха и "навлезе ударно" и със сила в противоборството, като "принуди" Демир да реагира и да се активизира, за да не "загине".
Още много назад в разбиранията  за новото е Демир по отношение на личния живот, любовта и отношенията мъж-жена... и за това получаваме поредното доказателство с думите на Севда и реакциите на Демир по опазване на "собствеността си". Въпросът ново-старо не е дали ще се влюбиш и как...хората са се влюбвали от край време извън приетите норми, а въпросът е по какъв начин ще изразиш любовта си и как ще гледаш на обекта на обичта си.

Здравейте!
Дана, не се чувствай задължена да пишеш след всеки мой пост. Това, което искаш да кажеш, можеш да го кажеш по всяко време. Не сме в диалог. Нека всеки си пише, така, както разбира. Опитваш се да се противопоставиш на нещо, което не си разбрала. Ти искаш Йълмаз да е велик. Ама той е велик, той е острието на промяната – това е мое мислене и това са мои думи. Но героите имат различни роли, аз съм се спряла само на Демир, не е тук мястото да се говори за Йълмаз.
Аз казвам, че:
Без Демир - няма Фекели, няма Йълмаз.
Ако Демир не беше смел да се ожени за Зюлейха, Йълмаз щеше да е някъде из Турция,  Фекели нямаше намерение да се връща в Адана.
В Чукурова нямаше да има промяна от такъв мащаб.
Това е ролята на Демир.
Значимостта на тази роля не се измерва чрез самите промени, а в това те изобщо да дойдат на това място.
Нейният художествен образ е показан в първите кадри на интрото:
Демир дава знак за началото, влюбените се разделят, за да се върне Йълмаз обратно за Зюлейха в Чукурова, а с него и Фекели.
Останалото са детайли.
Демир и Йълмаз не са отделни хора, те са обобщаващи образи на критична маса от местни и външни, но за да дойдат външните, трябва зрелост на местните. Външните не могат да дойдат на празно място, някой от Чукурова трябва да пожелае промяната, да я е виждал някъде преди това, трябва да я разбира, за да я приеме. Това е „Демир“.
Много хора правят отделни неща като Демир, но нито Четин, нито Сание, нито...са довели промяна в Чукурова.
Демир освен това, което правят хората около него, има и качества и познания, които го различават от тях и го сближават с това, което идва отвън. Той дължи своето високо място в Чукурова не само на богатството на своя род, но и на дълбокия си корен и на познанията си. Сериалът започна с негови новаторски виждания. Но идващото отвън форсира и в следващото време местното е на режим оцеляване. Демир носи със себе си местното, което му дава сила, но го тегли и назад.

Здравейте
Благодаря за коментираното!
Ваня, в моя преден пост аз заложих мнението си за аз-ът на Демир, за егоизма и съобразяването с неговите желания, чувства и мечти, решения и удобство. След моя пост ти разви идеята за негативните характеристики - силата не егото и наблягането на аз-ът (които аз бях изнесла дори в болднат текст) като част от творческия потенциал и като основа на развитието, нововъведенията и градивността. Т.е. ти отговори на моя пост, в който критикувах Демир, като даде друга насока на тези негативни характеристики като част от позитивен процес.
Нямам никакво намерение да правя Йълмаз велик, но нямам и чувството, че Демир е такъв. Дадох своето мнение по твоя отговор на моя предишен пост.
Това, че Демир "приема" новото и че чрез дълбоките си корени може да способства за по-плавно и сигурно навлизане на промяната и новото е различно от предишните твърдения, че Демир е двигателят и основата на развитието.
За мен, Йълмаз и Зюлейха са носителите на новото, а Демир е "приемник" и с времето ще помогне за по-широкото приемане на новото. Но, всеки "приемник" от местна почва в началото се противопоставя на новото, защото е свикнал с традициите и стария метод и ред. Желанието на Демир беше да изпълни мечтата на Аднан старши. Наученото от него в Берлин, идеите му от видяно и преживяно в "един друг свят - западния" бяха поставени от самия него на втори план, като основните му действия бяха свързани със старата мечта на баща му - Яман да станат единствени собственици на Чукурова. С идването на Йълмаз и Зюлейха в Чукурова и най-вече: с предизвикателствата, пред които го постави Йълмаз, Демир се "активизира" и се забави и промени този процес на монополизиране.
Сватбата на Демир със Зюлейха не е единствената причина Йълмаз и Фекели да останат в Чукурова. Защото Йълмаз можеше да се съгласи да вземе парите, които му предлагаше Демир в началото (преди да го влачи по полето) и да си тръгне в Истанбул. Фекели щеше да дойде, да види, че Йълмаз го няма и вече сам щеше да реши дали да остане или не, но сам нямаше да има силите да предизвика промяна и да въведе "новото".
Демир можеше и да убие Йълмаз в един от многобройните си опити за това. И пак в Чукурова нямаше да има промяна от този мащаб.
Т.е. ролята на Демир не е основна, такава роля има и упоритостта на Йълмаз да оживее/оцелее и да отмъщава в икономическия сектор (където е ролята на Фекели) като се бори срещу монопола и старата система и като така "тласка" Демир към развитие чрез конкуренцията.
Защото Йълмаз можеше да се е отказал много пъти до сега в много различни етапи на този процес или да следва физическото унищожение на Демир. И пак в Чукурова нямаше да има промяна от този мащаб. Фекели също можеше да бъде убит от Демир или да се откаже да живее в Чукурова.
С една дума: новото в лицето на Йълмаз си проби път с упоритост и хъс, подкрепено от местното със заложени новаторски характер и подмяна на "темата на отмъщението" (образът на Фекели) -  "хвърлиха" ръкавица на местното, което може да ги приеме, но след известна съпротива. Защото Демир правеше всичко възможно, за да изгони Йълмаз и Фекели от Чукурова, а не да ги приеме. Скоростта на нововъведенията е следствие не на ролята на Демир, а основно заради идеята на Фекели за "удар" в икономическия сектор и предоставяне на шанс и възможност на "новото", както и заради хъса на "новото" (Йълмаз) да остане в тези земи, където не е желано и оставайки и действайки с нови идеи в стопанството, въпреки съпротивата на местното, да доведе до промяна, с която местното ще свикне и ще я приеме по един или друг начин. Колко пъти и Демир и Дженго се питаха с яд: "Кой е Йълмаз, че еди какво си?", "Кой е Фекели, че еди що си?" Правеха се опити дошлото отвън да бъде взривено, унищожено и изгонено. Впоследствие, започна процес на "привикване", на промяна и на приемане от елита на местното (Демир).
Хубав и усмихнат ден!
П.П. Клюкини : От приятели разбирам, че в Турция зрителите обсъждат активно излизането на Уур от сериала и предстоящото убийство на Йълмаз доста преди финала. Има слухове, че така или иначе Йълмаз щял да загине на финала на сериала, а на Уур му е предложена друга роля, която той приел.
Говорело се, че имало и вариант образът на Йълмаз да бъде изигран от друг актьор, който да замени Уур до финала, когато ще загине...както било предвидено по сценарий.
Явно рускините черпят информация от турците. Имало съмнения, че заради високия рейтинг, екипът ще запази мълчание по въпроса и няма да има опровержения или потвърждения до доста късен момент, за да няма отказали се да гледат.

Привет
Аз се извинявам, но няма как да сме във форум и да не сме в диалог, щото диалог произлиза от гръцката дума "логос" (мисъл, дума, закон и т.н.) и частицата "диа", която означава пренасяне - значи пренасяне на мисли чрез думи. Няма как нечии мисли, облечени в текст да не предизвикат мисли и съответно текст у други хора.
Така че, аз например, ще се изкажа по повод Айн Ранд. Не ми стана ясно Демир  на кой от героите в "Изворът" прилича, щото там има поне 3-ма егоисти. Предполагам -  на Хауърд Роурк по цитатите, гениалния архитект, който не се съобразява с никакви традиции в сферата, в която иска да се изяви. Аз трудно мога да свържа Демир от Чукурова с Роурк и с Аза на Айн Ранд въобще. Защото Азът на Айн Ранд, който се бори с колективистичното начало (или алтруизма според Ранд), първо е свободна личност, свободна от минало, местно и не се съотнася с другите - нито "чрез", нито "във" другите. Той е "тук и сега" и сам създава предпоставките за развитие, за което първо условие според Ранд е отделяне на държавата от икономиката. Няма как нейният гениален творец да търси връзки в държавната администрация, за да спечели един търг и да си осигури собствено благополучие. Човекът на свободата не се жертва за другите, но и не изисква от другите. Това - първо. Второ, Азът на Айн Ранд е изцяло рационално същество. Индивидуалният разум (основаващ се на опит и логика) детерминира просперитета на Аза. Е, Демир не ми е олицетворение на разума - и като преживявания, и като реч, и като решения, и действия. На трето място, Азът на Ранд е творец. Да, творецът е егоист по начало, само че това е егоист, който стои „над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин”. И като такъв е морално същество, което има ясен морален кодекс (добро - зло) и не бяга в моралната сивота. ("Добродетелта на егоизма"). Така че Азът на Айн Ранд не може да бъде типаж, олицетворяващ дадена реалност, то е Аз-коректив, Аз - творец на себе си и на околния свят. Мнооого ми е трудно да възприема Демир като творец (хайде за гений няма да говорим). До тук виждам разрушителни и саморазрушителни действия. Не ми се навлиза в детайлите, които вече са изяснявани и пре-изяснявани. Единственото съзидателно нещо, което виждам до тук на Демир е Лейля, макар че... да се създаде като човек, и то модерен, си трябва друг поглед.
Спорен ден желая
ПП Виждам сега клюките около напускането на Уур и ми е неприятно, че сценарият се променя в движение.

И с рус суб.
https://vk.com/birzamanlarcukur?z=video-82230597_456241600%2F9a8 … pl_wall_-82230597